№ 18321
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110134950 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от и, срещу р, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 17,53 лева, представляваща сбор от
такси за периода 03.02.2022 г. до 11.04.2022 г. за тол такси, такси за предаване на
данни и софтуерна актуализация по Договор № 21517 от 28.03.2020 г. за предоставяне
на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на
база време, както и сумата в размер 325 лева, представляваща сбор от неустойка за
липсващо (погинало или загубено или откраднато) бордово устройство в размер на
300 лева съгласно т. 5.3. от Ценоразпис на и, неразделна част от приложимите Общи
условия към Договор № 21517 от 28.03.2020 г., както и неустойка за непълна
окомплектовка (зарядно устройство за бордово устройство) в размер на 25 лева
съгласно т. 5.2 от посочения Ценоразпис на и, ведно със законната лихва върху сумите
от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2023 г., до окончателното изплащане
на вземанията.
Ищецът твърди, че между него и ответника р бил сключен Договор № 21517 от
28.03.2020 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние и на база време, по силата на който ищецът предоставил на
ответника за временно ползване бордово устройство със сериен номер 0305377965929.
Посочва, че към 06.04.2022 г., в продължение на повече от 30 последователни
календарни дни, не били генерирани пътни такси от ППС, с което билo свързанo
процеснoто бордово устройство, поради което и на основание т. 15.16 от Общите
условия към договора, поканил ответника да върне устройството в 15-дневен срок от
получаване на уведомлението. Поддържа, че в посочения срок ответното дружество не
го е върнало, поради което въз основа на сключения договор дължал на ищеца
неустойка за невърнато бордово устройство в размер на 300 лева и неустойка за
непълно окомплектовка на бордово устройство в размер на 25 лева, съгласно т. 5.2,
1
респективно - т. 5.3 от ценоразписа. Отделно от изложеното твърди, че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си за заплащане на такси за предплатения
баланс по договора в общ размер от 17,53 лева, за която сума били издадени фактури,
както следва: фактура № **********/03.02.2022 г., от която претендира сума в размер
на 6,65 лева, от общата й стойност в размер на 7,92 лева, представляваща такса
TollPass Fleet за България, фактура № **********/10.02.2022 г., фактура №
**********/10.03.2022 г. и фактура № **********/11.04.2022 г., всяка от тях за сумата
в размер на по 3,96 лева, представляваща такса предаване на данни и софтуерна
актуализация БУ и възстановен депозит за бордово устройство в размер на 1 лев.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба. Същият е
редовно призован по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не изпраща представител в
проведеното открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото в
отсъствие на процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да е да докаже
валидно възникнало договорно задължение по договор за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време при
общи условия, по силата на който ищецът е изпълнил задълженията си да предостави
услугата, а ответникът е ползвал съответните услуги и за последния е възникнало
задължение да заплати в полза на ищеца тол такси, такси за предаване на данни и
софтуерна актуализация в търсения размер.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –
Договор с предплатен баланс № 21517 от 28.03.2020 г. и Общи условия към него,
уведомление № 3567307/07.04.2022 г. за прекратяване срок на ползване на TOLLPASS
бордово устройство, ведно с приложение е към него, неоспорени от ответника, се
установява, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, по
силата на което и е предоставило на р срещу заплащане услуги за електронно събиране
на пътни такси на база изминато разстояние (тол такси) и на база време (е-винетки) и 1
бр. бордово устройство със сериен номер 0305377965929. В т. 6 от ценоразпис към ОУ
към договора (в сила от 01.11.2020 г.) страните са установили размерите на дължимите
такси за допълнителни услуги и на толл таксите.
От приетите като писмени доказателства по делото фактури с №
**********/03.02.2022 г., **********/10.02.2022 г., **********/10.03.2022 г.,
**********/11.04.2022 г. и **********/03.02.2022 г., се установява, че и е начислило
на р сумите, както следва: 7,92 лева с вкл. ДДС – такса Toll Pass Fleet, 11,88 лева с
ДДС – такса предаване на данни и софтуерна актуализация БУ и 1,00 лева за
зареждане на предплатен баланс в договор.
По делото не се твърди, а и не се доказва ответникът да е заплатил
претендираните суми. Предвид изложеното и с оглед принципа на диспозитивното
начало, съдът приема, че искът по чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД е изцяло основателен и
доказан за сумата от 17,53 лева.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
2
валидно възникнало договорно задължение по договор за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време при
общи условия, валидно възникнала писмена уговорка за заплащане на неустойки с
посоченото в исковата молба съдържание и размери, и настъпването на
предпоставките, пораждащи изискуемост на вземанията за неустойки в
претендираните размери.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. чл. 5.3 от ОУ към договора, приети по делото и неоспорени от
ответника, TollPass Бордовите устройства са изключителна собственост на ИТС и се
предоставят на клиента за временно ползване за срока на ползване на TollPass Бордово
устройство, като същите подлежат на връщане на ИТС след изтичане/предсрочно
прекратяване на срока на ползване на TollPass Бордово устройство и/или след
прекратяване на договора, независимо от причините за това.
В чл. 5.3 от Ценоразпис към ОУ към договора е предвидено, че при липса на
TollPass Бордово устройство, предоставено на клиента за временно ползване, на
клиента се начислява неустойка в размер на 300 лева за всяко TollPass Бордово
устройство, както и кумулативно неустойка по т.5.2 от ценоразписа за непълна
окомплектовка на TollPass Бордово в размер на 25 лева.
Според т. 15.16 от Общите условия на договора, приети по делото и неоспорени
от ответника, ИТС има право да прекрати едностранно и предсрочно срока на
ползване на TollPass Бордово устройство, което е асоцирано към ППС, включено в
договора, с отправяне на писмено уведомление до клиента, с незабавен ефект, в
случай, че ППС, с което е асоцирано TollPass Бордово устройство, не генерира пътни
такси за период от повече от 30 последователни календарни дни.
От приетия като писмено доказателство по делото приемо-предавателен протокол
№ **********/18.11.2020 г., неоспорена от ответника, се установява, че и е
предоставило на р един брой бордово устройство със сериен номер 0305377965929.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил своите договорни
задължения по Договор с предплатен баланс № 21517 от 28.03.2020 г. и Общи условия
към него, поради което съдът намира, че за ищеца е възникнало правото едностранно
да прекрати правоотношенията, респ. да претендира уговорените при прекратяване на
договора и общите условия към него неустойки.
Видно от заявка за плащане № 3908839/09.05.2022 г., неоспорено от ответника, и
е начислило на р сума в общ размер на 325 лева, включваща неустойка за изгубено или
повредено бордово устройство (ПД) в размер на 300 лева, и неустойка за непълна
окомплектовка на БУ – зарядно у-во (ПД) в размер на 25 лева.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните неустойки по т. 5.2 в
размер на 25 лв. и 5.3 в размер на 300 лв. от ценоразписа към ОУ към договора се
дължат от ответника.
Предвид липсата на доказателства по делото за извършено плащане на
претендираните суми, съдът приема, че предявените искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД са
основателни в пълните заявени размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва сторени по делото разноски в размер на 50 лева, които на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА р, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на и,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. чл. 79, ал.
1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумите, както следва: 17,53 лева, представляваща сбор от
такси за периода 03.02.2022 г. до 11.04.2022 г. за тол такси, такси за предаване на
данни и софтуерна актуализация по Договор № 21517 от 28.03.2020 г. за предоставяне
на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на
база време, и 325 лева, представляваща сбор от неустойка за липсващо (погинало или
загубено или откраднато) бордово устройство в размер на 300 лева, съгласно т. 5.3. от
Ценоразпис на и, неразделна част от приложимите Общи условия към Договор №
21517 от 28.03.2020 г., както и неустойка за непълна окомплектовка (зарядно
устройство за бордово устройство) в размер на 25 лева съгласно т. 5.2 от посочения
Ценоразпис на и, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба – 22.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА р, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на и,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4