О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 22.04.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав в
закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
разгледа докладваното от съдията гр.
д. №10 710 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от „Г.Н.Н.“, регистрирано в Комисията за корпорациите в щата Аризона,
САЩ, тип на юридическото лице – местна /търговска/ корпорация със стопанска
цел, с идентификационен номер – ******, с място на стопанска дейност: САЩ, **********–
то Авеню, със съдебен адрес:***, кантора №*, офис
– център малък Цум – чрез адвокат К.К. срещу Й.Н.Д., ЕГН – ********** с адрес: ***
и „В.Ф.“ ЕООД, ЕИК – ****** със седалище и адрес на управление:***, бизнес
сграда – 1, вх. Б, ет. 4, офис 11, с която е предявен иск с правно основание
чл. 440, ал. 1 от ГПК – с искане да бъде установено по отношение на ответниците,
че следния недвижим имот: апартамент №17, находящ се в гр. София, ул. „******,
в жилищната сграда – блок на кооперация „******“, на шести жилищен етаж, на
първо ниво на подпокривното пространство, състоящ се от: дневна – столова,
кухненски бокс, две спални, дрешник и сервизни помещения, със застроена площ от
89, 53 кв. м., при съседи: улица, двор, калкан, апартамент №18, заедно с
прилежащото му мазе №17 с площ от 4, 80 кв. м., при съседи: мазе №16 и от три
страни коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ от 455, 75 кв. м.,
по нотариален акт, а по скица 495, 75 кв. м., съставляващо УПИ№ IV – 7, от квартал 137 по плана на гр. София,
местност „Зона Б 3 – 4“ при съседи: братя Т., Г.П., Т.И.и ул. „Отец Паисий“ ,
който имот съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
София със заповед №РД – 18 – 32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК
е самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.302.164.1.17 с
административен адрес на имота: гр. София, ул. „******, ет*******, който самостоятелен
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.302.164, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива 1, с
площ: 89, 53 кв. м., с прилежащи части: мазе №17 с площ от 4, 80 кв. м. и
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 68134.302.164.1.16, 68134.302.164.1.18, под
обекта – 68134.302.164.1.14, над обекта: 68134.302.164.1.19, 68134.302.164.1.27
не принадлежи на длъжника по изп. дело №20188380405180 - Й.Н.Д. /първия
ответник/.
В исковата молба ищецът твърди, че е
придобил имота на 02.08.2016г. от длъжника – Й.Н.Д., като е влезнал във
владение на 12.08.2016г. Изпълнителното дело №20188380405180 е образувано срещу
това лице за присъдената сума по нохд №695/2016г. по описа на СГС, като
съдебният акт е влязъл в сила на 10.01.2018г., а изпълнителния лист е издаден
през м.04.2018г. В това производство е насрочен и извършен опис на процесния
имот. На 11.04.2019г. взискателят К.И.Я.е сключил договор за цесия с втория
ответник – „В.Ф.“ ЕООД, като е прехвърлил с него своето вземане към първия
ответник – Й.Н.Д.. В
исковата молба ищецът твърди, че
Първият ответник – Й.Н.Д. в определения
от закона срок не е депозирал писмен отговор по делото.
На 16.01.2020г. е депозиран в
срок писмен отговор от втория ответник – „В.ф.“ ЕООД. В него се поддържа, че
предявеният иск е недопустим, тъй като изпълнителното дело е стартирало по
молба с вх. №5879 от 24.08.2015г. на ЗК „Л.И.“ АД, като въз основа на нея е
образувано изпълнително дело №20157830400582. По искане от 21.07.2018г. на
взискателя ЗК „Л.И.“ АД изпълнителното дело е прехвърлено на друг частен
съдебен изпълнител и съответно при него е образувано посоченото от ищеца изп.
д. №20188380405180. Посочва, че върху процесния имот е вписана възбрана от
първия частен съдебен изпълнител на 16.09.2015г., тоест преди придобиване на
имота от ищеца. Посоченото от тази страна лице като взискател К.И.Я.е
присъединен кредитор на основание чл. 456 от ГПК по вече прехвърленото
изпълнително дело и съгласно чл. 457 от ГПК се ползва от извършените до момента
изпълнителни действия. Не оспорва фактът, че е придобил чрез сключен договор за
цесия вземането на този кредитор, поради което е конституиран като взискател в
изплънителното производство. Поддържа, че към настоящия момент взискател по
изпълнителното дело освен него е и ЗК „Л.И.“ АД. Предвид изложеното и чл. 452
от ГПК поддържа, че извършеното прехвърляне на имота на ищеца е
непротивопоставимо на него, тъй като е след вписване на възбраната, поради
което и липсва правен интерес от предявяване на иска. Допълнително основание за
поддържане, че искът е недопустим е и фактът, че има издадено постановление за
възлагане на имота и съответно обявеният купувач в него е придобил
собствеността върху него. Моли да се прекрати производството по делото като му
се присъдят направените по делото разноски.
На 13.03.2020г. е подадена молба
от ищеца с искане за допускане на обезпечителна мярка - по изп. д.
№20188380405180 по описа на ЧСИ с рег. №838 – М.Б..
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на ищеца,
намери за установено следното.
Към исковата молба е представен
нотариален акт №111, том Iрег. №7049, дело №96/2016г. по описа на нотариус с рег. №379 на НК, с който
ищецът закупува на 02.08.2016г. от Й.Н.Д. процесния имот.
Още исковата молба е направено искане
да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на следната
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. д. №20188380405180 по
описа на ЧСИ с рег. №838 – М.Б..
С определение от 04.11.2019г.
съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез посочената обезпечителна
мярка при условие – внасяне на парична гаранция в размер на 14 000 лв.
Паричната гаранция е внесена от
ищеца и на 14.11.2019г. е издадена от съда обезпечителна заповед.
На 25.11.2019г. е подадена частна
жалба от втория ответник – „В.ф.“ ЕООД срещу определението , с което е
допуснато обезпечение на предявения иск. Към нея са представени следните
документи:
- съобщение до втория ответник от
ЧСИ, с което същият се уведомява за издадената обезпечителна заповед. В този
документ изрично е вписано, че изпълнително дело №20188380405180 е образувано
въз основа на издаден изпълнителен лист на 23.10.2013г. по гр. д. №46400/2012г.
по описа на СРС, 43 състав срещу Й.Н.Д..
- искане за вписване на възбрана
по изп. д. №20157830400582 със взискател: ЗК „Л.И.“ АД и длъжник – Й.Н.Д.,
което е образувано на основание изпълнителен лист издаден на 23.10.2013г. по
гр. д. №46 400/2012г. по описа на СРС, 43 състав. Върху този документ има
направени отбелязвания за извършено вписване на възбрана върху имота през 2015г.,
- молба от 31.07.2018г. на
взискателя ЗК „Л.И.“ АД с искане изпълнителното дело да бъде прехвърлено при
ЧСИ М.Б.,
- разпореждане от 07.11.2018г., с
което ЧСИ М.Б. е присъединил в производството по изп.д. №20188380405180 като
кредитор – К.И.Я.за вземането му по изпълнителен лист от 18.04.2018г. по нохд
№695/2016г. по описа на СГС, относно което е образувано изп. д. №20188380401768,
- постановление на ЧСИ от
24.04.2018г., с което по искане на втория ответник „В.ф.“ ЕООД, дружеството е
конституирано като взискател по изп. д. №20188380405180 и
-
постановление за възлагане на недвижимо имущество по изп. д. №20188380405180 от
25.10.2019г., в което процесният имот е възложен на П.Г.К.. В документа е
отбелязано, че същият е влязъл в сила на 08.11.2019г.
С определение от 27.01.2020г. постановено по ч. гр. д.
№187/2020г.е отменено определението от 04.11.2019г. постановено по гр.д.
№10 710/19г. по описа на СГС, 24 състав и вместо него е постановено –
оставя без уважние искането на ищеца за допускане на обезпечение на предявения
иск.
При така установените
факти съдът прави следните изводи:
От представените към частните жалби документи, преписи от
които са връчени на ищеца и същият не ги е оспорил по смисъла на чл. 193 от ГПК, се установява, че срещу неговия праводател е започнало изпълнително
производство още през 2015г. и във връзка с това е наложена възбрана върху
процесния имот. Ищецът е придобил правото на собственост на имота след това –
през 2016г. А през 2018г. към изпълнителното производство се присъединява и
втори кредитор – К.И.Я., който на 24.04.2018г. е заместен от посочения като
втори ответник по делото – „В.ф.“ ЕООД, тъй като е придобил вземането на втория
взискател чрез договор за цесия. Всички така изложени факти се признават и от
ищеца в молбата му от 13.03.2020г.
От така установено следва, че в изпълнителното дело
№20188380405180 длъжник е първият ответник, а кредитори са освен втория
ответник и ЗК „Л.И.“ АД. В исковата молба като ответник не е включен вторият
посочен взискател, въпреки, че ищецът знае, че той също е страна в
изпълнителното производство. Съгласно чл. 440, ал. 2 от ГПК отрицателният
установителен иск се предявява срещу взискателя и длъжника в изпълнителното
производство. В разглеждания случай взискатели са две лица, поради което
следва, че и двамата трябва да бъдат конституирани като страни /ответници/ при
този иск. Ищецът е този, който определя страните в процеса и съответно срещу
кого се иска да бъде защитено правото му. Следователно при настоящия случай
предявеният иск не отговаря на изискванията на чл. 440, ал. 1 от ГПК и
следователно с него се може да бъде постигната и търсената от ищеца защита,
което има за последица неговата недопустимост, поради липса на правен интерес.
Но дори и ищецът да поправи тази грешка в исковата си молба
по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК и предявеният иск да може да се квалифицира,
след надлежно конституиране и на втория взискател като ответник в процеса, с
правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, същият отново ще бъде недопустим поради
това, че липсва за ищеца правен интерес от предявяването му поради следните съображения.
В разглеждания случай преди ищецът да придобие имота по отношение на същия е
вписана възбрана. Съгласно чл. 452, ал. 2 от ГПК извършените от длъжника
разпореждания с възбранената вещ са недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. Тази недействителност следва от закона и не е
необходимо установяването й по исков път. С оглед на това и правилно съдебния
изпълнител е продължил изпълнителните действия срещу процесния имот, тъй като
правата на ищеца на основание на посочената правна норма са непротивопоставими
на взискателите. Целта от успешно провеждане на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК е
изпълнителното производство да бъде прекратено по отношение на имота, за който
третото лице твърди, че притежава права, противопоставими на длъжника, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. В разглеждания случай това няма да може
да бъде постигнато, тъй като ищецът се легитимира като частен правоприемник на
длъжника по отношение на правото на собственост на процесния имот, а не като
трето лице. С оглед на това и неговите права не могат да бъдат противопоставими
на взискателя и присъединилия се кредитор в изпълнителното производство.
Относно твърденията в молбата, че изпълнителното производство
е незаконосъобразно, тъй като процесният имот е несеквестируем, съдът счита, че
този довод не променя направения по-горе правен извод за недопустимост на
предявения иск. На първо място длъжникът е този, чието право е несеквестируемо
и той е лицето, което е легитимиран само да търси неговата защита. В ГПК изрично
са регламентирани случаите, когато е допустимо трето лице да упражнява чужди
права, каквато не е разглежданата хипотеза /чл. 26, ал. 2 от ГПК/. На следващо
място в предмета на производството по
чл. 440, ал. 1 от ГПК не се включва
обсъждане на законосъобразността на изпълнителното производство.
Първата
предпоставка, за да се допусне обезпечение на предявения иск е същият да бъде
допустим. Предвид направените по- горе изводи съдът приема, че това условие в
разглеждания случай не е налице, поради което и молбата за допускане на
обезпечение на предявения иск следва да бъде отхвърлена.
Относно
направените по делото разноски
Вторият
ответник претендира присъждане на направените поделото разноски, които са в
размер на 3 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие /страница 73 от делото/.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК искането на тази страна
следва да бъде уважено и се осъди ищецът да му заплати сумата от 3 000 лв.
С тези
мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба с вх. №32952 от 13.03.2020г. на „Г.Н.Н.“, регистрирано в Комисията за
корпорациите в щата Аризона, САЩ, тип на юридическото лице – местна /търговска/
корпорация със стопанска цел, с идентификационен номер – ******, с място на
стопанска дейност: САЩ, **********– то Авеню, със съдебен адрес:***, кантора
№2, офис – център малък Цум – чрез адвокат К.К. за допускане на обезпечение на
предявения срещу Й.Н.Д., ЕГН – ********** с адрес: *** и „В.Ф.“ ЕООД, ЕИК – ******
със седалище и адрес на управление:***, бизнес сграда – 1, вх. **********иск с правно
основание чл. 440, ал. 1 от ГПК – с искане да бъде установено по отношение на
ответниците, че следния недвижим имот: апартамент №17, находящ се в гр. София,
ул. „******, в жилищната сграда – блок на кооперация „******“, на шести жилищен
етаж, на първо ниво на подпокривното пространство, състоящ се от: дневна –
столова, кухненски бокс, две спални, дрешник и сервизни помещения, със
застроена площ от 89, 53 кв. м., при съседи: улица, двор, калкан, апартамент
№18, заедно с прилежащото му мазе №17 с площ от 4, 80 кв. м., при съседи: мазе
№16 и от три страни коридор, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ от 455, 75
кв. м., по нотариален акт, а по скица 495, 75 кв. м., съставляващо УПИ№ IV – 7, от квартал 137 по плана на гр. София, местност
„Зона Б 3 – 4“ при съседи: братя Т., Г.П., Т.И.и ул. „Отец Паисий“ , който имот
съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София със
заповед №РД – 18 – 32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК е
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 68134.302.164.1.17 с
административен адрес на имота: гр. София, ул. „******, ет*******, който самостоятелен
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.302.164, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива 1, с
площ: 89, 53 кв. м., с прилежащи части: мазе №17 с площ от 4, 80 кв. м. и
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 68134.302.164.1.16, 68134.302.164.1.18, под
обекта – 68134.302.164.1.14, над обекта: 68134.302.164.1.19, 68134.302.164.1.27
не принадлежи на длъжника по изп. дело №20188380405180 - Й.Н.Д. /първия
ответник/ чрез спиране на изпълнението на изп. дело №20188380405180 по описа на
ЧСИ с рег. №838 само в частта на извършване на изпълнителни действия по
отношение на описания по-горе имот.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр. д. №10 710/2019г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав.
ОСЪЖДА „Г.Н.Н.“, регистрирано в Комисията за корпорациите в
щата Аризона, САЩ, тип на юридическото лице – местна /търговска/ корпорация със
стопанска цел, с идентификационен номер – ******, с място на стопанска дейност:
САЩ, **********– то Авеню, със съдебен адрес:***, кантора №2, офис – център
малък Цум – чрез адвокат К.К. да заплати на „В.Ф.“ ЕООД,
ЕИК – ****** със съдебен адрес:***, бизнес сграда – 1, вх. **********– чрез адвокат П.К. на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата 3 000 лв.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му от ищеца.
Препис
от определението да се изпрати на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: