№ 3403
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110166626 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, срещу
ответниците Л. А. Д. и Е. Б. Д. с искане да бъде установена дължимостта по
отношение на всяка от тях на сумите за потребена топлинна енергия в
апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к. „*****“, аб. № 72955, за които е
издадена Заповед № 18203/23.06.2023 г. по ч.гр. д. 26618/2023 г. по описа на 76
с-в при СРС, а именно:
1/ Л. А. Д. - 645,16 лв. представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к.
„*****“, аб. № 72955, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до
плащането, сумата от 82,90 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.01.2021г. до 09.05.2023 г., сумата от 26,40
лв. - цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до плащането, както и сумата от 5.00 лв. -
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г.
2/ Е. Б. Д. - 645,16 лв. представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к.
„*****“, аб. № 72955, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до
1
плащането, сумата от 82,90 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.01.2021г. до 09.05.2023 г., сумата от 26,40
лв. - цена за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до плащането, както и сумата от 5.00 лв. -
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребител
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от тях право на
собственост върху имота, не са осъществили насрещната парична престация –
да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по
делото фактури.
Сочи, че липсата на плащане е мотивирала ищеца да подаде заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка, с което е
образувано производство пред СРС и е издадена Заповед № 18203/23.06.2023
г. по ч.гр. д. 26618/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в
указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така
както са описани в издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Б. Д. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенциите за главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение.
Твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Оспорва ищецът да е страна
в облигационно отношение, по силата на което да му е възложено да събира
сума за услуга дялово разпределение. Сочи, че не са представени
доказателства и за размера й. Оспорва претенцията за лихва, като въвежда
възражение, че не е отправяна покана. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Л. А. Д. е депозирала писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение. Твърди, че не е
потребител на топлинна енергия. Оспорва ищецът да е страна в облигационно
отношение, по силата на което да му е възложено да събира сума за услуга
дялово разпределение. Сочи, че не са представени доказателства и за размера
2
й. Оспорва претенцията за лихва, като въвежда възражение, че не е отправяна
покана. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и
възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 26618/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, уточнен с допълнителна молба, съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Установява от приетите по делото писмени доказателства /л. 127/, че
със съдебна спогодба, обективирана в протокол от 24.02.1984 г. по гр.д. №
3187/1984 г. на СРС, 49 с-в, ответниците по спора Е. Д. и Л. Д. са се спогодили
процесният недвижим имот, притежаван от тях в съсобственост – по
наследство от общия им наследодател Б. Д., да бъде поставен в дял и
изключителна собственост на Е. Д., като Л. Д. е заявила, че е получила
парично уравнения.
Няма данни по делото за последваща промяна в собствеността върху
топлоснабдения имот.
Същият е също така деклариран пред данъчните власти единствено от
Е. Д. /л. 103 – 105/, както и във връзка с топлофицирането му единствено Е. Д.
е подала декларация за промяна на партида през 2000 г. / л. 25/, посочвайки, че
домакинството й се състои от 1 член.
3
С оглед на това, съдът намира, че от представените по делото
доказателства, се установява, че целият процесен апартамент е собственост
единствено на Е. Д., като само тя /в качеството си на собственик, а и като
лице, сключило индивидуален договор с ищеца за предоставяне на топлинна
енергия/, следва да отговаря за задълженията за потребена топлинна енергия в
него.
По отношение на другия ответник по иска Л. Д., по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява че страната е била
собственик на част от имота в процесния исков период, нито да е сключвала
нарочен договор с ищеца, поради което исковете срещу този ответник следва
да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът Е. Д.
се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на
потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твъри и не се установява ответникът да се е
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Безспорно се
установява по делото с помощта на допуснатата СТЕ, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Не се оспорва
от ответника, че начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
разпредЕ. от ФДР при спазване нормативната уредба. Установява се по делото,
че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно
Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към
Наредба № 16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
4
Ответникът Е. Д. е упражнила своевременно правата си по чл. 120
ЗЗД, като е заявила възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
За да се произнесе по направеното възражение, съдът съобрази
следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е депозирано на 17.05.2023 г., следва да се приеме, че вземанията на
ищеца, чийто падеж е настъпил преди 17.05.2020 г. – т.е. всички вземания за
периода от м.07.2019 г. до м.02.2020 г. вкл./при съобразяване спирането на
давността във връзка с въведеното извънредно положение/, са погасени по
давност.
С оглед на това, съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
м.03.2020 г. до м.04.2022 г.
В същото време, при кредитиране заключението на СТЕ, съдът
намира, въпреки наличието на погасен по давност период, предявеният иск за
главница за топлинна енергия се явява изцяло основателен до размера на
претендираната сума, доколкото се установява, че реално потребения размер
на топлинна енергия в имота /1330.99 лева/ надвишава размера на
претенциите по настоящото дело /общо 1290.32 лева/
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение, че
услугата е извършвана в процесния период.
По делото се установява /л. 36/, че за периода от м.05.2020г. –
5
м.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в общ размер на 52.80 лв. От тях от ответника Е.
Димитрова се претендира половината, поради което искът се явява изцяло
основателен за сумата от 26.40 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, съдът намира, че размерът на мораторната
лихва върху непогасената по давност главница, претендирана от ответника Е.
Д. за периода от 15.01.2021 до 09.05.2023 г., възлиза на сумата от 82.91 лева,
поради което искът се явява изцяло основателен.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
6
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете, като съдът дължи произнасяне и дължимостта
на разноските в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за заплатена държавна такса в размер на 169.62 лева, 5 лева – съдебно
удостоверение, 300 лева - депозит за СТЕ и е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 100 лева – общо 574.62 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът Е. Д. следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 285.42 – разноски за
исковото производство.
По отношение на сторените разноски в заповедното производство,
ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер на 15.19 лева, като
е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определил на сумата от 25 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете спрямо Е. Д., в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 39.92 лева – разноски в заповедното производство.
Ответникът Л. Д., срещу която исковете са изцяло отхвърлени, е
претендирала в полза на адв. Ч. да бъде заплатено адвокатско възнаграждение
за безплатно оказаната правна защита и съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв. С
оглед на това, в полза на адв. Ч. следва да бъде присъдено определено от съда
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева – за представителство в
заповедното производство, и 300 лева – за представителство в исковото
производство, предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото и реално извършената от адвоката дейност по подаване на отговор на
исковата молба и допълнителна молба-становище, без явяване в открито
съдебно заседание. Общо разноски, дължимите в полза на адвоката – 400
лева.
Ответникът Е. Д., срещу която исковете са частично отхвърлени, е
претендирала в полза на адв. Ч. да бъде заплатено адвокатско възнаграждение
за безплатно оказаната правна защита и съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв. С
7
оглед на това, съдът определя адвокатското възнаграждение в полза на
процесуалния представител в размер на сумата от 100 лева – за
представителство в заповедното производство, и на сумата от 300 лева – за
представителство в исковото производство, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото и реално извършената от адвоката дейност по
подаване на отговор на исковата молба и допълнителна молба-становище, без
явяване в открито съдебно заседание.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, общия размер на
дължимите разноски в полза на адвоката възлизат на сумата от 2.63 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, по
предявените от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Е. Б. Д., ЕГН **********,
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед №
18203/23.06.2023 г. по ч.гр. д. 26618/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС, а
именно: 645,16 лв. - цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к. „*****“, аб. № 72955, за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до плащането, като отхвърля
иска като погасен по давност за периода от 01.07.2019 г. – 28.02.2020 г. ;
82,90 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 15.01.2021г. до 09.05.2023 г; 26,40 лв. - цена за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
/17.05.2023 г./ до плащането.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. Б. Д., ЕГН
**********, иск по чл. 422 ГПК, чл. 86 ЗЗД, за сумата от 5.00 лв. - лихва за
забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 09.05.2023 г., за която е издадена Заповед № 18203/23.06.2023
г. по ч.гр. д. 26618/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените по реда на чл.
422 ГПК от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. А. Д.,
ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед №
18203/23.06.2023 г. по ч.гр. д. 26618/2023 г. по описа на 76 с-в при СРС, а
именно: 645,16 лв. представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се гр.София, ж.к. „*****“, аб.
№ 72955, за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда /17.05.2023 г./ до плащането,
8
сумата от 82,90 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.01.2021г. до 09.05.2023 г., сумата от 26,40 лв. - цена
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда /17.05.2023 г./ до плащането, както и сумата от 5.00 лв. - лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г. до
09.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Б. Д., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
285.42 – разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете, както и сумата от 39.92 лева – разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от заявлението.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д. Й. Ч., ЕГН **********,
сумата от общо 402.63 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, за оказана безплатна правна защита на
ответниците в исковото производство и на длъжниците в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9