№ 2524
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110129815 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от П. Д. К.
срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени установителен иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, под евентуалност
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, обективно кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с искане за осъждане
на ответника да заплати сумата от 25 лева, частичен иск от сумата в размер на
1068.50 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 06.10.2022г. сключил договор за потребителски
кредит № 1202645 с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който в полза на
ищеца бил отпуснат заем в размер 2500 лева, като следвало да върне сума в
общ размер от 2668.50 лева, от които лихва от 168.50 лева, при уговорен
фиксиран лихвен процент 6.74%, а годишен процент на разходите от 49.03 %.
Твърди се още, че в изпълнение на чл. 5 от процесния договор, ищецът
сключил договор за предоставяне на гаранция с „Фератум Банк“, по силата на
който се задължил да изплати сума в размер на 900 лева, която сума служи за
обезпечение на сключения с „Фератум България“ договор. Поддържа се, че
ищецът изплатил изцяло дължимите суми по посочените договори в общ
размер на 3568.50 лева.
Твърди, че договорът за заем бил нищожен на основание чл.22 ЗПК
вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми -
чл. 10, ал.1 вр чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма
за сключване на договори от разстояние и всички елементи от договора не са в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт и в два екземпляра; чл.11, ал.1 вр.
чл.22 ЗПК, защото липсва съществен елемент от съдържанието – годишният
процент на разходите по кредита, като в нарушение на императивните
изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са
1
описани и основните данни, които послужили за изчисляването му. В договора
бил грешно посочен размера на ГПР, като действителният бил над
максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че
сключеният договор за поръчителство с избрано и посочено от кредитодателя
лице, за което е заплатена такса, равняваща се на близо половината от размера
на кредита, има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита. Касае се за еднотипни договори върху чиито съдържание
потребителя не може да влияе. Поддържа, че клаузата за сключване на
договор за поръчителство с точно определено от кредитодателя лице е във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в
правата на страните. Клаузата не била формулирана по разбираем начин и не
позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на същия - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Релевира се, че в нарушение
на чл. 19, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР
разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „Фератум Банк“
договор за поръчителство. Същата сума е част от общо дължимата сума по
кредита и е изплатена на ответника като част от дължимите суми по кредита.
Посочено е още, че грешното посочения размер на ГПР се развява на
непосочен такъв, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен
на основание чл. 22 от ЗПК, както и че представлява „заблуждаваща търговска
практика“. Счита, че договорът е нищожен, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва. Посочва, че договорът е нищожен и на
основание чл. 11, ал.1, т. 11, т.20 вр с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от съдържанието му, а именно – условията за издължаване
на кредита, както и правото на отказ на потребителя от договора и срока за
упражняване на това право.
С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е получил
процесната сума без основание.
Представя два броя писмени доказателства. Прави искане на основание
чл. 190 ГПК и чл. 192 от ГПК, както и да бъде допусната СЧЕ, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Фератум България“ ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищеца,
че между страните е бил сключен процесният договор с посочените в исковата
молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са
неоснователни. Твърди се, че сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя не е условие за сключване на договора за кредит. Посочва
се, че исковете за прогласяване на нищожност на договора за гаранция са
недопустими, тъй като са насочени към ненадлежна страна. Излагат се
съображения, че не е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Посочва, че
предоставената от „Фератум Банк“ услуга гарант не представлявала
„допълнителна услуга“, без която договорът за кредит не би бил сключен, тъй
2
като същата се предоставяла от трето за договорното правоотношение лице,
което определяло условията за нейното ползване и потребителите сами
избирали, дали да се съгласят с тях и да я използват, като имали възможност
да предоставят и друго обезпечение. Сочи, че съгласно чл. 29 от ЗПК и чл. 9 от
договора кредитополучателя имал правото да се откаже от договора в 14-
дневен срок, от което право той не е упражнил.
Моли за отхвърляне на исковете.
Прави искане за допускане на допълнителни въпроси към СЧЕ.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Правна квалификация: предявен е установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, под евентуалност чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, обективно кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
под евентуалност чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните
има сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с „Фератум
България“ ЕООД с твърдените клаузи, а ответникът следва да докаже, че не са
налице посочените от ищеца пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че на 06.10.2022г е сключил
процесния договор; че е заплатил твърдяната сума по договора за
предоставяне на поръчителство, че тя е постъпила в патримониума на
ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице
годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване
горепосочените обстоятелства, е да докаже, че процесната сума е получена на
годно основание, а именно.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 06.10.2022г. ищецът
сключил с ответника договор № 1202645 за предоставяне на потребителски
кредит, както и че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът сключил с
„Фератум Банк“ договор за поръчителство с твърдените клаузи.
По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба
писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
3
Задължава ответника най-късно до първото по делото съдебно заседание
да представи Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1202645 от
06.10.2022г. и свързаните с него Стандартен европейски формуляр,
погасителен план, общи условия, Договор за поръчителство, погасителен план
и общи условия към него.
Относно доказателственото искане на ищеца съдът да задължи ответника
да представи справка от счетоводството си, както и по искането на основание
чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице да представи справки за извършени
плащания, съдът намира, че същото не е необходимо, доколкото е допуснал
изготвяне на съдебно счетоводна експертиза за установяване на тези факти.
Съдът намира, че следва се допусне съдебно-счетоводна експертиза за
изясняване на спорни обстоятелства по делото.
След служебна справка съдът установи, че исковата молба е нередовна,
тъй като не е платена изцяло дължимата държавна такса, предвид факта, че са
предявени кумулативно съединени искове и по всеки от тях се дължи такава.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да довнесе по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лв.,
като в същия срок представи и доказателство за внасянето й, като го
предупреждава, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а
производството – прекратено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 14.05.2023г. от
09:50ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като
им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата
4
молба писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Фератум България“
ЕООД най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1202645 от 06.10.2022г.
и свързаните с него Стандартен европейски формуляр, погасителен план,
общи условия, Договор за поръчителство, погасителен план и общи условия
към него.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши необходимите справки, да отговори на всички формулирани
въпроси в исковата молба и отговора, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален
депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в размер на 300 лева и от
ответника в размер на 50 лева, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мария Малева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5