Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2761 02.07.2019
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 04.06.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова,
като разгледа докла.аното от съдията гражданско дело № 11683 по описа
на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
Ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
иска да се признае за установено, че ответник А.К.М. дължи сумите за които е
била издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение №
4302/14.05.2018г. по ч.гр.д. № 7537/2018г. по описа на РС – Пловдив с допусната
поправка на ЯФГ съгласно разпореждане № 99862/30.10.2018г. произтичащи от Договор за паричен заем № ...сключен между А.К.М. и
„Изи Асет Мениджмънт" АД, прехвърлен от „Изи Асет Мениджмънт" АД в
полза на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., приложение № 1 към него от 01.03.2018г. и Потвърждение за сключена
цесия както следва: 1640.85 лева главница; 58.00 лева договорна лихва за
периода 16 декември 2016 г. - датата на първата
погасителна вноска, до 30 юни 2017 г. -датата на последната погасителна вноска; 695.85 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 4, ал. 1 от Договора;
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 142.96 лева от 01.07.2017 г. – 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 10.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноските за заповедното производство и настоящата инстанция.
Ищецът заявява, че е придобил процесния вземания от
първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., приложение № 1 към него от 01.03.2018г. и Потвърждение за
сключена цесия като подробно посочва основанието на всяка от претенциите, както
и обстоятелството, че ответникът е заплатил плащания в общ размер от 4182.05
лева. Заемът, който бил предоставен е в размер на 4000 лева и следвало да се
изплати в срок от 30 седмици до 30.06.2017г.
Договорена била възнаградителна
лихва в размер на 58 лева за периода от 16.12.2016г. – датата на първата вноска
до 30.06.2017г. – датата на настъпване на падежа на договора.
Посочва още, че съгласно чл.4,
ал.1 от сключения договор била уговорена неустойка за неизпълнение на
задължението на ответника в 3-дневен срок от сключването на договора да
предостави поръчителство или банкова гаранция. Размерът на неустойката бил
фиксиран за сумата от 2087.55 лева, като неустойката била активирана поради
непредставянето на банкова гаранция или поръчителство. В резултат на това
паричната вноска на длъжника се формирала на 435.45 лева, която била анюитетна
– на всеки две седмици / 15 двуседмични погасителни вноски/.
Начислено била и мораторна лихва
върху непогасената главница в размер на 142.96 лева за периода от 01.07.2017 г. – 19.04.2018г.
Ответник А.К.М. чрез а.. С.М.
оспорва предявената претенция и моли съдът да я отхвърли със следните
аргументи:
1.заповедта по чл.410 ГПК била
нищожна поради липса на реквизита по чл. 412, т.7 ГПК;
2. ответникът не бил надлежно
уведомен за извършената цесия нито в заповедното производство, нито в настоящия
процес;
3. нищожност на процесния договор
за кредит поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 вр. с чл. 23 ЗПК:
- липсва посочване общия размер
на кредита, без да се включва активираната неустойка за непредставяна на
обезпечението, отразена била сумата от 4444,20 лева, а с начисляването на
неустойката тази сума била 4444,20+2087,55 лева.
- не се конкретизира какво точно
се включва в размера на месечната вноска като части от главница и лихва;
като последицата от нищожността е
липсата на основание, което пък води до невъзможност да се присъди главницата
по договора, тъй като искът бил на договорно основание, а не на извъндоговорно
– неоснователно обогатяване.
4. клаузата за неустойката по чл.4,
ал.2 от договора е нищожна като неравноправна и като накърняваща добрите нрави
съгласно тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС, респ. е
прекомерна, тъй като се равнява на 52% от главницата, а ГПР е 40.82%. Клаузата
не е индивидуална договорена с което е нарушен чл.146 ЗЗП вр. с чл. 145, т.5
ЗЗП;
5. клаузата на чл.2, т.6 от
договора, която определя годишен лихвен процент е 35% на основание чл. 146,
ал.1 ЗЗП вр. с чл. 143, т.9 - налага
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, респ. ответникът не е могъл да вземе
участие при уговарянето на съдържанието на клаузите на договора и да се
запознае предварително с това съдържание.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна
страна.
Със заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение № 4302/14.05.2018г. по ч.гр.д. № 7537/2018г. по описа на РС –
Пловдив с допусната поправка на ЯФГ съгласно разпореждане № 99862/30.10.2018г.
