РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 №  260016

14.09.2020 год., гр.Димитровград

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря Т. Д., като разгледа докладваното от председателят НАХД № 281 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.      Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2.      ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Б.С.Р. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление №6430/20.09.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, с което за това, че на 29.08.2019г. в 10.50ч., на път I-5, км.279 вход гр.Димитровград в посока гр.Хасково- гр.Димитровград, управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси- МПС с 2 оси марка „ДАФ“, модел ФТ ХФ 105.410 с рег. № *******и полуремарке с 3 оси с рег. № *******, като измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 11.850т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.100т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата, измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1306/18 /5 м/, а съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко, ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, и за така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, с което за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закон за пътищата, вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и на чл.53 от ЗАНН, на водача е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. При тези съображения моли за отмяна на същото.

3.      В съдебно заседание жалбоподателят представя писмени бележки, с които излага своите доводи, моли за отмяна на наказателното постановление, алтернативно- за намаляване на наказанието. Моли за разноски и представя списък.

4.      НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София с представител и с писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена, НП- потвърдено и изнася аргументи в тази връзка.

5.      РП- Димитровград не праща представители  не взема становище.

Приложим закон.

6.      Закон за пътищата(ЗП)

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2000 г.)(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия:а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г.) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

 

7.      Наредба №11/ 03.03.2001  г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС(Наредба)

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: 5. сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);

Чл.14.(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.

Чл. 37. (Предишен чл. 35, изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г., бр. 19 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3;

ДР § 1. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) По смисъла на тази наредба:1. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3;

 

Факти по делото.

8.      На 29.08.2019г. служители на Агенция Пътна Инфраструктура- гр.София – Х.Г. и Г.Г., изпълнявали служебните си задължения в района на гр.Димитровград. Около 10,50 часа спрели за проверка движещият се по път I-5, км.279- на входа в гр.Димитровград в посока от гр.Хасково, товарен автомобил. При извършената проверка установили, че товарният автомобил е съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „ДАФ“, модел ФТ ХФ 105.410 с рег. № *******и полуремарке с 3 оси с рег. № *******, превозващ рапица, и управляван от настоящият жалбоподател Б.С.Р.. Измерили с ролетка 1306/18 /5 м/ разстоянието между осите и установили, че то е 1,32м. С техническо средство PW-10 № К0200007 измерили натоварването на всяка една от осите на автомобила, като установили, че измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 11.850т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.5т. съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както и че при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.100т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24тона съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата. За установените нарушения, на Б.Р. бил съставен АУАН №0007135/29.08.2019г., където било констатирано описаното по-горе. Нарушителят подписал акта без да посочва възражения, като копие от него му било връчено срещу разписка същия ден. Обжалваното Наказателно постановление №6430/20.09.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, с което за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закон за пътищата, вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и на чл.53 от ЗАНН, на водача е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Видно от известието за доставяне, НП е връчено на нарушителя на 26.09.2019г., а жалбата против него е изпратена до административно-наказващият орган на 30.09.2019г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

9.      Горните факти се установяват от АУАН №0007135/29.08.2019г., Наказателно постановление №6430/20.09.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, приложените по делото писмени документи- приети като доказателства, както и от показанията на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу..

Процесуална допустимост.

10. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

11. Съдът не може да коментира възражението за описание на две нарушени разпоредби, а налагане само на едно наказание. Този аргумент е елиминиран от ХАС, който по реда на касацията е отменил предходно решение със свое Решение №371/ 07.07.20 г., постановено по АНД(K)№ 172/ 20 г. Решението на ХАС в случая е задължително за настоящият състав, който няма право да го коментира, а да изпълни указанията а по- висшата инстанция.

12. Тъй като обаче ХАС не е обсъдил другите възражения по процедурата, задължителни указания за този съд липсват и следва да има произнасяне по наведените от жалбоподателят, а и служебно проверени.

13. Не е правилно възражението за приложение на ирелевантен за случая закон. Действително според чл. 139, ал.1, т.3 от ЗДвП Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат  с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

14. С чл. 1 от ЗП се определя и неговият обхват- уреждат се обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Безопасността на пътната инфраструктура изисква предпазване от нейното повреждане, а възможност за това може да настъпи от движение на тежки МПС- та. По тази причина е въведен специален режим по смисъла на чл. 26 и сл. от ЗП за движение на такива МПС-та.

15. Така се твърди от АНО не нарушение на правилата за движение на ППС, които са релевантни по смисъла на ЗДвП, а при превоз на товари- по реда на ЗАвП, а безопасността на пътищата, като част от инфраструктурата. Така няма отношение на общ- специален закон, а има релевантен закон, който е различен от твърдения в жалбата , правилно приет от АНО – това е ЗП. Възражението е неоснователно.

16. Не се приема от съда за правилно възражението , че не е уточнено, какъв точно документ не притежавал жалбоподателят- разрешително или квитанция. По същество той не притежава нито едното , нито другото. По- важното обаче е, че АНО санкционира жалбоподателят за липса на разрешение, което е правен термин, в контекста на раздел ІV от Наредбата. Няма съмнение, че при изпълнение на процедурата в крайна сметка се издава разрешение, каквото жалбоподателят не притежава.

17. Следва да се посочи, че цитирана практика, която не е задължителна за този съд няма съществено значение, освен да информира състава за изводите на останалите съдилища по подобни въпроси. Това разбира се е полезно, но не е обвързващо за постановяване настоящото решение.

18. Съдът намира обаче за основателно възражението за нечетлив АУАН.

19. Видно от корите на делото, оригинала на АУАН е написан на ръка- което е допустимо, почерка е нечетлив и трудно се разбира какво е имал предвид актосъставителят.

20. Все пак, ако се положат усилия, жалбоподателят може да вникне в написаното.

21. Не стои така обаче положението с преписа, който е връчен на жалбоподателят – под индиго. Той е изцяло нечетлив. Съдът е в невъзможност да прочете нищо от него, което налага извод, че  жалбоподателят не може да го направи.

22. Връчване на препис от АУАН е важна част от процедурата по издаване на НП. Първо, това е изрично задължение на актосъставителя- чл. 43, ал.5 от ЗАНН.

23. Второ, формалното нарушаване на това задължение сериозно затруднява правото на жалбоподателят да възрази в тридневен срок от подписване на АУАН пред АНО- чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

24. Това право не е самоцелно отделено в отделна хипотеза на закона, а има важно практическо значение. Както в случаят, където има проблем и от фактическа,  а и от правна страна, предвид дълбоката неяснота, която създава законодателството- във връзка с релевентният закон , можество разпоредби от законови от подзаконови актове, технически характеристики и пр., очевидно е трудно за един гражданин да вземе самостоятелно мнение, какво точно му се е случило, така явно е необходима специализирана юридическа помощ за организиране на защитата му

25. Тази защита се гарантира не само в момента на подписване на АУАН и запознаване на съдържанието му. Трябва да се посочи, че обстановката тогава няма как да способства на нарушителя да запомни всичко, което му е прочетено и да формира оформно лично решение за несъгласие например с някоя от констатациите. Затова и законът му дава допълнителна възможност да представи където той прецени за необходимо препис от АУАН.

26. Жалбоподателят ако го е сторил, го е направил ясно как- представил е един абсолютно нечетлив лист хартия на своя адвокат. Ако не го е сторил, правилно е постъпил- той е нямало какво да покаже на съответният адвокат. Самият адвокат пък няма как да реагира и на какво право да поиска да прочете по някакъв адекватен начин описанието в АУАН.

27. В юридически план съществено е нарушена процедурата на чл. 43, ал.5 и чл. 44 от ЗАНН- липсва връчен препис от АУАН. Нарушението е до такава степен съществено, само по себе си да доведе до незаконосъобразност на издаденото НП. Това е така, защото жалбоподателяте  бил лишен от възможността да разбере в какво е обвинен с АУАН и още по- важното- да реализира своите процесални права пред АНО.

28. Този съд има спомен за обратно на изложеното виждане, но намира същото за неправилно, не и задължително като указание. По посочените причини тук, няма смисъл да се коментират стеснителни аргументи, в посока намаляване на правата на наказаното лице- принцип от наказателният процес, по отношение тълкуване на закона, валиден изцяло и  в административно наказателния процес.

29. Не е правилно възражението, че отговорност за нарушение на ЗП в този му вид може да се носи само от превозвача. Въпроса е правен- дали може жалбоподателят, бидейки шофьор да носи отговорност по този състав и за това деяние.

30. Тук се сблъскват две противоположни тези, поддържани от различни съдилища в страната.

31. Според първата, подкрепяна и от жалбоподотелят, съгласно чл. 11, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. лицата, които извършват превоза са длъжни да осигурят необходимите документи за осъществяването на превоза с извън габаритното пътно превозно средство, а разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ приравнява като извънгабаритни пътни превозни средства извънгабаритните ППС по чл. 2 и тежките ППС по чл. 3 от наредбата. Поради изложеното отговорен за извършването на превоза с тежко (в случая) и/или извънгабаритно пътно превозно средство се явява превозвачът, който в обичайния случай е лице различно от шофьора на превозното средство и се намира в трудово правни или гражданско правни отношения с него. Този извод следва и с оглед обсъдената разпоредба на чл. 15, ал.3 от Наредбата, според чиято разпоредба собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Според легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози, "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Така наказаното лице не отговаря и на това изискване и водачът на автомобила /тежкотоварен и/или извънгабаритен/ няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменена във вина и не следва да бъде санкциониран по посочения ред.

32. Обратното становище е, че водач на извъгабаритно ППС е субект на вмененото му нарушение, независимо от обстоятелството, че не е собственик на автомобила или превозвач по смисъла на чл. 11 от Наредбата. Това е така, защото в санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, послужила като основание за налагане на наказанието, изрично е предвидено, че административно наказателна отговорност за извършване на нарушение по чл. 26, ал. 2 от ЗП носят и физическите лица, които управляват извънгабаритни/тежки ППС. Този извод следва и от текста на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11, регламентиращ изрични правомощия на контролните органи да съставят акт и на водача. Действително, в качеството си на шофьор на автомобила, нает по трудово правоотношение, жалбоподателят не е сред лицата, които могат да искат издаване на разрешение, но това не води автоматично до отпадане на предвидената в закона отговорност. Доколкото нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата забранява извършването на превоза без разрешение, жалбоподателят, като шофьор на тежък автомобил, е следвало да е запознат с тази законова забрана, и респ. е следвало да не осъществява превоза при липсата на разрешение. Извършвайки противното същият ще е  извършил вмененото му нарушение и затова подлежи на санкциониране по силата на закона. 

33. Този съд споделя втората теза. Материалната норма, но още по- точно  санкционната- тази на чл. 53, ал.1 от ЗП ясно посочват възможностите за осъществяване на нарушение, като отделят конкретния извършител(шофьор) от лицата, които нареждат използването на тежък превоз. Следва да се отбележи, че по- скоро е спорно, дали между тях се включва собственика на ППС- то. Тук препратката към ЗАвП е по- скоро некоректна, тъй като в собствен смисъл чл. 26 и чл. 53 от ЗП са специални по отношение на ЗАвП. Следващ аргумент е в Наредбата, където се използва друг термин „заявител“, вместо „собственик“ на ППС- то, което сочи по – скоро към изводите на АНО, споделени и от този съд.

34. Трудно може да се обоснове правилност на нормативната уредба, дадена с подзаконов акт, пред правилност на такава, дадена със закон. Този съд не е склонен към този тип тълкуване.

35. Вторият аргумент в тази посока е факта, че реално управлението на ППС извън нормите за тежък превоз и без разрешение за това поставя в потенциална опасност останалите участници в движението. Очевидно е, че един тежък камион е проблем за инфраструктурата, той може да причини повреди по платното за движение, така се явява опасен в последствие за останалите ППС- та.

36. Но тежкият товар е проблем и за шофьора, тъй като ППС- то е по- трудно управляемо- в контекста на маневреност, спиране, изпреварване и тн.

37. При тези логични и житейски обосновани положения, няма как шофьора да не носи отговорност за движение на ППС, което е тежко, при положение, че допустимото тегло  е надвишено и няма разрешение за такъв превоз.

38. НП е обаче неправилно, защото нарушението не е доказано.

39. Твърдението е , че на 29.08.2019г. в 10.50ч., на път I-5, км.279 вход гр.Димитровград в посока гр.Хасково- гр.Димитровград, управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси- МПС с 2 оси марка „ДАФ“, модел ФТ ХФ 105.410 с рег. № *******и полуремарке с 3 оси с рег. № *******, като измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 11.850т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.100т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата, измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1306/18 /5 м/, а съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко, ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, и за така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

40. С оглед указанията на ХАС , дадени с Решение №371/ 07.07.20 г., постановено по АНД(K)№ 172/ 20 г., настоящият съд реално няма как да обсъжда проблемът по повод това, дали става въпрос за извънгабаритно или тежко ППС. Всеки мотив в тази посока ще е в нарушение на закона, а стабилитета на всяко съдебно решение се крепи на правилото, че всяко влязло в сила съдебно решение има силата на закон не само за страните, но по- важното – за всеки съд, а в крайна сметка в най- пълна степен за настоящият. По тази причина съдът не обсъжда по никакъв начин това възражение на жалбоподателят и до колкото е възможно насочва мотивите си в останалата част на правилността на НП по същество, съответно доказаността на нарушението, оформено като краен текст и смисъл с произнасянето на ХАС.

41. Така противоправният резултат е , че при измерено разстояние между осите 1.32 м. на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на тройната задвижваща ос е 11.850т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.5т., а  сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.100т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24тона

42. Съдът е изцяло съгласен с доводите в писмените съображения, свързани с проблем по повод използваното техническо средство и процедура по изтегляне на натоварването. Използвано е неавтоматично техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200007 изисква изпълнение на строгата процедура, визирана в чл.38, ал.3 от Наредба , приета с ПМС 47/ 15.03.2016 г. Видно от показанията на св. Г. това не е сторено, което дискредитира данните, които са снети при изтеглянето и внесени в АУАН, съответно- в НП.

43. Правилно жалбоподателят споделя съмненията си в достоверността на установеното, като при просто сумиране на натоварванията върху оси, съответно- първа плюс втора плюс трета е  : - 1,95+ 0,35 + 3,1= 5,4 тона превишаване, вместо констатираното при измерването превишаване от 7 тона. Съдът е озадачен поне в същата степен, така и не дава вяра на констатираното претоварване, което само по себе си води до недоказаност на твърдяното нарушение.

44. Все пак може да се приеме по – благоприятният размер за наказания- че има натоварване,  надвишено с пет тона и четиристотин килограма.

45. Говорим за автовоз натоварен със семе от рапица, т.е. като обем е значителен, камиона е казано най- просто – голям.

46. Въпреки че жалбоподателят е възможен административно- наказателен субект, то за да е налице нарушение, същото трябва да е извършено виновно, в случая непредпазливостта е релевантна по аргумент на чл.7, ал.2 от ЗАНН.

47. Съдът споделя аргумента на жалбоподателят, че нарушението не е извършено от него умишлено, защото в качеството му на шофьор и служител по трудово правоотношение  му е поверено ППС, за което му е казано, че отговаря на всички изисквания за превоз на товари.

48. Поставя се въпроса с непредпазливостта.

49.  Няма друг път съдът да оцени непредпазливостта- субективното отношение на дееца към обществено опасния характер на деянието и задължението му да знае това, както и да бил длъжен да зае за него и за последиците, или пък да е мислил, че няма да настъпят (ще бъдат предотвратени) тези последици, освен да стъпи на обективни критерии. Те се отмерват чрез обективният стандарт за определяне на небрежното(непредпазливо) деяние.

50. Така оценката е, дали жалбоподателят е действал небрежно- дали е осъществил дължимата грижа, която при тези обстоятелства един обичайно добре информиран професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп, натоварен с тежък товар, би предприел.

51. Съдът определя абстрактната фигура -  професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп с тежък товар, вземайки предвид, че в тази група попадат широк кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически способности. От друга страна тук следва да се отчетат специфичните изисквания към този тип лица- притежаване на съответно свидетелство за управление в тази категория, предполагащо по- висока степен на обучение, включващо и по- високи стандарти от тези за обикновения шофьор с по- ниска степен на правоспособност; подготовка за превоз на извънгабаритни товари, осъществявани с тежки ППС-та; познаване на самата машина и др.

52. . Отчитайки тези факти, обичайно разсъдливия и добросъвестен професионален водач на тежкотоварен камион с прицеп е лице, което притежава способност и познания над обичайните такива за шофьор на лек автомобил, а и на товарен такъв, лице, което има способности да управлява този вид ППС- та, визуално да възприема, дали те отговарят на техническите изисквания. Той например би бил способен да възприеме една очевидна разлика в теглото, над допустимият по закон такъв. Предвид и тези му качества, с оглед и познанията му, абстрактната фигура е във възможност да реагира, ако предоставеното му ППС съответства на техническите норми и да съобрази своето поведение при положение че последните не са покрити. Казано по друг начин, този абстрактен субект би надвишил границата на разумния риск и не би осъществил дължимата грижа, която законът изисква от него, ако управлява ППС извън стандартите, които в предела на личната си преценка може да оцени като достигнати или респективно- нарушени.

53. Жалбоподателят в случая е съобразил своето поведение с дължимата грижа, която се изисква, не е рискувал над нея, така обективно не е действал небрежно.

54. Обективно имаме претоварване на втора ос с 350 кг.- което само по сече си е незначително(при база от 10 тона), на трета ос- с 3 тона, което е сериозно претоварване – с около 30%. Първа ос обаче е „олекотена“- натоварването е с близо два тона по – малко.

55. Съдът не трябва да разсъждава, без да погледне и към реалността. На практика говорим за зърно, което предвид законите на физиката при движение в посока напред , когато е в насипно състояние естествено се предвижва обратно- т.е. назад в каросерията. Така е логично, товарът да се измести към трета ос.

56. По- важното е, че жалбоподателят не е можел обективно да възприеме тази разлика, да оцени бъдещото си поведение и да не предприема движение по пътищата с този товар, тъй като съобразно управляваното ППС, качеството на натовареното- зърно от рапица , начина на неговото разположение е нямало как да е длъжен да знае, какво е натоварването на всяка една от осите, съответно- сумарното натоварване. Това излиза извън обхвата на дължимото му поведение, така липсва и вина, в контекста на небрежно поведение.

57.  По тези причини, НП като незаконосъобразно и неправилно следва да бъде изцяло отменено.

58. АНО следва да поеме направените по делото от жалбоподателят разноски, които възлизат общо на 1,500.00 лева за адвокат. .

Мотивиран така, съдът

 

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №6430/20.09.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”- гр.София, с което на Б.С.Р. ***, ЕГН **********, за това, че на 29.08.2019г. в 10.50ч., на път I-5, км.279 вход гр.Димитровград в посока гр.Хасково- гр.Димитровград, управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси- МПС с 2 оси марка „ДАФ“, модел ФТ ХФ 105.410 с рег. № *******и полуремарке с 3 оси с рег. № *******, като измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 11.850т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.„а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, при измерено разстояние между осите 1.32м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.100т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата, измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1306/18 /5 м/, а съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко, ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, и за така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата, с което за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закон за пътищата, вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и на чл.53 от ЗАНН, на водача е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева – като незаконосъобразно и неправилно.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София да заплати на Б.С.Р. направени по делото разноски на в размер на 1,500.00( хиляда и петстотин лева) лв.

     Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: