№ 867
гр. С., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100105335 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. Ф., с
ЕГН:********** и адрес: гр. Нови Искър, ул. „******* срещу ЗД“ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди настъпили в резултат на ПТП от
18.01.2024г., причинено виновно от водача на лек автомобил - марка лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър”, с рег. № *******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно
със законната лихва, считано от 01.02.2024г. до окончателното заплащане на обезщетението.
Ищецът твърди, че на 18.01.2024г., около 20:10 часа, пострадал в резултат на ПТП.
Ищецът се намирал на платното за движение на ул. „Христо Ботев” № 138 в гр. Нови Искър
и разговарял с водача /млада жена/ на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър”, с рег.
№*******, като се намирал от страната на водача, когато изведнъж тя потеглила рязко,
ударила ищеца, като същият паднал на земята, след което бил прегазен от автомобила. След
ПТП водачът на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър” напуснал местопроизшествието.
В резултат на процесното ПТП ищецът получил изключително тежки травматични
увреждания, изразяващи се във фрактура на фибулата, както и счупване на 9-то ребро вдясно
и 10-то ребро вдясно паравертебрално. Бил прегледан в спешен кабинет на УМБАЛСМ
„ПИРОГОВ”. Намирал се в много тежко състояние, имал палпаторна и спонтанна
болезненост на 3-4-то междуребрие вдясно, болки в дясна гръдна половина, болки в дясно
рамо и дясна подбедрица. Била му поставена тутурна шина. Десния крак му бил
обездвижен.
Ищецът твърди, че е търпял изключителни болки и страдания, търпи ги и към
настоящия момент, ще ги търпи и за в бъдеще.
В законоустановения срок ответникът ЗАД “ОЗК - застраховане” АД е подал отговор
на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска
отхвърлянето му като неоснователен.
Ответникът не е оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на МПС марка „Мицубиши“
1
модел „Аутлендър“, с рег. № ******* и „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД.
Оспорва факта, че е настъпило ПТП между посочените в исковата молба участници.
Единствените данни за участието на МПС марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, с рег. №
*******, се съдържат в представения като доказателство към исковата молба Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 33/19.01.2024г., издаден от ОПП към СДВР, като в
тази връзка оспорва същия по съдържание.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача С. Е. И.,
управлявала МПС марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“, с рег. № *******, за настъпване
на процесното произшествие.
Счита, че твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП е
неправдоподобен.
Твърди, че вредоносното събитие съставлява случайно събитие по смисъла на чл. 15
НК, предвид липсата на виновно противоправно поведение на сочения като деликвент
водач.
Твърди, че вредоносният резултат - претърпените телесни увреди от С. Ф. е
съпричинен от действията му, като последният в качеството си на пешеходец, се е движил в
нарушение на правилата за движение по пътищата под въздействието на алкохол.Налице е
съпричиняване, тъй като:
-ищецът С. Ф. се е намирал на нерегламентирано за целта място, а именно на
пътното платно, като по този начин сам се е поставил в опасност.
-ищецът е бил в нетрезво състояние, след употребата на значително количество
алкохол, което е препятствало адекватността на реакциите му;
-ищецът е навлязъл рязко на пътното платно, на необозначено за целта място, без да
се съобрази със скоростта и разстоянието на движещите се по платното за движение МПС-
та, поради което е изключително виновен за настъпване на процесното ПТП.
-ищецът е бил облечен с тъмни дрехи и е бил с поставена качулка на главата, поради
което е бил трудно забележим за останалите участници в движението, доколкото ПТП е
настъпило през тъмната част на денонощието, като по този начин ищецът сам се е поставил
в опасност.
Твърди, че претендираните от ищеца телесни увреждания не се намират в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие. Инцидентът е настъпил на 18.01.2024г. около
20:10 ч. вечерта, а ищецът е провел първи преглед в „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД на
19.01.2024г. в 16:49 ч. В конкретния случай е налице дълъг период от време - едно
денонощие, през което е възможно ищецът да претърпял друг инцидент, при който да е
получил твърдените увреждания.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено по размер,
несъответстващо на съдебната практика и принципа за справедливост.
Направено е възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредите, тъй като
не сочи доказателства да е провел контролни прегледи, като не се е съобразил с предписания
от лекарите режим на лечение.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 01.02.2024г. (л.9) се установява, че ищецът е
предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Не се спори, че в законоустановения тримесечен
2
срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена
рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните (вж. определението, л. 30), а и е видно от приетите
доказателства, че е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“, с рег. №
*******, сключен с ответното ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с покритие към деня на
процесното ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, както и от свидетелските
показания на свидетелите С. И. и В.П. и на вещите лица, механизмът на процесното ПТП е
следният:
На 18.01.2024 г. в гр. Нови Искър водачката на лек автомобил „Мицубиши“ с рег. №
******* е била спряла пред заведението (баничарница), намиращо се между улиците „Хр.
Ботев“, „Вяра“ и „Чавдар войвода“. Тя е влязла в заведението. Там се е намирал ищеца,
който видно от снетата му анамнеза е бил употребил алкохол (амбулаторния лист, л. 7).
Двамата са започнали разговор, след което С. И. е излязла от заведението. Ищецът я е
последвал. Водачката на автомобила се е качила в колата си. Ищецът е доближил до
превозното средство и е продължил да говори със С. И. докато вратата на автомобила е била
още отворена. След като водачката е затворила вратата ищецът се е надвесил на стъклото на
вратата. Стъклото е било отворено и той е могъл да навлезе в купето на автомобила. С. И. е
казала на ищеца да „се разкара“, но той не го е направил. Водачката на автомобила в този
момент е предприела движение на заден ход, потегляйки от място, при което тялото на
пострадалия е било повлечено назад, след което е паднало на терена върху дясната си
страна. Липсват доказателства за травми в областта на дясното бедро на ищеца, поради
което съдът приема, че автомобилът не е преминал през крайника му в тази област (отговора
на 6-та и 7-ма задача на ответника, л. 171-172 и разпита на вещите лица, л. 179).
Произшествието е настъпило на 4,80 метра в ляво от края на бордюра пред заведението
(баничарницата) и на 4, 50-4,60 метра преди бордюра, т.е. на пътното платно.
Видно от заключението по КСМАТЕ на вещото лице К. С., ортопед- травматолог,
неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, при процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания: Счупване на малкия пищял на дясна подбедрица в
горната му част. Контузия на гръден кош със счупване на 9-то и 10 то ребра вдясно.
При ищеца е приложено консервативно лечение с поставяне на обездвижваща шина
на десен долен крайник за 35 дни, през който е имал затруднения в хигиенно битовото си
самообслужване. През периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания за период от
около 3 месеца, като първите 20-25 дни, болките са били е по голям интензитет. И за в
бъдеще е възможно ищецът да има болки в зоните на счупване, при натоварване и смяна на
времето. Извън това не се очаква наличие на трайни последици от полученото увреждане.
По принцип, при лечение е имобилизация на крайниците е желателно провеждане на
рехабилитация, след сваляне на имобилизацията с цел по бързо и по добро възстановяване.
Такава е била назначена от ортопед- травматолог на 20.02.2024г., но няма доказателства да е
проведена.
Видно от показанията на св. П.И.А., след процесното ПТП ищецът е бил с гипсиран
крак и е изпитвал болки. Той е имал нужда от помощ за обслужването си и при
извършването на ежедневните си дейности за период от около 1 месец.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
3
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено,
че в резултат на процесното ПТП, причинено и от поведението на застрахования при
ответника водач, на ищеца са причинени неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетата по делото експертиза, както и от показанията на св. П.И.А., се
установяват болките и страданията на ищеца, както в периода на лечението му, така и след
премахването на шината и впоследствие до настоящия момент.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП (38 г. ),
вида и характера на претърпените телесни повреди – едната на малкия пищял на дясна
подбедрица в горната му част и втора - на гръден кош със счупване на 9-то и 10 то ребра,
довели в голяма степан до обездвижването на ищеца. В началото на своето лечение – през
първите 20-25 дни, болките, които ищецът е търпял са били с по-голям интензитет. Общо
периода, през който той е търпял болки и страдания възлиза на около 3 месеца. През първите
35 дни ищецът е имал затруднения в хигиенно битовото си самообслужване. На ищеца е
предписана физиотерапия и рехабилитация, но няма данни същият да е изпълнил това
предписание на здравните органи. Няма данни по делото за провеждани контролни прегледи
от ищеца. Същевременно следва да се съобрази, че възстановяването е приключило и за в
бъдеще не се очаква наличие на трайни последици от травмата.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към януари 2024г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 30 000,00 лева.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 40 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на
съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и
делинквента е формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.
д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, II т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г.
4
по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и
др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан
по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера
на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
Ответникът е възразил, че ищецът не е следвало да се намира на пътното платно,
непосредствено до автомобил, готов да потегли. Той е трябвало да разговаря с водача на
автомобила от банкета или тротоара като така не пречи на водача да потегли.
По делото се установи, че водачът на лекия автомобил Мицубиши е напуснала
заведението и е искала да си тръгне със своя автомобил. Тя не е искала да разговаря с ищеца,
който въпреки това я е последвал и като се е облегнал на автомобила я е препятствал да
тръгне. След като водачката е затворила вратата ищецът се е надвесил на стъклото на
вратата. Стъклото е било отворено и той е могъл да навлезе в купето на автомобила. С
горепосоченото поведение ищецът сам се е поставил в опасност. Ако той не бе предприел
такова поведение до произшествието въобще не би се стигнало. Затова приносът на ищеца е
значителен и съдът го определя на 1/ 2 или 50 %. Поради това определеното обезщетение
следва да се намали с приноса на С. Ф.. Ето защо искът следва да се уважи за сумата от
15 000 лева, а за разликата до пълния размер от 40 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя
(01.02.2024 г.). С оглед основателността на главната претенция и предвид цитираната
практика на ВКС, обезщетението следва да се присъди заедно с лихва за забава, считано от
посочената дата.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът е бил освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Той
е бил представляван безплатно от адв. С. Н. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на
договор за правна помощ от 30.05.2024 г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на адв. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
5
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НМРАВ е в размер на 4 620,00 лв.с ДДС, от които в съответствие с уважената част от
исковете следва да бъде присъдена сумата от 1 732,50 лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 800 лв. за експертизи, 15 лева за съдебни
удостоверения и 4 620,00 лева за адвокат, от които в съответствие с отхвърлената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата от 3 396,88 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски градски съд съразмерно с уважената част от исковете дължимите
такси и разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо 825,00 лева, от които 600,00 лева за държавна такса и
225,00 лева - разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете. Предвид
гореизложеното съдът Предвид гореизложеното съдът
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:******* и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *******, представлявано от Д.С.Д. и Р.Г.Б. - изпълнителни директори,
да заплати на С. М. Ф., с ЕГН:********** и адрес: гр. Нови Искър, ул. „******* на
основание чл.432 КЗ, сумата в размер от 15 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на пътно - транспортно
произшествие от 18.01.2024г., причинено виновно от водача на л.а. марка „Мицубиши
Аутлендър“, с рег. № *******, управляван от водач, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 01.02.2024 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от
40 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:******* и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *******, да заплати на адв. С. Н. сумата от 1 732,50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. М. Ф., с ЕГН:********** и адрес: гр. Нови Искър, ул. „******* да
заплати на ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:******* и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *******,сумата от 3 396,88 лв., представляваща направени по делото
разноски за вещи лица, удостоверения и за адвокатско възнаграждение в съответствие с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД , с ЕИК:******* и седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. *******, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 825,00 лева от които 600,00 лева за държавна такса и 225,00 лева
6
- разноски за експертизи съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.С. в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7