Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 80 28.05.2021 год.
град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на осемнадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
М.М.
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа
докладваното от съдията М.М. касационно
АНД № 72 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Р. Н. от гр. Р., чрез
адв. М. Р. М. от АК – Разград, срещу решение № 43 от 15.02.2021
год., постановено по АНД № 782 по описа за 2020 год. на Районен съд Разград. С
него е потвърдено НП № РД-05-36 от 12.11.2020 год. на директора на
РЗИ – Разград, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето е наложена глоба от 300 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди,
че не е извършил вмененото му във вина нарушение. В АУАН не било конкретизирано
обвинението. Съдържанието на НП не отговаряло на изискванията за форма по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, без да се посочва в какво точно се изразява несъответствието. Твърди, че в нормата на чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето не се съдържа състав на административно нарушение.
Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови
съдебен акт, с който да отмени
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална здравна
инспекция – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Г., оспорва
жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
От фактическа
страна районният съд е приел, че на 21.10.2020 г., за овладяване
разпространението на КОВИД 19, Министър на здравеопазването издал Заповед № РД
– 01- 609 от 21.10.20 г., с която, в Раздел І, т. 7, задължил «…Всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №
3…“.
На 26.10.2020
г., контролни органи по спазване на Заповедта на Министъра –служители в РЗИ –
Разград., съвместно със служител на РУМВР - Разград., извършили проверка в
бензиностанция на „ Лукойл“ в гр. Разград., бул. „Априлско въстание” № 39а. В
хода на проверката в търговската зала на бензиностанцията в касовата зона,
констатирали жалбоподателят, който бил без поставена предпазна маска на лицето
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.).
Това поведение на жалбоподателя, контролните органи преценили като нарушение на
Раздел І, т. 7 от Заповед № РД – 01- 609 от 21.10.20г. на Министър на
здравеопазването, за което му бил съставен АУАН № 054/26.10.2020 г. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и копие от същия му
бил връчен. Въз основа на АУАН на
12.11.2020 г. било издадено и обжалваното НП, в което адм. наказващият орган,
по идентичен с АУАН начин описал нарушението от фактическа страна.
При тези факти районният съд е приел от правна страна,
че НП
и АУАН, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Изложил е
подробни доводи в тази насока, които се подкрепят от касационната инстанция.
Районният съд счел за безспорно установено, че жалбоподателят от обективна и
субективна страна с бездействие е осъществил вмененото му във вина
административно нарушение, защото на посочената дата в търговската сграда на
бензиностанция „Лукойл” в гр.Разград /която е търговски обект и закрито
обществено достъпно място за неограничен брой лица/, в касовата зона, е бил без
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата (в
т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), с което е нарушил процесната заповед на Министър
на здравеопазването. Правилно е квалифицирано нарушението от фактическа и
правна страна, като е посочена нормата на Раздел І, т. 7 от Заповед № РД – 01-
2 - 609 от 21.10.20г. на Министър на здравеопазването и намира възраженията на
жалбоподателя и процесуалния представител за неоснователни.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за валидно и правилно.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в действащата редакция, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв. С посочената в НП заповед на министъра на здравеопазването, публикувана
на официалната интернет страница на министерството /https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/10/21/zapoved_ob6ti_merki_21_10_20_1.pdf/ на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето са
въведени временни противоепидемични мерки, подборно описани в заповедта. Една
от мерките е тази по т. 7, подборно описана по-горе. По делото безспорно е
установено, че на инкриминираната дата в посочената в НП бензиностанция –
закрито обществено място, жалбоподателят
е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата. Тази противоепидемична
мярка е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин Н. е
осъществил състава на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ. В обжалваното НП деянието е описано
кратко, точно и ясно по време, място, начин на извършване и деец. Наказаното
лице е разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си на защита в пълен
обем. Ето защо твърдението на ответника
по касацията за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е неоснователно.Твърдението му, че не е
извършил вмененото във вина нарушение, е неоснователно и недоказано, и е резултат от защитната му позиция. По
делото няма нито едно доказателство, което да поставя под съмнение извода, че Н.
е извършил нарушението, за което е наказан.
В случая описаното в НП деяние е квалифицирано от
правна страна като административно нарушение по чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето, която административно наказателна разпоредба
свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на
противоепидемични мерки, въведени на основание 4 или ал. 7 от ЗЗ с акт на министъра на здравеопазването или директор на
РЗИ. Адресати на правните норми по ал 4 и ал. 7 от Закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание.
Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ следва да се конкретизира
актът на компетентните държавни органи, в противоречие с който се явява
поведението на привлеченото към отговорност лице. В случая това е сторено като
е посочен номерът на заповедта, органът който я е издал и конкретната точка от
заповедта, която е нарушена с деянието.
С оглед на това
настоящият касационен състав приема, че при издаване на обжалваното НП е
изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява нарушената законова разпоредба и с
посочването ѝ административно наказателното обвинение се явява
конкретизирано в необходимата и достатъчна степен от правна страна.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с
материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания,
предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като
правилно.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 15.02.2021 год.,
постановено по АНД № 782 по описа за 2020 год. на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/