Решение по дело №14903/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2586
Дата: 11 юли 2022 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20215330114903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2586
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330114903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Делото е образувано по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец”, ул. “Хенрик
Ибсен” № 15 ет.6, представлявано от .... , в която се иска установяването на реда на чл. 422
от ГПК на вземане на ищеца против ответника М. С. А. , ЕГН **********, с адрес в .......,
произтичащо по отношение на ищеца от договор за цесия , а по отношение на ответника – от
договор за потребителски паричен кредит с номер ...... от дата 08.11.2017 г., по силата на
който ответника е получил от цедента „БНП Париба пърсънъл файненс” АД сума пари
назаем.
Твърди се , че договорът за кредит е сключен при следните параметри – ответната страна
получила в заем сума от 946.68 лева, изцяло платена от кредитора на датата на сключване
на договора , 08.11.2017г.; от тази сума , 735 били стойност на закупен от ответника
смартфон, платена от кредитодателя направо на продавача по договора , а 211.68 лева били
застрахователна премия по застраховка „сигурност на плащанията“ , също платени на
застрахователя. От своя страна, А. се задължила да върне сумата, заедно със лихва като
възнаграждение на кредитора, в размер на 24.41 % ( процента), изчисляема на годишна база,
и при годишен процент на разходите от 27.34 %; кредиторът приел плащане на общо 36
броя равни месечни вноски от по 37.65 лева, общо 1355.40 лева. Ответникът платил част от
кредиторовите вземания , след което преустановил обслужването на кредита, като сумите по
същия станали изискуеми в пълен размер с изтичането на срока на договора, 20.11.2020г.
1
Плащане отново не постъпило; с договор за цесия от дата 22.04.2020г вземането на
кредитодателя по него е прехвърлено по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца, като за настъпването на цесията длъжникът бил уведомен.
“Фронтекс Интернешънъл” ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение под № 6011/05.07.2021 г., издадена по частното дело № 11129/21 по описа на
РС Пловдив. Така издадената заповед обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5
от ГПК, и затова се от съда да постанови решение ,с което да признае за установено спрямо
ответника съществуването на вземане за следните суми: главница по договора в размер на
397.34 лв. (триста деветдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки); договорна
възнаградителна лихва в размер на 54.46 лв. (петдесет и четири лева и четиридесет и шест
стотинки) за периода от 20.12.2019 г. до 04.12.2020 г.; обезщетение за забава в размер на
45.67 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) за периода 21.12.2019 г. –
01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. Ищецът иска
и присъждане на разноските по делото.
Ответникът не е подал в срока по чл. 131 отговор на исковата молба; в подадено извън
този срок становище , оспорва исковете като неоснователни , възразява да е била уведомена
за извършената цесия; отрича изискуемостта на вземането към момента на цесията или към
датата на подаването на заявлението в съда, а в договора имало неравноправни клаузи.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Допустим установителен иск с основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.
86 от същия закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите.
Искът е допустим като установителен. Спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество се явява и основателен .
По делото е представен договор под номер ...... от дата 08.11.2017 г , в заверено от
страната копие, по силата на който ответника е получил от цедента „”БНП Париба пърсънъл
файненс” АД сума от общо 946.68, като се е задължил да върне общо общо 1355.40 лева , на
36 равни месечни вноски от по 37.65 лева. Падежа на вноските е на двадесето число на
текущия месец, като първата се дължи за декември 2017г., а последната – за ноември 2020г.
Договора не е оспорен в качеството си на доказателство и в него фигурира подпис на
ответника По силата на договора, кредитополучателя се е съгласил предоставения му кредит
да бъде изплатен „пряко „ на търговския му партньор като цена за получената стока –
смартфон „Самсунг“ . Тъй като за продадената стока , търговският партньор е издал
фактура ( л. 15 отделото ) , в която има отразено получаването на цената, съдът приема
сключването му. включително с оглед реалния характер на договора за заем ( в частност,
договора за стоков кредит, какъвто е процесния). Има подписан от ответника стандартен
европейски формуляр. Или между ответника и цедента има валидно възникнало
облигационно правоотношение, реален договор като източник на задължение на ответника
да престира обратно заемната сума и договореното възнаграждение на кредитора.
2
Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит ,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е
написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора,
както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен , съдържа посочване на
общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и
условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на
договора , неприложими към същия са изискванията за : посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има погасителен план, с посочване на
вноските , техните падежи и компонентите им. Не намериха пороци , които да релевират
недействителност на договора по чл. 22 от Закона за потребителския кредит ; не се откриха
и неравноправни клаузи в договора.
Данни за плащания в пълен размер няма, ответната страна не твърди такова , не ангажира
доказателства да е платила всичко дължимо по договора. Възраженията за неизскуемост и
несъобщаване на цесията са преклудирани на основанието по чл. 133 от ГПК; дори да бъдат
приети за допустими, съдът ги намира за неоснователни. Това е така, тъй като към датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за плащане , срокът на договора е изтекъл,
тоест, ищецът не черпи каквито и да било права от предсрочната изискуемост на кредита, а
цесията е съобщена на длъжника чрез връчването на препис от нарочното уведомление към
исковата молба.
На следващо място, от приложеното копие от същия, доказва се и съществуването на
договора за цесия ( л.18 от делото), по силата на който ищецът се легитимира като носител
на вземането. Номерът на договора за кредит фигурира под № 514 в приложението – опис на
договорите , вземанията по които са цедирани на ищеца ( договорът за цесия е рамков ).
Вземането е прехвърлимо , тази възможност изрично е предвидена в договора за кредит.
Няма пречка да се прехвърли и неизискуемо вземане.
Или доколкото не намери допустимо и основателно възражение против основателността на
исковете , съдът намери, че следва да ги уважи в пълен размер.
Разноските се възлагат в тежест на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено спрямо М. С. А. , ЕГН **********, с адрес в ......, че в
отношенията между страните, дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********,
3
със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец”, ул. “Хенрик Ибсен” №
15, следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № №
6011/05.07.2021 г. по частното дело № 11129 по описа на РС Пловдив за 2021г.: 397.34 лв.
(триста деветдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки) - главница; договорна
възнаградителна лихва в размер на 54.46 лв. (петдесет и четири лева и четиридесет и шест
стотинки) за периода от 20.12.2019 г. до 04.12.2020 г.; обезщетение за забава в размер на
45.67 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) за периода 21.12.2019 г. –
01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда М. С. А. , ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец”,
ул. “Хенрик Ибсен” № 15, 350 лева разноски по двете производства, вкл. частното дело №
11129 по описа на РС Пловдив за 2021г.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4