Р Е Ш Е
Н И Е
№ 237
град Велико Търново, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание двадесети
септември на две хиляди двадeсет
и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 338/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на Н.А.Б., с адрес ***, срещу Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-040-6500/348
от 14.01.2023 г. на зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което е
отказано подпомагане за суми общо в размер на 3429,15 лв. и са наложени
санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, общо в размер на 3000,45
лв. Жалбоподателката развива доводи, че оспореното писмо е незаконосъобразно на
основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. Излага подробни съображения за
липсата на посочени конкретни фактически и правни основания за разпоредените
резултати. Сочи, че не била уведомена за започналото производство по издаването
на акта и за резултатите от извършените административни проверки, съответно не
ѝ била дадена възможност да ангажира доказателства, а същевременно не
били извършени проверки на място. Установените вземания не били безспорно
установени с влезли в сила актове, поради което не е налице основание за
прихващане с бъдещо подпомагане. В открито заседание тези оплаквания се
поддържат от проц. ѝ представител.
Ответната страна – зам. изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител *** Ц. Ц., оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че постановеният отказ от подпомагане е
законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е
регистриран земеделски производител. Същата е подала на 09.04.2021 г. общо заявление
за подпомагане за кампания 2021 година с УИН 04/140621/92813, като е кандидатствала за подпомагане по различни
схеми и мерки. Заявени са за подпомагане общо 4 БЗС в землището на с. Нова
Върбовка, подробно описани в Таблица на използваните парцели.
На това заявление са
извършени автоматични проверки, приключили на 17.05.2021 г., обективирани в
„Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане
по директни плащания за кампания 2021 г.“ за УРН 499268 /л. 43 и
сл. от делото/. На стр.1 от цитирания документ е отбелязано 1 бр. открито
несъответствие, с детайлизиране на една грешка: Фермерски блокове без физически
блок, общо за 4 БЗС-та: 51799-408-1, 51799-418-3, 51799-39-5 и 51799-418-4. Като
предупреждения са отбелязани общо пет вида грешки, касаещи посочените парцела.
Подадено е второ
/коригиращо/ заявление на 17.05.2021 година, с което жалбоподателката е
кандидатствала за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно
плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за
плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане
за плодове /сливи и десертно грозде/-/СП други/, Схема за обвързано подпомагане
за протеинови култури /СПК/ и Схема за преходна национална помощ за земеделска
земя на хектар /ПНДП/. Приложена е таблица на заявените площи по схеми и мерки,
както следва: СЕПП, ПНДП и ЗДП – по 2,98 ха и СП /други/ – по 2,24 ха.
При автоматичните проверка
на това заявление, приключили на 04.06.2021 г. /л. 105 и сл./, е констатирана една
грешка: Фермерски блокове без Физически блок – горепосочените 4 БЗС-та. Като
предупреждения е отразено, че заявените площи попадат във Физически блокове с
НТП „Трайно неподходящи за подпомагане“ – за 2 парцела; че заявената площ или
части от нея попадат извън полигоните с площи допустими за подпомагане, с
размер на единичното излизане под 0,05 ха – за 2 БЗС-та; че под 0,1 ха от
земеделския парцел попада във ФБл
различен от основния – за 3 парцела; че кандидатът ще получи на електронна поща
потвърждение за автоматичната му регистрация в СЕУ; че няма съответствие на
заявения вид култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който
попада културата – за 2 парцела, и че кандидатът следва да спазва заповед № РД
09-216 от 12.03.2021 г. на МЗХГ – кандидатът е заявил участие по мярка 10.
На 04.06.2021 г. е
извършено нова корекция на подаденото заявление. С него жалбоподателката е
кандидатствала за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СП други, СПК, ПНДП и Агроекология
и климат /мярка 10/. Приложена е таблица на заявените площи по схеми и мерки,
както следва: СЕПП, ПНДП и ЗДП – по 2,98 ха, и СП /други/ – 2,24 ха.
Със заповед № РД 09-150/25.02.2022
г. на министъра на земеделието, обнародвана в ДВ, бр. 20 от 11 март 2022 г., са
одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2021 като част от СИЗП, актуализирани за
2021 година чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по
самолетно заснемане и сателитно заснемане и отразяване на резултатите от
теренните проверки, извършени през годината от областните и общински структури
на МЗ. Наредено е тези окончателни слоеве да се предоставят на Разплащателната
агенция за извършване на задължителни административни проверки по чл.37, ал.2 и
чл.43 от ЗПЗП. Тази заповед на министъра на земеделието не е била обжалвана от жалбоподателката.
При тази фактическа
обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е издадено процесното
Уведомително
писмо изх. № 02-040-6500/348 от 14.01.2023 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2021 г. Със същото в Таблица 1 „Оторизирани суми
/в лева/“ са посочени размерите на исканите суми, намаленията и оторизираните
суми по схеми и мерки, както следва: СЕПП /искана сума 576,45 лв., намаления 576,45
лв. и оторизирана сума 0 лв./, СПП /искана сума 410,47 лв., намаления 410,47
лв. и оторизирана сума 0 лв./, СП други /искана сума 2079,77 лв., намаления 2079,77
лв. и оторизирана сума 0 лв./, ЗДП /искана сума 362,46 лв., намаления 362,46
лв. и оторизирана сума 0 лв./. В Таблица 2 „Извършени плащания /в лева/“ липсва
попълнено съдържание. По-нататък в писмото е посочено, че по схемите, базирани
на площ, администрирани съгласно чл. 19 и чл. 19а от Делегиран Регламент №
640/2014 на Комисията за кампания 2021 са наложени санкции, подлежащи на
прихващане от бъдещи плащания, както следва: СП (други) – 2079,77
лв., СЕПП – 537,76 лв. и СПП – 382,92 лв.
Уведомителното писмо е изтеглено
от жалбоподателя от СЕУ на 07.05.2023 г. Недоволна от него, Н.Б. го е оспорила пред
Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена на 22.05.2023 г.
След образуване на
съдебното производство по оспорване на уведомителното писмо пред АСВТ и след
представянето на административната преписка е депозирано становище с изх. №
02-040-6500/348#2 от 29.05.2023 г. от издателя на акта /л. 135-138/, според което в
резултат на извършените административни проверки са установени заявени площи от
2,98 ха, а установените спрямо слой „Площи, допустими за подпомагане“ са в
размер на 0,23 ха, т.е. по-голямата част от заявените от Н.Б. площи за кампания
2021 попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“,
поради което на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП се намалява размера на
плащането или се отказва плащане за такава площ. Поотделно са дадени
констатираните несъответствия по СЕПП, СПП, ЗДП и СП-други. Поддържа се
становището, че извършените оторизации по СМП, базирани на площ, по линия на
директни плащания в заявлението на кандидата Н.Б. са коректни и в съответствие
с разпоредбите на чл.43 от ЗПЗП.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка, както и заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на
министъра на земеделието. От трето неучастващо лице – Министерство на
земеделието, са представени писмени доказателства относно включването на
парцелите на жалбоподателката в слоя „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2021 г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, тъй
като 21.05.2023 г., когато изтича 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, е
неприсъствен ден /неделя/.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при
условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и представената Заповед №
03-РД/3088/22.08.2022 г. на изп. директор на ДФЗ.
Съдът
намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но
е немотивиран по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. В процесния случай с акта е разпоредено намалението
/отказът/ на субсидии по 4 мерки и схеми, общо в размер от 3429,15 лв., като
освен това са определени санкции за бъдещ период на основание чл. 19 и чл. 19а Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията
в размер от 3000,45 лв.
От
съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически обстоятелства са
съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно
материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено
изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на
фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в табличен
вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на намаленията и на
оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона 3 „Намаления“ се
отчитат: - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при
които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от
СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ; - намаления на субсидията в случаите,
когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания; - наложена ставка на
корекция /“финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013
и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; - линейно намаление съгласно чл. 51,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2,
буква „е“, т. i от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията, за кампания 2021 г. не е
налагано такова; - линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква „в“ от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2,
буква „е“, т. iii от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията, за кампания 2021 г. не е
налагано такова. В дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта
таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на
акта, които приема органът.
