РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Благоевград, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20241210101670 по описа за
2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, против А. П. Г., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 17.07.2018 г. между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ ЕИК ********* и А. П. Г., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-16000452, въз основа на който между страните
е възникнало облигационно отношение. По силата на договора за кредит кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 6 000,00 лева,
която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка (чл. 1 от
Условия по договора). В чл. 2 от договор за кредит страните са уговорили, че
кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 210,00 лева, срещу която
кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на §1, т.5 ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за потребителски цели. Твърди
се, че кредитодателят е превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка сума в
размер на 5790,00 лева (от размера на отпуснатия кредит в размер на 6 000,00 лева са
удържани 210,00 дева - такса ангажимент). Навежда се, че уговореното „удържане“ в
договора за кредит представлява прихващане между насрещното вземане и задължение на
кредитодателя и на кредитополучателя. Твърди се, че кредитодателят има задължение към
кредитополучателя за даване на сума в размер на 6 000,00 дева, а кредитополучателят има
задължение към кредитодателя за даване на сума в размер на 210,00 лева. Вземането на
всяка от страните е за пари, насрещно, изискуемо и ликвидно. Вземанията се смятат за
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващатането е извършено.
1
След направеното прихващане задължението на кредитополучателя към кредитодателя за
сумата от 210,00 лева е погасено поради направеното прихващане. Кредитодателят е превел
по банкова сметка на кредитополучателя сумата от 5790,00 лева, която е останала дължима
след направеното прихващане. Прави се довод, че с превеждането на сумата от 5790,00 лева,
кредитодателят е изпълнил изцяло задължението си за предоставяне на кредитополучателя
на кредит в размер на 6 000,00 лева.
Навежда се, че гореописаното не променя облигационното отношение между
страните по договора, като кредитополучателят следва да върне на кредитодателя пълния
размер на договорения и усвоен кредит в размер на 6 000,00 лева. Съгласно чл. 3 от
договора за кредит, предоставянето на сумата по кредита по описания по-горе начин
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави кредита и създава
задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в
поле „ Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с
дължимите лихви на 60 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени
в погасителен план, намиращ се на първа и втора страница от договора за кредит.
Договореният фиксиран лихвен процент е в размер на 27,32 %. Размерът на годишния
процент на разходите (ГПР) е 33,43 %. Твърди се, че кредитополучателят, ответник в
настоящото производство, не изпълнява изцяло и в срок задължението си да заплаща
погасителните вноски по кредита и преустановява плащанията. Падежът на първата
просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.08.2018 г. Считано от следващия
ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно чл. 86 ЗЗД се дължи
обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия
процент на законната лихва. Твърди се, че крайният срок за изпълнение на договора
настъпва на 20.05.2023 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от
задължението (главница и договорна лихва). Твърди се, че на 19.08.2019 г. между
кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* в
качеството му на цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* в качеството му
на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно
който цедентът прехвърля на цесионера на периоди, индивидуално договорени между
страните, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а.
На 26.08.2019 г. е подписано Приложение № 1а, в което подробно са
индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. По силата на договора за
продажба и прехвърляне на вземания и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
непогасените вземания по договора за кредит става ищеца.
Навежда се, че с оглед задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ упълномощава цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него.
Твърди се, че ищецът в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ ЕИК *********, е изпратил чрез препоръчана пратка на „Български
2
пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса, посочен в договора за кредит. Сочи се, че
адресът е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито друго
пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи
пратката, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от
пощенска станция. След като срокът за получаване на пратката е изтекъл, същата е върната
на ищеца. Навежда се, че към настоящата искова молба представя ищеца и моли съда да
връчи при размяна на книжата по реда на чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по
реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като
датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията ще бъде най-
късният момент, в длъжникът ще бъде уведомен за цесията.
Навежда се, че поради неизпълнение от страна на ответника на сключеното
споразумение, ищецът в качеството на цесионер по договора за кредит, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. №
855/2024 г. по описа на Районен съд — Благоевград е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника, който е подал възражение срещу същата.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане
в размер на 5970.51 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 03.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер
на 4641.841 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 20.04.2019 г. до 20.10.2023 г. и сумата в размер на 1986.57 лева, представляваща лихва за
забава, която е начислена за периода от 03.04.2021 г. до 21.03.2024 г., както и претендира
ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не е подал такъв
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От представените писмени доказателства по ч. гр. д. № 855/ 2024 г. по описа на РС –
Благоевград, се установява, че съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 423/ 08.04.2024 г., с която е разпоредено длъжникът А. П. Г., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Б. да заплати на кредитора "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1303, район Възраждане,
бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представляван от С. К. П. и
С. А. Б.[1]изпълнителни директори, чрез юриск. В. Ц. Ц., следните суми: - сумата от 5970,51
лв. /пет хиляди деветстотин и седемдесет лева и петдесет и една стотинки/ - главница по
Договор за кредит с номер PLUS-16000452 от 31.05.2018 г., сключен между "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК: ********* и А. П. Г., след което вземанията са
прехвърлени с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и
Приложение № 1 от 26.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда[1]03.04.2024г. до окончателното изплащане на
3
вземането; - сумата от 4641,84 лв. /четири хиляди шестстотин четиридесет и един лев и
осемдесет и четири стотинки/-договорна възнаградителна лихва за периода от 20.08.2018г.
до 20.05.2023г.; - сумата от 3291,80 лв. /три хиляди двеста деветдесет и един лев и осемдесет
стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.08.2018г. до 21.03.2024г.; - сумата от 278,08 лв.
/двеста седемдесет и осем лева и осем стотинки/- разноски за заплатена държавна такса; -
сумата от 50, 00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
По силата на Договор за цесия от 19.08.2019 г. вземането на длъжника е прехвърлено
на ищеца по настоящото дело "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД.
Видно от приетия по делото договор за потребителски паричен кредит, с номер
PLUS-16000452 от 31.05.2018 г.,, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД са предоставили на
ответника потребителски кредит на стойност 6 000. 00 лева. Видно от текста, параметрите и
условията на договора са: 60 броя погасителни вноски, размер на месечната вноска е 216,45
лв., обща стойност на плащанията 12987 лева, ГПР: 33.43 % и лихвен процент – 27.32 %. В
договора е уговорен погасителен план, като първата погасителна вноска е с падеж
20.08.2018 г., а последна - с падеж 20.03.2023 г.
Страните уговорили такса ангажимент, в размер на 210, 00 лева, срещу която
кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент за срока на
договора – 27.32 %, като съгласно чл. 2 от условията на договора било уговорено кредиторът
да удържи сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
По делото е представен и приет договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., от който се установява, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
прехвърлило на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД вземанията си, описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора. Видно от това приложение, в него е вписано съществуващо
задължение за ответника по процесния договор за потребителски кредит.
От приетото като доказателство по делото потвърждение за извършена цесия на
вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД са
потвърдили извършената цесия на всички вземания, които са цедирали на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, съгласно посочения Договор за прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г. с подробно индивидуализирани парични вземания описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
С пълномощно № 3372/2020, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е упълномощило
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да извърши от негово име, уведомяването на длъжниците,
чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия от 19.08.2019 г.
По делото ищецът представя уведомление, адресирано до длъжника – ответник по
настоящото дело, с което го уведомява за извършената цесия. Няма доказателства за
връчването му, тъй като уведомлението е изпратено по пощата, чрез препоръчана пратка,
която е върната с отбелязване „непотърсена“.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, е прието като компетентно изготвено. Вещото лице, след извършена
4
справка при ищеца, установява, че ответникът е усвоил предоставения му кредит по
процесния договор в размер на 6000.00 лева (5790. 00 лв. представляваща предоставена
главница, намалена със сумата от 210. 00 лева, представляваща "такса ангажимент").
Същият е извършил 2 бр. погасителни вноски по погасителен план, всичко общо в размер на
356.68 лв. Общият размер на дължимата сума по кредита е: 5970.51 лв. – главница; 4641.84 -
договорна възнаградителна лихва; 1986.57 лв. – лихва за забава. Общо задълженията по
кредита са 12 598.92 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
По предявеният иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка чл. 430 от ТЗ,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Претенцията е основана на твърдението, че между ищеца и ответника е сключен
договор за заем, като за тази сума е издадена заповед за изпълнение, но е подадено
възражение в месечен срок.
Правната теория и съдебната практика единодушно възприемат, че по своята правна
същност, договорът за паричен заем е едностранен и реален договор, който се характеризира
също и като тип каузална сделка - отличаващо се с типизиращо правоотношението
основание (кауза).
От процесния договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16000452/ 31.05.2018
г., се установява, че между ищеца и ответника е учредено облигационно правоотношение с
предмет отпускане на паричен заем. Сключването на договора, подписването му от
ответника и поемането на задълженията по него от страна на ответника не са оспорени от
ответната страна.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като
пълно, ясно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните и приложените
платежни документи – разходни касови ордери по несъмнен начин се констатира
изправността на ищеца, който в изпълнение на поетите договорни задължения е предоставил
на кредитополучателя сумата в общ размер на 6000 лева. Този извод се подкрепя и от
приетото по делото платежно нареждане, както и от извършеното прихващане за вземането
от 210 лв..
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед,
като успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване съществуването
на вземане по договор за заем. Вземането по процесния договор за заем е прехвърлено чрез
цесия, поради което в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи
факта на съществуване на валидно облигационно правоотношение между цедента и
ответника по договор за заем, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума
в посочения размер, че между цедента и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за заем с ответника, че
5
цесията е съобщена на ответника.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент
от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да
престира определена парична сума – по договора за паричен кредит от 31.05.2018 г.,
настъпила изискуемост на задължението, и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. Липсата на
ангажирани доказателства за осъществено изпълнение, обосновават извода за неизпълнено
от длъжника задължение по договора.
Следва да се има предвид, че ищецът претендира да е носител на процесното вземане,
придобито по силата на договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои
права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В настоящия случай, при липсата на доказателства за надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия.
При липсата на доказателства за надлежно уведомяване на ответника за извършената
цесия, ищецът е направил евентуално искане в исковата си молба с връчването на същата да
се извърши и връчване на приложено уведомително писмо за извършената цесия. Не
съществува пречка с връчването на исковата молба да се извърши и уведомяване за цесията,
тъй като не са налице специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане /Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г. ІІ т. о. /. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
6
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично
становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС І т. о.
като в това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В конкретния случай, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е връчено
на ответника лично, чрез връчване на съобщението и препис от исковата молба.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния
кредитор с нов, ще произведе този ефект. Т. е. фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
се е стигнало.
Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжникът – ответникът, е
надлежно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът,
поради което правата на последния да търси вземанията си от длъжника по процесния
договор са консолидирани, противопоставими са на длъжника и цесионерът може да
претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит.
Предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и като такъв подлежи на
уважаване.
По предявения акцесорен иск за договорна лихва, с оглед резултата по главния иск, то
същият също се явява основателен.
По иска за разноски в настоящето производство, при този изход на спора, на ищеца
следва да се присъдят разноски, с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от
исковете.
На ответника се дължат разноски, в оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, против А. П. Г., ЕГН **********, в размер на 5970.51 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.04.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, против А. П. Г., ЕГН **********, в размер на 4641.841 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.04.2019 г. до
20.10.2023 г..
7
ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, против А. П. Г., ЕГН **********, в размер на 1986.57 лева,
представляваща лихва за забава, която е начислена за периода от 03.04.2021 г. до 21.03.2024
г..
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 402.00 лв., представляваща разноски за държавна такса
в настоящето производство.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 50.00 лв., представляваща разноски за юрисконсулт в
настоящето производство, като отхвърля искането над този размер като неоснователно.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 500.00 лв., представляваща разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 278.08 лв., представляваща разноски за държавна такса
в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата в размер на 50.00 лв., представляваща разноски за юрисконсулт в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8