Определение по адм. дело №1262/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. С. В., чрез адв. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0340-000097 от 06.10.2025 г., издадена от ВПД началник РУ към ОДМВР Пазарджик – РУ Септември, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата е обективирано искане, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ, допуснато по ЗДвП. Обосновава необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение с обстоятелството, че същото ще лиши жалбоподателя и семейството му от възможност да осъществяваме грижи за децата си, да се грижи за здравето си, да извършват трудовата дейност, от която се препитават, което според В. водело до значителна и трудно поправима вреда и засяга твърде радикално правата му.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

За преценка основателността на искането, настоящият състав намира за необходимо да направи разграничение между институтите на „допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт“ и „допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа“ по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В този смисъл, твърдените вреди за жалбоподателя от оспорената ЗППАМ, не са противопоставими на обществения интерес, който законодателят е преценил, че следва да бъде защитен. Константна е съдебната практика, че засягането на финансови интереси, включително и преустановяването на дейност, в резултат на което могат да настъпят финансови загуби, не са от категорията на противопоставимите на значими защитени обществени интереси. В този смисъл са Определение постановено по адм. д. № 3304/2025 г. по описа на Върховен административен съд, докладчик съдия С. Х., Определение постановено по адм. д. № 10410/2023 г. по описа на Върховен административен съд, докладчик съдия Д. М., Определение постановено по адм. д. № 11625/2024 г. по описа на Върховен административен съд, докладчик съдия П. Б., Определение постановено по адм. д. № 7432/2024 г. по описа на Върховен административен съд, докладчик съдия Л. Г., Определение постановено по адм. д. № 4762/2023 г. по описа на Върховен административен съд, докладчик съдия П. Н. и др.

Твърдените вреди не могат да бъдат възприети като значителни или трудно поправими, за да се приеме, че следва да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ. Имуществените вреди, каквито биха настъпили в резултат на невъзможността жалбоподателят да управлява МПС и да извършва някаква дейност, нямат характер на непоправими, а дори и жалбоподателят да е понесъл такива вреди, те подлежат на обезщетяване, ако се установят основания за незаконосъобразност на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ. Не се твърдят да са налице такива вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на издадената ЗПАМ.

По изложените съображения, съдът приема искането за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд – Пазарджик

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. В. за спиране на допуснатото по закон, предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0340-000097 от 06.10.2025 г., издадена от ВПД началник РУ към ОДМВР Пазарджик – РУ Септември, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средството до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.