Р Е Ш Е Н И
Е
№………./11.12.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2020 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 74970/15.10.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г,
чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 3942 от 27.09.2019г., постановено по гр.дело № 7578/2019г. на Районен
съд - Варна, с което е прието за установено, че „А. 170“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 13, ет.7,
ап.100 не дължи на
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г сумата от сумата от 1107,58 лева, служебно
начислена сума по фактура №
**********/17.04.2019г. за абонатен номер **********
и клиентски номер **********, на основание чл.124, ал.1 ГПК .
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи се, че е налице
правно основание за възникване на вземането му, което представлява цената на
потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия, дължимо на осн.
чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка е установено, че
в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не се
визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
„А. 170“ ЕООД срещу „Енерго – Про
Продажби” да
бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1107,58 лева, служебно начислена сума по фактура №
**********/17.04.2019г. за
абонатен номер ********** и клиентски номер **********.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е клиент на ответното дружество с
абонатен номер ********** и
клиентски номер **********. Твърди се, че оспорената сума е начислена
въз основа на констативен протокол, съставен от служители на „Електроразпределение
Север” АД.По време на проверката
абонатът не е присъствал, и не е подписал протокола. Свидетелите не са
възприели непосредствено показанията на скрити тарифи на СТИ Оспорват се
констатациите в така съставения протокол и се твърди, че извършената въз основа
на него корекция не съответства на нормативната уредба. Възразява срещу начина, методиката и
основанието за начисляване на процесната сума, както и периода от време, за
който е начислена. Твърди, че създадената възможност за доставчика на ел.
енергия по ПИККЕ излиза извън делегираната от законодателя компетентност на
ДКЕВР и приетият акт противоречи на ЗНА.
Евентуално се сочи, че не са налице
предпоставките за извършване на корекция, тъй като след отмяна на правилата на
чл. 40-47 от ПИКЕЕ липсва нормативно установена възможност доставчика
едностранно да коригира сметката на абоната. Оспорва се начисленото количество
ел.енергия да е реално потребено от абоната.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД. Признава, че страните са в договорни отношения по
повод договор за продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от ДКЕВР, както и че
„Енерго-Про Мрежи” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, резултатите
от която са отразени в констативен протокол.Твърди се обаче, че корекцията има
своето основание – ЗЕ, ОУ и ПИККЕ, приети от ДКЕВР. Излага, че на 05.01.2018 г.
е извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север” АД на СТИ на
обекта на потребление в присъствието на управителя на дружеството абонат и на
един свидетел. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508547 и предаден за експертиза в
БИМ, където е съставен Констативен протокол № 954/05.04.2019 г., според който е
осъществена намеса в тарифната схема на
СТИ и преминала ел. енергия през трета тарифа на СТИ, която не е визуализирана
на дисплея. В резултат на извършената проверка е изготвена справка за корекция /становище
от 10.04.2019г./, с която е начислено допълнително количество ел. енергия -6484
кВТтч, на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ. Навежда се, че след като ищецът е потребител
ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи на
основание чл.50 ПИККЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените
по делото разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се
спори, че са съконтрагенти по договор за доставка на ел.енергия, по силата на
който ответникът е доставчик, а ищецът –
небитов потребител.
От представения
констативен протокол се установява, че на 05.01.2018г. длъжностни лица на
„Енерго – про мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в
гр.*** на потребител с абонатен номер ********** и клиентски номер
**********.
Електромерът е подменен с показания по тарифи както следва: 1.8.1 – 000482
втч., регистър 1.8.2 – 005276 квтч., регистър 1.8.3 – 006484 квтч. Отразено е в протокола, че СТИ е
демонтирано и подменено с ново изправно. Протоколът е бил подписан от
служителите извършили проверката, от представител на абоната и от един
свидетел.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен
констативен протокол/ л. 36 и 37/ в който е документирано, че е при оглед се
установява отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок
на СТИ. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Установено е съответствие с констативния протокол и наличие на
преминала енергия на тарифа Т
3-006484,60 квтч, която не е визуализирана на дисплея.
Със „становище” от
15.04.2019г. на началник отдел при „КЕК- № 3654” е одобрено начисляването на
допълнителни 6484 кВТч. потребление за
периода от 03.12.2018г. до 03.03.2019г.. Отбелязано е, че корекцията е
извършена за след прочитане паметта на СТИ.
Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел.
енергия по фактура № **********/17.04.2019г. за сумата 1107,58 лева. Видно от съдържанието на фактурата
въпросното количество ел. енергия е начислено служебно.
От заключението на
в.л. инж. **** по изслушана СТЕ, вкл. с разясненията дадени в с.з. при
изслушването му се установи, че СТИ метрологично годно. Същевременно СТИ не отговаря на техническите изисквания,
нарушено е изискването за точно отчитане. Сочи, че при нормална работа на СТИ
преминалата през него ел. енергия се регистрира само от първите две тарифи. В
случая показанието на регистър 1.8.3 не визуализирано на дисплея, защото
предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две
тарифи.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества
ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват данни
абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна
тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на
монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи извод
за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите разпоредби
на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 05.01.2018г., а служебното начисляване на ел. енергия
е въз основа на становище от 10.04.2019г. Следователно липсва нормативна
уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране,
така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 1107,58 лева,
претендирана
като стойността на начислена без правно
основание електроенергия за периода от 06.01.2017г. до 05.01.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Срещу последното процесуалният представител на въззивника е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото
заплатеното възнаграждение е в размер, близък до минималния такъв /307,31 лв./,
определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3942 от 27.09.2019г.,
постановено по гр.дело № 7578/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за
установено, че „А. 170“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.***** не дължи на
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ****, Варна
Тауърс - Г сумата от сумата от 1107,58 лева,
служебно начислена сума по
фактура № **********/17.04.2019г. за абонатен номер ********** и клиентски
номер **********, на основание чл.124, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Варна Тауърс – Г да
заплати на „А. 170“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 13, ет.7, ап.100 сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: