№ 214
гр. Смолян, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Зоя Ст. Шопова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12/26.02.2025г., постановено по гр.д.№ 66/2024г. по описа на Районен съд-
Чепеларе е отхвърлен предявеният от Е. А. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул. „Г. Д.“ № *,
срещу Д. И. К., с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул. „Д.“ № *, иск с правно основание чл.45 ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в тревожност, обида, смут, възмущение, гняв и влошаване на физическото здраве,
вследствие на публикуваните от ответника в социалната мрежа „Ф.“ на 24.10.2023 год.
клеветнически твърдения, които засягат честта и достойнството на ищеца и доброто му име в
обществото, в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 24.10.2023 год., като неоснователен и недоказан. Осъден е Е. А. Р., ЕГН **********,
с адрес гр.Д., ул.„Г. Д.“ № *, да заплати на Д. И. К., с ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Д.“ № *,
сумата 1000 лева - разноски по водене на делото.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 986 и 987/03.04.2025г. от Е. А. Р.
чрез пълномощника му адв.Д. С. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че за да отхвърли предявеният иск
районният съд е приел, че не е доказано авторството на ответника на въпросната публикация,
поради което не е изпълнен фактическият състав на чл. 52 ЗЗД-не може да се установи че
ответникът е извършил непозволеното увреждане и искът е неоснователен. Твърди, че
обжалваното решение е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не следва
направеният извод за липса на авторство, както и изводът за неосъществен фактически състав на
непозволено увреждане от ответника. В тежест на ищеца, съгласно доклада на съда, е било да
1
установи твърдените от него положителни факти при условията на пълно и главно доказване. Това
доказване може да бъде установено с всякакви доказателства. Допустимо е установяването на
определени обстоятелства само с косвени доказателства, ако в тяхната съвкупност същите могат по
убедителен начин да се свържат с определен твърдян факт от значение за спора, в който смисъл е
трайната практика на ВКС- Решение № 80 от 3.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2017 г., IV г. о.;
Решение № 208 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 127/2020 г., III г. о.; Решение № 50180 от
12.10.2022г. на ВКС по гр. д. № 3675/2021 г., III г. о.; Решение № 50161 от 24.10.2022 г. на ВКС по
гр.д. № 3574/2021 г., III г. о. По делото е представен нотариален протокол от публикация в социална
мрежа F. от профил с името D. K., в която се съдържат конкретни факти, свързани както с
ответника, така и с ищеца. Твърди се, че авторът на публикацията е съкратен от общината от
ищеца. Това обстоятелство се потвърждава от представения трудов договор и от заповедта за
прекратяването на този договор, издадена от ищеца като кмет на община Д.. В публикацията се
твърди, че авторът й е бил член на СИК, за което по делото са представени доказателства, че
ответникът К. е бил член на СИК-заповед за назначаване на членове на СИК 5 в Д.. От показанията
на свидетеля Ч., дадени в с.з. от 09.07.2024 г. се установява, че същият е бил приятел във Ф. с
ответника, че ответникът е публикувал в същия профил / D. K. /публикации срещу свидетеля, че му
се е извинявал за тях. Свидетелят Ч. описва профилната снимка на профила на ответника, която е
идентична с този на D. K.. Обяснява защо на профилната снимка има човек с пчеларска шапка и
кошери, тъй като К. е пчелар. Същото обстоятелство се потвърждава и от свидетеля Д., който
описва профила на ответника К. като профил със снимка на човек с шапка и кошери. Публикацията
се отнася до ищеца, като в нея същият е определен като кмет на община Д. и кандидат за кмет на
местните избори. От заключението на съдебно-компютърната експертиза се установява, че
публикацията от профил D. K., за която има приложена по делото разпечатка (екранна снимка) не е
налична в социалната мрежа F. към датата на изготвяне на експертизата и вещото лице не може да
установи от кой профил е извършена тази публикация. По делото не е оспорена истинността на
протокола на нотариуса по чл. 593 ГПК относно съществуването на публикацията и профила, на
който същата е била публикувана. Не е оспорена истинността и на вещественото доказателство -
екранна снимка на публикацията. Няма доказателства за извършено манипулиране на
представените веществени доказателства. При липса в платформата Ф. на профил D. K. към датата
на експертизата поради неговото закриване, и при невъзможност същият профил да бъде
възстановен с технически средства, доказателство за съществуването на този профил и на
съдържащите се в него публикации, представляващи електронни изявления, е протоколът на
нотариуса по чл. 593 ГПК и приложените към него веществени доказателства и конкретно екранна
снимка, възпроизведена на хартиен носител. Преценени в съвкупност на събраните по делото
доказателства, макар и косвени, обосновават заключението че профилът D. K. е на ответника и че в
този профил са публикувани електронни изявления, разпространени публично, по общодостъпен
начин и следователно деецът е ответникът. С оглед на това неправилен е извода на съда, че не е
налице непозволено увреждане. Твърди, че такова е налице, извършено е виновно от ответника,
налице е и причинно-следствена връзка между вредите и поведението на ответника. Безспорно е
установено че публично, в информационното пространство чрез социалната мрежа Ф. от профила
D. K. са извършени изявления, съдържащи клеветнически твърдения за извършени злоупотреби с
обществени средства, лично облагодетелстване, присвояване на парични средства на общината и
др., опозоряващи ищеца Е. Р. като човек и като кмет на община. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В
производството пред първата инстанция не е оборена презумпцията за вина, като защитата на
2
ответника се състои единствено в оспорване на авторството. Не са опровергани обаче
отрицателните твърдения на ищеца-че не е извършвал действия по присвояване на парични
средства, не се е облагодетелствал, не е ползвал общинско имущество за лични нужди.По делото са
установени причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и
продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с
влошаване на физическото здраве, безсъние, постоянно силно главоболие, раздразнителност,
нарушено душевно равновесие, засегнато здравословно състояние, които са се отразили
неблагоприятно както върху ежедневието, върху контактите му с близки и приятели и
работоспособността му, така и върху самочувствието и себеуважението, както и върху чувството за
достойнство и престиж, свързани с общественото положение и заемания управленски пост.
