№ 2123
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110140528 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Д. А. М. срещу ЮЛ, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане
да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 321 лв.,
представляваща дължима сума по договор за кредит сключен между „ЮЛ и Д. А. М.,
вземанията по който са били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за цесия от
18.10.2013 г., поради погасяването й по давност.
Ищецът твърди, че на ответникът бил придобил процесното вземане, което фигурирало
под № 663134 в справка за кредитната задлъжнялост, издадена на основание Наредба № 22
на БНБ. Поддържа, че за вземанията е изтекла погасителата давност. Моли съда да уважи
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
заявява, че признава иска по основание и размер. Моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК
разноските да останат в тежест на ищеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. С отговора на исковата молба ответникът, е заявил, че
признава исковете, а с нарочна молба от 27.01.2025 г. процесуалният представител на ищеца
прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на основание чл.
237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 50 лв. платена държавна такса, а
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски
за първата инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от
ГПК. По делото дружеството ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното поведение
на представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на настоящия иск,
поради което направеното възражение се явява неоснователно. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият е демонстрирал
1
претенция по отношение процесното задължения. С оглед на гореизложеното твърдението
на ответника, че не бил станал причина за завеждане на делото се явява неоснователно и
сторените разноски от ищеца следва да бъдат възложени на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. А. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***************, чрез адв. Л. А., срещу ЮЛ, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление ***************, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. А. М. не дължи на ЮЛ, сумата от 321 лв.,
представляваща дължима сума по договор за кредит сключен между „ЮЛ и Д. А. М.,
вземанията по който са били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за цесия от
18.10.2013 г., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
***************, да заплати на Д. А. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
***************, чрез адв. Л. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 лв. -
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
***************, да заплати на адв. адв. Л. И. А., вписана в САК,личен номер ***********,
с адрес на кантората ***************, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Д. А. М. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2