№ 6097
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110110536 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника К. Б. Ф. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №4, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си,
поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да
признае за установено, че К. Б. Ф. му дължи-сумата от 98,73 лева–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
31.03.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от 33,39 лева–лихва за
забава от 15.09.2020 год.–22.06.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 18.07.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира
сторените в производството разноски.
Ответникът-К. Б. Ф., чрез назначения й особен представител, е депозирала в
срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач-„ТС“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай съдът
приема, че ответникът, през процесния период е бил потребител на топлинна енергия,
което се установява от заявление-декларация с вх. №ОП-0276/09.02.2012 год., от която
е видно, че К. Б. Ф. е поискала да й бъде открита партида за имота. От нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №31, том. I, рег. №560, дело №22/2020 год. се
установява, че ответницата се е разпоредила с имота на 27.03.2020 год., а процесния
период предхожда договора за покупко-продажба.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
2
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата
съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща ТЕ отдадена от
сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект, а БГВ се начислява по показанията на
1 бр. водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че през процесния период
няма монтиран апартаментен топломер, че имотът няма връзка със сградната
отоплителна инсталация, както и че абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление
на имот. Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия е общо в размер на
343,53 лева. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установена потребена топлоенергия за сградна инсталация и битова гореща вода, която
съдът, след съобразяване със съдебно-техническата експертиза приема, че е в размер
на 343,53 лева, като иска е основателен за сумата от 98,73 лева, така както е предявен
от ищеца.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период
е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно
от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ
отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва
изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца
до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва
да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По възражението за изтекла погасителна давност.
3
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и се
погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност.
Видно е, че ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 18.07.2023 год., от което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода
предхождащ месец 07.2020год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.05.2019
год. до 31.03.2020 год., т.е. вземането е погасено по давност, поради което иска следва
да се отхвърли.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. //////// искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против К. Б. Ф., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. /////////, чрез адв. Б. за признаване за установено, че К. Б. Ф. му
дължи сумата от 98,73 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 31.03.2020 год. за
топлоснабден имот-апартамент №4, находящ се в гр. /////////, като погасен по давност
и сумата от 33,39 лв.–лихва за забава от 15.09.2020 год. до 22.06.2023 год., като
неоснователен и недоказан.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4