№ 601
гр. Варна, 04.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500450 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр.д. №
590/2023г. по описа на ОС – Добрич решение № 225/09.08.2024г.
Е. С. Р., чрез процесуалния представител адв. Е. Ф. обжалва решението
в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за горницата над
присъденото обезщетение от 30 000лв. до предявения размер от 270 000 лева и
за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 21.08.2020г.
до 21.08.2023г.
Във въззивната жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и
стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на неимуществените вреди от
нарушаването на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че съдът не е изложил мотиви
защо е приел че искът за горницата над сумата от 30 000 лева е неоснователен.
Ищецът счита, че не са обсъдени всички наведени от него доводи относно
претендирания размер, както и относимата съдебна практика на ЕСПЧ. Излага
подробни аргументи по съществото на спора. Оспорва като неправилен и
изводът на първоинстанционния съд за началния момент да дължимото
обезщетение за забава, като посочва, че същият е в противоречие с
материалния закон и стандартите на ЕСПЧ. Иска се отмяна на решението на
ОС Добрич и уважаване на исковете в предявените размери.
Отправено е искане за приемане като доказателства по делото на
представени с въззивната жалба преглед на съдебна практика относно размера
на обезщетенията по чл.2б от ЗОДОВ за неимуществени вреди, присъдени на
1
ищци-пострадали от престъпления за забавяне на наказателно производство,
справка -разпечатка от база данни на Евростат за минималните месечни
заплати в България и Румъния за 2011г. и за периода 2016г-2020г.;
статистически данни от НСИ за инфлацията за периода 05.2020г. – 05.2023г.;
статистически данни от НСИ за средната работна заплата за страната за
м.03.2020г. и м.03.2023г.
Срещу подадената жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в
която е осъдена да заплати на Е. С. Р. сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за
разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., преобразувано
в ДП № 780-11/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № 11-048/1999г., за
периода от образуване на делото на 31.01.1991г., на основание чл.2б ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2023г. до
окончателното й изплащане. Оспорват се като неправилни изводите на
първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално са наведени доводи за
прекомерност на присъденото обезщетение. Твърди се, че не е отчетена
фактическата и правна сложност на наказателното производство и липсата на
доказателства за това, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени
вреди, като не са съобразени относимите критерии по чл.52 ЗЗД. Отправеното
до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и
отхвърляне на исковата претенция.
Срещу подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба не е
постъпил отговор от насрещната страна – Е. С. Р..
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същите следва
да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Искането на въззивника Е. Р. за приемане като доказателства по делото
на представени разпечатки от справки и статистически данни от НСИ следва
да се остави без уважение, тъй като същите не представляват допустими по
ГПК доказателства. Данните съдържащи се в представените разпечатки са
публично известни и общодостъпни, поради което съдът може служебно да ги
провери и съобрази при решаване на делото.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Р. за приемане като
доказателства по делото на представени с въззивната жалба разпечатки от
преглед на съдебна практика и от база данни на Евростат и статистически
данни от НСИ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 22.01.2025г. от 9:30 часа,
за което да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3