Р Е Ш E Н И Е
№ 264
Гр. Перник, 30.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар *** и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 144/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на С.В.Н. с ЕГН ********** ***,
местността „Полигона“, бл. 35, вх. „2“, ап. 17, чрез адвокат Д.Д. *** срещу Главна дирекция „Национална полиция“, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 за присъждане на
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди от
ищеца по платено адвокатско възнаграждение по отменен Електронен фиш /ЕФ/ серия
К № 1147854 от 17.07.2015 година на Главна дирекция „Национална полиция“. Твърди, че ЕФ е отменен с Решението № 637 от 08.10.2019 година, постановено
по АНД № 01353/2019 година по описа на Районен съд Перник. Настоящият ищец
твърди, че пред първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 01353/2019 година по описа на Районен съд Перник, като и претендира
и заплащане на законната лихва върху имуществената вреда, считано от 11.02.2020
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020
година ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Д.Д. ***,
която заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъда уважена по
основание и размер. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в
настоящото съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020
година ответникът Главна дирекция „Национална
полиция“, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Т. Н.,
който заявява, че признава предявения иск, но оспорва искането за присъждане на
адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция, предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в АНД № 01353/2019 година по описа на Районен съд
Перник, се установява, че с ЕФ серия
К № 1147854 от 17.07.2015 година на Главна дирекция „Национална полиция“ на С.В.Н. с ЕГН ********** ***, местността „Полигона“, бл. 35,
вх. „2“, ап. 17 на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл.
182, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание с
издадения ЕФ е било обжалвано и с Решение № 637 от 08.10.2019 година,
постановено по АНД № 01353 по описа за 2019 година на Районен съд Перник е отменено
изцяло.
Решението на Районен
съд Перник не е обжалвано и е влязло в сила на 05.11.2019 година. Пред Районен съд Перник настоящият
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К. С. от АК
Перник, съгласно пълномощно от 28.05.2019 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е
определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В
конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменен като
незаконосъобразен електронен фиш и от това се претендират имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение пред районния съд.
Адвокатската защита е конституционно
гарантирана от чл. 56 от Конституцията
на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява
от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни
служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от
доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен
минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела
и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български
гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин
с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с
невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело,
особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното
постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и
подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование –
юрисконсулти.
Правото на обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил
прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон
за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК
за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините
за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази,
включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС
и за наказателните постановления, съответно електронните фишове пред
административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на
адвокат, но както бе отбелязано по – горе, гражданинът изключително трудно,
почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В
подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК
задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, както пред
ВАС. Следователно, след като едно от
условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след
като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на
тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая електронен
фиш/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Неразделната взаимовръзка между издадения ЕФ и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданина не би потърсил
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни
права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски
хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения ЕФ, тъй като
обжалването на този ЕФ е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да
се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е
мотивирано от издадения срещу него административен акт, с цел той да бъде
отменен по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито
имат адвокатите.
В случая следва да се приеме, че
предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно му изплащане.
Относно разноските:
Процесуалният
представител на ищеца претендира съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от
които 10.00 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020 година.
Така направеното искане следва да се уважи, тьй като е налице предвиден
специален ред за присъждане на съдебните разноски при уважаване на иска изцяло,
съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /нова/ – ДВ, бр. 94/29.11.2019 година, а от
друга страна не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при наличие на една от двете предпоставки – признаване на иска, какъвто е
настоящия случай. В тази връзка е съдебната практика на Върховния
административен съд /Определение № 3983 от 28.03.2018 година, постановено по адм.
дело № 3647/2018 година и Решение № 14605 от 27.11.2018 година, постановено по
адм. дело № 9487/2018 година по описа на Върховния административен съд/.
Мотивиран от гореизложеното настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Национална полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Александър Малинов“ № 1 да заплати на С.В.Н. с ЕГН
********** ***, местността „Полигона“, бл. 35, вх. „2“, ап. 17 сумата от
300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2020
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Национална полиция“, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Александър Малинов“ № 1 да заплати на С.В.Н.
с ЕГН ********** ***, местността „Полигона“, бл. 35, вх. „2“, ап. 17 съдебни
разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/