Фактическите основания не могат да се извлекат и от
документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо – заявлението
за подпомагане и неговите корекции със съответните приложения, и резултатите от
автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2021 г. с дати на последна обработка 17.05.2021 г. и 04.06.2021
г. Посочените в таблицата от становището на ответника от 29.05.2023 г. парцели,
по отношение на които според ответника е установено излизане извън
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ по никакъв начин не
могат да бъдат обвързани с парцелите, посочени в грешките и предупрежденията
при автоматичните проверки. Всъщност е логично, че след като окончателния
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 е одобрен
на 25.02.2022 г. със заповед на министъра на земеделието, то към датите на
заявлението за кандидатстване и автоматичните проверки е невъзможно заявените
от жалбоподателя площи да излизат извън този слой.
Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не
обосновава извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до
постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от
органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй
като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна
на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически
основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде установено волята
на административния орган относно упражненото правомощие да отказва
финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за
неговото упражняване, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни
основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук
изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо с оглед порока
по чл.146, т.2 от АПК.
Едва в становище изх. № 02-040-6500/348#2/29.05.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, приложено след получаване на административната преписка, са изложени някакви фактически и правни съображения. Според настоящия състав е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат посочени едва в хода на съдебното производство, чрез излагането им в съпроводителните писма до съда. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика – напр. Решение № 7404 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10368/2022 г., V о., Решение № 7364 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2516/2023 г., V о., Решение № 6247 от 12.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9967/2022 г., V о., Решение № 7084 от 13.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2022 г., V о. и мн. др. Според тези решения, които се споделят от настоящия състав, съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. От посоченото следва изводът, че подобно "препращане" е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и да се "допълва" акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен ред. Впрочем, в случая в оспорения административен акт липсва препращане към други документи, съдържащи се в преписката по издаване на акта.
Липсата на
конкретно посочени фактически основания и съответните на тях правни изводи
нарушава правото на защита на адресата на издадения акт, както и препятства
съдебния контрол, и е недопустимо едва в хода на съдебното производство органът
да установява съображенията си - фактически и правни, за издаване на обжалвания
акт. Излагането на мотиви
към акта едва в съдебната фаза на процеса заобикаля императивното изискване за
установимост на фактите, релевантни към издаването на административния акт и
подлежащи на доказване пред съда – чл. 170, ал. 1 от АПК. Единственото
допълване на предмета на спора пред съда, което процесуалният закон позволява,
е допълването с доказателства за нововъзникнали факти – чл. 142, ал. 2 от АПК.
Посоченото обуславя извод за недопустимост за създаване и допълване на формата
на акта едва пред съда чрез посочване на фактическите и правните основания за
издаването му и то тогава, когато предмет на спора е именно липсата на форма на
акта и по – конкретно липсата на фактически и правни основания за издаването
му. Обратното разбиране би обезсмислило разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК. Изявленията на адм. орган в цитираното
становище са пример за възприетата от издателя на уведомителното писмо порочна
практика в производството по издаване на ИАА по ЗПЗП, да не изпълнява
задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК,
въпреки правилото на чл.10б, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според
която разпоредба, относима към конкретното УП, Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по
чл. 1 по реда на АПК.
Предвид
изложеното оспореното писмо следва да се отмени и тъй като са налице условията
на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника за мотивирано
произнасяне по заявлението на жалбоподателката при съобразяване с изложените в
настоящото решение мотиви.
Въпреки
изхода на делото на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски, тъй
като такива не са поискани до приключване на устните състезания.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2021 с изх. № 02-040-6500/348 от 14.01.2023 г., издадено от зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. ВРЪЩА преписката
на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Н.А.Б. заявление
за подпомагане за кампания 2021 година съобразно дадените в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: