Решение по НАХД №231/2025 на Районен съд - Кубрат

Мотиви към Решение № 40/05.12.2025 г. по АНД № 231 по описа на
Районен съд – Кубрат за 2025 г.

Постъпила е полицейска преписка рег. № 290000-8897/05.12.2025 г. по
описа на Районно управление – Кубрат, ведно с Акт № 15/05.12.2025 г. за
констатиране проява на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното
хулиганство (УБДХ) на Районно управление – Кубрат.
Нарушител е:
И. Я. М. – родена ***, с постоянен адрес в ***, с българско гражданство,
омъжена, неосъждана, с основно образование, безработна, ЕГН **********.
Актосъставителят С. Х. – полицейски инспектор в Районно управление
– Кубрат поддържа акта, така както е съставен и предявен.
Нарушителката И. Я. М. се признава виновна по предявеното й с акта за
констатиране на проява на дребно хулиганство обвинение, и дава подробни
обяснения. Заявява, че внучето й Б. посещава детска градина „Щастливо
детство“ в гр. Кубрат, но често забелязвала, че има следи от наранявания, за
които учителите и помощник-възпитателите не я уведомявали как са се
получили. Признава, че е ударила помощник-възпитателката и я е оскубала,
но твърди, че била ядосана и афектирана. Изразява съжаление за постъпката
си.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, както и обясненията
на нарушителя, намира следното:
От фактическа страна:
Нарушителката И. Я. М. се грижела за внучето си, тъй като родителите
му били в чужбина. От месец септември момиченцето посещавало група
„Слънчо“ в ДГ „Щастливо детство“ в гр. Кубрат. Директор на градината е св.
С., а св. П. работела като помощник-възпитател. С. сочи, че нарушителката
постоянно се оплаквала от отношението към внучето й, обвинявайки
персонала, че остава децата без надзор, че не полагат необходимите грижи,
тъй като момиченцето се прибирало с различни травми.
На 28.11.2025 г. след обяд на смяна в група „Слънчо“ била директорката
– св. С., а тази група и група „Смехоранчета“ били обслужвани от помощник-
възпитател св. Г. П.. Около 17:00 часа на посочената дата М. дошла, за да
вземе внучката си. Когато си тръгвали, нарушителката споделила на св. С., че
този път няма никакви проблеми с детето.
Малко по-късно М. твърди, че като била в магазин да пазарува
забелязала, че внучката й е със синьо око и нараняване на устната, за което
позвънила на учителката, която била първа смяна, за да я уведоми, че ще се
върне в градината, за да поиска обяснения от персонала.
Около 18:00 часа нарушителката пристигнала до вратата на детското
1

заведение с количката, в която било внучето й. Започнала да вика и удря по
вратата, която била заключена. В този момент св. П. слязла, за да отключи, а
директорката чувайки виковете, слязла от директорския кабинет.
Когато П. отворила вратата, М. бутнала количката вътре, след което
хванала за косата и оскубала помощник възпитателката, ударила й шамар, при
което на земята под радиатор паднали очилата й, като през цялото време
крещяла, обиждала и отправяла заплахи. Директорката се опитала да успокои
М., заявила й, че се намира на обществено място, в детско заведение, в
присъствието на внучето си, и че поведението й е непристойно. Но
нарушителката продължила да заплашва, че ще „изгорят“, че „ще ги вдигне
във въздуха“, че „ ще им изяде хляба“ и пр. Св. С. опитвала да обясни на
бабата на детето, че няма видими наранявания или следи от травми.
Тъй като М. не преустановявала с агресивното си поведение, С. подала
сигнал на ЕЕН 112. Отзовал се полицейски служител, който съставил
протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР и поканил лицата в
сградата на РУ – Кубрат за снемане на сведения.
Въз основа на събраните по преписката доказателства полицейски
инспектор Халид съставила внесения в РС – Кубрат акт за констатиране
проява на дребно хулиганство срещу М..
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото доказателства – обяснения на нарушителката, показания
на свидетелите С. и П., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
документи – докладна записка, потоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 2
от ЗМВР.
По доказателствата:
Съдът прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели като
последователни, логични и взаимодопълващи се, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото, които установяват по несъмнен начин, че
нарушителката е автор на непристойната проява. В този смисъл са и
обясненията на нарушителката.
От правна страна:
Извършеното от И. Я. М., е непристойна проява, изразяваща се в
предизвикване на скандал и нанасяне на удар с шамар и скубане на косата на
Г. П.. Тази проява била извършена на публично място – в сградата на детската
градина. С това свое поведение тя нарушила правилата за обществен ред, като
е създала безпокойство и уплаха за лицата, възприели пряко проявата. М.
виновно е нарушила общоприетите норми за добро поведение, като е
действала с пряк умисъл – със знанието за общественоопасния характер на
постъпката си и желанието за настъпване на неблагоприятните последици от
нея, което се подкрепя и от действията предприети от нея. Съзнавала е, че
2

отправяйки обиди и заплахи, както и нанасяйки удар с шамар и скубейки
косата на свидетелката П., действията й ще станат достояние на служителите в
заведението и други родителит. Поведението й е било демонстративно и
изразяващо желание за публично самоизявяване, противопоставяйки се на
общоприетите норми за морално поведение. Така от обективна и субективна
страна тя е осъществила състав на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал.
3 от УБДХ. Поради по-ниската степен на обществена опасност, деянието не
съставлява престъпление по чл. 325 от НК. Хулигански са всички действията,
насочени против морала и всички действия, които създават тревожна
обстановка и са станали достояние или могат да станат достояние и на други
лица.
Действайки по описания начин, нарушителката И. Я. М. ангажира
административнонаказателна отговорност по УБДХ и следва да понесе
предвиденото в закона наказание.
Съдът намира, че извършената от нарушителката И. Я. М. проява се
отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност и не
осъществява признаците на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, но е с
по-висока степен на обществена опасност за деяние, квалифицирано като
дребно хулиганство. Касае за деяние извършено от нарушителката в учебно
заведение, в присъствието на малолетната й внучка.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прие като
съответно и наложи на нарушителката И. Я. М. административно наказание
„Глоба“, на основание чл. 6, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ,
ориентирана към средния размер, а именно от 250 лева.
Съдът счита, че наложеното наказание е съразмерно на извършеното
нарушение и годно, в конкретния случай, с изтърпяването му да бъдат
осъществени целите и задачите на административното наказание за
предупредително и възпитателно въздействие върху нарушителя. Съдът
определи административното наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства отчете
чисто съдебно минало и изразено съжаление, а катоотегчаващи вината
обстоятелства: начина на извършване на деянието – удряне, скубане и
отправяне на закани и заплахи и мястото на извършване на деянието – в
детска градина.
Водим от изложените мотиви съдът постанови решението си.

Съдия-докладчик:
3

Номер на акта:	40
Дата:	5 декември 2025 г. (в сила от 8 декември 2025 г.)
Съдия:	Албена Дякова Великова

Дело:	20253320200231
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 декември 2025 г.

Решение по НАХД №231/2025 на Районен съд - Кубрат

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите