№ 11587
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110103106 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. А. срещу „****“ ООД, с която са
предявени при условията на обективно съединяване следните искове: евентуално съединени
помежду си искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № ****, предвиждаща задължение за неустойка при непредоставяне
на обезпечение, както следва: иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП
– нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК – нищожност поради противоречие със закона; иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК –
нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави; както и кумулативно съединен с тях
частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – част от вземане в общ размер на 500 лв.,
представляващо платена без основание сума по нищожната неустоечна клауза, ведно със
законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ****,
по силата на който му е предоставен кредит в размер на 400 лв., при формално посочен ГПР
в размер на малко под 50 %, като се задължил да върне сумата на 4 месечни вноски. Сочи, че
е задължен по договора да осигури в тридневен срок от сключването му обезпечение –
банкова гаранция или поръчител/и, като са поставени множество неизпълними изисквания
към обезпечението с цел автоматично задействане на неустоечната клауза. Излага, че
поради непредставянето на обезпечение му е начислена неустойка, която изначално е
включена в погасителния план. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като се касае
1
за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, която не е индивидуално
уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока – над 100 % от главницата. Сочи,
че по съществото си тя е добавък към възнаградителната лихва, поради което посоченият в
договора ГПР не съответства на действително прилагания, което е нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Сочи, че чрез невключването на формално уговорената като неустойка сума в
ГПР е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата е
нищожна. Излага, че неустойката на практика представлява допълнително обезщетение за
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат
на обезщетяване чрез мораторната лихва, поради което чрез неустоечната клауза се
заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност.
Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. Посочва, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение
излиза извън присъщите й функции и цели единствено кредиторът да се обогати
неоснователно за сметка на длъжника. Счита, че са налице пороци, обуславящи нищожност
на целия договор, която моли да бъде установена в мотивите на съдебното решение. Поради
това счита, че платената сума по нищожната клауза е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
признава нищожността на неустоечната клауза. Твърди, че ищецът не е заплатил сумата за
неустойка по договора. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК дружеството да не бъде
осъждано на разноски, защото с поведението си не е дало повод за завеждането на делото,
тъй като не е претендирало от ищеца заплащане на неустойката.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
С Определение № 16835/10.05.2023 г. е обявено за безспорно сключването между
страните на Договор за потребителски кредит № ****, по който ответникът е предоставил на
ищеца в заем сумата от 400 лв.
По искане на ищеца ответникът е задължен на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в 1-
седмичен срок от получаване на препис от определението за насрочване да представи цялата
преписка във връзка с процесното кредитно правоотношение, включително Договор за
паричен заем № ****, като му е указано, че при неизпълнение съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства. Препис от определението е връчен на ответника на 12.05.2023 г., но въпреки
това той не е представил документите, за които е бил задължен. При това положение и
поради липса на доказателства, установяващи противното, съдът приема за доказани
изложените в исковата молба твърдения относно съдържанието на договорното
правоотношение между страните – че в договора е посочен размер на ГПР малко под 50 %,
че задълженията е следвало да бъдат върнати на 4 месечни вноски, че с чл. 6, ал. 2 от
договора ищецът се е задължил да осигури в тридневен срок от сключването му обезпечение
2
– банкова гаранция или поръчител/и, при посочените в исковата молба изисквания, както и
че поради непредставянето на обезпечение на ищеца е начислена уговорената неустойка в
размер на 500 лв., която изначално е включена в погасителния план.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожна на няколко различни основания на неустоечна клауза от договор за потребителски
кредит и кумулативно съединен с тях частичен иск за връщане на платена въз основа на
нищожната клауза парична сума. Съобразявайки съдебната практика /например Решение №
97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д.
№ 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете
за установяване нищожност на неустоечната клауза, че същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо
следва да бъде разгледан искът с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване
нищожност на неустоечната клауза поради нейната неравноправност и само в случай на
неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани последователно исковете за прогласяване
нищожност на същата на другите релевирани основания.
По иска с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между
страните на Договор за потребителски кредит № **** и неговото съдържание, по който
ответникът му е предоставил в заем сумата от 400 лв., и твърдяната неравноправност на
клаузата за неустойка, а в тежест на ответника е да докаже, че процесната клауза е
индивидуално уговорена.
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
**** попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор,
тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР
ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по
ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са
индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а
търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
Неравноправността на клаузата по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, каквато се релевира от
3
ищеца, се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид дали
размерът на неустойката е многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за
евентуално предвидимите от неизпълнението вреди, което би било в разрез с принципа на
добросъвестност и би довело до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съдът намира, че в случая клаузата за неустойка по чл. 6.2. от
Договора не държи сметка за вида на неизпълненото задължение и значимостта на това
неизпълнение – касае се за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на
обезпечение, което неизпълнение не води автоматично до неизпълнение на основното
задължение на кредитополучателя – за връщане на главницата по договора заедно с
уговорената възнаградителна лихва. Същевременно изискването за добросъвестност налага
преценка за носения от кредитора риск да бъде извършена от него преди сключването на
договора, респ. ако се установи необходимост от обезпечение на кредита, изискването за
предоставяне на такова следва да е условие за неговото отпускане. В случая с обсъжданата
клауза се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, с което се увеличава опасността от негова свръхзадлъжнялост,
при положение че от неизпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на
обезпечение не произтичат преки вреди за кредитора. Същевременно размерът на
неустойката, която кредитополучателят се задължава да заплати при непредставяне в срок
на обезпечение, отговарящо на изискванията, е необосновано висок, като надхвърля дори
размера на главницата. Ето защо съдът намира, че в случая е налице специфичното
основание за неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и общите предпоставки за
неравноправност на клауза в потребителски договор съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клауза във
вреда на потребителя /т.е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя/,
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, което е в ущърб на
потребителя, и накърнено изискване за добросъвестност.
Въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 16835/10.05.2023 г.,
ответникът не сочи доказателства, че клаузата на чл. 6.2. от Договора е индивидуално
уговорена, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП тя е нищожна.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищеца
основания за нищожност на процесната неустоечна клауза.
По частичния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За неговата основателност в тежест на ищеца е да докаже извършена от него в полза
на ответника престация на определено благо, а в случая – плащане на неустойка в размер на
50 лв. /доколкото е предявен частичен иск/, и получаване на сумата от ответника, а
ответникът следва да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната
сума, което в случая предполага да установи наличието на валидно облигационно
4
отношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит № **** и включващо
в съдържанието си валидна неустоечна клауза по чл. 6.2.
По делото е спорно плащането на процесната сума. С Определение №
16835/10.05.2023 г. е указано на ищеца, че не сочи доказателства за извършена от него в
полза на ответника престация на парична сума в размер на 50 лв. и за получаването й от
ответника. С молба от 08.06.2023 г. ищецът поддържа искането си за допускане на
поисканата с исковата молба съдебно-счетоводна експертиза. Задачата към нея е свързана с
установяване на действителния размер на годишния лихвен процент по Договор за
потребителски кредит № ****, ако се включи в него и предвидената в Договора и включена
в погасителния план неустойка. Други задачи, включително такива, целящи доказване на
намиращото се в доказателствена тежест на ищеца обстоятелство, че е платил процесната
сума на ответника, не са поставени. Поради това с протоколно определение от 08.06.2023 г.
съдът е оставил искането без уважение, преценявайки, че поставената задача не е
необходима за правилното решаване на делото. Следователно поради липсата на съответни
на указанията на съда доказателствени искания плащането на процесната сума от ищеца на
ответника е останало недоказано.
Предвид изложеното предявеният частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД следва да бъде отхвърлен, поради което е ненужно обсъждането на релевираното с
исковата молба възражение за нищожност на целия договор.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за уважения иск,
възлизащи на 50 лв. – заплатена държавна такса. Неоснователно е искането на ответника на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК тези разноски да не му бъдат възлагани – макар той да е признал
този иск, не е доказал, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца – адв. М., се дължи сумата от 480 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ /с включено ДДС/ във връзка с уважения иск.
Въпреки цялостната неоснователност на единия от кумулативно съединените искове
на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за него поради липса на такова
искане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Й. С. А., ЕГН **********, с адрес:
****, срещу „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, че клаузата
на чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ****, предвиждаща задължение за
неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП
поради неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу „****“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, частичен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50
лв. – част от вземане в общ размер на 500 лв., представляващо платена без основание сума
по нищожната неустоечна клауза, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на Й. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на адв. Д. М. М. от САК, с адрес на упражняване на дейността: ****, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на Й. С. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6