Присъда по дело №73/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 3
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 3 март 2022 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20213610200073
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Велики Преслав, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Наказателно дело частен
характер № 20213610200073 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ОРХ. ИБР. АХМ. с ЕГН **********, роден в
гр.****, обл.*****, български гражданин, с адрес гр. ***********, неженен,
осъждан, ЗА ВИНОВЕН, в това че на 12.08.2019 г. в гр.****** причинил на
АЛ. АЛ. АЛ. с ЕГН ********** от гр.*****, лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, обусловено
временни зрителни смущения, вследствие на контузия на очната ябълка и
болзнени и ограничени движения в предкитково-пръстовата област,
вследствие контузия на десния палец, престъпление по чл.130, ал.1 от НК и
на основание чл.54 от НК, ГО ОСЪЖДА на „ПРОБАЦИЯ“.
На основание чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, ОПРЕДЕЛЯ
на подсъдимия ОРХ. ИБР. АХМ. ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с
продължителност ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ШЕСТ МЕСЕЦА..
ОСЪЖДА подсъдимия ОРХ. ИБР. АХМ. с ЕГН ********** и адрес
гр.********** да заплати на АЛ. АЛ. АЛ. с ЕГН ********** от гр.**********
сумата от 1000.00 /хиляда/ лева като уважен граждански иск, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2019 г. до
1
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част до пълния предявен
размер като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ОРХ. ИБР.
АХМ. с ЕГН ********** и адрес гр.************ да заплати на АЛ. АЛ. АЛ.
с ЕГН ********** от гр.************ сумата от 562.00 лв. /петстотин
шестдесет и два лева/, представляваща направените от него деловодни
разноски и разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо
лице, държавна такса, както и 5.00 лв. държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия ОРХ.
ИБР. АХМ. с ЕГН ********** и адрес гр.********* да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева,
както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес пред Окръжен
съд град Шумен.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НЧХД №73 по описа за 2021 г. на ВПРС

На 16.03.2021 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от А. А. А. с ЕГН
********** от гр.Велики Преслав против О. И. А. с ЕГН ********** и адрес гр.***, обл.Шумен,
ул.”***”№**, с която е повдигнато обвинение за престъпление от частен характер по чл.130 ал.1
от НК, по която на същия ден е образувано наказателно производство пред първа инстанция. В
частната тъжба е посочено, че: на 12.08.2019 г. в гр.В.Преслав, обл.Шумен на частния тъжител от
страна на подсъдимия били нанесени удари в областта на главата и тялото, с което му причинил
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Въз основа на депозирана жалба в ШРП ТО-В.Преслав е било образувано ДП№290/2019 г.
по описа на РУ-В.Преслав, което е прекратено с влязло в сила на 09.08.2021 г. с Постановление от
21.07.2021 г. на ШРП ТО-В.Преслав.
С разпореждане от 23.04.2021 г. О. И. А. е предаден на съд по възведените с частната
тъжба обвинения.
Ведно с частната тъжба е предявен граждански иска срещу подсъдимия за причинените на
пострадалия неимуществени вреди.
Преди началото на съдебното следствие частният тъжител, чрез повереник поддържа
предявеното с частната тъжба срещу подсъдимия, както и гражданския иск за неимуществени
вреди, причинени с престъплението по чл.130, ал.1 от НК в размер на 5 000.00 лв., ведно със
законната лихва. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като
отговаря на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се
разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание частният тъжител, чрез повереника поддържа възведеното обвинение
и предявения граждански иск и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото с частната тъжба обвинение и да му наложи справедливо наказание за
престъплението, както и да бъде уважен гражданския иск изцяло и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Подсъдимият не дава обяснения.
Защитникът, счита че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимия и
частния тъжител са си нанесли взаимно удари и моли да бъде приложен института на реторсията.
Счита че предявения граждански иск е прекомерни. Подсъдимия се солидаризира с изложеното от
защитника.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното: Пострадалият А.А. и подс.О.А. се
познавали и били във влошени взаимоотношения. На 12.08.20219 г. двамата се срещнали на
улицата пред магазин „Лидер“ в гр.В.Преслав. От показанията на свидетелите А. А. и Р. Р. се
установява, че двете лица са се намирали на посочената в частната тъжба дата пред магазин
„Лидер“ в гр.В.Преслав. След като излезли от автомобилите си, като А. пръв нанесъл удар с
юмрук в областта на главата А.. След което и пострадалия А. започнал да нанася удари на А..
Пострадалият паднал на земята и подсъдимия продължил да му нанася удари с крака по тялото
/ритници/. През това време св.А. А., който бил в магазина и разбрал, че двамата се бият и излязъл
на вън. Свидетелят видял, че обвиняемия извадил от автомобила си метален прът, с който се
опитвал да удари постр.А.А.. Св.А. А. се намесил, за да предотврати удара, на помощ се притекло
и друго лице, което пък от своя страна издърпало пръта от ръцете на подс.А.. След което
подсъдимият се качил в автомобила си тръгнал. На пострадалия от подс.О. А. били нанесени
травматични увреждания, които причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели – А. А. и Р. Р., заключението на съдебно-
1
медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда
писмени доказателства /копия т материалите по ДП№290/2019 г. на РУ-В.Преслав/.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната
в частната тъжба дата подсъдимият и частният тъжител са се намирали на улицата пред магазин
„Лидер“ в гр.В.Преслав. Обстоятелството, че на тъжителя били нанесени удари и то именно от
подсъдимия се доказва от кредитираните показания на свидетелите. Обстоятелството, че на
тъжителя са били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно
медицинската експертиза и от показанията на посочените свидетели.
Съдът дава вяра на показанията на св.И. И., в които същият обяснява поводът за
възникване на конфликта, състоянието на частния тъжител непосредствено след деянието и
отправените от подсъдимия думи. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Н., в които същата
описва психическото и физическо състояние на частния тъжител след деянието и по време на
изпълнение на служебните му задължения.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А. А. и Р. Р., същите са
непротиворечиви и няма индиция за заинтересованост от изхода на делото. От тях се установява,
времето, мястото, изпълнителното деяние и авторството. Показанията на свидетелите
кореспондират със събраните писмени доказателства и експертното заключение, като не са налице
никакви противоречия, които да бъдат обсъждани.
От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установяват следните
обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето и механизма на причиняване на
телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител били причинени временни зрителни
смущения, вследствие на контузия на очната ябълка и болзнени и ограничени движения в
предкитково-пръстовата област, вследствие контузия на десния палец. Същите са могли да бъдат
причинени по времето и начина посочен в тъжбата. В следствие на нанесените травматични
увреждания на частния тъжител е причинено временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия е извършил възведеното с частната
тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е въздействал на организма на
частния тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи. На частния
тъжителка е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият внезапно възникнал и
пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния резултат;
Мотивът за извършване на престъплението е предходен конфликт между двамата.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването
и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на подсъдимия.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на
конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – предходен конфликт между пострадалия и
подсъдимия, нанасяне от страна на пострадалия на удари на подсъдимия, агресивното поведение и
на пострадалия.
2
* отегчаващи вината обстоятелства – осъждане за предходно престъпление, за което
подсъдимия не е реабилитиран, обстоятелствата при които е извършено деянието на публично
място, където същото е станало достояние на неограничен кръг лица, упоритостта при извършване
на деянието;
Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на подсъдимия не са налице
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а е налице паритет между
смекчаващите и отегчаващи такива и че следва да бъде определено наказание „Пробация“,
включващо пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност
шест месеца и периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ с продължителност шест месеца.
Така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
т.е ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител
неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита, че същия е
допустими и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на всяко от процесните деяния неимуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано
всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от
деянията му и тези вреди са в причинна връзка с определени обективирани, съзнателни човешки
прояви. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на всяко от деянията, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от
ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на
увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост.
№4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендираният граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по
чл.130, ал.1 от НК да бъде уважен до размер 1000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и направените разноски по
настоящото дело, предвид направеното искане в този смисъл.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху
уважената част на гражданските искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни