Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и седми февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова и при участието на прокурора Пламен Райнов като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 1157 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 2264 от 12.11.2019 г по гр.
дело № 6442/2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от З.С.С., ЕГН**********,***, против С.С.Е., ЕГН**********,***,като
майка и законен представител на децата: Е.З. С., ЕГН********** и С.З. С., ЕГН**********,
иск с правно основание чл.135, ал.2 СК, за възстановяване на родителските права
спрямо двете деца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от З.С. , в
която се възразява, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което
се атакува изцяло като такова. Възразява се, че РС
неправилно е приел, че не са налице условия за възстановяване на
родителските права. Възразява се, че въззивникът има желание да подържа
контакти с децата си, праща писма, не е карал децата си да просят преди
лишаването му от родителски права, не е застрашавал живота и здравето им.Иска
да се знае от съда, че децата имат умствена изостаналост. Претендира се отмяна на постановеното решение
и постановяване на друго, с което да се уважат предявения иск изцяло.
Въззиваемата страна С.Е. ,редовно призована, оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се, че
не желае въззивникът да има родикелски права върху децата.
Окръжна прокуратура – Плевен
взема становище, че жалбата е неоснователна.
Д“СП“ – Плевен взема становище,
че жалбата е неоснователна и не е в интерес на децата въззивникът да има
родителски права.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно наличието на условия
за възстановяване на родителските права на въззивника
РС е приел, че не е било
спорно по делото , че съгласно Решение от 06.10.2011г., постановено по гр.д.№
3718/2010г. по описа на РС-Плевен, З.С.С. е лишен от родителски права по
отношение на децата Е.З. С. и С.З. С.. На бащата е предоставено правото да
вижда децата при следния ограничен режим: Да вижда детето в ДДЛРГ
Детелина-Плевен за времето от 16 до 18 часа, без да извежда детето от дома и
детето С.- за времето от 16 до 18 часа без да извежда детето от с.Б.. Бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка на детето Е. по 60 лв. месечно, а на детето С.-
по 50 лв. месечно. З.С. е лишен от родителски права, за това, че с поведението
си представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на децата,
представляващ особено тежък случай на основание чл.132, ал.1, т.1, вр.чл.131,
ал.1, т.1 СК, за това, че в чужда държава-Гърция, където децата са просели и са
били изоставени от бащата безпризорни е без храна.Не е било спорно, че с решение
по гр.д.№3958/2015г. по описа на ПлРС, съдът е постановил решение, като е отхвърлил предявения от З.С.С., ЕГН**********,***,
1-ва група, 105 килия против С.С.Е., ЕГН**********,***, Е.З. С., ЕГН**********
и С.З. С., ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен представител С.С.Е., ЕГН**********,***,
иск с правно основание чл.135, ал.2 СК, като неоснователен и недоказан.Със
същото решение е изменил на основание
чл.135, ал.1 СК, по иска предявен от З.С.С.,
ЕГН**********,***, 1-ва група, 105 килия против С.С.Е., ЕГН**********,***, Е.З.
С., ЕГН********** и С.З. С., ЕГН********** чрез тяхната майка и законен
представител С.С.Е., ЕГН**********,***
определения с Решение от
06.10.2011г., постановено по гр.д.№ 3718/2010г. по описа на РС-Плевен режим на
лични контакти на З.С.С., ЕГН********** с детето Е.З. С., ЕГН********** както
следва: да изпраща писма на детето Е.З. С. по неговото местоживеене в с.Е. в
професионалното приемно семейство на С.Х.Л. и С.Д.Л. всеки първи и трети понеделник от месеца,
както и да получава от детето писма в отговор на изпратените до него, както и
да провежда телефонни разговори /при установените правила съгласно ЗИНЗС и
съответните подзаконови нормативни актове/ с детето, всяка втора и четвърта
събота от месеца във времето от 9,00 до 11,00 часа с продължителност до 15
минути, на телефонен номер, осигурен от лицето, при което детето е настанено за
отглеждане и възпитание.Изменил е на
основание чл.135, ал.1 СК, по иска предявен от З.С.С., ЕГН**********,***, 1-ва
група, 105 килия против С.С.Е., ЕГН**********,***, Е.З. С., ЕГН********** и С.З.
С., ЕГН********** чрез тяхната майка и законен представител С.С.Е., ЕГН**********,*** определения
с Решение от 06.10.2011г., постановено по гр.д.№ 3718/2010г. по описа на
РС-Плевен режим на лични контакти на З.С.С., ЕГН********** с детето С.З. С.,
ЕГН********** както следва: да изпраща писма на детето С.З. С. по неговото
местоживеене *** в семейството на Н. С.Е.
всеки първи и трети понеделник от месеца, както и да получава от детето
писма в отговор на изпратените до него, както и да провежда телефонни разговори
/при установените правила съгласно ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни
актове/ с детето, всяка втора и четвърта събота от месеца във времето от 9,00
до 11,00 часа с продължителност до 15 минути, на телефонен номер, осигурен от
лицето, при което детето е настанено за отглеждане и възпитание.
Не е било
спорно, а и е било видно от Писмо №
ЗД-342/11г./14.10.2019г. от Началника на Затвора-гр.Ловеч, З.С. е постъпил в
затвора на 28.01.2011г. за изтърпяване на наказание 8 години лишаване от
свобода за извършено престъпление по чл.196, ал.1 НК, чл.340 НК.посочено е, че
към момента, съгласно Присъда№239/11.07.2017г.
по ВНОХД№371/2016г. на АС-В.Търново е наложено наказание – доживотен
затвор при специален режим на изтърпяване.Посочено е, че съгласно чл.213 от
ППЗИНС, осъдените на доживотен затвор се държат постоянно заключени помещения
при засилен надзор и охрана, нямат право на домашен отпуск и условно предсрочно
освобождаване.
Представено
е било диференцирано психологическо заключение, в което се посочва, че е израснал в среда с крайна възпитателна и
педагогическа занемареност, от 10 годишна възраст е по интернати.Пребивавал е
многократно в МЛС, като престоите са му белязани с трайно проблемно поведение.Посочено
е, че въпреки формалните поводи, които изтъква за автоагресивните и суицидни опити/загриженост за децата му,
несъгласие с условията за настаняване и др./, в основата на девиантните му
поведенчески изяви стои необходимостта от перманентно задоволяване на
елементарни потребности- кафе, цигари, внимание. Липсата на посочените фактори е повод за негови крайни
реакции-самонарязване.Лицето се характеризира с интелект в долната
граница.Дефицитите са основно в емоционално волевата сфера.Характеризират се с
тежка дисхармония между поведение и нагласа, изразена чрез импулсивност,
склонност към декомпенсация, непридвидимост на реакциите и т.н.Подчертаната
характерова дисхармония е белег за наличие на личностно
разстройство/психопатия/ от смесен тип, която намира израз в множество крайни поведенчески
реакции- писане на жалби, самонараняване и т.н.Посочено е, че описаните
характеристики не подлежат на лечение и съществена корекция.Дадена е
характеристика, че е един от проблемните затворници.
По
делото е бил изготвен социален доклад за двете деца, спрямо които е предприета
мярка за закрила по ЗЗдет. По отношение на Е. е посочено, че е настанен в
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания-гр.Пордим.С
диагноза :лека умствена изостаналост,
като с ЕР на ТЕЛК от м.11.2017г. е преосвидетелствано с 50% степен на увреждане.В Центъра, освен
грижите за задоволяване на базисните потребности, му е осигурена работа с
психиатър и психолог, записан е като ученик.Относно детето С., в доклада е
посочено, че е настанено при Н. Е., леля, тъй като и майката се е
дезинтересирала от двете деца.Освидетелствано е с Решение на ТЕЛК- умствена
изостаналост.При предприемане на мярката за закрила са изследвани възможностите
и условията на жената, при която е настанено на детето, като същите отговорят и
към настоящия момент за неговото правилно физическо и психическо развитие.
Същата е споделила, че бащата звъни по телефона, само да я заплашва и е
показала на социалните работници писма, в които ищецът счита, че тя подлага на
тормоз С..Проведен е разговор с детето, което е споделило, че се страхува от
баща си, с ужас показва белези по
главата от упражнено физическо насилие от З.С., когато го е карал да проси.От
педагогическия персонал на помощното училище, което посещава детето е заявено,
че няма данни за неглижиране на грижи или за насилие, упражнено от лелята.Между
детето и Н. Е. има изградена силна емоционална връзка и то се чувства добре при
нея.Приложена е оценка от персонала, в която е заявено, че детето не желае да
се вижда с баща си и да поддържа контакти с него.
Изрично
в доклада е посочено, че ищецът пише непрекъснато жалби и писма да всички
институции в страната, които писма, съдържат неверни твърдения, че спрямо
детето се упражнява психическо и физическо насилие, като служителите на ДСП ОЗД
са принудени постоянно да изпращат опровержения на тези институции.Към доклада
е приложена и Епикриза от месец
септември 2019г., от МБАЛ“***“ЕАД-Варна за извършено изследване и предприето
лечение спрямо С..
Приложено
е и решение на ПОС по гр.д.№№22/2019г, което не е влязло в сила, по предявен
иск от З.С. против Н. Е. ,с правно основание чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД, от мотивите
на което е видно, че е изследван отново въпроса за поведението на лелята спрямо
детето.Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В с.з., в присъствието на социален
работник са били разпитани децата, които са заявили , че не желаят да контактуват с
баща си и не са пожелали да се видят с
него в залата.
Според
РС съгласно чл.135, ал.2 СК родителят може да поиска от съда да бъдат
възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е
бил лишен от тях. По делото не се доказва, според РС, отпадане на основанието, въз основа на което З.С.
е лишен от родителски права. З.С. е лишен от родителски права, за това, че с
поведението си представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на
децата, представляващ особено тежък случай на основание чл.132, ал.1, т.1,
вр.чл.131, ал.1, т.1 СК, за това, че в чужда държава-Гърция, където децата са
просели и са били изоставени от бащата безпризорни и без храна. Понастоящем
бащата изтърпява наказание доживотен затвор, поради което не представлява
опасност за личността, здравето и възпитанието на децата, но този факт не е в
резултат на поправеното поведение на бащата, а в резултат на обективната
невъзможност да проявява поведение спрямо децата, които да ги поставя в риск.
Следва да бъде положително оценено желанието на бащата да възстанови
родителските си права по отношение на децата Е. и С., но следва за
основателност на претенцията да бъде доказано от ищеца отпадане на основанието,
поради което той е лишен от родителски права. Много показателно е, че децата
дори след повече от 8 години, изпитват страх от бащата и не желаят да се срещат
с него. За това, че не са отпаднали обстоятелствата, поради които ищеца е лишен
от родителски права, може да бъде направен извод и от приетите по делото
характеристики и психологически оценки на З.С.. Видно е, че бащата и
понастоящем, при наличието на гореизложените личностови характеристики, с
поведението си представлява опасност за
личността, здравето и имуществото на децата.
Предвид гореизложеното съдът е приел предявения иск
с правно основание чл.135, ал.2 от СК, за неоснователен и недоказан и като
такъв го е отхвърлил.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е законосъобразно
РС е изложил мотиви за изводите си,
които се възприемат от въззивния съд и
не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Правилни са изводите
на първоинстанционния съд с оглед
доказателствата по делото. Пред въззивната инстанция не се представят
доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК ,които да водят до
извод, различен от този на Плевенски районен съд.
При
този изход на делото следва да се потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 2264
от 12.11.2019 г по гр. дело № 6442/2019 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :