№ 12676
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20231110162136 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ***, ЕИК ****, е предявил срещу ответника ****, ЕИК ****, осъдителен
иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер 698,23 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 44012132313822, ведно с ликвидационни
разноски, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 21.05.2023 г.
на пункт на ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. №
****, който ударил в предната лява част лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. №
***, застрахован при ищеца, с което му причинил вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 21.05.2023 г. на пункт на
***, застрахованият при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, с рег. № ****, при престрояване на
гише реализирал удар с попътно движещият се лек автомобил марка „****“, модел „***“, с
рег. № ***, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил
щети. Твърди, че щетите са на стойност 683,23 лева, като поддържа, че на 07.06.2023 г.
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената
1
стойност в полза на доверения сервиз и е направил ликвидационни разноски по щетата в
размер на 15,00 лева. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение. Ищецът твърди, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но
независимо от получената покана, дължимата сума не е платена. Прави искане съдът да
осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските
на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че изплатената в полза
на застраховането лице е по-малка от претендираната. Оспорва механизма на ПТП и вината
на застрахования при него водач. Твърди, че към момента на удара лекият автомобил „***“
вече се е намирал в лентата си за движение, поради което водачът на застрахования при
ищеца автомобил „****“ е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП при престрояване. Възразява за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач на лека
автомобил марка „****“. Възразява, че не е налице подпис на полицата КАСКО за
застрахован. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 698,23 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета №
44012132313822, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на
21.05.2023 г. на пункт на ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел
„****“, с рег. № ****, който при престрояване за отворено гише ударил в предната лява част
лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. № ***, застрахован при ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
2
положителния факт на плащане на обезщетението, както и възражението си за
съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
лек автомобил.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, а именно представената
полица за застраховка „КАСКО +“, както и приложимите към нея общи условия, тълкувани
във връзка с доказателствата за частично плащане по щетата от страна на ответника, се
установява, че между ищеца, като застраховател, и третото за спора лице, собственик на лек
автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № ***, е бил сключен договор за имуществено
застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на
посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахования в
качеството му на собственик на автомобила за периода на действие на договора.
Възражението на ответника, че застраховката не е действително сключена, защото полицата
не е подписана, съдът счита за неоснователно. Липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 2
от ЗЗД като основание за нищожност на застрахователен договор не е налице в хипотезата
на неположен подпис на някоя от страните. Формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на
застрахователия договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
установено с чл. 344, ал. 1 от КЗ, може и да обективира липса на съгласие за сключването
му, но с оглед характера на този договор като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на
чл. 343, ал. 2 от КЗ, според която „за застрахователните договори се прилагат общите
правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго“, следва да се приеме, че в случая е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ (в този смисъл мотивите към т. 2.а. от ТР № 1/07.03.2019 г. по
тълк. дело №1/2018 г. на ОСТК на ВКС). Нищожността, при неспазване на изискването за
форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.
293, ал. 3 от ТЗ. Страната не може да се позовава на недействителност на договора ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на
другата страна. Действително застрахователна полица и общите условия към нея не са
подписани от застрахованото лице, но от поведението както на застрахователя – задължено
лице по договора, така и на ответника, който извънсъдебно е платил вземането по
образуваната във връзка с нея щета, може да се направи заключение, че валидността на
договора не e била оспорена, поради което същият е породил своето действие в отношенията
между страните (в този смисъл Решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д № 348/2012 г. на I ТО
на ВКС), поради което обвързва и ответника.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 20.04.2024 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лекият автомобил марка „***“, е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
3
автомобилистите“; като не е спорно, че сумата в размер на 683,23 лева след удържане на
неплатената вноска по полицата в размер на 179,31 лева съгласно ликвидационен акт по
щета № 20701604512 от 25.05.2023 г. е платена от застрахователя по имуществената
застраховка в полза на застрахованото лице, като получаването на регресна покана не се
оспорва, а и се установява по делото (л. 29 и 30).
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи и отбелязването върху
него относно вината, и след анализ на показанията на разпитаните свидетели – водачите на
двата автомобила, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява
следният механизъм на ПТП: на 21.05.2023 г. около 12,50 часа, при ясно сухо време, в
лентите за движение пред гише на *** от Турция към България, водачът на лек автомобил
марка „****“ подал ляв пътепоказател и предприел маневра отклонение наляво за смяна на
лентите за движение към новоотворен порт. В същото време и посока, от същата лента,
движещият се в края на колоната зад него водач на лек автомобил марка „***“, предприел
маневра вляво, вследствие на което реализирал сблъсък с маневриращия пред него лек
автомобил „****“. Ударът за водача на лекия автомобил марка „****“ е в предна лява част –
предна лява броня, врата и калник, а за лекия автомобил марка „***“ – в предната дясна част
– охлузен калник. От показанията на свидетеля М., на лист 110 се установява, че последният
не е възприел движещият се пред него лек автомобил и не е предприел действия по
аварийно спиране, като в последния момент пасажерът до него го накарал да навие волана
вляво, за да избегне удара.
Чрез протокол за ПТП и отбелязването в него относно вината, показанията на
разпитаните свидетели преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на
САТЕ за механизма, се установява, че водачът на лекият автомобил марка „***“ с
поведението си е станал причина за настъпване на ПТП.
Според чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Според ал. 2 на същия текст при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Освен това според чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, а според ал. 2 са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
От събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните
4
свидетели, се установява, че водачът на лекия автомобил „***“ при извършване на маневра
отклонение наляво към гише, не е възприел и пропуснал извършващият пред него маневра
отклонение вляво водач на лек автомобил марка „****“, който вече е бил навлязъл в лявата
лента, поради което е реализирал ПТП. От показанията на водача на лекия автомобил марка
„***“ освен това се установява, че същият до момента на удара, не видял маневриращият
пред него автомобил „****“, независимо, че последният е бил възприет от пасажера на
предната дясна седалка, който му дал сигнал да отклони вляво, за да избегне удара –
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
С оглед изложеното, поведението на застрахования при ответника водач е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекия автомобил
„***“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „****“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК конкретни факти, на които основава
твърденията си – н се установи водачът на автомобила „****“ да е навлязъл внезапно в
лентата без да сигнализира.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „****“ до ищеца е
образувана преписка по щета № 44012132313822, изготвен е опис на щетите и е определено
обезщетение, което е изплатено на застрахования след приспадане на 179,31 лева дължима
вноска по застраховката КАСКО, по сметка с платежно нареждане за кредитен превод, което
обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда
в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
5
установява, че застрахователят е заплатил сумата, необходима за ремонта на увредените
детайли, от която е приспадната дължимата вноска по застраховката КАСКО в размер на
179,31 лева поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата
на третото лице срещу причинителя на вредата и неговия застраховател до този размер на
вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението, в което е обективиран
проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е отделено като
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за лекия
автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № ****, поради което отговоря за
възстановяване на настъпилите вреди.
От приетите по делото писмени доказателства – опис на щета, както и от заключението
на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования
при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е
бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП. Според заключението на вещото лице,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие
на ПТП по лекия автомобил „****“ са предна броня, предни лява врата и калник, както
описаните вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според
заключението стойността на увредените детайли, по средни пазарни цени към датата на
ПТП е в размер на 1280,32 лева, при търсени от ищеца 683,23 лева, от които е приспадната
последната дължима вноска по имуществената застраховка в размер на 179,31 лева, като
разликата от 503,92 лева, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи
на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер от 518,92 лева, която се дължи
на ищеца, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 698,23 лева искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 13.11.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съответната част от разноските в производството.
Ищецът е сторил разноски в производството за държавна такса в размер на 50 лева,
200 лева– депозити за вещо лице (л. 71), 100 лева – депозит за призоваване на свидетел (л. 70
по делото). Ищецът е сторил и разноски за адвокат в общ размер на 400 лева, платените по
банков път плащането на които е не е оспорено, а и се установява съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
6
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
557,40 лева.
Ответникът е сторил разноски за депозит за САТЕ в размер на 200 лева (лист 73), 100
лева – депозит за призоваване на свидетел (л. 76 по делото), както и разноски за адвокат в
общ размер на 480 лева, платените по банков път плащането на които е не е оспорено, а и се
установява съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Ето защо, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата
от 200,31 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 411 от КЗ,
сумата от 518,92 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 44012132313822, ведно с ликвидационни
разноски, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 21.05.2023 г.
на пункт на ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. №
****, който ударил в предната лява част лек автомобил марка „****“, модел „***“, рег. №
***, застрахован при ищеца, с което му причинил вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
518,92 лева до пълния претендиран размер от 698,23 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 557,40 лева - разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 200,31 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7