Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260189 09.09.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6817/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по исковата молба на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ 260, представлявана от П.Н.Д.
и Д.Б.Ш. против М.Д.Л., поданик на В., родена на ***г. в гр.У., с адрес *** за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 9920.60 евро главница, част от
общо дължимата главница от 17818.69 евро, сумата от 144 лева нотариални такси
за подновяване на учредена ипотека, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до изплащането.
Ищецът твърди, че на 18.02.2008г.
Алфабанк клон България, чийто правоприемник е Юробанк България АД е
предоставила на ответницата кредит от 35000 евро за закупуване на имот. В
договора е уговорено, че за първите 15 години кредитът се олихвява с ГЛП в
размер на 6.2%. Според договора, кредитът се издължава на 132 месечни анюитетни
вноски, сбор от главница и лихви. Част от вноските са с настъпил падеж, като за
тях банката се е снабдила с изпълнителен лист, без да обявява останалата
главница за предсрочно изискуема. Доколкото длъжникът продължава да не плаща
дължимите по кредита суми, за ищеца възниква правен интерес от обявяване на
остатъка от главницата за предсрочно изискуем. Основанието за предсрочната
изискуемост на кредита е неплащане на която и да е погасителна вноска /чл.28 и
чл.29, т.2 и т.3 от ОУ/. Претендират се 9920.60 евро, които са част от
предсрочно изискуемата и неплатена главница, за която не е бил издаден
изпълнителен лист, т.е. за периода след издаване на изпълнителния лист.
Искът е по чл.430 ТЗ
вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата чрез
особения си представител е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, като оспорва
иска. Намира претенцията за недопустима, тъй като за част от вноските вече е
бил издаден изпълнителен лист, освен това не е ясно как е формирана
главницата. По същество се оспорва
сумата по кредита да е предоставена реално на ответницата. Оспорва се
възможността да се обяви предсрочната изискуемост на кредита на особения
представител на ответника. Напълно неоснователно след 11.08.2012г. е била
начислявана договорна лихва. Клаузите на ОУ не следва да обвързват ответницата,
тъй като не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ЗЗП. Твърди се, че
клаузите на договора са нищожни поради нарушение на чл.143, т.3 и т.9 ЗЗП. След
като договорът е нищожен, следва да се дължи само чистата стойност на кредита.
Отделно се възразява, че всички вземания са погасени по давност. Моли се за
отхвърляне на исковете.
Българският съд е компетентен да разгледа спора на основание чл.7, ал.1 от Регламент № 1215/2012г. и чл.15 КМЧП, тъй като мястото на изпълнение на задължението е в България, доколкото договорът е сключен в страната.
При преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, районният съд намира следното:
Искът
за сумата от 9920.60 евро главница, част от предсрочно изискуемата обща
главница от 17818.69 евро, е основателен.
Бил
е сключен договор за кредит № 115-236/2008 от
18.02.2008г. между Алфа
банка А. Е., чрез клона си Алфа Банка-клон България и М.Д.Л., по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателката кредит в размер на 35000
евро за покупка на масивна жилищна сграда и терен, находящи се в с.Чирково,
община Карнобат. Срокът на договора е 11 години /132 месеца/. Уговорено е, че
за първите 15 години от срока възнаградителната лихва да е в размер на 6.2%.
Според погасителния план, последната вноска по кредита е с падеж на 11.03.2019г.
Задълженията по договора са били обезпечени с договорна ипотека върху имот,
собственост на трето лице, за което е бил подписан нотариален акт за учредяване
на ипотека № **/04.03.2008г.,
том *, рег. № ***, дело № **/2008г.
Видно
от данните по делото, за част от вноските, неплатени от ответницата, ищецът се
е снабдил с изпълнителен лист против нея, издаден по ч.гр.дело № 6463/2014г. на БРС. С този
изпълнителен лист Л. е била осъдена по реда на чл.417 ГПК да заплати на
кредитора Алфа банка А. Е. 6194.20 евро главица, 2953.66 евро договорна лихва
за периода от 11.08.2012г. до 10.08.2014г., 591.27 евро наказателна лихва за
периода от 11.08.2012г. до 03.09.2014г., 369.36 евро годишна такса за
управление на кредита и 138.40 евро застрахователна премия.
С
договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016г. Алфа Банк А. Е.
е продало на Юробанк България АД търговското си предприятие в България,
съставляващо дейността на българския клон. Следователно настоящият ищец е
придобил цялото предприятие на праводателя си като съвкупност от права и
задължения и от тази дата той е станал и кредитор на ответницата по сключения
договор за кредит.
По
делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, според която сумата по
кредита в размер на 35000 евро е постъпила на 11.03.2008г. по сметка на
ответницата. За периода от 11.04.2008г. до 19.08.2016г. за погасяване на
главницата са отнесени 17181.31 евро. До 03.09.2012г. сумите са плащани от
ответницата по сметка на банката. Последната сума от 6194.20 евро, разнесена
като плащане на 19.08.2016г., е постъпила от сметката на ЧСИ И.Б. След
приспадане на платените суми, от кредита остават неизплатени 17818.69 евро /при
вариант, че е обявена предсрочна изискуемост/. Неизплатената главница по
падежиралите вноски до датата на завеждане на делото възлиза на 15659.90 евро
по вноски с падеж от 11.07.2014г. до 11.09.2018г. Експертизата сочи, че за
периода от 11.04.2008г. до 19.08.2016г. са погасени 11988.88 евро за възнаградителни
лихви. Остават неизплатени 4862.04 евро, начислени в периода от 06.05.2014г. до
20.08.2018г. Последното разнесено плащане от 3544.93 евро на 19.08.2016г. е от
получената от ЧСИ сума. Според експертизата, към датата на завеждане на делото
са неплатени 17818.69 евро главница /при вариант на обявена предсрочна
изискуемост/, 15659.90 евро главница /ако не е обявена предсрочната
изискуемост/, 4862.04 евро възнаградителна лихва за периода от 06.05.2014г. до
20.08.2018г. Предсрочно изискуемата главница е в размер на 17818.69 евро, от
които 15659.90 евро по падежирали вноски с дати на падеж от 11.07.2014г. до
11.09.2018г. и 2158.75 евро по непадежирали вноски с дати на падеж от
11.10.2018г. до 11.03.2019г.
При
това положение искът се явява основателен. Като стана ясно, ответницата е
получила сумата по кредита, поради което банката е изправна страна по договора.
Л. е следвало да плаща всеки месец погасителна вноска по договора в размерите
по погасителния план. Експертизата сочи, че ответницата е плащала доброволно
кредита до септември 2012г., след което е спряла плащанията. Това е наложило
през 2014г. кредиторът да се снабди с изпълнителен лист против нея за сумите,
които вече са били с настъпил падеж, тъй като не е била обявявана предсрочна
изискуемост. Образувано е било изпълнително дело, по което през 2016г. са
постъпили чрез ЧСИ общо 25696.85 лева, които са били отнесени за погасяване на
главници и лихви. Към момента не са погасени чрез плащане и съответно са
дължими вноски за главницата с падежи от 11.07.2014г. до 11.03.2019г. /крайния
срок на договора/.
В
исковата си молба ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради
неплащане на вноските по него. Предсрочната изискуемост е на основание чл.28,
т.1 от Общите условия, тъй като е налице просрочие в пълното или частичното
плащане на която и да е погасителна вноска по кредита – главница и/или лихви,
такси и комисионни в сроковете за плащане, определени в сключения договор. Исковата
молба, съдържаща волеизявлението на ищеца за обявяване на предсрочната
изискуемост, е била връчена на ответницата чрез назначения й особен
представител, което връчване е допустимо, тъй като особеният представител за
конкретното дело действа от името на страната и може да приема като адресат
всякакви материално-правни волеизявления, изхождащи от насрещната страна, стига
да касаят предмета на спора. Следователно особеният представител може да
получава и заявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на
дълга. В случая исковата молба е връчена на особения представител на
12.02.2020г. и от тази дата той е бил запознат със заявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост. Това обстоятелство в случая обаче няма значение, тъй
като крайният падеж на договора, без обявяване на предсрочната изискуемост, е
настъпил на 11.03.2019г., т.е. настъпил е в хода на делото, много преди
назначаване на особения представител. При подаване на исковата молба крайният
падеж наистина не е бил настъпил, но е настъпил в хода на процеса, като този
факт трябва да се вземе предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК. Следователно цялата
непогасена главница от 17818.69 евро за периода от 11.07.2014г. до 11.09.2018г.
се оказва падежирала и изискуема.
Възраженията
на ответницата за недължимост на сумите за главница са неоснователни. В случая
не се прилага ЗПК, тъй като кредитът е обезпечен с договорна ипотека /чл.4,
ал.1, т.2 ЗПК/. Възражението за неравноправни клаузи не се доказва по делото,
като съдът, след прочит на договора, не откри неравноправно третиране на
длъжницата. Главницата не е погасена и по давност, както твърди ответницата.
Ясно е, че за вноските до 2014г. е бил издаден изпълнителен лист и те не са
предмет на делото. За вноските с падеж от 11.07.2014г. до 11.03.2019г. давност
не е изтекла, тъй като давностният срок е общият петгодишен /чл.110 ЗЗД/, а
исковата молба е подадена през 2018г., т.е. преди да изтече давността за която
и да е вноска за периода. Що се отнася до възнаградителните лихви, то те не се претендират
с иска, поради което е безпредметно да се извършва проверка дали са погасени с
давност.
Налага
се извод, че се дължи главницата от 17818.69 евро, която не е погасена с
плащане. Тя е падежирала и изискуема. Следва решение, с което ответницата се
осъди да заплати на банката сумата от 9920.60 евро главница, част от общо
дължимата главница от 17818.69 евро, ведно със законната лихва от 12.03.2019г.
/деня, следващ падежа на последната вноска/ до изплащането. Не следва да се
присъжда законна лихва от подаване на исковата молба, тъй като за част от
вноските изискуемостта тогава не е била настъпила, а те са станали изискуеми
след завеждане на делото. От друга страна петитумът на исковата молба определя
главницата като обща сума, част от цялата дължима главница, поради което ответницата
е изпаднала в забава за общата сума от 12.03.2019г., когато вече е настъпил
крайният падеж на задължението. Ето защо искът за законната лихва от подаване
на исковата молба до 11.03.2019г. следва да се отхвърли.
Що
се отнася до иска за сумата от 144 лева нотариални такси за подновяване на
учредената ипотека, то съдът го намира за неоснователен. Няма данни по делото
ипотеката да е подновена, нито банката да е платила такси за подновяването й.
Освен това експертизата е установила, че тази сума от общо 144 лева се дължи за
разноски за изготвяне и връчване на нотариална покана /108 лева/ и за
удостоверение за явяване или неявяване /36 лева/, т.е. дължи се за друг вид
дейности, за които също няма данни сумите да са платени. Изводът е, че искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 2461.43
лева, съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Д.Л.,
поданик на В., родена на ***г. в гр.У., с адрес *** да заплати на “Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Околовръстен път“ 260, представлявана от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. сумата от 9920.60 евро /девет хиляди деветстотин
и двадесет евро и шестдесет евроцента/ главница, част от общо дължимата
главница от 17818.69 евро за периода от 11.07.2014г. до 11.03.2019г., дължима
по договор за кредит № 115-236/2008 от 18.02.2008г., ведно със законната лихва
върху сумата от 9920.60 евро, считано от 12.03.2019г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законната лихва от подаване на исковата молба – 25.09.2018г. до 11.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ 260, представлявана от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. за осъждане на М.Д.Л., поданик на В., родена на ***г. в гр.У., с адрес *** да заплати сумата от 144 лева /сто четиридесет и четири лева/ нотариални такси за подновяване на учредена ипотека във връзка с договор за кредит № 115-236/2008 от 18.02.2008г.
ОСЪЖДА М.Д.Л., поданик на В., родена на ***г. в гр.У., с
адрес *** да заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ 260, представлявана от П.Н.Д.
и Д.Б.Ш. сумата от 2461.43 лева /две хиляди четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет
и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.