№ 429
гр. С.З., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20************ по описа за 2025 година
Обжалван е електронен фиш № *** за нарушение установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б
от Закона за движение по пътищата на „***“ ЕООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за
нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
В жалбата жалбоподателят моли съда да отмени процесния ЕФ. Счита,
че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и производствените
правила.
Наказващият орган с писмено становище и в съдебно заседание чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
процесния ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответното
административно наказание.
Жалбата е основателна.
Жалбата е срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № *** за налагане на
1
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.
ЕФ е издаден за това, че на 13.06.2022 г., в 01:32 часа, е установено
нарушение с ППС *** ***, с регистрационен номер ***, с технически
допустима максимална маса 25400, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3.
с ремарке с общ брой оси 5, с технически допустима максимална маса на
състава, в община С.З., за движение по път *** ***+***, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по – малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път *** ***+***, община С.З..
Собственик, на когото е регистрирано ППС е дружеството
жалбоподател.
За така констатираното нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл.187а ал.2 т.3, във връзка с чл.179
ал.3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
В ЕФ е вписано, че независимо от налагането на това административно
наказание жалбоподателя дължи и заплащане на съответната такса от Закона
за пътищата съобразно категорията на притежаваното от него пътно превозно
средство в размер на 167.00 лв. и че може да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на настоящия електронен фиш, заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от
Закона за пътищата в размер на 750.00 лв. при спазване на чл.189е ал.3 и 4 от
Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в
срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи
имуществена санкция), а задължението по Закона за пътищата ще се счита за
изпълнено. Вписано е също така, че Електронният фиш може да бъде
анулиран при наличие на обстоятелствата, посочени в чл.189ж ал.3 от ЗДвП
(чрез изрично искане за анулиране в 14-дневен срок от получаване на
електронния фиш с молба до председателя на УС на АПИ), както и в случаите
по чл.187а ал.4 от ЗДвП (чрез представяне на необходимите документи в 7-
дневен срок от връчването на електронния фиш пред наказващия орган).
ЕФ е издаден при условията на чл.189ж от Закона за движението по
пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по
чл.167а ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното
му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
2
АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е
установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение №
***/20.12.2022 г. по к.а.н.д. № ***/2022 г. на Адм. съд - П., Решение №
***/04.02.2021 г. по к.а.н.д. № ***/2020 г. на Адм. съд - П. и др./. По
отношение на ЕФ се съобразява общият срок за административнонаказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3 във връзка с чл.80
ал.1 т.5 от НК.
В §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ -
„електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи“. Като електронно изявление при неговото издаване не
се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл.189 ал.4
от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на
чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този
смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на
чл.34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два
отделни акта /АУАН и НП/.
Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и
ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл.81 ал.3 от
НК следва да се прилага във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК или в случая
абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от
датата на довършване на деянието /чл.80 ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, в този
смисъл виж решение № ***/26.04.2023 г.на Административен съд - Пазарджик
по канд № ***/2023 г.; Решение №***/19.11.2021 г. на Административен съд
София - град по канд № ***/2021 г.; Решение № ***/04.05.2022 г. на
Административен съд - София - град по канд № ***/2022 г. Решение №
***/12.05.2023 г. на Административен съд София област по канд № ***/2023 г.
и други.
Съгласно §21 б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр.60 в сила от 16.08.2019 г.
разпоредбите на чл.187а и на чл.189е от ЗДвП се прилагат съответно като в
първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по
чл.179 ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от
неговия собственик. Нарушението е установено в отсъствие на нарушителя,
когато е съставен Електронен фиш въз основа на данните, постъпили в
системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП от използвани технически средства и
системи. Следователно, разпоредбата на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП в редакцията й
3
към момента на нарушението и на издаване на ЕФ не е основание да се
приеме, че за нарушението по чл.179 ал-3б от ЗДвП не се прилага чл.187а от
същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда по чл.189ж ал.2 и
сл. от ЗДвП.
На следващо място, обаче следва да се посочи, че Регламент за
изпълнение 2020/204 на Комисията в чл.2 §7 изрично предписва задължение
за доставчика на Европейска услуга за електронно пътно управление да
уведоми ползвателя на тази услуга за всеки случай на недекларирана пътна
такса и да предложи възможност за отстраняване на нередността, когато
такава е предвидена в националното законодателство, преди предприемането
на принудителни мерки. Следователно, на националния законодател
принадлежи компетентността да установи нормативно състав на нередност за
недекларирани пътни такси и тя е упражнена, видно от административно
наказателните разпоредби на ЗДвП в сила от 16.08.2019 г. /чл.179 ал.3-ал.3б/,
но освен това нормата на Регламента вменява задължение за уведомяване, без
нужда от имплементирането му с национална правна норма. На задължението
за уведомяване съответства правото на частноправните субекти на
нередността да бъдат уведомени преди предприемане на принудителните
мерки - реда за отстраняване на нарушението преди образуване на
административно наказателно производство е в компетентност на
националния законодател. Регламентът се прилага от 19.01.2021г., а редът за
упражняване на това право е установен от чл.10б ал.9 от Закона за пътищата в
ред. ДВ бр.14/14.02.2023 г. в сила от 01.01.2024 г., но липсата на национален
ред за упражняване на правото в посочения период не дерогира задължението
за уведомяване /В този смисъл виж решение № *** от 29.04.2024 г. по канд
***/24 г. по описа на Административен съд - С.З./.
Санкцията предвидена в чл.179 ал.3б от ЗДвП е в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на Директива
1999/62/ЕО в националното право и противоречи на чл.9а от Директивата,
поради нарушаване на изискването за пропорционалност. Съгласно
правилото, че при нетранспониране в срок на директива или при неправилното
й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата, настоящият състав е
задължен да приложи пряко нормата на чл.9а от Директива 1999/62 като
определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност.
Налагането на предвидената във фиксиран размер глоба нарушава принципа
за пропорционалност, установен в чл.9а от Директива 1999/62. Съдът приема,
че ЕФ подлежи на отмяна на основания за оставяне без приложение на
националната правна норма, която не може да бъде тълкувана съответно на
чл.9а от Директива 1999/62 и следва да бъде оставена без приложение, по
аргумент от принципа на примата. Нормата на чл.9а от Директива 1999/62 не
отговаря на определението на норма от Правото на ЕС с директен ефект, която
има за адресат частно правни субекти, признава техни права срещу държавата,
като е пълна и завършена. Нормата на чл.9а от Директива 1999/62 е тълкувана
4
от Съда на ЕС с Решението по дело ***/23г. на СЕС. Съгласно Решението на
Съда на ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за ползване на определени инфраструктури изменена с директива
2011/76/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 27.11.2011 г. нормата на
чл.9а от Директива 1999/62 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва
да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административно наказателна отговорност, чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се
определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално
предвидения в административно наказателната разпоредба следва извода, че
националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на
приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение
поради принципа на примата.
Ето защо, съдът приема, че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и не са
налице основания за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство и защита в претендирания размер от 840 лева. Претенцията
за разноски следва да се уважи в размер на 700 лв., като се отчете, че
упълномощеният адвокат пътува от друг град, за да участва в съдебното
заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ***, за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, с който на „***“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500.00 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на „***“ ЕООД
сума в размер на 700.00 лв., разноски за адвокат по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Районен съд - С.З. пред
5
Административен съд-С.З. по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
6