в полза на ищеца е разпоредено ответника да заплати следните суми 1640.85 лева главница; 58.00 лева договорна лихва за
периода 16 декември 2016 г. - датата на първата
погасителна вноска, до 30 юни 2017 г. -датата на последната погасителна вноска; 695.85 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 4, ал. 1 от Договора;
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 142.96 лева от 01.07.2017 г. – 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 10.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът доказва следните факти:
1.придобиване процесните вземания от първоначалния кредитор
„Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., приложение № 1 към него от 01.03.2018г. и Потвърждение за сключена
цесия;
2. предоставен заем в размер на
4000 лева в полза на ответника по силата на Договор за паричен заем № ..от ...,с падеж 30.06.2017г. с анюитетни вноски на две седмици в размер на
сумата от 435.45,
годишен лихвен процент 35%, ГПР 40.82, размер на вноската 296.28 лева, обща
сума за погасяване 4 444.20 лева
3. Неустойка по чл.4, ал.2 от
договора в размер на сумата от 2 087,55 лева при непредставяне на
обезпечение – банкова гаранция или 2 – ма поръчители – размер на вноската
139.17 лева;
4. Не се оспорват плащания от
страна на ответника за сумата от 4 182,05 лева.
5. Начислени са разходи за
събиране на вземането в размер на сумата от 45 лева;
Видно от съдебно-счетоводната
експертиза, е че възнаградителната лихва за исковия период е 444.20 лева,
неустойката е 2087.55 лева или общото задължение е 6531.75 лева. Видно от
таблица № 5 към съдебно-счетоводната експертиза се установява датите и сумите на
извършените плащания, както и какво от тези плащания какви суми погасява. От
тази таблица се установява, че ответника е 4 182,05 лева, а ищецът е
неудовлетворен за сумата от 2 349,70
По направените от ответника
възражения:
Заповедта по чл. 410 ГПК действително
не включва реквизита по чл. 412, т.7 ГПК, но това не води до нейната нищожност,
тъй като първо, законът не предвижда липсата на този реквизит да води до
недействителност на постановения акт извън тези за които съдебната практика е
установила спрямо съдебните решения или другите съдебни актове /липса на
подпис, ненадлежен съдебен състав и пр./, и второ, по делото няма данни
длъжникът в заповедното производство, респ. ответникът да е искал да извърши
плащане в полза на ищеца или на стария кредитор, за да бъде изискана
съответната банкова сметка. ***, че посочването на банковата сметка е за
улеснение на длъжника и при пропуск на съда затова страната разполага с
възможността да поиска от съда да задължи заявителя или ищеца да посочи тази
сметка.
По второто възражение на
ответника относно неуведомяването за извършената цесия – съдът го намира за
неоснователно. От една страна, длъжникът е уведомен за цесията с връчването на
исковата молба, респ. със заповедта по чл. 410 ГПК, а от друга страна,
съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав за действителността
на прехвърлянето на вземанията, респ. по делото няма данни ответникът да е
платил претендираните суми на стария кредитор и поради това да счита, че същите
не се дължат на новия. В тази връзка съобщаването на цесията е с оглед
избягване споровете относно погасителния ефект при извършено плащане към стария
или новия кредитор – какъвто не е настоящия случай..
Третото възражение за нарушение
на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК също е неоснователно. Съгласно чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Такава информация се съдържа в процесния договор - чл. 2, т.7 и т.8. В чл. 4, ал.2 е фиксирано
друго задължение за неустойка, което се заплаща с всяка погасителна вноска на
отделно основание, а не е част от тази вноска, респ. това задължение не е част
от вноската по връщането на кредита. В случая договорът съдържа информация за
общия размер на кредита, а неустойката се явява условие за усвояването му като
при представено обезпечение условието по усвояването му би било това по чл. 2,
а при непредставяне условията по чл.2 и неустойката по чл.4, ал.2.
Следователно, ясна е общата сума дължима от потребителя.
Съгласно чл.
11, ал.1, т.11 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая договорът съдържа погасителен план, който включва
информация за размер на вноските – чл.2,т.2, за броя на вноските чл.2, т.4, за
периодичността и датите на плащане на вноските чл.2, т.5.
Договорът обаче не съдържа информация по чл.11, ал.1,
т.12, предл. второ ЗПК погасителният план следва да включва разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент. В случая по договора има вноска от 296,28 лева,
която не показва каква част от тази вноска се отнася за главницата и каква част
за договорната лихва, респ.чл.4, ал.2 добавя вноска от 139.17 лева при
активация на неустойката. При което вноската се формира като сума в общ размер
от 435,45 лева от която вноска не е ясно каква сума се отнася за главницата и
каква за договорната лихва. Ясна е само сумата за неустойката. Ето защо това
възражение е основателно.
Основателно е четвъртото
възржение относно нищожността на клаузата за неустойката по чл.4, ал.2 от
договора като неравноправна и като накърняваща добрите нрави съгласно
тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСГТК на ВКС. От една страна с тази
неустойка се заобикаля забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК за максимален размер на
ГПР като в случая общото оскъпяване на кредита възлиза на 92,82 %, което е с
42.82% над допустимото ГПР от 50% поради с което е налице основанието на чл.
26, ал.1, предл. второ ЗЗД. От друга страна, тази неустойка е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави тъй като оскъпява кредита без да се държи сметка
за еквивалентността на престациите, респ. не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца.
Изискването за добросъвестност предполага, че цената на кредита е договорната
лихва, а не скрита лихва под формата на неустойка, а неравновесието в
отношенията възниква поради
обогатяването на кредитора за сметка на длъжника, респ. поетия от него
риск от евентуалната неплатежоспособност се компенсира с ГПР съгласно чл. 19,
ал.4 ЗПК, а не с 92.82%. Налице е хипотезата на
чл. 143,т.3 ЗЗП.
Петото възражение относно недействителност на клаузата на чл.2, т.6 от
договора, която определя годишен лихвен процент
35% като противоречаща на чл. 146, ал.1 ЗЗП вр. с чл. 143, т.9 е
неоснователно. Това е цената на кредита, която е определена от кредитора и
която е в съответствие с изискванията на ЗЗП. Длъжникът се е запознал със
съдържанието на договора и се е съгласил с него. Следва да се посочи, че
договорът за кредит се сключва след предоставянето на стандартен европейски
формуляр посочващ всички условия по бъдещия кредит. Другояче казано ответника е
бил наясно с размера на лихвата и е можел да прецени дали желае да получи
заема.
Следователно
общия размер на дългът е 4 444.20 лева от които 4000 лева главница и
444.20 лева договорна лихва.
При така изложеното от правна
страна дължимата от ответника сума възлиза на 262.15 лева / разликата между 4 444.20
лева и 4182,05 лева, която се явява платената от ответника сума/.
До колкото обаче се констатира и
нарушение на договора на чл. чл.11,
ал.1, т.12, предл. второ ЗПК относно липса на съществен реквизит в съдържанието
на погасителния план затова каква част от задължението е главница и каква част
е лихва съдът е длъжен да приложи чл. 22 ЗПК и да го обяви за недействителен
като в този случай е дължима само чистата стойност на заема, която в случая е
4000 лева и която се установи, че е заплатена.
Следователно, предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника се
присъждат сторените от него разноски в размер на сумата от 500 лева съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Васил Левски № 114 с у. Р. А.и Т. К.чрез ю.. Н.С.
за признаване за установено, че А.К.М. с ЕГН ********** *** дължи сумите за
които е била издадена заповед по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично
задължение № 4302/14.05.2018г. по ч.гр.д. № 7537/2018г. по описа на РС –
Пловдив с допусната поправка на ЯФГ съгласно разпореждане № 99862/30.10.2018г.
произтичащи от Договор за паричен заем № ..от ... както следва: 1640.85 лева главница; 58.00 лева договорна лихва за периода 16 декември 2016 г. - датата на първата
погасителна вноска, до … г. -датата на последната погасителна
вноска;
695.85 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение на основание чл. 4, ал. 1 от
Договора; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в
размер на 142.96 лева от 01.07.2017 г. – 19.04.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл.
410 от ГПК-
10.05.2018г. до окончателното изплащане
на дължимите суми като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Васил Левски № 114 с у. Р. А.и Т. К.чрез ю.. Н.С.
да заплати в полза на А.К.М. с ЕГН ********** *** сумата от 500 лева разноски
за настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.