№ 1281
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110212817 по описа за 2024 година
и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Л. Ш., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 773993-F753368 от 12.06.2024г., издадено от Х.
Б. М.-зам.директор на ТД на НАП С., с което на жалбоподателя Т. Л. Ш., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
64824.62 лева на основание чл.80а,ал.1 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. В.- А.. В
хода на делото по същество адв. В.-А. моли съдът да отмени издаденото
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Депозира
писмени бележки и претендира възнаграждение Заявява, че поддържа
изложеното в жалбата, както и че претендира разноски в размер на 7008
/седем хиляди и осем/ лева, за което представя договор за правна помощ и
списък с разноските и фактура. Депозира писмени бележки.
Наказващият орган, редовно призован се представлява от юрк. Е.. В
хода на делото по същество, юрк. Е. моли съдът да потвърди издаденото
1
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Депозира
писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.01.2024г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F753368 от актосъставителя Р. К. М. в присъствието на един
свидетел при установяване на нарушението за това, че на 22.01.2024г. в ТД-
НАП- С., офис „М.“, намиращ се на бул. “******* *****“№111 била
извършена насрещна проверка, възложена с Резолюция за извършване на
проверка №П-22221024003394-0РП-001/10.01.2024г. В хода на проверката
било установено, че жалбоподателят в качеството му на данъчно задължено
лице, съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ за финансова 2022г. е подал ГДД по реда
на чл. 50 от ЗДДФЛ с вх.№2210И12114983/ 31.03.2023г., в която не е
декларирал непогасената част от предоставен заем на „ГМ Р.“ ООД с ЕИК
********* в размер на 648 246.16 лева. В АУАН е посочено, че е била
нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. “А“ от ЗДДФЛ. Посочено е
също така, че нарушението е извършено на 31.03.2023г.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и Наказателно
постановление № 773993-F753368 от 12.06.2024г., издадено от Х. Б. М.- зам.
директор на ТД на НАП С., с което на жалбоподателя Т. Л. Ш., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
64824.62 лева на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В АУАН и НП е посочено, че Т. Л. Ш. в качеството му на заемодател е
сключил Договор за кредитна линия от 29.06.2022г. с „ГМ Р.“ ООД с ЕИК
********* за сума в максимален размер до 1 100 000.00 евро, като за времето
от 30.06.2022г. до 28.09.2022г. предоставил сума в общ размер 648 246.16 лева.
Въз основа на тези факти и депозираната от жалбоподателя ГДД наказващият
орган е определил, че с действията си жалбоподателят е покрил състава на
нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. “А“ от ЗДДФЛ. Към материалите от
преписката, предоставени от административно- наказващия орган са
приложени договорът и 3 броя „извлечение по сметка“. Вярно е че банковите
2
документи, като основание за преводите е посочен договорът за кредитна
линия. Също така е вярно обаче, че приложения по преписката договор не е
подписан от жалбоподателя, в качеството му на „заемодател“. По тази причина
съдът намира, че не са представени категорични доказателства основанието на
преводите да е съществувало към момента на тяхното извършване, както и че
действията на жалбоподателя са покрили състава на посоченото
административно нарушение.
С оглед горното съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира, че претендираният размер на адвокатското
възнаграждение за една съдебна инстанция е прекомерен, поради което не
може да бъде счетен за справедлив и оправдан и се явява в нарушение на
Европейската конвенция. В свои решения Европейският съд по правата на
човека приема, че дори и когато адвокатското възнаграждение е определено
съгласно националното законодателство е необходимо да се обоснове в
мотивите какви са основанията за присъждане на определения размер, а не да
се обоснове с фактическа и правна сложност на казуса и на материалния
интерес, но без да се излагат мотиви за това. В тази връзка съдът намира, че в
конкретния случай претендираният размер на адвокатско възнаграждение е
необоснован предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, по което са проведени две съдебни заседания, в които е участвала
адвокат В.- А., а в хода на съдебното следствие е бил разпитан един свидетел-
актосъставителят Р. К. М.. Така посоченото не налага специални усилия от
страна на адвоката за запознаване с материалите по делото, участието му на
съдебното следствие и депозиране на писмени бележки по делото. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, която регламентира, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в
тази им част. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да присъди в
3
полза на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, които счита за справедлив и съответен
на оказаната правна помощ в случая, с оглед на което искането за присъждане
на разноски за възнаграждение за адвокат до претендирания размер от 7 008
лева следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т.
1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 773993-F753368 от
12.06.2024г., издадено от Х. Б. М.-зам.директор на ТД на НАП С., с което на
жалбоподателя Т. Л. Ш., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 64824.62 лева на основание чл. 80а, ал. 1 от
ЗДДФЛ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Т. Л. Ш.,
ЕГН ********** сумата от 500 лева (петстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в останалата му част, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд С.- град на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава XII от АПК в 14- дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4