Установена е причинно-следствената връзка между деянието -публикуването на неверни твърдения
и причинените неимуществени вреди. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат
уважени предявените искове.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
1353/12.05.2025г. от Д. И. К., чрез пълномощника му адв.И. Г., в който оспорва същата като
неоснователен.Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено.
Излагат се доводи, че действително, установяването на определени обстоятелства е допустимо
само с косвени доказателства, при условие обаче, че те са еднопосочни и еднозначни и могат да
доведат до единствен и логичен извод относно целения за доказване факт. Ответникът не оспорва,
че е работил в община Д. и е бил съкратен от там от настоящия ищец. Не оспорва също, че е
пчелар и през годините е бил член на СИК. Не оспорва, че нотариусът е направил заверка на
някаква интернет страница от Ф.. Това обаче е добре известно както и на ищеца и може би и на
голяма част от жителите на община Д.. Няма спор също така, че ищецът е кмет на община Д. и след
като вече е избран очевидно е бил и кандидат. Всички тези доказателства обаче по никакъв начин
не установяват, че ответникът по иска е автор на публикацията, която му се вменява. Вещото лице
отбеляза, че могат да се създадат десетки профили с подобно наименование и всеки да публикува
от тях, а снимките могат да бъдат свалени и качени на профила от електронното пространство.
Посочените по-горе обстоятелства, известни в еднаква степен както на ищеца така и на ответника и
на трети лица, могат да бъдат тълкувани и в посока, че възползвайки се от знанието им някой е
злоупотребил, направил е фалшив профил и е написал посочените в публикацията неща, търсейки
начин да злепостави ответника. Цитираните във въззивната жалба доказателства в никакъв случай
не могат да се приемат като еднопосочни и могат да бъдат тълкувани по многостранен начин.
Принципно създаването на личен профил или „влизането“ във Ф. дава възможност на хората да се
свързват с приятели, роднини и други познати, да споделят снимки и видеоклипове, да изпращат
съобщения и други. Общуването в тази мрежа се осъществява само чрез свободно регистрирани
потребители, като според вещото лице регистрацията на потребители не се контролира за
достоверност на данните. Не е задължително и е напълно възможно регистрирания профил с името
на определен човек, да не отговаря на неговата личност. Общоизвестна е порочната практика да се
създават т.нар. фалшиви профили, през които има възможност за изпращане на текстове и
изображения. След направената регистрация системата автоматично създава лична страница на
потребителя (т.нар. стена), на която могат да бъдат оставяни съобщения от други профили и
препратки към външни страници. Именно липсата на гаранции, че един профил отговаря само и
единствено на една личност и само тази личност има възможност да се изразява, да изпраща
текстови съобщения и да публикува изображения, от този профил поставя под съмнение
3
авторството на деянието и съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът не установява
по несъмнен начин, че това е ответникът. По делото освен компютърна разпечатка, която няма
самостоятелна доказателствена стойност, не са представени никакви други доказателства, които да
обвържат ответника като автор на текста от посочения профил. При горепосочения начин на
регистрация и достъп до Ф. автор на текстовете, написани на т.нар. лична страница (стена) може да
бъде всяко лице, което от чужд профил или регистриран от него т.нар. фалшив профил да отправи
обидни публикации. Правилни са и изводите на съда, че не може да се формира извод за
идентичност между ангажираното от ищеца писмено доказателство - препис извлечение
/разпечатка/ от публикация в социалната мрежа "Ф." от 24.10 /без година/, и електронен документ,
съдържащ публикация с посоченото съдържание, която да е публикувана на 24.10.2023г. в
социалната мрежа «Ф.» от профила на ответника Д. И. К. в същата социална мрежа и че не може да
се приеме за доказано по несъмнен и безспорен начин, че такъв електронен документ действително
съществува и че автор на такова електронно изявление, по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, е
ответникът. Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. А. Р., редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. От пълномощника му адв.С. са постъпили писмени бележки.
Въззиваемият Д. И. К., чрез пълномощника си адв.И. Г. оспорва въззивната жалба и
поддържа отговора.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от Е. А. Р. с предявен срещу Д. И. К. иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, обида, смут, възмущение,
гняв и влошаване на физическото здраве, вследствие на
публикуваните от ответника в социалната мрежа „Ф.“ на 24.10.2023 год. клеветнически твърдения,
които засягат честта и достойнството на ищеца и доброто му име в обществото, в размер на 6000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.10.2023
год.
Ищецът е поддържал твърдения, че на 24.10.2023г. от своя профил във „Ф.“ ответникът Д.
К. е публикувал пост, в който изложил неверни клеветнически твърдения, които уронват престижа
и доброто му име като кмет на Община Д. и му приписва неизвършени от него престъпления по
служба, с което му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни емоции на
стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на здравето,
безсъние, главоболие, раздразнителност .
Ответникът е оспорил иска, като твърди, че той не е автор на процесната публикация и на
посочената в исковата молба дата не е публикувал текст с такова съдържание. Изявление с подобно
съдържание не е публикувано от него и не съществува на неговата страница във Ф.. Твърди, че не
знае от кое място, респективно от какъв профил е направена разпечатката приложена към исковата
4
молба, но самия факт, че датата на публикацията е изписана само с цифри 24.10 и без да е посочена
година говори за извършена манипулация с профила посочен като автор на публикацията или със
самата публикация. В личния му профил на публикациите излизат с цифри и словом, както и с
посочена година (примерно 24 октомври 2023г.), а не както е в случая 24.10. Сочи още, че е
възможно профили на потребители в тази социална мрежа да бъдат обект на злонамерени хакерски
атаки и/или външни намеси, но той можел само да гадае от къде се е появила тази публикация, от
чий профил е била публикувана, дали не е създадена единствено с цел направата на хартиена
разпечатка, след което да е заличена без той да разбере кога се е случило това. Твърди, че
неговият компютър не е заключен с пароли и всеки може да го ползва, като достъп до него имат и
домашните му хора, така и трети лица, с които споделят общи интереси. Оспорва твърденията в
публикацията да са клеветнически и обидни, както и наличието на причинно-следствена връзка
между публикацията и твърдените неимуществени вреди. Оспорва се и размера на претенцията за
обезщетение, като се твърди, че не кореспондира с понятието „справедливост“ заложено в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
За установяване на твърденията си ищецът е представил по делото нотариално заверена
възпроизведена на хартиен носител публикация в социалната мрежа "Ф." от профил с името „D.
K.“, извършена на 24.10 (без посочена година), която съдържа следното съдържание: "Г-н инж. Е.
Р. –КАНДИДАТ кмет на Община Д. надявам се като малък сте чел приказката за лъжливото овчарче
защото: 1.Говорите за социална политика в общината – Лично Вие ме съкратихте когато бях болен,
с болна жена на легло с придружител и две деца студенти с думите Общината не е социално
предприятие. Ако сте забравил – К. М. ще ви опресни паметта. 2.Говорите че работите за Общината
– Тогава защо откраднахте парите от паркинга на събора в Д. 2018 г. с предтекст да покриете
щетите на сръбската певица. Ако сте забравил – С. С. и П. С. –ще ви опреснят паметта. 3. Говорите
за строителство в Общината – тогава кажете как един тир цимент изчезна за по-малко от седмица.
Ако сте забравил – вуйчо К. ще ви опресни паметта. Как хиляди кубици бетон бяха фактурирани в
общинското предприятие и в същото време същият бетон е използван и фактуриран от А.. Ако сте
забравил – Е. Л. ще ви опресни паметта. 4. Как и колко пъти личния ви ксерокс ходи на ремонт с
общински автомобил и средства в С.. Ако сте забравил - Е. Л. ще ви опресни паметта. Казвате че
сте единствения кмет осмелил се да прокарва нови улици – Ако става въпрос за улицата в с.Б., то
само прибрахте 3000 лв. и улица още няма. Ако става въпрос за улицата в с.Ц., то там само
потърсихте 100 000 лв. и улица още няма. Ако става въпрос за улица К., то там направихте всеки
един жител на общината с кредит от 1000 лв. за ограничите достъпа на хората до имотите им с
бетон. 6. Казвате че се борите за честни и справедливи избори – Лично Вие ме махнахте от СИК
защото отказах да наблюдавам кой за кого гласува. Ако сте забравил – Аз и К. М. ще ви опресним
паметта. Моля Ви не се подигравайте с интелигентността на хората. Уверявам Ви че повечето от
тях са по умни от Вас, само дето не са нагли. P.S. В същност въобще не е важно дали Вие сте чел
приказката за лъжливото овчарче, ВАЖНО е хората да са я чели! ПРИЯТЕЛЮ Инж. Е. Р. –
КАНДИДАТ кмет на Община Д.. За теб моят вот ще бъде НАКАЗАТЕЛЕН.“ След текста е
публикувана снимка на ищеца. Съдържанието на разпечатката е нотариално заверено съдържание
с протокол с рег. №3627/27.11.2023 год. на Нотариус М. Ц., с рег.№* на НК и с район на действие
Районен съд-Гоце Делчев.
Представена е и докладна записка от инж.Е. Р.-кмет на община Д., внесена в Общински
съвет- Д. относно: Отчет на приходите и разходите на „Фестивал на народното творчество и събор
на чешмарите-Д. 2018г.“, като в отчета са посочени приходи от такси за търговски обекти и сергии
5
в размер на 26352 лева и от спонсорства и дарения в размер на 26609 лева или общо 52 961 лева и
Разходи: за изпълнители-21 790 лева; за ел.енергия-1535,49 лева; за посрещане на гости-1950 лева;
за охрана от РПУ-Девин 800 лева и за спортни прояви-3500 лева или общо 29 575,59 лева. Твърди
се , че докладната записка не е представена в цялост, като на ищеца е дадена възможност да я
представи, но същият не е направил това. Представено е и Решение № 649 , взето с Протокол №
48/19.10.2018г., от което е видно, че Общински съвет –Д. е одобрил Отчета за приходите и
разходите по организирането и провеждането на „Фестивал на народното творчество и събор на
чешмарите-Д. 2018г.“,както следва : Приходи-52 961 лева ; Разходи-52 961 лева.
Ищецът представя и 12 броя справки от ОП „Озеленяване, Благоустройство и Чистота“ –
Д. по години общо за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2023г. за доставен цимент и бетон от
доставчици: „Б.“ ООД, „Т. С.“ ООД, „Б. К.“ ЕООД, „Б.“ЕООД, „В.“ ЕООД, като във всяка от
справките е посочено, че за съответната година от ОП „Озеленяване, Благоустройство и Чистота“ –
Д. няма фактуриран и закупен бетон от фирма „А.“ ЕООД.
От представената служебна бележка с изх. №БФ-879/19.07.2024г. се установява, че
ответника Д. К. е работил в община Д. в отдел: „Спорт и младежки дейности“ на длъжност Старши
специалист „СМД“ за периода от 01.06.2016 год. до 24.12.2019 год. и като „Личен асистент“ по
програма „Лична помощ“ за периода от 01.09.2020 год. до 10.10.2022 год.
От решение №48-НС/02.03.2023 год. на РИК – Смолян се установява, че Д. И. К. е
назначен за председател на СИК ********* в Община Д., за произвеждането на изборите за
народни представители на 02.04.2023 год.
Обстоятелствата, че ответникът К. е работил в Община Д. и договорът му е бил прекратен
през м.12.2019г., както и че е бил член на СИК, но участието му в комисията не е прекратявано се
признават от ответника в отговорите на зададените му по реда на чл.176 от ГПК въпроси.
За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства - разпита на
свидетелите К. Е. Г., Е. Р. Р. и Р. Х. Ч., а ответникът – на свидетелят В. С. Д..
Свидетелят К. Е. Г. установява в показанията си, че с ищеца са приятели повече от
тридесет години и на последните местни избори през 2023г. свидетелят е бил част от неговия
предизборен щаб, а понастоящем работи като началник отдел „Екология“ в Община Д.. Сочи, че по
време на предизборната кампания през 2023 за процесната публикация във Ф. разбрал от ищеца,
който прочел публикацията от телефона си пред 20-25 човека от предизборния щаб. Свидетелят
сочи, че самият той не проявява активност в социалните мрежи и той лично не е видял точно, но Е.
Р. от телефона си прочел публикацията, като обяснил, че е направена във профила на Д. К.. Р. бил
много разстроен и притеснен от това ,което се пуска в публичното пространство в навечерието на
изборите. Твърди, че познава Р. като ведър, бодър и усмихнат човек, а след тази публикация се
променил - станал мълчалив, изглеждал недоспал, ограничил срещите си с хората. Споделил му, че
публикацията във Ф. го притеснила и сринала психически, защото у хората щяло да остане някакво
съмнение. Сочи, че след публикацията Р. проявявал симптоми на депресия, като това състояние
продължило и след като бил избран за кмет на общината. Доколкото си спомня обвинението в
публикацията било, че ищецът е присвоил някакви средства от събора. Твърди, че познава и
ответника, но не е имал контакти с него. Сочи, че К. е работил в общинското предприятие към
общината, но вече не работел там и не може да каже каква е причината за това.
Свидетелката Е. Р. Р. установява, че познава ищеца от 28 години, от 1995г., когато се
омъжила за негов пръв братовчед и станала снаха в семейството. Освен роднински
6
взаимоотношения имат и служебни, тъй като работи в Община Д. в Дневен център за деца с
увреждания и от девет години ищецът е неин пряк ръководител. За процесната публикация
разбрала от Е. Р., който я споделил в семейството. Твърди, че със семейството на ищеца са много
близки и често си ходят на гости. На 23.10.свидетелката имала рожден ден, който отпразнували
заедно и на следващия ден –на 24.10.след обяд се срещнали на кафе и тогава Е. Р. споделил с тях за
публикация, която Д. К. е публикувал в публичното пространство. Прочели публикацията, която
била на стената на профила на Д. К.. Направило й впечатление, че на снимка на профила, човекът е
с шапка, дори се поинтересувала дали е той, защото имало и кошер с пчели. В публикацията
пишело, че Р. е злоупотребил с обществени средства от събора на чешмарите за заплащане на
сръбска певица. Съборът се провежда през август, като свидетелката уточнява, че говори за 2023г.
Също така в публикацията пишело, че е откраднал цимент, че си е карал личния ксерокс със
служебен превоз в С.. Свидетелката твърди, че ищецът няма личен ксерокс, а фирмата на жена му
има личен ксерокс. Твърди, че Р. реагирал изключително зле на тази публикация, изпаднал в
емоционален шок, видимо се притеснил, получил главоболие и изпаднал в нервна криза. Потърсил
дори помощ от баща си, който е ветеринарен лекар. Бил вдигнал кръвното, като горната му граница
била 175. Това негово състояние продължило около шест месеца, дори и сега не е забравил за този
случай и когато стане въпрос за него, отново изпадал в емоционален стрес. Заради публикацията не
е могъл да се зарадва на раждането на внука си, не могъл да се зарадва и на празнуването на
Новогодишните празници със семейството. Това се отразило и на цялото му семейство. Не знае
дали е ходил на лекар, но съпругата му й споделяла, че вечер имал силно главоболие и сърцебиене
и че са посещавали лекари в гр.П.. Свидетелката сочи, че не знае дали точно Д. К. е публикувал, но
колеги са я питали дали това е вярно. Преди Д. К. е работил в Община Д., но не знае поради каква
причина вече не работи там.
Свидетелят Р. Х. Ч. твърди в показанията си, че има личен профил във Ф. и че в списъка
му с приятели бил и профил с името D. K., който е на ответника. Твърди, че на 27.10.2023 год. от
този профил е написана публикация на неговата стена. Потърсил К. и му казал да не се занимава с
него, да не влияе на изборната кампания и да не уронва престижа му, като го блокирал във Ф., след
което К. му се извинил. Това се случило в деня след изборите, на които свидетелят останал на
балотаж. При предявяване на разпечатката от Ф. на процесната публикация, св.Ч. сочи, че това е
профила на Д. К., от който видял публикацията на своята стена, за която говори, а не процесната
публикация. Сочи, че когато видял публикацията за г-н Р. не е звънял на К.. Не си спомня самата
публикация, защото била дълга. Тъй като и двамата с ищеца Р. били кандидати за кметове често
комуникирали и публикацията му се отразила много зле на Е. Р..
Свидетелят В. С. Д. твърди в показанията си, че с ответника са приятели от 10 години и
живеят в с.Б., като често си ходят на гости. Помагал на ответника, тъй като съпругата му била тежко
болна на легло, като починала преди две години. Ответникът живее в къща на втория етаж, а на
първия живеят родителите му, които са около 80-годишни. В къщата ответникът има настолен
компютър, чрез който достъпвал във Ф.. Достъпът до компютъра е свободен, няма поставена парола
за вход, като на свидетеля не му е известно кой друг от членовете на семейството му, например
децата му, имат достъп до него. Не знае дали К. има достъп до Ф. от телефона си. В социалната
мрежа К. има профил, който преди два-три месеца бил разбит. Твърди, че профилът на ответника
бил с неговото име, но не помни как точно се изписвал с латински или с български букви, като
имало поставена профилна снимка на човек облечен с пчеларско бяло облекло и шапка. На
последните местни избори св.Д. бил също кандидат за кмет на Община Д. и с Р. са били
7
политически опоненти. Твърди, че е виждал много публикации във връзка с кмета на Д., тъй като с
Е. Р. комуникирали във Ф., като свидетелят сочи, че и той е писал публикации. Не си спомня да е
виждал процесната публикацията , за която се води делото, тъй като повече пише публикации,
отколкото чете.
От приетата по делото съдебно-компютърна експертиза се установява след проведен
анализ на действително съществуващите профили в платформата F., че не се открива профил с име
“D. K.”. Съществува профил с име „Д. К.“, в който не са налични данни за публикации, снимки
и/или данни за физическо лице. Не са налични и данни за конкретния профил, с които да може да
се идентифицира конкретно лице. Не са налице данни за IP адреси, достъпвали профила „D. K.”. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е възможно да е съществувал профил с името „D. K.”,
но същият да е изтрит,поради което към момента на изследването да не се вижда във Ф.. Това е
принципно възможно да се установи, но не е във възможностите на експертите, тъй като тази
информация се пази на сървърите на Ф. компанията, където се пази и информация за съдържанието
на профилите, но тези сървъри не са в България. Експертите нямат достъп до информацията на
сървърите.Вещото лице сочи, че всеки би могъл да създаде профил „D. K.”, но връзката между
автора на публикацията и профила не може да се идентифицира на 100%.Изискването за създаване
на профил във Ф. за регистрация е името и имейл, евентуално профилът може да бъде свързан с
телефонен номер, но не се изисква документ за самоличност. През последните 4-5 години
зачестили много случаите на създаване на фалшиви профили или до нерегламентиран достъп до
профили. Затова се препоръчва да не се качват снимки във Ф., защото като има снимка приятел от
Ф. може да направи в друга платформа профил и да се представя за друг.
От изисканата от районния съд информация от отдел „Киберсигурност“ при ГД„БОП –
МВР“ където се намира контактната точка на Американската компания “F. Inc” с
правоохранителните органи в Република България, относно Ф. профил с името “D. K.” е получен
отговор с писмо в изх. №1634/12.12.2024г., в което се сочи, че за да бъде изпратено официално
запитване до Meta Platforms Ireland Ltd., е необходимо да бъдат посочени подробни данни относно
извършеното престъпление, кога е извършено, кои са профилите които представляват интерес,
техен URL адрес и ID на профила, с които могат да бъдат индивидуализирани. Ф. не предоставя
информация относно чат – комуникация или снимки и видеофайлове, които са споделяли
потребителите. Допълнително изискване е активността на профила да съществува, а не да бъде
изтрит. В противен случай платформата на Ф. не позволява заявката за предоставяне на
информация относно потребителя да бъде изпълнена при непопълнени реквизити.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и правилно е разпределил доказателствената
тежест, като е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че е налице противоправно деяние,
извършено от ответника, а именно публикуване на процесната публикация в социалната мрежа
„Ф.“, в която са изложени неверни и клеветнически твърдения за ищеца, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди, описани в исковата молба и че е налице причинно-следствена връзка между
деянието на ответника и настъпилите за ищца вреди, както и техния размер. Посочено е още, че
вината на дееца се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45,ал2 от ЗЗД. В тежест на
ответника е да опровергае презумцията за виновност, както и да проведе насрещно доказване и да
установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, като докаже
и възраженията си в отговора.
Правилно районният съд е приел още, че фактическия състав на чл.45 от ЗЗД изисква
8
кумулативно наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, вина и причинна връзка между деянието и вредата, размерна
вредата, като вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до неоснователност на
претенцията.
В случая за исковата си претенция ищецът се позовава на увреждащото го действие на
ответника, изразяващо се в публикуване на пост в социалната мрежа Ф., съдържащ неверни,
клеветнически и позорящи личността му твърдения, засягащи неговата чест и достойнство, с което
му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен стрес, тревожност, обида,
възмущение и гняв, довели до влошаване на здравето му.
Ответникът е оспорил предявения иск с възраженията, че не е автор на процесната
публикация и че на посочената дата 24.10.2023г. не е публикувал във Ф. текст с такова
съдържание; че има вероятност публикацията да е направена единствено с цел да бъде разпечатана
на хартиен носител; оспорва и съдържанието на разпечатката приложена към исковата молба, за
която твърди, че е манипулирана с профила сочещ го като автор на публикацията или със самата
публикация.
За установяване на твърденията си ищецът е представил разпечатка на хартиен носител от
публикация в социалната мрежа "Ф.", нотариално заверен от Нотариус М. Ц. с рег. №* на НК, с
район на действие РС - Гоце Делчев на 27.11.2023г.,като нотариусът е удостоверил съдържанието на
документ снет от Ф. профила на D. K.” в 13,05 часа по молба на Е. А. Р..
Относно представения документ районният съд е приел, че съставяйки констативен
протокол, с който нотариусът е заверил съдържанието на електронен документ, като е извършил
фактически констатации след посещение на електронна интернет страница във Ф. и е извършил
разпечатки от нея с компютърни програми, той е излязъл извън кръга на посочените в
разпоредбата на чл. 593 ГПК нотариални удостоверявания, в чието приложно поле несъмнено е
само явяването или неявяването на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него,
както и тяхното съгласие или несъгласие за извършване на съответните действия. Законодателят
ясно е очертал видовете нотариални удостоверявания по чл. 593 от ГПК, като е недопустимо
разширително тълкуване на процесуални норми, респективно включване и на други, непредвидени
в закон, видове свидетелствуващи изявления на нотариус, които да установяват с обвързваща
доказателствена сила удостоверените обстоятелства, в който смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 439 от 26.06.2013 г. по т. д. № 2071/2013 г. на ІІ т.о., Решение №
496/17.03.2013г. по т.д.№ 2071/2013г. на САС. По същество съставения констативен протокол
представлява обяснителна бележка към разпечатаното на хартиен носител съдържание на
електронния сайт от интернет пространството към датата на съставянето му, т.е. под формата на
констативен протокол, нотариусът е удостоверил идентичността на изготвеното от него печатно
копие на сайта с електронния оригинал, т.е извършил е заверка на препис от електронен документ.
Нормата на чл. 591 от ГПК оправомощава нотариуса да удостовери верността на препис от
представен документ, като сравни преписа с първообраза и отрази в удостоверяването от кого е бил
представен документът, от който е снет преписът и дали той е снет от оригиналния документ или
от друг препис. Тази норма не предвижда възможност за удостоверяване съдържанието на
електронен сайт или на електронна база данни към определен момент, чрез снемането им на
хартиен носител, каквото именно в случая е извършил нотариуса. Следователно нотариусът не е
извършил нотариална заверка на съдържанието на процесната публикация във Ф., а е удостоверил
9
верността на препис от електронен документ.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕО) 910/2014 г. на
Европейския парламент и на съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл. 46 от
Регламента е предвидено, че правната сила и допустимостта на електронен документ като
доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че
той е в електронна форма. Към даденото в чл. 3, т. 35 от Регламента определение на понятието
електронен документ препраща и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Според чл. 4 от ЗЕДЕУУ, автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното
изявление.
Според чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, и при поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. Така представеният на хартиен носител
документ има характера на препис на частен електронен документ. Извършването по реда на чл.591
ГПК на нотариално удостоверяване представлява доказателство, че в деня на извършването му
първообразът на документа е съществувал и е имал съдържанието на преписа, което дава
възможност да се ползва доказателствената сила на първообраза. При извършване на
удостоверяването нотариусът е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в
удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, с оглед на което
липсва основание за изключването от приложното поле на нотариалното удостоверяване по чл. 591
ГПК приравняването на частния електронен документ на частен писмен документ. В разпоредбата
на чл.184,ал.1 ГПК, предвиждаща възможността електронният документ да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, като не са предвидени
допълнителни правила относно преобразуването на електронния документ в хартиен препис, при
спазването на които да се приеме, че е гарантирана идентичността на преписа с неговия електронен
запис. Преписът на хартиен носител визуализира само част от електронния документ, но не
съдържа информацията, която се извлича от метаданните и която е достъпна само когато
документът е представен на електронен носител. С оглед спецификите и особеностите на
електронния документ, отличаващи го от писмения документ, и доказателствената сила на
нотариално удостоверения препис от документ, при извършване от нотариуса на удостоверяването
по чл. 591 ГПК разпечатката на електронния документ (възпроизведеният препис) следва да
съдържа и идентифицираща информация за материалния носител и начина, по който е извършено
възпроизвеждане на документа, като напр. местонахождение на електронния запис с описание на
носителя и др. Такава информация би дала възможност да се гарантира, че достъпът и
възпроизвеждането на данните са извършени по начина, по който се е осъществило тяхното
първоначално възпроизвеждане. Тъй като електронният документ има динамичен характер,
даденото разрешение предоставя възможност на заинтересованата страна да обезпечи
установяване на съдържанието на електронен документ към определен релевантен момент, когато
електронният документ се намира на носител, който не е под контрола на страната и поради това
съдържанието на документа може да бъде променено или документът да бъде изгубен. Затова в
посоченото Решение № 176 от 2.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 123/2023 г., II т. о., е прието, че
10
подлежи на удостоверяване верността на препис от нотариус по реда на чл.591 от ГПК на частните
електронни документи по смисъла на чл.3,т.35 от Регламент(ЕО)910/2014г.
Тъй като въпреки оспорването от ответника ищецът не е представил електронен документ
по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. с чл.3,т.35 от Регламент (ЕО) 910/2014 г. на Европейския
парламент и на съвета от 23.07.2014г. правилно районният съд е назначил и изслушал съдебно-
компютърна експертиза, която е установила, че към момента на изготвянето й в социалната мрежа
„Ф.“ не се открива профил под името „D. K.”, съществува профил с името „Д. К.“, в който не са
налични данни за публикации, снимки и/или данни за физическо лице, не са налични данни за ІР
адрес, достъпвали профила „D. K.”. От показанията на свидетеля В. С. Д. се установява, че
компютъра на ответника има свободен достъп и не е заключен с парола. Известно му е, че
ответникът има профил във Ф., който преди два-три месеца бил разбит („хакнат“) и той не е могъл
да си влезе в профила. Свидетелят сочи, че и неговия профил бил разбит. Сочи, че не си спомня да
е виждал процесната публикация за Е. Р.. Свидетелят К. Г. твърди, че не е видял точно
публикацията, но ищецът им я прочел от телефона си. Свидетелят Р. Ч. сочи, че не си спомня
самата публикация, тя била дълга, но в нея били публикувани провокативни неща, които уронват
престижа. Единствено св. Е. Р. сочи, че е видяла и прочела публикацията, която била публикувана
на стената на профила на Д. К., като й направило впечатление и снимката на човек с шапка и пчели,
затова попитала дали това е К..
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ответникът, който носи
доказателствената тежест при оспорване на авторството на електронния документ, не се е справил
със същата и не е установил, че волеизявлението в процесната публикация не е негово. Преписът
на хартиен носител визуализира само част от електронния документ, но не съдържа информацията,
която се извлича от метаданните и която е достъпна само когато документът е представен на
електронен носител. След като документът не е представен от ищеца на електронен носител и при
липса на такъв профил в социалната мрежа „Ф.“ не може да бъде установено от вещото лице от
кои ІР адреси е достъпван профила „D. K.”, респективно кое лице е възможно да е автор на
публикацията.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че представеният от ищеца препис от
електронен документ от Ф. е достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание, като се сочи в този смисъл практика на ВКС, обективирана в Решение №
77/17.03.2015г. по гр.д.№ 2040/20214г. на ІVг.о. В посоченото решение обаче се касае за електронен
документ, изпратен по електронна поща, а не публикуван във Ф..
С оглед на това, правилно районният съд е приел за недоказано по несъмнен и безспорен
начин, че такъв електронен документ действително съществува и че автор на това електронно
изявление, по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, е именно физическото лице Д. И. К. с ЕГН **********.
В случая, с оглед изложеното по-горе, след като електронното изявление, въз основа на което е
изготвената процесната разпечатка, не се представя, а от назначената експертиза е видно, че
профил под името „D. K.” не се открива, не може да се приеме, че представената разпечатка се
ползва с формална доказателствена сила, тъй като не е подписана с квалифициран електронен
подпис. Вещото лице изрично сочи, че връзката на автора на публикацията и профила не може да
се идентифицира на 100 % и това е така поради начинът на функциониране на социалната мрежа
Ф. и липсата на възможност да се направи категоричен извод за авторството на процесната
публикация, на която е представена разпечатка по делото. От ангажираните от ищеца гласни
доказателства –разпита на свидетелите Р. Ч., К. Г. и Е. Р. също не се установява по безспорен
11
начин, че именно ответникът е автор на публикуваното на 24.10.2023г. в социалната мрежа Ф.
изявление с клеветнически твърдения отправени към ищеца Е. Р.. Макар свидетелят Ч. да сочи, че
от профил с името D. K., и за него е писана уронваща престижа му публикация, относно
процесната публикация не сочи никакви конкретни данни, нито установява, че публикацията за
него е написана от ответника. Вещото лице изрично сочи, че изискването за създаване на профил
във Ф. за регистрация е името и имейл, като не се изисква документ за самоличност. Освен това
през последните 4-5 години зачестили много случаите на създаване на фалшиви профили или до
нерегламентиран достъп до профили, в който смисъл са и показанията на св. В. Д., който
установява, че профилът на ответника във Ф. бил разбит преди два-три месеца, а и достъпът до
компютъра му, от който влизал в социалната мрежа бил свободен, без парола, а процесната
публикация не си спомня да е виждал.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че макар да липсват преки
доказателства, авторството на процесната публикация е установено чрез анализ и съвкупна
преценка на верига от косвени доказателства, като потребителското име „D. K.”, съвпадащо с
личното и фамилно име на ответника, твърденията в процесната публикация относно конкретни
факти свързани с ответника и касаещи правоотношенията му с община Д., а именно, че е бил
уволнен от заеманата длъжност в общината, че е бил член на секционна избирателна комисия, за
което са представени и писмени доказателства, а и посочените факти се признават от ответника на
зададените му въпроси по реда на чл.176 от ГПК, че е пчелар, което се установява от профилната
му снимка, на човек с пчеларска шапка, за което свидетелства и св.Д.. Посочените обстоятелства,
които се признават от ответника не водят до категоричния извод, че той е автор на процесната
публикация, с оглед установеното от приетата съдебно-компютърна експертиза, че при липса на
данни за профил с името „D. K.”, с които да може да се идентифицира конкретно лице и при
липсата на данни за IP адреси, достъпвали профила „D. K.” не може да се идентифицира профила с
конкретно лице.
С оглед изложеното правилно районният съд е приел, че и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и експертното заключение не може да се приеме по несъмнен и
безспорен начин, че именно ответникът Д. И. К. е автор на процесната публикация в социалната
мрежа „Ф.“ с адресат ищецът Е. А. Р.. Обстоятелството, че публикацията е от потребителски
профил с имена, които съвпадат с имената на ответника, не може да се приеме нито за пряко, нито
за косвено доказателство за авторството. Ноторно известно е и от съдебната практика и от
заключението на експертизата, че регистрацията на профил в социалната мрежа може да стане
свободно с произволно избрано име, доколкото начинът на функциониране на социалната мрежа Ф.
позволява създаването на множество профили, с идентични имена, без да се извършва проверка
относно истинността на данните, които се въвеждат и които могат да бъдат променяни по всяко
време. Поради това от веригата от посочени по-горе косвени доказателства, с която ищецът
твърди, че се установява авторството на публикацията дори да се предположи, не може да се
приеме за безспорен извода, че действително ответникът е направил процесното изявление срещу
ищеца в профил с името „D. K.”, тъй като съдебното решение не може да почива на
предположения.
След като не се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че ответникът е извършил описаното в исковата молба противоправно деяние, като
на 24.10.2023г. е публикувал в социалната мрежа „Ф.“ пост, съдържащ клеветнически твърдения,
уронващи престижа и доброто име на ищеца и приписващи му неизвършени от него
12
престъпления, то правилно районният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на един от
кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД, без който не може да бъде
ангажиране отговорността на ответника Д. К., а именно извършено от ответника противоправно
деяние, което да е в причинна връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради което
правилно е отхвърлил изцяло предявен размер от 6000 лв., като неоснователен и недоказан.
Като е достигнал до този краен извод, районният съд е постановил правилно решение,
което ще следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъде осъден жалбоподателя Е. А. Р. да заплати
на въззиваемия Д. И. К. направените по делото съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на
1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 12/26.02.2025г., постановено по гр.д.№ 66/2024г. по
описа на Районен съд- Чепеларе.
ОСЪЖДА Е. А. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.Д., ул. „Г. Д.“ № *, да заплати на Д. И. К.,
с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул. „Д.“ № * направените по делото съдебни разноски за въззивна
инстанция в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13