№ 178
гр. Ямбол, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
в присъствието на прокурора Д. С. Л.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от Д. Д. П. от гр.*****, с която против В. Д. П. от
гр.***** е предявен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС – за поставяне на ответника
под пълно запрещение, тъй като страда от параноидна шизофрения с емоционално-волева
промяна на личността и персистираща параноидна-халюцинаторна симптоматика.
Ищецът излага в исковата молба, че заболяването на сина му, ответника,
датира от юношеските години. Първоначално при него се появили слухови
халюцинации, изразили се в чуване на гласове, което формирало у ответника страх да
напуска дома, тъй като всички гласове влизали в главата му и четели мислите му.
Въпреки провежданите терапии състоянието на ответника постепенно се влошило,
което довело до прекъсване на обучението му. В първите години от заболяването на
ответника, ищецът успявал да го убеди да излезе извън дома, но през последните десет
години В. не бил напускал жилището в резултат на постоянните страхове, които
изпитвал - да не падне, да не се удари, да не си счупи нещо, напълно се обездвижил,
което довело до атрофия на мускулите и затруднения в извършването на елементарни
движения. Въпреки прилаганите лечения през годините в състоянието му не настъпило
подобрение и в момента бил с призната 95% загубена работоспособност с чужда
помощ. Ищецът бил този, който изцяло се грижел за ответника – хранел го, преобличал
го и поддържал личната му хигиена, осигурявал необходимите му лекарства. В
резултат на заболяването ответникът нямал никакви социални умения, бил с
нарушения в мисловния процес и в говора, у него липсвала всякаква мотивация и
способност да възприеме правилно обективната реалност. Не бил в състояние да
извършва никакви действия самостоятелно, нито да разбира значението на постъпките
си.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.М.Х., която
пледира за уважаването му и за поставяне на ответника под пълно запрещение.
1
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение, че са налице
условията на закона за поставяне на ответника под пълно запрещение.
При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответникът
показва ориентация за събития, време и място, но мисленето му е опростено, а говорът
ограничен, същият е физически отпаднал и обездвижен, намерен в дома му в инвалидна
количка.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане №014119/08.071992г. на Община Ямбол,
издадено по акт за раждане №********г., ищецът Д. П. е баща на ответника В. П., роден на
*******г.
От представената по делото епикриза от 24.10.2007г. на доц. д-р Н.М. е
установено, че към датата на тази епикриза ответникът е бил диагностициран с
„Емоционално разстройство в ДЮВ“. С епикриза от 19.11.2012г. на психиатъра д-р Т.Й.,
поради констатираната налична психоза с параноидно-халюцинаторна симптоматика,
протичаща непрекъснато, ответникът е бил насочен към хоспитализация. С етапна епикриза
от 16.12.2019г. на психиатър от „ДКЦ-1“ЕООД - Ямбол МБАЛ, на ответника В. П. е
поставена диагнозата „параноидна шизофрения“. С ЕР на НЕЛК №*********г.,
специализиран състав по психични, вътрешни болести и ССЗ, ответникът е освидетелстван
и му е призната 95% трайна неработоспособност с чужда помощ за срок от 3 години, поради
наличното заболяване „Параноидна шизофрения. Емоционално-волева промяна на
личността. Персистираща параноидна-халюцинаторна симптоматика“.
По делото е изслушано заключението на вещото лице - психиатър д-р Л.Д.,
извършило назначената съдебно-психиатрична експертиза, което заключение потвърждава
диагнозата на заболяването, от което страда ответника - Параноидна шизофрения,
непрекъснато протичане, с тежка и необратима промяна на личността - трайно снижение на
личността в интелектуално-паметово и емоционално-волево отношение, с тежки
затруднения в социалната адаптация. Това заболяване вещото лице класифицира като
душевна болест. Според вещото лице, заболяването при ответника е започнало от детска
възраст, от 12 годишна възраст, когато са се повили странности в поведението и в
изказванията му, които постепенно са се оформили в халюцинаторно-параноидна
симптоматика, с нарушено поведение, характерни за психичното заболяване шизофрения.
Понастоящем психичните промени при ответника според даденото заключение вече имат
траен характер с неблагоприятна прогноза, в смисъл на невъзможност за клинично
оздравяване. Според експерта, при адекватно медикаментозно лечение и рехабилитация,
физическото състояние и позитивната психична симтоматика биха могли да бъдат
медикаментозно контролирани, но негативната симптоматика, като социално оттегляне,
загуба на трудови умения, загуба на интереси, изпразнено от цели ежедневие, обедняване на
комуникативния потенциал и емоционално обедняване, тази трайна личностова промяна в
интелектуално-паметово и емоционално-волево отношение, не би могла да има обратно
развитие. Предвид наличното при ответника психично заболяване, протичащо с болестно
променено съзнание, с наличие на персистираща психотична продукция и тежка промяна на
личността и социална изолация, вещото лице е дало отговор, че В. П. не може да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Той е напълно неспособен сам
да се грижи за своите работи, за интересите си и да ги защитава, не е способен сам да
удовлетворява елементарни жизнени потребности, да задоволява текущите си нужди и
разумно да разполага с това, което е придобил.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля Х.
Н., без родство със страните, също се установява, че в резултат на заболяването му
ответникът е физически обездвижен, поставен в инвалидна количка, не може да се грижи
самостоятелно за храната, за хигиената и за себе си, не е излизал от дома си в период от 10
години и за него грижите изцяло е поел неговия баща.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.
2
Същият е процесуално допустим, като предявен от бащата на ответника, които е негов
близък роднина и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в
кръга на лицата по чл.336,ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС
- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на
този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от
такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното
наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.
В разглеждания случай от изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и
компетентно, и от другите медицински документи се установи душевната болест на
ответника – шизофрения, симптоматиката на която се е проявила на 12-годишна възраст и е
медицинското основание за обсъждане на възможността за обявяване пълната
недееспособността на лицето. Установи се също така от експертното заключение, че от
проявата на болестта до настоящия момент, заболяването при ответника е с непрекъснато
протичане и е приело хроничен ход, като понастоящем е налице тежка и необратима
промяна на личността - трайно снижение на личността в интелектуално-паметово и
емоционално-волево отношение, с тежки затруднения в социалната адаптация. Психичните
промени при ответника имат траен характер, с неблагоприятна прогноза за клинично
оздравяване. Наличното психично заболяване при В. П., протичащо с болестно променено
съзнание, с наличие на персистираща психотична продукция и тежка промяна на личността
и социално оттегляне, е причината ответникът да не може да разбира свойството и
значението на постъпките си и да не може да ги ръководи. Ответникът е неспособен сам да
удовлетворява жизнените си потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да
разполага с това, което е придобил. В потвърждение на тези констатации на вещото лице са
и събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля, които съдът
кредитира.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че душевната
болест на ответника е в причинна връзка с неспособността му да се грижи за себе си и за
своите работи, да отстоява и защитава своите интереси. При доказано наличие на двете
изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и юридически, съдът следва да постави В. П. под
пълно запрещение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, В. Д. П. от гр.*****, к-с
*****бл.*, вх.*, ап.**, с ЕГН **********, под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3