Решение по гр. дело №1085/2019 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         № 104

гр. Севлиево, 22.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

                                                                     

при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 1085/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Делото е образувано по искова молба от Н.П.М., с ЕГН **********, Й.Н.Т., с ЕГН ********** и П.М.П., с ЕГН **********,***,   срещу И.Н.Т., с ЕГН **********,***.

Ищците твърдят, че ответникът е * на първия ищец, а на втората-**. С договор за доброволна делба от 05.09.1996 г. двамата поделили наследствения си имот, като всеки от тях получил в дял и станал собственик на по 1/ 2 ид. ч. от дворното място, а реално ответникът станал собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, с вход откъм ул.****, а втората ищца на вторият жилищен етаж с вход откъм ул. ****. С нот. акт № 99, т. II, peг. № 2018, н. д. № 148/ 2002 г. на нотариус № 300 - И.П. - гр. Севлиево последната продала този недвижим имот на първия ищец, като си запазила правото на ползване на имота - за себе си и за съпруга си П.М.П.. Първият от ищците повече от 20 г. живеел и работел в Г.. Идвал си по 3-4 пъти в годината. Ползването върху имота се осъществявало от двамата ползватели. От няколко години ответникът заключил голямата входна врата към двора, който се намирал пред входа на неговия жилищен етаж и ищците нямали достъп до него. Построил постройки без знание и съгласие на ищците, които били незаконни и пречели също да си осъществяват пълноценно правото на ползване върху дворното място.  Въпреки неколкократните забележки от страна на ищците, ответника отказвал да отключи вратата, да им предаде ключ и да могат и те да ползват половината дворно място, каквито били правата им. Собственикът се принудил на 10.09.2019 г. да му изпрати официално покана да предаде ключ за катинара, с който бил заключил вратата за общ достъп до двора, но реакция от негова страна не последвала. Поради това искат постановяване на решение, с което да бъде разпределено ползването върху съсобственото им дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 65927.501.1402 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, с адрес гр. Севлиево, ул.**** № 2, с площ от 152 кв. м. по нот. акт, а по скица от 158 кв. м., при съседи: 65927.501.4325; 65927.501.1418; 65927.501.1403; 65927.501.4324; 65927.501.4320. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал отговор срещу предявения иск. Заявява неоснователност на иска. Не оспорва, че договор за доброволна делба от 05.09.1996 г. страните поделили процесния недвижим имот, при което Й.Т. е получила ½  ид. част от дворното място ведно с реално втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота, а И.Т. получил ½  ид. част от дворното място, ведно с реално първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Стълбищната клетка, попадаща в дела на ищцата, трябвало да се ползва и от ответника за вход към избените му помещения, чрез междинна врата. Тъй като вторият етаж бил с по - благоприятно изложение, с три тераси, тоалетна в жилището и самостоятелен вход със стълбищна клетка, ползването на незастроената част от дворното място било придобито от ответника вследствие на непрекъснатото му упражняване /по давност/ в продължение на около 60 години, без никога досега страните да са имали спорове относно това. В същия смисъл била и волята на техните родители /наследодатели/. Такова било положението и при сключване на договора за доброволна делба през 1996 г., поради което в него не било предвидено ползване на двора за собственика на втория етаж. Ответникът направил изцяло за своя сметка нова циментова ограда на мястото. Нему било отстъпено правото да си построи гараж 21 кв. м., в дворното място /разрешение за строеж № 121 от 1986 г./, което строителство той започнал, като поставил предвидената врата на гаража, и  останала само направата на бетонната плоча. По същото време той направил лятната си кухня и новата външна тоалетна, вместо негодната за ползване стара такава. От изложеното било видно, че исканото разпределение на ползване на дворното място е невъзможно, поради което досега то никога не било осъществявано от ищците. Дворното място в незастроената си част в случая обслужвало само собственика на първия етаж от сградата. Следвало да се има предвид, че ищецът Н.П.М. придобил само голата собственост на имота, а правото на ползване било запазено за ищцата. Нейният съпруг П.М.П. бил посочен като ползвател, но същият не бил собственик на имота, придобит в резултат на делба на наследствен между ищцата и ответника недвижим имот. Ищците възпрепятствали и достъпа на ответника до тавана на сградата. Претендира разноски.

В хода на производството предвид настъпила смърт на ищеца – ползвател П.М.П. е прекратено производството по отношение на същия.

 В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат предявеният иск, като заявяват становище, че имота следва да се разпредели съобразно заключението на вещото лице, като нямат претенции кой точно от двата варианта ще бъде избран.

В съдебно заседание ответникът, лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска, като заявява становище, че при уважаване на иска следва имота да се разпредели съобразно вариант втори на заключението на вещото лице.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от договор за доброволна делба от 05.09.1996 г., че И.Н.Т. и Й.Н.Т., поделили съсобствен имот придобит по наследство и давност, както следва: И.Н.Т. получил в дял и станал собственик на ½ ид. част от дворно място, в гр. Севлиево, ул. **** с обща площ от 152 км. м., парцел I-1402, в стр. кв. 45-в, по плана на града, с построените в парцела първи етаж с обща площ 73 кв. м. на двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от 3 стаи, хол, кухня, баня, тераса, две избени помещения с обща площ от 16,50 кв. м., югозападно и североизточно изложение, външна тоалетна, при граници за парцела: ул. ****, ул. ****, парцел XV-1418, парцел II-1403; Й.Н.Т. получила в дял и станала собственик на ½ ид. част от дворно място, в гр. Севлиево, ул. **** с обща площ от 152 км. м., парцел I-1402, в стр. кв. 45-в, по плана на града, с построените в парцела втори етаж с обща площ 73 кв. м. на двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от 3 стаи, хол, кухня, баня - тоалетна, 3 тераси, стълбищна клетка, две избени помещения с обща площ от 16 кв. м., югоизточно и северозападно изложение,  при граници за парцела: ул. ****, ул. ****, парцел XV-1418, парцел II-1403. Уговорено е, че стълбищната клетка, попадаща във втория дял, ще се ползва и от другия съделител за вход към избените му помещения, чрез междинна врата.

Установява се от нотариален акт № 99, т. IІ, рег. № 2018, д. № 148 от 2002 г. на нотариус, с рег. № 300 на НК, че Й.Н.Т. са продала на сина си Н.П.М. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ № I, кад. № 1402, в стр. кв. 45-в, по плана на гр. Севлиево, целият от 152 кв. м., с построените в парцела втори етаж с обща площ 73 кв. м. на двуетажна жилищна сграда, състоящ се от 3 стаи, хол, кухня, баня - тоалетна, 3 тераси, стълбищна клетка, две избени помещения с обща площ от 16 кв. м., югоизточно и северозападно изложение, и съответната  1/2 идеална част от от общите части на сградата. Продавачката запазила право на ползване за себе си и за съпруга си П.М.П..

Видно от разрешение за строеж, че на И.Н.Т. е разрешено през 1986 г. да построи гараж от 21 кв. м., в имот пл. № 1402, в кв. 80, по плана на гр. Севлиево.

От показанията на разпитаната свидетелка К.Д.А. се установява следното: свидетелката познава страните, съседи са; на първия етаж живее чичо И., на втория етаж кака Д., като етажите са с отделни входове; свидетелката виждала само бати И. и кака В., * на И., да сеят в двора, а Д.то я виждала на балкона да си сее цветя; към двора има една малка и една голяма врата, като голямата врата, свидетелката не я е виждала отворена; свидетелката знае, че Й. има проблеми с * си, имала си място, не можело да си сее един магданоз дори, не можело да влиза, казвала, че не й е позволено за двора; двуетажната къща е с различни входове - входа на Й. е от към пътя, а на И. ***; градината И. и ** му я гледат, а *** му сее на балкона, на терасата гледа цветя и от нея свидетелката чувала, че не й е позволено за двора; оградата била  малко съборена в ъгъла и И. я ремонтирал.

От показанията на разпитания свидетел П.С.Т. се установява следното: свидетеля познава ответника от 53-та – 54-та година, като били близки от 68-ма - 69-та година; той живеел на първия етаж, ул. ****, влизало се откъм заден вход, а сестра му Й. живеела на втория етаж, и влизала откъм ул. ****; преди имало една полусъборена ограда с каменен зид, с тоалетна точно на ъгъла между двете улици **** и ****; била директно на земята тоалетната, нямало сифон, миришело много; свидетеля работил в строителна фирма, в края на 80-те години и Т. го помолил да му съдейства с пясък, чакъл, помагал с багер; оградата я направил, измазал я отвън, съборил тоалетната, изчистили всичко там и строили; свидетеля давал на ответника греди, дъски и той си заплатил, ползвал и майстори; двора бил една прекрасна градинка, един ред от хубави хортензии и цветя, поддържал се от Т.; от 68-ма година, свидетеля контактувал с Т. и съпругата му, а от втория етаж хората не ги виждал в двора; правено било почистване, изхвърляне на боклуци, отстрани било направено бордюрче; имало цветна градина, плочник и пристройка на 30 години вече, представляваща тоалетна с навес, който съпругата му го ползвала лятото, като лятна кухня; вътре нямало тоалетна, имало баня.

От показанията на разпитания свидетел М.Г.Г. се установява следното: свидетеля познава ответника; знае къде живее, зад Крушевската спирка, точно на ъгъла на ул. **** и ул. ****; имал двуетажна къща, на първия етаж живеел той; имало малко дворче където си сади цветя; в двора виждал него и съпругата му да го поддържат; това било от около 20 години; свидетеля живеел наблизо, минавал от там постоянно; свидетеля не виждал други хора да влизат в двора.

Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание следното: площта на процесния имот е 158 кв. м.; в имота са построени жилищна сграда на два етажа, външна тоалетна и сграда от допълващото застрояване със застроена площ 5 кв. м., която е построена от ответника и се използва от семейството му; частта, за която трябва да се разпредели правото на ползване между страните по делото е 67 кв. м.; геометрията и местоположението на площите, предложени за ползване от всяка от страните и на площта за общо ползване са съобразени с разположението на входовете към жилищата, коѝто притежават или обитават, с разположението на входовете в имота и с възможността за осигуряване на достъп за обслужване и ремонт на общите части от съсобствената жилищна сграда; могат да се предложат два варианта за разпределяне ползването на незастроената част от ПИ с идентификатор 65927.501.1402 между страните по делото; вариант I (показан на приложение 2), при който според разположението в имота на съсобствената жилищна сграда, външната тоалетна и входа за първия жилищен етаж от двора, частта за общо ползване е обособена около свободните части от западната и южната фасади на жилищната сграда и така, че да осигурява достъп до нея от западния вход в имота, този от улица ****, частите от имота предвидени за ползване от ищците са разположени в западната част на имота, те са две, разделени от алеята за общо ползване, за ползване от ответника остава останалата незастроена част от имота, разположена в югоизточната част на двора и площта под постройката от допълващото застрояване; вариант II (показан на приложение 3), при който частта за общо ползване е със същото разположение и размери като във вариант I, площта от имота предвидена за ползване от ищците е разположена в западната част на имота и е разделена на две части, едната част е разположена в северозападната част на имота и подхода за нея е от северния вход в имота, другата част е разположена в югоизточния ъгъл на имота, за ответника са предвидени също две части - едната в средата на западната част на имота, северно от алеята за общо ползване, останалата незастроена част от имота, разположена в югоизточната част на двора и площта под постройката от допълващото застрояване; и при двата варианта, площта за ползване от насрещните страни е по 26,00 кв. м.; при вариант I, незастроените части, предложени за ползване от ищците са обозначени с И1 и защриховани в зелено, а незастроените части, предложени за ползване от ответника са обозначени с О1 и защриховани в синьо; при вариант II, незастроените части, предложени за ползване от ищците са обозначени с И2 и защриховани в зелено, а незастроените части, предложени за ползване от ответника са обозначени с О2 и защриховани в синьо; постройката, която ответника е построил и в двата варианта е включена в неговата част; площта за обработване попада изцяло в първия вариант в един дял, а във втория вариант градинската площ, е разделена в двата дяла, като останалата част от имота, представлява площ с трайна настилка.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявеният иск, за осъществяване на спорна съдебна администрация относно ползване на съсобствен недвижим имот, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, предполага установяването на следните предпоставки: страните да са съ
собственици на описания в исковата молба имот на соченото основание, както и да не може да се образува мнозинство от съсобствениците за вземане на решение за ползване на общият имот.

Когато е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най - целесъобразно ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. Този иск имплицитно включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от съсобствениците, които претендират определяне на начина на ползване, с оглед отредените им площи от съсобствен имот, които да съответстват на притежаваните от тях идеални части.

Между страните по делото няма спор по отношение квотите на страните в съсобственото дворно място – ищците са собственик на ½
идеална част и ползвател, а ответника е собственик на другата ½ идеална част от процесното дворно място.  Не се спори между страните по делото и по  отношение идентичността на дворното място, описано в подробно обсъдените по – горе документи за собственост, като извод за възприетите квоти  от процесното дворно място за ищците и за ответника следва и от приложените по делото писмени доказателства. Налице е трайна практика на ВКС, съобразно която в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват едновременно съсобствениците и носителите на ограничени вещни права на ползване - Решение № 149 от 29.09.2015 г. по гр. д. № 2223 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; решение № 256 от 27.06.11 г. по гр. д. № 912/2010г. на ВКС, І ГО, като настоящият състав споделя тази практика и намира, че следва да се съобрази със същата. Спорът по делото е относно претенцията за придобиване по давност от ответника на право на ползване върху процесното дворно място и за конкретния начин на разпределянето на дворното място.

Неоснователно е възражението за придобиване на право на ползване върху  процесното дворно място по давност от ответника, направено в отговора на същият. Не се установи по делото ответника да е започнал да упражнява владение върху идеалните части от правото на ползване на другия съсобственик на процесния имот нито в период от шестдесет години преди делото, нито в друг срок позволяващ извод за основателност на претенцията. Сънаследник, който упражнява фактическа власт върху имота, владее своята част и се явява държател на частите на останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Установилият фактическа власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва по явен и недвусмислен начин да показват отричане владението на останалите съсобственици, да е налице преобръщане на владението, манифестиране на промяната в намерението му за своене на чуждите части, като тези действия следва да са достигнали до знанието на останалите съсобственици. При наследяването владението преминава по право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот, като това основание за започване на владение предполага съвладение с останалите съсобственици (Решение № 45/15.04.2014 г., ІІ г. о. по гр. д. № 6619/2013 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК; тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС). В конкретния случай, видно от показанията на свидетелите К.Д.А., П.С.Т. и М.Г.Г.,  ответника е стопанисвал, обработвал дворното място и извършвал различни строителни работи в същото. Липсват данни и в показанията на свидетелката А., а и в показанията на другите свидетели за времевия период, в който ответника създава пречки в ползването на имота за другия съсобственик. Същественото в случая е, че е без значение кой и за кого е обработвал и стопанисвал процесния имот, дори да можеше да се приеме, че това е извършвано самостоятелно, през необходимият времеви период, тъй като основанието, на което се е намирал в имота позоваващият се на придобивна давност ответник – наследяване, предполага съвладение с другия съсобственик, придобил идеални части от общия имот. Поради това ответника И.Н.Т. е упражнявал владение само върху притежаваните от него наследствени части и държане по отношение на чуждите. Основанието за упражняването на фактическата власт, в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите съсобственици с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Доказателствата по делото, включително и показанията на всички разпитани свидетели, не установяват настъпване на правните последици на придобивната давност, на която се позовава И.Н.Т. досежно частите на другия съсобственик, тъй като наличието на единия елемент – упражняване на фактическа власт от един наследник, не е достатъчно основание за придобиване по давност, с оглед липсата на категорични доказателства за променено намерение за своене на частите на другия съсобственик и съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС. Предвид всичко гореизложено и при липса на каквито и да било доказателства И.Н.Т. да е отрекъл владението на другия съсобственик и да е манифестирал своене на частите на този съсобственик, като това да е достигнало до знанието му и то преди изискуемия законов срок (10, респективно 5 годишен) не може да се направи извод, че същият е упражнавал фактическа власт върху имота за себе си. С оглед изложеното налага се извод, че И.Н.Т. не е придобил право на ползване върху  процесното дворно място по давност.

Ищците са изявили желание при разпределяне на ползването същото да се извърши, съобразно заключението на вещото лице, като нямат претенции кой точно от двата варианта ще бъде избран, а ответникът е предпочел разпределение съобразно вариант втори на заключението на вещото лице.

Разпределянето ползването на дворното място, следва да е в съответствие с принципът за съразмерност, който изисква по възможност да се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроена, така и незастроена част, която да съответства на квотата в съсобствеността, като застроените сгради, представляващи подобрение към земята съдът включва към обема права на съответния съсобственик. В посочения смисъл е съдебната практика - решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1565/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС и решение № 467 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 166/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС.

Съдът намира, че най - целесъобразно е ползването на общата вещ да се разпредели съобразно вариант II (показан на приложение 3), към заключението на вещото лице, като на ищците се предостави за ползване дял, с площ от 26,00 кв. м., разположен в западната част на имота и разделен на две части, обозначени с И2 и защриховани в зелено, по приложената скица - приложение 3, към заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, а на ответника да се предостави за ползване дял, с площ от 26,00 кв. м., разположен в две части - едната в средата на западната част на имота, северно от алеята за общо ползване, а останалата, разположена в югоизточната част на двора и площта под постройката от допълващото застрояване, обозначени с О2 и защриховани в синьо, по приложената скица - приложение 3, към заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.

Този начин на разпределение съответства на притежаваните от страните идеални части в съсобствеността на имота - реалните части по квадратурата съответстват максимално, съобразно конкретните възможности на притежаваните идеални части, обсъждания начин на разпределение съответства, доколкото е възможно и на реално ползваните части от страните, като е съобразен и с ползваните към настоящият момент индивидуално от страните сгради в дворното място, за чието ползване няма спор по делото, като без значение в случая е законно или незаконно са построени някои от тези сгради (решение № 1197 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 4916/2007 г., г. к., І г. о. на ВКС).

Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, че според разположението на сградите, притежавани от страните, на входовете в тях и на съществуващите отделни входове от улицата в имота за всяка от тях, възприетия по – горе вариант осигурява възможност за достъп и ползване на обособените части от общия имот и на сградите в него. Съществуващото разпределение на ползването на съсобствения имот позволява обслужване, поддържане и извършване на текущи ремонти по сградите от всяка от страните по делото (решение № 159 от 03.09.2012 г. по гр. д. № 1205/2011 г. на Върховен касационен съд, второ гражданско отделение).

Не е възможно по делото да се извърши разпределяне ползването на процесното дворно място, съобразно първия вариант на заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза предвид заявеното желание от страните и необходимостта на всяка от страните да се осигури възможност за ползване на обработваеми площи от общото дворно място.

С оглед всичко изложено ползването на съсобствения имот следва да бъде разпределено, като на страните, следва да се определят за реално ползване дяловете подробно обсъдени и посочени по – горе, като скицата - приложение 3, към заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, подписана от настоящия съдебен състав, следва да се счита за неразделна част от решението.

С оглед изхода на спора по разноските, съдът намира следното:

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и всички страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. (В този смисъл решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС и определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение). Общите разноски по делото за държавна такса 30,00 лв. и 260,00 лв., възнаграждание за вещо лице, следва да се понесат от страните, съобразно квотите в съсобствеността. На ищците, внесли за държавна такса и възнаграждание за вещо лице сума надхвърляща съразмерният им дял от посочените по – горе, подлежащи на присъждане  разноски, съобразно практиката на ВКС и направили искане за присъждане на такива, следва да им бъдат заплатени разноски от ответника в размер 145,00 лева. Както бе посочено по – горе, в споделената и от настоящият състав практика на ВКС, съдебното решение по настоящото дело ползва  всички страни и затова същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, като такива не следва да им се присъждат.

            Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствения недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 65927.501.1402 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. Севлиево, ул.**** № 2, при граници: имоти с кадастрални идентификатори 65927.501.4325; 65927.501.1418; 65927.501.1403; 65927.501.4324; 65927.501.4320, както следва:

На Н.П.М., с ЕГН ********** и Й.Н.Т., с ЕГН **********,*** определя за общо ползване дял, с площ от 26,00 кв. м., разположен в западната част на имота и разделен на две части, обозначени с И2 и защриховани в зелено, по приложената скица - приложение 3, към заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.

На И.Н.Т., с ЕГН **********,*** определя за ползване дял, с площ от 26,00 кв. м., разположен в две части - едната в средата на западната част на имота, северно от алеята за общо ползване, а останалата, разположена в югоизточната част на двора и площта под постройката от допълващото застрояване, обозначени с О2 и защриховани в синьо, по приложената скица - приложение 3, към заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.

 

Скицата представляваща приложение 3, към заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, подписана от настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част от решението.

 

ОСЪЖДА И.Н.Т., с ЕГН **********,***, да заплати на Н.П.М., с ЕГН ********** и Й.Н.Т., с ЕГН **********,***,  разноски в размер 145,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: