№ 22328
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110141772 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на МБАЛ „С. А.“ С. АД , с която
по реда на чл. 422 ГПК срещу Й. Р. К. е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 109, ал. 1, предл. 2 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между
страните, че същият дължи на ищеца сумата 728 лева, представляваща вземане за
оказана на длъжника (здравно неосигурено лице) болнична помощ в МБАЛ "С. А. С."
АД през периода от 26.05.2019 г. до 27.05.2019 г., ведно със законната лихва за периода
от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61975/2023 г. по описа
на СРС, 182 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е постъпил в Клиниката по кардиология при
МБАЛ „С. А.“ С. АД на 26.05.2019 г., като към този момент е бил здравно неосигурен
последното установено, чрез служебно извършена от ищеца справка. Ответникът бил
лекуван по клинична пътека /КП/ № 29 – Диагностика и лечение на остра и изострена
хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация за периода от 26.05.2019
г. до 27.09.2019г., когато бил изписан. Ищецът поддържа, че по време на престоя по
отношение на ответника е изпълнен целият алгоритъм по процесната клинична пътека.
Сочи, че тъй като ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права същият
дължи цената за предоставените медицински услуги, възлизаща на 728 лв., поради
което я претендира. Претендира и законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното плащане, както и разноските в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба. В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение, в което се заявява,
че исканата сума е неадекватна за престой от една нощ. Сочи се, че са му поискали
само дребна сума за престой и ползване на легло, но от изписването му никой не е
претендирал друга сума в следващите пет години.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. На
23.11.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 61975/2023г. по описа на СРС, 182-ри състав в полза на МБАЛ „С. А.“ С.
АД срещу Й. Р. К. за заплащане на исковата сума, като в срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта от длъжника, поради което и на ищеца са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 109, ал. 1, предл. 2 ЗЗО.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: че в периода от 26.05.2019 г. до 27.09.2019 г. ответникът е бил приет
за болнично лечение при ищеца и по отношение на същия е проведено лечение по
клинична пътека /КП/ № 29 – Диагностика и лечение на остра и изострена хронична
сърдечна недостатъчност без механична вентилация; всички медицински дейности и
изследвания, които са проведени по отношение на ответника; че ответникът е бил с
прекъснати здравноосигурителни права; че е информирал ответника за
здравноосигурителния му статус и дължимата цена на предоставяните услуги;
размерът на дължимото възнаграждение за предоставените услуги.
Ответникът следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По делото се установява от представената от ищеца и неоспорена от ответника
Епикриза към ИЗ № 12318/2019 г., от клиника по Кардиология, с диагноза застойна
сърдечна недостатъчност ФКIII по НИХА. ИБС. Стабилна стенокардия. Артериална
хипертония IIст. Дислепидимия, че на 26.05.2019 г. ответникът е постъпил за първи
път в клиниката по повод на оплаквания с пристъпно-рецидивиращ характер от
прекордиална болка, тежест и стягане при физически усилия и в покой, съпроводени с
изтръпване на двете ръце, а същата сутрин му прилошало, изпотил се и потърсил
медицинска помощ.
Изяснява се от документа на л. 6, че в момента на постъпване в лечебното
заведение е установено от ищеца чрез извършена проверка в НАП на
здравноосигурителния статус на ответника, че той е с прекъснати
здравноосигурителни права. Поради това той е подписал Декларация за
информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката и лечението на
неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права, в която е
декларирал, че му е разяснен редът на заплащане на диагностиката и болничното
лечение на заболяването му по ИЗ № 12318; че е информиран, че заболяването му е
включено в КП № 29, като разходите за диагностиката и болничното лечение се
заплащат от НЗОК, с изключение на скъпоструващи медицински изделия, за които
НЗОК не заплаща, а по време на престоя в лечебното заведение заплаща сумата от 5,80
лв. (потребителска такса за 1- дневен престой), която сума ответникът не оспорва, че е
заплатил. Пациентът е подписал още фиш за информирано съгласие относно характера
на заболяването, както и евентуалните рискове и усложнения, свързани с него и
предлаганото му лечение.
Съгласно представения от ищеца Ценоразпис клинични пътеки за стационарно
лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни парва –
български граждани и граждани на ЕС без Европейска здравноосигурителна карта и
чуждестранни граждани, утвърден от изп. директор на УМБАЛ „Св. А.“ – С. АД
цената на КП 29 – „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна
недостатъчност без механична вентилация“ възлиза на 728 лв.
Изяснява се от епикризата, че при постъпването в Отделението ответникът е
2
бил в леко увредено общо състояние, като там са извършени по отношение на него
описаните в нея изследвания и назначена терапия, като на 27.05.2019 г. е изписан в
стабилизирано добро общо състояние, като му е назначена терапия за дома.
Съгласно чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и
други услуги по чл. 82 ЗЗ.
Съдът приема, че ответникът е сред лицата, които подлежат на задължително
здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 вр. чл. 34 ЗЗО, като е следвало да внася за
своя сметка здравноосигурителните вноски. Това обстоятелство не е спорно по делото,
а и несъмнено следва от факта, че той е представил пред лечебното заведение
Декларация за информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката
и лечението на неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права.
Установено е, че към датата на хоспитализиране пациентът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, тъй като не е внесъл повече от 3 месеца дължимите
месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ /чл. 109, ал. 1, изр. 1 ЗЗО/, като не
се твърди и не се установява по време на болничния му престой
здравноосигурителните му права да са възстановени.
Доказано е по делото въз основа на епикризата, че ищецът е предоставил
твърдяната в исковата молба медицинска помощ на ответника, което обстоятелство не
се оспорва и от Й. К..
Въпреки гореизложеното в случая ответникът не дължи заплащане на
претендираната от ищеца сума, защото са били нарушени правата му на пациент по чл.
86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Съгласно посочената разпоредба при хоспитализация пациентът има
право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга,
манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната
помощ. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г. на ВКС, IV ГО, че съществува
връзка /"корелация"/ между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде
информиран за всички услуги и цени на лечебното заведение и задължението му по
чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е лице с
прекъснати здравноосигурителни права. При съвместното тълкуване на разпоредбите
на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ се налага извод, че задължението на
болничното заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква
в момента на хоспитализирането и в случай, че същият е с прекъснати
здравноосигурителни права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената
на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в
извънболничната и болничната помощ. Чрез задължението за уведомяване по чл. 86,
ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента се осигурява възможност да възстанови своевременно
здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените до момента вноски,
да се откаже от лечението си или да избере друго лечебно заведение. В съответствие с
основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от
пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение, в случай на
неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.
Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за
приложението й съдът следи служебно.
В случая съдът намира, че не е доказано ищецът да е изпълнил надлежно
задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, доколкото подписаната от ответника
Декларация за информираност и съгласие на пациента за заплащане за диагностиката
и лечението на неговото заболяване като лице с нарушени здравноосигурителни права
3
съдържа общи изявления за това, че е бил информиран за цените, но не сочи той
реално да е бил информиран за конкретната цена на всяка една медицинска услуга,
манипулация, лечение и лекарствените продукти, а именно посочените скъпоструващи
медицински изделия, които изрично в декларацията е посочено, че НЗОК не заплаща,
включени в КП № 29, както изисква разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.
Настоящият състав намира, че по делото не са ангажирани доказателства за
уведомяване на пациента от момента на постъпването му в болничното заведение до
изписването му за стойността на всяка една от медицинските дейности, които ще
бъдат извършвани, съответно и за възможността да откаже да бъде лекуван при ищеца
или тези дейности да бъдат извършени изцяло или отчасти. Всички приложени
декларации касаят информиране на пациента относно същността на медицинските
манипулации и интервенции, но не и относно тяхната стойност. Следователно от
ангажираните доказателства не може да се направи обоснован извод, че ищецът е
изпълнил надлежно задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ и по този начин е нарушил
правата на ответника като пациент и той не е бил запознат с цените на приложимите
към него съгласно КП № 29 медицински услуги, манипулации, лечение и
лекарствените продукти. По този начин той фактически е бил лишен от
алтернативните възможности, с които разполага по закон – да избере дали да
възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента
вноски съгласно чл. 109, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО, да се откаже от лечението или да избере
друго лечебно заведение.
Ето защо ищецът следва да понесе последиците от виновното неизпълнение на
задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, като в негова тежест останат разходите за
лечението на ответника.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответника, но доколкото
такива не е са поискани, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Многопрофилна болница
за активно лечение „С. А.“ – С. АД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр. С., ж.к.
„М.“, ул. „Д. М. № *, срещу Й. Р. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ж.к Д. 2, бл......,
иск с правно основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 728 лв., представляваща
незаплатена стойност на медицински услуги по оказана на ответника (здравно
неосигурено лице) болнична помощ в периода от 26.05.2019 г. до 27.05.2019 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 61975/2023 г. по описа на СРС, 182 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4