РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. гр. Хасково, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100709 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ от Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с.*********,
общ.*********, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********, Еднолично
адвокатско дружество „ЕАД Н. П.“, представлявано от Н. П., адвокат при АК - Хасково,
против Х. Р. Х., с адрес: с.*********, общ.*********, обл.Хасково.
Ищцата твърди, че била собственик на домашен любимец - куче на име Арчи, порода
„Померан" или още „Шпиц" или „Мини Шпиц", родено на ********* г., което отглеждала в
дома си в с. *********. На 17 април 2023 г. около 9:30 - 10:00 часа в махала **** *********,
**********, се случил инцидент, при който Арчи бил нападнат от друго куче, порода
„Каракачанска овчарка", собственост на ответника. Нападението било осъществено при
ежедневна разходка на Арчи, придружавано от брата на ищцата - Л.А.Ч. Последният водил
Арчи на повод, когато зад гърба си чул кучешки лай. Обърнал се и видял две или три кучета,
като едно от тях - огромно каракачанско, тичало към него. Веднага взел Арчи в ръцете си, но
каракачанката се нахвърлила, захапала задната му част и въпреки, че бил в ръцете на брата
на ищцата, успяла да го отскубне, след което започнала да тръска с глава. Братът на ищцата
опитал да отърве Арчи, но бил безсилен. В този момент пристигнал стопанинът на
каракачанското куче – ответникът, който успял да освободи Арчи от челюстите на
собственото си куче с помощта на пръчка. Ответникът дал съвет и братът на ищцата да носи
пръчка в селото, за да се пази от кучетата и продължил по пътя си.
Намесата на ответника обаче закъсняла, тъй като при нападението Арчи, видимо с
1
много по-малък размер от кучето нападател, получил множество дълбоки и кървящи рани,
кръвотечение и си прехапал езика. Ищцата веднага откарала кучето в клиника „*********"
в гр. Хасково. Там направили частично обработване на раните и рентгенова снимка, от която
било установено, че на единия си крак Арчи е получил луксация. Предвид тежкото
състояние, от клиника „*********" препоръчали спешно да се потърси по-голямо лечебно
заведение, за по-адекватна помощ и с тяхно съдействие ищцата спешно откарала във
ветеринарна клиника „*********" в гр. Пловдив домашния си любимец. Кучето било
хоспитализирано веднага и след прегледи и изследвания било установено, че е получил
тъканни премачквания, масивни разкъсвания, луксация на тазобедрена става и 10 дълбоки
кървящи рани. В клиниката направили двучасова операция с висок анестезиологичен риск.
Наложило се да интубират Арчи, извършили му кислородна терапия и му давали морфин.
Лечението в клиниката продължило от 17 до 28 април 2023 г., като през целия престой
ищцата съдействала и заплащала да му бъдат извършени всички необходими изследвания и
терапии. За да бъде с домашния си любимец, ищцата пътувала от с. **** ********* до гр.
Пловдив през ден и прекарвала часове до него. На 28 април 2023 г. прибрала Арчи в къщи, с
надеждата, че ще се възстанови, продължили и с лечението, бил на системи, но състоянието
му се влошило и той не можел даже да повдигне глава. На 30 април 2023г. била направена
ветеринарно-медицинска консултация във ветеринарна клиника „****" в гр.Хасково, където
установили, че в следствие на преживения шок, кръвозагуба и тежки телесни увреждания
Арчи е с бъбречна, сърдечна и чернодробна недостатъчност и го очаква недълъг, но
мъчителен край. На същата дата ищцата взела нелеко решение, Арчи да бъде евтаназиран.
Поддържа се в исковата молба, че това нямало да се случи, ако ответникът бе спазил
законовите си задължения и бе взел достатъчно мерки за обезопасяване и надзор на
собственото си куче. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 1 от ДР на Закон за
ветеринарномсдицинската дейност, „агресивни кучета" били кучета, които проявяват
спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от
силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт. В
случая, кучето на ответника проявило именно такава спонтанна и неадекватна реакция,
насочена както срещу друго животно, като с оглед силата и нейното естество довела до
засягане на здравето на Арчи, в последствие и до неговата смърт. Това определяло кучето на
ответника като агресивно такова и предприетите обезопасителни мерки спрямо него
трябвало да са значителни. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, извеждането на кучета без
повод, а на агресивни кучета - и без намордник било забранено. След като се стигнало до
инцидента, очевидно никакви мерки не били взети, като нито кучето било с повод, нито е
имало намордник. Самият ответник нямал контрол над него, тъй като за да го усмири си
послужил с пръчка. Съветът, който дал ответникът на брата на ищцата, непосредствено след
нападението „да носи пръчка в селото, за да се пази от кучетата" недвусмислено показвал, че
поведението на собственото му куче не го е изненадало.
В резултат на случилото се сочи в исковата молба, че ищцата претърпяла
имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразявали в психически
2
болки и страдания, тревожност, притеснение, стрес, страх, безпокойство, безсъние, чувство
на безсилие и яд, които преживяла във връзка с нападението над Арчи, последвалата
животоспасяваща операция, продължително лечение и неговата загуба. Ищцата не можела
да забрави кошмара, който преживяла от 17 до 30 април 2023 г. Не можела да се възстанови
от загубата, поради привързаността си към Арчи. За нея той бил безценен. Любовта и
грижите, които полагала за него не можело да бъдат измерени. Болките и страданията, които
изпитала и все още изпитвала, вследствие настъпилата смърт били неописуеми. Безспорно
смъртта на домашния й любимец, която настъпила по толкова жесток и брутален начин,
мъките които преживяла, гледайки го как страда, безсилието да му помогне, старанията и
енергията да намери и осигури най-доброто лечение, ужасът, безпокойството, стресът и
напрежението оставили емоционална и психологическа травма за цял живот не само на
ищцата, но и на нейните близки, които било силно привързани към кучето. Арчи бил като
член на семейството им. Имуществените вреди се изразявали в стойността на починалото
куче и сторените разходи, заплатени за прегледи, изследвания, лечение, операция,
манипулации, лекарства, консумативи, престой във ветеринарна амбулатория, свързани с
лечението на кучето, евтаназия и реализираните пътни разходи за гориво за
транспортирането на кучето, произтичащи от нападението на Арчи.
За случилото се била образувана и прокурорска преписка № ********* год., по описа
на РП Хасково, по която прокурорът постановил отказ за образуване на досъдебно
производство.
По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъдат
присъдени в полза на ищцата сумата от 500,00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на собственото й куче Арчи,
порода „Померан", родено на ********* г., мъжко, чиято смърт настъпила на 30.04.2023 г. в
следствие на нападение от куче, собственост на ответника, на 17.04.2023 г., около 9,30-10,00
ч. в с. **** *********, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 30.04.2023 г. до
окончателно й изплащане; сумата от 4800,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от описаното нападение, представляващи сторени
разходи заплатени за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства,
консумативи, престои във ветеринарна амбулатория свързани с лечението на кучето,
евтаназия и реализираните пътни разходи за гориво за транспортирането на кучето, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 17.04.2023 г. до окончателно й изплащане и
сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат от нападение от собственото
на ответника куче, порода „каракачанско куче" върху собственото й куче порода „Померан"
на 17.04.2023 г. в с. **** *********, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
17.04.2023 г. до окончателно й изплащане на сумата. Претендират се и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с адв. Н. П. от АК – Хасково.
Поддържат предявените искове като излагат допълнителни доводи за тяхната основателност,
3
като поддържат искането си за присъждане на направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
искова молба от ответника. Същият се явява лично в съдебно заседание, а в последствие и с
надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. В.Х от САК. Оспорват
иска като го считат за неоснователен и недоказан. Молят да им бъдат присъдени
направените по делото разноски и е направено възражение за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл.12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали по пр.пр. вх. № ********* г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково е, че преписката е образувана по повод постъпили в РП – Хасково
материали по полицейска преписка № ********* г. по описа на РУ на МВР – Хасково,
образувана по повод жалба от ищцата в настоящото производство Д. Т., касаеща инцидента
от 17.04.2023 г. със собствения й домашен любимец – куче порода мини шпиц на име
„Арчи“, нападнато от каракачанско куче, стопанисвано от ответника Х. Р. Х.. С
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.09.2023 г.,
наблюдаващият преписката прокурор и на основание чл. 243 ал.1 т.1 НПК е отказал да
образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратил пр.пр. вх.
№ ********* г. по описа на Районна прокуратура – Хасково. В полицейската преписка се
съдържа и саморъчно изписано и подписано от ответника Х. Р. Х. обяснение, снето на
19.05.2023 г., в което той заявява, че има овчарско куче, което е обучено и го следва
навсякъде с кравите. На 17.04.2023 г., както всеки ден, извел кравите на паша. Видял мъж,
който разхождал кученце, което лаело срещу животните. В този момент неговото куче се
спуснало и го хванало за врата, при което Х. Р. Х. ударил своето куче, то пуснало малкото
кученце и ответника продължил с кравите. Кученцето се изправило, ответникът го огледал,
поговорил с човека, който го разхождал. Кученцето не било отнето от ръцете на този човек.
Наоколо имало 3-4 бездомни кучета. Представен е и снимков материал на нараняванията на
Арчи.
В настоящото производство, а и в пр.пр. вх. № ********* г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково се съдържа Епикриза, издадена от Ветеринарна клиника „*********“
от 17.04.2023 г., от която се установява, че на посочената дата е извършен клиничен преглед
на кучето на име Арчи, порода Мини Шпиц, при което са установени множество ухапни
рани по задните крайници и корема, както и това, че кучето не може да се задържи право на
задните си крака; че кръвотечението от разкъсаните тъкани е обилно и животното е в шок.
Установена е луксация на дясната тазобедрена става, предписано са медикаменти и кучето е
пренасочено за преглед и лечение от специалист ортопед. За извършените разходи по повод
на този преглед в пр.пр. вх. № ********* г. по описа на Районна прокуратура – Хасково се
съдържа фискален бон с дата 25.05.2023 г. от ветеринарна лаборатория „*********“ за
сумата от общо 57,00 лева, от които 49,00 лева за манипулация и 8,00 лева за медикаменти.
4
Във връзка с проведеното лечение на кучето „Арчи“ във Ветеринарно лечебно
заведение „*********“ гр.Пловдив са представени от ищцата Клиничен протокол –
*********. с извършени услуги на стойност 2060,30 лева; Клиничен протокол – ********* г.
с извършени услуги на стойност 2186,00 лева, върху който срещу подпис е отразено, че
всичко е платено; Клиничен протокол /приключен/ от 17.04.2024 г. на куче Арчи – померан,
издаден от „********* и колектив“; Резултати от кръвни изследвания на куче Арчи, ПКК
17.04.2023 г. от *********; Резултати от кръвни изследвания на куче Арчи, ПКК 18.04.2023
г. от *********; Резултати от кръвни изследвания на куче Арчи, ********* г. от *********;
Клиничен протокол - продължителен от дата 20.04.2024 г. на куче Арчи – померан от
„********* и колектив“; документ на чужд език, съдържащ резултати от изследвания;
Резултати от кръвни изследвания на куче Арчи, ПКК 21.04.2023 г. от *********; Резултати
от кръвни изследвания на куче Арчи, ********* г. от *********; Резултати от кръвни
изследвания на куче Арчи, ********* г. от *********; Резултати от кръвни изследвания на
куче Арчи, ********* г. от *********; Резултати от кръвни изследвания на куче Арчи,
********* г. от *********; Резултати от кръвни изследвания на куче Арчи, ********* г. от
*********; Резултати от кръвни изследвания на куче Арчи, ********* г. от *********;
Към доказателствения материал е приобщена и Служебна бележка, издадена на
22.05.2024 г. от Ветеринарно лечебно заведение „****“ гр.Хасково от ветеринарен лекар д-р
С.Т на Д. Т. Т. с куче Арчи, порода Мини шпиц, родено на ********* г. за извършени
диагностични изследвания – преглед, параклинични изследвания и образна диагностика, при
което е поставена диагноза: сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност и
чернодробна недостатъчност с лоша прогноза и летален изход. С оглед моментното
състояние на животното, проведеното лечение и лоша прогноза е препоръчана евтаназия
като със съгласието на стопаните, такава е извършена на 30.04.2023 г. За извършените
разходи е представен фискален бон от 25.05.2023 г. от ветеринарна клиника „****“ ЕООД,
гр.Хасково за сумата от 150,00 лева с посочено основание „манипулация“.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищцата, с допуснати
въпроси и на ответната страна съдът назначи и изслуша ветеринарномедицинска експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено, а и същото не бе оспорено
от страните. Съгласно заключението на вещото лице д-р С. В., нараняванията на кучето
порода "Померан ", родено на ********* г., са вследствие на механично въздействие на
твърд предмет /зъбите на каракачанското куче/ върху организма на малкото куче /Померан/,
предизвиквайки разединяване на меките тъкани - рани, травми и кръвоизливи и на твърдите
тъкани /кости/ - луксация /разместване/ на тазобедрената става. Първичният медицинският
преглед, извършен на кучето е показал луксация на дясната тазобедрена става, множество
ухапни рани по задните крайници и корема и обилно кръвотечение от тях. Животното е било
в шок от преживяното. Според вещото лице, описаните в медицинската документация
травми са конкретни и точно посочени и могат да бъдат получени по начина и при
обстоятелствата, посочени в исковата молба, т.е след нападане на процесното куче, порода
"Померан" от по-голямо куче от Каракачанска порода. И според д-р В., при така
5
възникналите и установени увреждания, животното се е нуждаело от спешна и неотложна
помощ в болнично лечение. Ветеринарномедицинската намеса е била насочена за
овладяване на кръвоизливите, болката и шока след претърпения инцидент. След запознаване
с медицинските документи, приложени по делото, експертизата е констатирала, че
болничното лечение на животното е продължило от 17 до 28 април, т.е 12 дни във
Ветеринарна Клиника в гр. Пловдив като в лечебното заведение са били полагани ежечасово
необходимите грижи - лечение, наблюдение и изследвания за подобряване на
здравословното състояние на кучето. Установява се от писменото заключение, че леталният
изход на домашния любимец се намира в причинно - следствена връзка с причинените
наранявания, тъй като те са довели до вторично увреждане на жизненоважните органи, като
сърце, черен дроб и бъбреци. Поставената диагноза и прогнозният изход оправдават
евтаназията, извършена на 30.04.2024 г., тъй като животното е имало сърдечна
недостатъчност, бъбречна недостатъчност и чернодробна недостатъчност. Мнението на
вещото лице е, че при такива състояния животът на процесното животно би бил кратък и
мъчителен, както за самото животно, така и за неговите стопани.
На въпросите на ответната страна, вещото лице дава заключение, че средната
продължителността на живота на куче, порода „Померан“ е от 12 до 16 години като
годините на кучето спрямо човешките се изчисляват в съотношение едно към седем
(първата година при кучето се брои за една, а всяка следваща се умножава по седем) и в този
смисъл тринадесет години при процесното куче се равняват на 85 годишен човешки живот.
Процесното куче "мини шпиц /Померан/" е лекувано през последните години от сърдечно
заболяване, тъй като е имало пролапс на митралната клапа и е приемало медикамента
Ветмедин - по ½ таблетка два пъти на ден.
В устния си доклад в проведеното на 12.02.2025 г. съдебно заседание д-р С. В.
разяснява, че няма норма, която да определя това съотношение и всяко куче живее
индивидуално, според условията за това като продължителността на живота при по-едрите
породи кучета е по-кратка, а при по-дребните – малко по-дълга. Вещото лице не изключва
възможността белезите по кучето да бъдат причинени и от различно от каракачанско куче.
Ветеринарният лекар твърди, че когато кучетата са в глутница, стават по-агресивни, тъй като
лаят възбужда инстинктът им за нападение. Описва и кучетата от каракачанска порода, които
били строго привързани към имота и собственика си. При навлизане в пространството им
било възможно много пъти да проявяват агресия, тъй като тази порода била създадена за
охрана на стада, кошари и имоти. С оглед размерите на двете породи кучета по делото при
едно ухапване от каракачанско куче счита, че е възможно по-бърза кончина на малкото куче.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
Й.Д.Т. – дъщеря на ищцата; Л.А.Ч – неин брат, присъствал на процесния инцидент и К.Д.С,
сочени и водени от ищцовата страна и Д.С.Д и К.Б.К, допуснати до разпит по искане на
ответника.
От показанията на свид. Й.Д.Т., на 23 г., се установява, че кучето Арчи е било под
техен надзор откакто тя е била на 11 години. Не е била пряк свидетел на инцидента, но се е
6
намирала в къщата в село *********, когато вуйчо й – свид. Л.А.Ч се е върнал от разходка с
Арчи. Кучето било стресирано и уплашено, като препарирано. Първото, което видяла, били
няколко рани на крака му. Те били дълбоки, течала много кръв, имало и кръв по носа на
животното и по козината му, не можело да стои само изправено. Майка й, която била в
двора на къщата била ужасена. Свид. Л.А.Ч посочил ответникът като виновен за случилото
се, тъй като неговото куче, за което той носи отговорност захапало Арчи. Веднага с майка си
отвели кученцето на лекар в гр.Хасково. Оттам ги посъветвали да отидат в гр.Пловдив,
където се провело лечението му в следващите две седмици. То се изразявало най-напред в
третиране на самите рани, след това в операция на ставата, която от захапката на кучето
била извадена. След операцията се изисквало допълнително възстановяване, имало вливания
на лекарства и витамини. Арчи на третия ден развил бъбречна недостатъчност, която от своя
страна довела до чернодробна недостатъчност и до енцефалопатия /засягане на мозъка/ от
токсините, които бъбрекът не може да изкара от тялото. Свид. Й.Д.Т. ежедневно си
комуникирала с лекарите и се интересувала за състоянието на кучето, но то не се
подобрявало. В даден момент се стигнало само до палиативни грижи и семейството взело
решение да го приберат вкъщи. Състоянието на Арчи се влошило изключително много и
това ги мотивирало да посетят отново лекар в гр.Хасково, който предложил евтаназия, тъй
като нямало как животното да бъде спасено предвид пораженията. На кучето бил даван
морфин през последните дни заради болката. Два дни след като Арчи се прибрал в дома си,
бил евтаназиран. Свид. Й.Д.Т. посочва, че майка и заплатила няколко хиляди лева по повод
на лечението на кучето. Знае, че тя е получила документ за това, но не може да посочи точно
какъв. Тя била изключително разтревожена, често плачела, не можела пълноценно да си
върши работата, тъй като била изцяло ангажирана с това как се чувства Арчи. Ежедневно
пътувала от с. ********* до гр. Пловдив, за да го види. Състоянието й не се подобрило в
продължение на месеци след евтаназията. За всички от семейството било много трудно да се
справят емоционално.
Свид. Л.А.Ч посочва, че в началото на месец април 2023 г., около 09:00 ч. – 09:30 ч.
разхождал кучето на сестра си в с. *********, общ.*********, обл.Хасково. То било с
каишка, на повод. Тръгнахме нагоре по улицата, където се намирала къщата на сестра му и
през една-две къщи, в затворен двор, имало 2-3 кучета. Те започнали да лаят и скачат по
оградата, при което свид. Ч се върнал в обратна посока и продължили разходката с Арчи по
друга улица. След като изминали 50-100 метра, чул зад гърба си тупкане. Обърнал се и видя
едно от каракачанските кучета, което било преди това в двора, че е навън и тича към
свидетеля и кучето Арчи. Свид.Л.А.Ч се изплашил и взел кучето в ръцете си, едното му
краче обаче стърчало надолу, но каракачанското куче захапало Арчи за слабините и взело да
тръска глава. Свид. Ч се опитал да изрита с крак каракачанското куче, за да пусне Арчи. То
обаче ръмжало и тръскало глава. Появил се стопанинът на кучето, който до тогава
свидетелят не познавал, хванал кол или летва и ударил кучето. Развикал му се „Пусни,
пусни“ и задал въпрос на свид. Ч защо не е взел сопа да го удари. Свидетелят си спомня, че
зад каракачанското куче е имало още едно, но то само тичало и лаело отстрани, не се
намесило. Други кучета или крави не забелязал наоколо. След като се върнал в къщата на
7
сестра си, я придружил до клиниките в гр.Хасково и в гр.Пловдив, като в последствие на два
пъти лично посещавал Арчи в гр.Пловдив. Свид. Л.А.Ч сочи, че сестра му била силно
притеснена и изплашена, защото кучето не се подобрявало. Присъствал на плащане на
медицинските услуги по повод грижите и лечението на кучето от страна на ищцата, но не
може да посочи какви документи са били издавани и точно какви суми са заплащани.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите Й.Д.Т. и Л.А.Ч,
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията им като достоверни,
логични и последователни, а и като отразяващи непосредствени и лични възприятия, тъй
като кореспондират както едно спрямо друго, така и на останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, вкл. на заключението на назначената по делото
ветеринарномедицинска експертиза.
Свид. К.Д.С потвърждава, че ответникът притежава повече от едно кучета, които се
разхождат без повод и намордник из селото като е виждала /на 10.10.2024 г./ каракачанското
куче свободно да се движи из селото. Разказва и за случай от 17.08.2024 г., когато при
случайна среща с ответника, който бил препасан с пистолет на кръста, последният я
заплашил, че нищо хубаво няма да й се случи в селото, ако свидетелства по делото. Допълва
показанията си, че в село ********* има много улични кучета, както и други кучета, които
се разхождат свободно.
Свидетелите Д.С.Д и К.Б.К твърдят, че през април месец 2023 г., предиобед са
станали свидетели на свада между 6-7 улични кучета и каракачанското куче, за което се
грижел ответника, при което непознат за тях човек дошъл и дръпнал малко куче от свадата и
си тръгнал. Свид. Д сочи, че уличните кучета нападнали каракачанското куче, след като
ответника извел кравите си от двора, а свид. Костадинов описва малкото куче като пухкаво,
черно-шарено.
Съдът не кредитира тези показания, тъй като на първо място те се опровергават от
показанията на свид. Л.А.Ч, който е бил пряк участник в инцидента, а на следващо – от
съдържащия се снимков материал в пр.пр. вх. № ********* г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково се установява, че малкото кученце Арчи не е с черно-шарена окраска,
което поставя под съмнение достоверността на изнесеното от свид.К.Б.К или по-скоро
обстоятелството, дали те изнасят факти, касаещи именно процесния случай, а не са свързани
с други събития, на които свидетелите са присъствали.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените обективно съединени искове за претърпени от ищцата имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в стойността на собственото й куче Арчи, порода
„Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на ********* г., мъжко, чиято смърт е настъпила на
30.04.2023 г. в следствие на нападение от куче, собственост на ответника, на 17.04.2023 г.,
около 9,30-10,00 ч. в с. **** *********; на вреди, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от описаното нападение, представляващи сторени
8
разходи заплатени за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства,
консумативи, престои във ветеринарна амбулатория свързани с лечението на кучето,
евтаназия и реализираните пътни разходи за гориво за транспортирането на кучето и на
вреди, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, притеснение,
стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат от нападение от собственото на ответника
куче, порода „каракачанско куче" върху собственото й куче на 17.04.2023 г. в с. ****
*********, според настоящия съдебен състав, са с правна квалификация чл.45 ал.1 ЗЗД.
Това е така, тъй като според задължителните разяснения, дадени в т. 2 от
постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС някои съдилища допускат смесване на
отговорността при непозволено увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД. В този случай следва да се
има предвид, че, ако вредите са резултат на виновното поведение на дееца и са настъпили
при или по повод на изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е
възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с
която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава
отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите
на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.
Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от
виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил
работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или когато тя се намира под
негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД. В т. 3 на постановление № 4 от
30.10.1975 г. на Пленума на ВС е посочено, че въпреки дадените с т. 2 на постановление №
17/63 г. указания, някои съдилища продължават да допускат смесване на отговорността по
чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, и тази по чл. 50 ЗЗД. Необходимо е да се изясни, че
отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея вреди, а също и
отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е основана главно на
обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на
безопасност на производството. Затова е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при
ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. При невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а
при такава възможност - по чл. 45 ЗЗД.
В случая, в исковата молба се твърди наличие на противоправно поведение,
осъществено от страна на ответника. Ищцата навежда твърдения за неспазване от
противната страна на предписаните в нормативни актове правила, които следва да се спазват
при извеждането на питомни кучета. Поради това, според настоящия съдебен състав точната
правна квалификация на предявените искове е по чл. 45 ЗЗД.
Предявените осъдителни искове са и процесуално допустими, въпреки становището
на ответника, свързани с твърдението му за липса на активна и пасивна легитимация,
доколкото не било установено по делото ищцата да е собственик на кучето Арчи, както и че
не той, а друго лице е собственик на каракачанското куче, което се твърди да е причинило
9
уврежданията на кучето порода „Мини шпиц“ /„Померан"/.
Този извод се основава на първо място на факта, че възможността за релевирането на
такива възражения е преклудирана с изтичането на срока за отговор по чл.131 ГПК. Целта на
въведената ранна преклузия в действащия ГПК на ответника да противопоставя възражения
и да сочи и събира доказателства във връзка с тях, е да се съкрати срокът на откритите
съдебни заседания и да се повиши бързината на правораздаването. Едновременно с това
обаче е засилено служебното начало в процеса и са въведени задължения за съда да оказват
съдействие на страните за изясняване на делото. Именно такова действие е изпращането на
препис от исковата молба и доказателствата на ответника, който в едномесечен срок може да
депозира писмен отговор и доказателствата, на които основава своите твърдения. Наред с
това, съдът указва на ответника какви са последиците в случай, че не представи писмен
отговор в посочения срок. Санкцията на чл.133 ГПК е проява на концентрационното начало
в гражданския процес и прегражда възможността на ответника да подаде писмен отговор, да
вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ
или да упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК извън срока по чл.131
ГПК, освен, ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В конкретния
случай ответникът нито е твърдял, нито е доказал, че пропускът му да подаде писмен
отговор да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, поради което като не е подал
такъв, в доклада по делото на основание чл.146 ГПК съдът няма основание да му дава
указания за необходимостта да представя доказателства. По силата на чл.146, ал.2 ГПК
такова задължение съдът би имал само в случай, че ответникът е подал писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който последният е направил възражения и е посочил фактите, на
които основава своите твърдения.
В случая, в проведеното на 17.07.2024 г. открито съдебно заседание съдът е
докладвал делото на основание чл.146 ГПК, по който доклад нито ищецът, нито ответникът
са направили възражения. Ответникът е оспорил иска, но не е формулирал доказателствени
искания, нито е поискал разглеждането на делото да бъде отсрочено за друга дата, за да
може той да организира защитата си, да ангажира адвокат, който да вземе становище по
предявените искове. Описаните възражения, касаещи основателността на заявените
претенции са направени от ответника едва на 12.09.2024 г. с писмена молба вх. рег. №
********* г., а тези, свързани с легитимацията на страните - във второто по ред открито
съдебно заседание, проведено на 16.10.2024 г., когато ответникът се е явил с пълномощник и
е заявил, че собственик на кучето – овчарска порода е лицето Иван Х., а не ответника Х. Х.
и е представил документи, издадени от Община *********, касаещи собствеността на
кучето. Направено е възражение за липсата на активна легитимация на ищцата в
производството, тъй като липсвали писмени доказателства за регистрацията на кучето
порода „Мини шпиц“. Съдът с протоколно определение от 16.10.2024 г. е отказал да приеме
като писмени доказателства по делото Декларация по чл. 117 от Закона за местните данъци и
такси с рег. ********* г. от И.Х.Р. до Кмета на Община *********; Приходна квитанция №
********* от 15.10.2024 г. получена от И.Х.Р. и издадена от Община *********; Извадка от
10
документ ********* – стр. 4 и стр. 5 с данни за собственик И.Р. на животно с порода „БОК“
и име Хулио, родено на 30.03.2017 г. поради настъпила преклузия.
Съгласно чл.143 ал.2 от ГПК в откритото заседание след разрешаване на
предварителните въпроси ответникът може да посочи и представи нови доказателства, които
не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Предпоставка за
възползването на ответника от тази възможност обаче е необходимостта той да е представил
писмен отговор в законния срок, какъвто не е настоящият случай, а доколкото всички
възражения във връзка с материалната законосъобразност на исковата претенция са
направени извън срока по чл.131 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че те не следва да
бъдат обсъждани.
Освен това, разпоредбата на чл.147 ГПК допуска възможност до приключване на
съдебното дирене страните да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и
да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и
представят доказателства за тях. В настоящия случай, обстоятелството, че едва към
13.10.2024 г., т.е. след депозиране на исковата молба в съда трето, неучастващо в спора лице
е поискало регистрирането в Община ********* вероятно на процесното каракачанско куче,
се явява и неотносимо към настоящия спор по причина, че от събраните гласни
доказателства по делото, вкл. и от тези на разпитаните по искане на самия ответник
свидетели се установява категорично, че към процесната дата – 17.04.2023 г. именно
ответникът е полагал грижи за кучето, причинило уврежданията на Арчи и го е стопанисвал,
а и в обясненията си, дадени в хода на работата по образуваната пр.пр. вх. № ********* г.
по описа на Районна прокуратура – Хасково, сам ответникът е заявил, че „има“ овчарско
куче.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на кучето Арчи. Животните /в
това число и животните компаньони/ представляват движими вещи по смисъла на чл. 110,
ал. 2 ЗС. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона като по отношение на движимите вещи
не се изисква форма за действителност по отношение на правните сделки. В случая, предвид
показанията на свид. Л.А.Ч и на свид. Й.Д.Т. следва да се приеме, че титуляр на правото на
собственост върху кучето Арчи, порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на ********* г. е
именно ищцата Д. Т. Т., въпреки че не са представени писмени доказателства в тази насока,
поради което следва да се приеме, че предявените от нея обективно съединени искове против
ответника са процесуално допустими.
Разгледани по същество, първият иск е изцяло основателен, а вторият и третият са
частично основателни, като съображенията за това са следните:
Фактическият състав на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД деликтна отговорност
изисква наличието на следните елементи – деяние, вреда /имуществена или неимуществена/,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/,
11
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по делото, се установяват по несъмнен начин всички елементите от
фактическия състав на правната норма на 45 ал.1 ЗЗД, на деликта.
От съвкупния анализ на коментираните по-горе писмени и гласни доказателства,
както и от заключението на назначената по делото ветеринарномедицинска експертиза се
установява по несъмнен начин, че ответникът е стопанисвал каракачанско куче - куче,
порода „Българско овчарско куче“, което на 17.04.2023 г. в с.*********, общ.*********,
обл.Хасково в присъствието на свид. Л.А.Ч е нападнало кучето на ищцата на име Арчи,
порода „Мини шпиц“ или „Померан", родено на ********* г., като му е причинило тежки
увреждания. Доказа се по делото, че вследствие на нападението на каракачанското куче,
домашният любимец на ищцата – кучето Арчи, е било евтаназирано на 30.04.2023 г.
вследствие на травмите, нанесени му от ухапването от голямото куче, респ. последвалото
влошаване на здравословното му състояние. В тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел Л.А.Ч относно възприетите от него обективни факти за
начина на нападението, независимо от неговата близка връзка с ищцата и евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото. Неговите показания на пряк очевидец, не само на
нападението, а и на последвалите действия, свързани с опитите за спасяване на кучето Арчи,
както и на състоянието на членовете на семейството след смъртта му, изцяло кореспондират
както с представените писмени доказателства от ветеринарните клиники в гр.Хасково и в
гр.Пловдив и образуваната по случая прокурорска преписка, така и с показанията на свид.
Й.Д.Т.. Както бе посочено по-горе, съдът не кредитира показанията на свидетелите,
разпитани по искане на ответника не само по причина, че искането за ангажирането им е
било недопустимо поради настъпила процесуална преклузия, но и поради липсата на
конкретика в тях и наличието на вътрешни противоречия, обсъдени при анализа на гласните
доказателства, събрани по делото. Въпреки, че по делото не беше представено писмено
доказателство за собствеността на каракачанското куче, индиции за това, че към датата на
инцидента – 17.04.2023 г. негов собственик е ответникът, се съдържат както в коментираната
неколкократно пр.пр. вх. № ********* г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, така и
в събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К.Д.С, Д.С.Д и К.Б.К.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, собственикът на
животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на
отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Съгласно ал. 2
собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето,
проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и
12
животни. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Закон за
ветеринарномсдицинската дейност, „агресивни кучета" са кучета, които проявяват
спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от
силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт, а
според Съгласно чл. 177 ал. 1 т. 3 ЗВМД, извеждането на кучета без повод, а на агресивни
кучета - и без намордник е забранено. В настоящия случай, кучето на ответника е проявило
именно такава спонтанна и неадекватна реакция, насочена както срещу друго животно, като
с оглед силата и нейното естество довела до засягане на здравето на Арчи, в последствие и
до неговата смърт. В този смисъл, според настоящия съдебен състав, ответникът като
собственик на каракачанското куче е нарушил както посочените законови разпоредби, така и
тези на чл. 15, ал.4, т. 2, т.3 и т.5, чл.19, чл.21, т.2 и чл.23, т.3 от Наредба № 5 на Община
********* за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета на територията на Община
*********, съгласно които всеки, който отглежда куче или се грижи за такова е длъжен да не
допуска животното свободно да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда
собственост или на обществени места; да осигури поведение на кучето, безопасно за живота,
здравето и спокойствието на гражданите; да отглежда кучето при условия и по начин, които
не формират агресивно поведение. Забранява се свободното пускане на кучета от едри и
средни породи извън обозначените места, определени със Заповед на кмета на Община
*********, както и извеждането на кучета без повод, а на агресивно кучета – и без
намордник. Ето защо следва да се приеме, че деянието на ответника е противоправно.
В настоящия случай несъмнено се доказва и наличието на вреди, тъй като по делото е
установено, че ищцата е била собственик на кучето Арчи, което на 30.04.2023 г. е било
евтаназирано. Според настоящия съдебен състав причинната връзка между настъпилите
увреждания на животното и неговата смърт се установява най-вече от заключението на
ветеринарномедицинската експертиза, а и от представената по делото служебна бележка,
издадена на 22.05.2024 г. от Ветеринарно лечебно заведение „****“ гр.Хасково като вещото
лице е категорично в заключението си, че леталният изход на домашния любимец се намира
в причинно - следствена връзка с причинените наранявания, тъй като те са довели до
вторично увреждане на жизненоважните органи, като сърце, черен дроб и бъбреци, а
поставената диагноза и прогнозният изход оправдават евтаназията, извършена на 30.04.2024
г. Така, за собственика на пострадалото животно е настъпила вреда, от една страна
имуществена, доколкото последното има пазарна стойност и без съмнение са извършени
разходи за лечението му след нападението, а от друга – неимуществена, доколкото загубата
на домашен любимец е причинила на собственика душевна болка и страдания със
значителен интензитет.
Относно имуществените вреди, изразили се в стойността на кучето Арчи и макар по
делото да не са ангажирани доказателства за размера на този иск, възлизащ на сумата от 500
лева, настоящият съдебен състав намира, че той е основателен в пълния му претендиран
размер. Това е така от една страна, тъй като конкретно стойността на животното не бе
оспорена от ответника, а от друга – след справка в сайтове за продажба на домашни
13
любимци се установи, че цената на кучета от порода „Померан“ варира според възрастта и
състоянието им от 200 лв. до 2000 лв. като претендираната от ищцата сума е по-скоро в
долната граница на тази скала. От събраните по делото доказателства освен това се
установи, че макар кучето Арчи да е било на 13-годишна възраст и да е имало сърдечно
заболяване, за него са били полагани много добри грижи.
Съгласно чл. 84 ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което искането на ищцата за присъждане на лихва от
датата на смъртта на животното, следва да се уважи, като такава следва да се присъди върху
сумата от 500 лева, считано от 30.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Искът за присъждане на сумата в размер на 4800 лева, представляващи сторени
разходи заплатени за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства,
консумативи, престои във ветеринарна амбулатория свързани с лечението на кучето,
евтаназия и реализираните пътни разходи за гориво за транспортирането на кучето е
частично основателен. Противно на становището на ответника и видно от писмените
доказателства, представени от ищцата - Клиничен протокол – *********. с извършени
услуги на стойност 2060,30 лева, Клиничен протокол – ********* г. с извършени услуги на
стойност 2186,00 лева, фискален бон с дата 25.05.2023 г. от ветеринарна лаборатория
„*********“ за сумата от общо 57,00 лева и фискален бон от 25.05.2023 г. от ветеринарна
клиника „****“ ЕООД, гр.Хасково за сумата от 150,00 лева е, че по повод направените
разходи, свързани с лечението на кучето Арчи, ищцата е заплатила общо сумата от 4453,30
лева. Заплащането на тази сума се установява индиректно от кредитираните показания на
разпитаните свидетели Л.А.Ч и Й.Д.Т.. Съвкупният анализ на тези доказателства,
удостоверяващи плащания, макар и да не представляват първични счетоводни документи,
обсъдени заедно с представените епикризи, служебна бележка, резултати от изследвания и
клинични протоколи, издадени от Ветеринарна клиника „*********“,Ветеринарно лечебно
заведение „*********“ гр.Пловдив и Ветеринарно лечебно заведение „****“ гр.Хасково
водят до единствено възможния извод, че посочените суми за заплатени по повод
извършените манипулации, проведеното лечение и използвани медикаменти за кучето Арчи,
пострадало в следствие на ухапването му от каракачанското куче на ответника.
Обстоятелството, че някои от тях носят по-късна дата от тази на настъпване на смъртта на
животното и това дали и как ветеринарномедицинските заведения регистрират своите
приходи и обосновават своите разходи пред фиска, не могат да се тълкуват във вреда на
ищцата като житейски нелогично е тя да не е заплащала дължимите суми за прегледи и
лечение. Така заплатената сума от 4453,30 лева според настоящия съдебен състав се намира
в пряка причинна връзка с ухапването като тези разходи са направени във връзка с опитите
на ищцата кучето Арчи да бъде излекувано, за да не се стигне до влошаване на състоянието
му, респ. до вземане на решение за евтаназирането му. Не се доказаха обаче вреди в по-висок
размер, свързани с разходите за пътуване до гр.Пловдив, доколкото по делото освен
твърдения не бяха ангажирани доказателства точно колко пъти са осъществени пътуванията
от страна на ищцата до гр.Пловдив, с какъв транспорт са били извършени пътуванията и т.н.
14
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен за
сумата от 4453,30 лева, до която следва да бъде уважен. В останалата част до пълния
претендиран размер от 2800 лева, този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
По отношение на иска за неимуществени вреди - притеснение, стрес, напрежение и
уплаха, настъпили в резултат на процесното нападение над собственото на ищцата куче
Арчи, следва да се посочи, че обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД
се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В своята практика ВКС на РБ (ППВС № 4/23.12.1968 г.) приема, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените душевни болки, други
страдания и неудобства, временен или траен е характерът на увреждането. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет.
В процесния случай, поведението на кучето на ответника е причинило като краен
резултат настъпилата смърт на кучето на ищцата. Вредата е била необратима и е настъпила
по мъчителен и жесток за животното начин. Това е така, тъй като се установи по делото от
кредитираното заключение на назначената ветеринарномедицинска експертиза най-напред,
че процесното нападение е предизвикало разединяване на меките тъкани - рани, травми и
кръвоизливи и на твърдите тъкани /кости/ - луксация /разместване/ на тазобедрената става
на кучето Арчи, имало е обилно кръвотечение като самото животно е било в шок от
преживяното, което без съмнение е довело до негативни преживявания и у ищцата. След
това животното се е нуждаело от спешна и неотложна помощ в болнично лечение като
ветеринарномедицинската намеса е била насочена за овладяване на кръвоизливите, болката
и шока след претърпения инцидент, наложило 12-дневен престой и болнично лечение на
кучето Арчи. В това лечебно заведение са били полагани ежечасово необходимите грижи -
15
лечение, наблюдение и изследвания за подобряване на здравословното състояние на кучето.
Отново в заключението е констатирано, че леталният изход на домашния любимец се намира
в причинно - следствена връзка с причинените наранявания, тъй като те са довели до
вторично увреждане на жизненоважните органи, като сърце, черен дроб и бъбреци.
Поставената диагноза и прогнозният изход са оправдали и евтаназията, извършена на
30.04.2024 г., тъй като животното е имало сърдечна недостатъчност, бъбречна
недостатъчност и чернодробна недостатъчност. Всички тези факти несъмнено са
рефлектирали тежко върху психическото и емоционално състояние на ищцата. Те са
предизвикали притеснение, стрес, напрежение и уплаха у ищцата, които следва да бъдат
възмездени по справедливост. Освен това от събраните гласни доказателства по делото
посредством разпита на свид. Й.Д.Т. се установи, че ищцата е страдала и дълго време след
смъртта на домашния любимец, който пък от друга страна е бил част от семейството им от
12 години. От друга страна, съдът все пак съобрази обстоятелството, че ищцата не е била
пряк свидетел на инцидента. Така очертаните фактически положения, според настоящия
съдебен състав обуславят извод, че сумата от 3 000 лева в случая би репарирала
претърпените неимуществени вреди.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен за
сумата от 3000 лева, до която следва да бъде уважен. В останалата част до пълния
претендиран размер от 5000 лева, този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законна лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от 17.04.2023 г., т.е. от датата на
увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до окончателното изплащане
на посочените суми.
Предвид факта, че в последното проведено по делото съдебно заседание
определеното възнаграждение на вещото лице С. В. за извършване на
ветеринарномедицинска експертиза е увеличено със сумата от 40 лева, като е указано на
ищцата да внесе така посочената сума в едноседмичен срок по сметка на РС- Хасково, което
до момента на настоящото произнасяне не е сторено, то ищецът, на основание чл.77 ГПК,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Хасково и разноските, възложени в негова
тежест от 40,00 лева за възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78 ал.1 ГПК, деловодни разноски,
съобразно уважените размери на исковете и доказателствата за реалното им извършване,
сумата от общо 2016,90 лева за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на претендирания
като разноски адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото възнаграждението от 2000,00
лева, не надвишава значително изчисленият съобразно чл.7, ал.2, т.3 и ал.9 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум,
16
съответства на фактическата и правна сложност на делото, на извършените от адв. Н. П.
действия и личното му участие в проведени три открити съдебни заседания.
С оглед изричното искане на ответника за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска, следва му да се присъдят такива, а именно – сумата
от общо 205,05 лева за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.*********,
обл.Хасково, на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: с.*********, общ.*********, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********,
Еднолично адвокатско дружество „ЕАД Н. П.“, представлявано от Н. П., адвокат при АК -
Хасково, сумата от 500,00 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име Арчи, порода „Мини шпиц“
/„Померан"/, родено на ********* г., мъжко, чиято смърт е настъпила на 30.04.2023 г. в
следствие на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост на
ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. **** *********, общ.*********,
обл.Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.04.2023 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.*********,
обл.Хасково, на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: с.*********, общ.*********, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********,
Еднолично адвокатско дружество „ЕАД Н. П.“, представлявано от Н. П., адвокат при АК -
Хасково, сумата от 4453,30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на нападение от куче, порода „Българско овчарско куче“, собственост
на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около 9:30-10:00 ч. в с. **** *********,
общ.*********, обл.Хасково над собственото куче на ищцата Д. Т. Т. на име Арчи, порода
„Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на ********* г., мъжко, представляващи направени
разходи за прегледи, изследвания, лечение, операция, манипулации, лекарства, консумативи,
престой във ветеринарна амбулатория, свързани с лечението на кучето на име Арчи и
евтаназия, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4453,30 лева до пълния предявен размер
от 4800,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.*********,
обл.Хасково, на основание чл.45 ал.1 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: с.*********, общ.*********, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********,
Еднолично адвокатско дружество „ЕАД Н. П.“, представлявано от Н. П., адвокат при АК -
Хасково, сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
17
притеснение, стрес, напрежение и уплаха, настъпили в резултат на нападение от куче,
порода „Българско овчарско куче“, собственост на ответника Х. Р. Х., на 17.04.2023 г., около
9:30-10:00 ч. в с. **** *********, общ.*********, обл.Хасково над собственото куче на
ищцата Д. Т. Т. на име Арчи, порода „Мини шпиц“ /„Померан"/, родено на ********* г.,
мъжко, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.04.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000,00 лева до пълния предявен размер
от 5000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.*********,
обл.Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
с.*********, общ.*********, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********,
Еднолично адвокатско дружество „ЕАД Н. П.“, представлявано от Н. П., адвокат при АК -
Хасково, сумата от 2016,90 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.*********,
обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********, Еднолично адвокатско дружество
„ЕАД Н. П.“, представлявано от Н. П., адвокат при АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.*********,
обл.Хасково, сумата от 205,05 лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.*********,
обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул*********, Еднолично адвокатско дружество
„ЕАД Н. П.“, представлявано от Н. П., адвокат при АК - Хасково, на основание чл.77 ГПК,
да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 40,00 лева, представляваща
направени разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5,00 лева
за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното
събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чета
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
18