Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
гр.
Хасково,
10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети юни,
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №924 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от В.К.М., ЕГН **********, с
адрес ***, подадена чрез пълномощник адв. А., против Заповед рег. №
3282з-2136/16.07.2019г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при
Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3, във връзка с чл.194,
ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР
е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон, и
моли за нейната отмяна. Сочи, че оспорената заповед е нищожна, тъй като
противоречи на изискванията на АПК и ЗМВР. В заповедта не са посочени време и
място на извършване нарушението, същата недопустимо препраща към други
актове-справка и заповед, които не са част от заповедта. Волята на
административния орган не е изразена ясно, точно и конкретно в съответствие с
изискванията на закона. Счита, че по този начин е нарушено правото му на
защита. На следващо място намира, че твърдяното нарушение е недоказано. За
извършването му не са налице безспорни и несъмнени доказателства Счита, че не е
спазен двумесечният преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание.
Оспорва и правната квалификация на описаното в заповедта деяние. Счита
наложеното наказание за несъразмерно и намира, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата в съдебно заседание и искането
отправено до съда. Представя писмена защита.
Ответникът –
директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните
работи (ГД “ГП“ при МВР), чрез процесуалния си представител, в представена по
делото писмена защита / л.71 /, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
нейното отхвърляне. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт,
като издаден при спазване на административно-производствените правила и
правилно прилагане на материалния закон. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно представената кадрова справка / л.37 / В.К.М.
е бил назначен на работа в МВР като държавен служител – стажант за длъжността
–полицай в МГПГ на ГПУ – Ивайловград, считано от 04.08.2015г. След това е
заемал длъжността полицай в МГПГ на ГПУ – Ивайловград при РДГП. Смолян, считано
от 21.01.2016г. На сега заеманата длъжност старши полицай в МГПГ на ГПУ –
Ивайловград при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян В.М. е назначен
със заповед №3282з-1526/14.05.2018г., считано от 22.05.2018г. със специфично
наименование на длъжността „младши инспектор“. Посочената длъжност М. е заемал
и към момента на издаване на оспорената заповед.
На 15.02.2019г.
около 13.00 часа мл. инспектор В.М., управлявал лек автомобил джип „Г.Ч.“ с
рег. № СВ…КВ по ул.“България“ в гр. И.. На пътното платно пред сградата на РУ –
Ивайловград възникнала ситуация между водача и пешеходеца пресичащ пътното
платно. При тази ситуация М. извършил рязка маневра, употребил клаксон и рязко
потеглил, форсирайки автомобила. Няколко минути по-късно мл. експерт Д.Д.
служител в РУ- Ивайловград получил обаждане на служебния си телефон от
оперативния дежурен в РУ- Ивайловград, който му съобщил за необходимостта
заедно с мл. автоконтрольор Г.С. да установят МПС, джип, син на цвят със
софийска регистрация и вероятен водач В.М. ***. Горната необходимост била
възникнала след постъпили гласни данни за рисково шофиране и арогантно държане
на водача към възрастен пешеходец, възникнали в центъра на града, извършено от
лицето М. със същия този автомобил. Гласните данни били предадени на служители
от РУ-Ивайловград от няколко граждани, които били възмутени от поведението на
водача на МПС и носели едно и също послание. Междувременно началника на
РУ-Ивайловград знаейки, че вероятния водач е служител на ГПУ – Ивайловград в
тел. разговор с гл. инспектор Н. Б. – зам. началник на ГПУ – Ивайловград му
съобщил, че е необходимо мл. инспектор В.М. *** за изясняване на случая. Поради
това гл. инспектор Б. се обадил на М., който в този момент вече бил в дома си и
го информирал за необходимостта да се яви в РУ- Ивайловград. Тръгвайки към
РУ-Ивайловград М. бил спрян от патрулен автомобил, в който се намирали мл.
инспектор Г.С. и мл. инспектор Д. Д.. В 13.10 часа посочения екип от служители
на РУ – Ивайловград извършили проверка на мл. инспектор В.М. – старши полицай в
МГПГ на ГПУ – Ивайловград към РДГП – Смолян като първоначално същия бил
изпробван за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер 7410 ARSN -0I22“, който отчел съдържание на алкохол
в издишания въздух – 0.00 промила. Служителите на РУ- Ивайловград отчитайки, че
М. е в превъзбудено състояние преценили, че на същия следва да му бъде
направена и проба за наркотични вещества, поради което му е извършен полеви
тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Check
3000. Поради ниската температура навън и съмнения в коректността на показания
резултат, младши инспектор М. е поканен и съпроводен до сградата на РУ-
Ивайловград, където му била извършена повторна проба с техническо средство
Drager Drug Check 3000. Тестът отчел положителен резултат показващ, че М.
управлява лекия си автомобил след употреба на упойващо вещество –
тетрахидроканабинол. Предвид така отчетения резултат на В.М. е издаден талон за
медицинско изследване №0027433, като същият бил съпроводен до ЦСМП Ивайловград,
където му били взети проби от кръв и урина за химически анализ. За деянието на М.
е съставен акт за установяване на административно нарушение фабр. №
514353/15.02.2019г. от младши автоконтрольор при РУ - Ивайловград.
За
констатираните обстоятелства е образувано досъдебно производство № 24/2019г.,
пр. пр. №57/2019 по описа на РП-Ивайловград по което В.М. е привлечен в
качеството си на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Със заповед
№ 3282з-520/19.02.2019. е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1
от ЗМВР срещу младши инспектор В.М. – старши полицай в „Мобилна гранична
полицейска група“ от ГПУ – Ивайловград при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Смолян, и е открито дисциплинарно производство. Със същата заповед е
определен и дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе дисциплинарното
производство. Заповедта е връчена на М. на 25.02.2019г. в 13:50ч., видно от
отбелязването върху нея. В заповедта е определен
срок за провеждане на разследването на случая – до 22.04.2019г.
С нарочно писмо до Районна
прокуратура - Ивайловград водещият разследването прокурор е бил уведомен, че
против В.М. е било образувано дисциплинарно производство, като са поискани
копия от материалите по пр.пр. № 57/2019г./БП №12/2019г. по описа на
РУ-Ивайловград/ за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както и заверени копия
от резултатите от извършената химическа експертиза на дадените от служителя
проби.
На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, с покана рег. № 4072р-2413/05.03.2019г.
от дисциплинарно-разследващия орган М. е бил поканен да даде писмени обяснения.
Поканата е връчена на служителя на 05.03.2019г.
В представените писмени обяснения с рег. №
4072р-2565/07.03.2019г. М. описва ситуацията с пешеходеца, както и последвалите
действия от служители на РУ- Ивайловград, относно взетите проби за употреба на
наркотично вещество. Изрично заявява, че до момента и след това не е
употребявал наркотични или упойващи вещества.
Снети са и сведения от служителите на РУ – Ивайловград
присъствали при проверката за установяване на употреба от страна на М. на
наркотични вещества, а именно Д. Д., М. И. П., Г.Т.С. и Н. Д.К..
С докладна записка от 17.04.2019г., Председателя на
комисията за извършване на дисциплинарно производство - Н.Б. е поискал от
директора на ГД „ГП“ да бъде заменен като председател на комисията, тъй като в
гр. И. се разпространявали слухове, че има лични отношения с жената, с която В.М.
живее на семейни начала.
С последваща заповед № 3282з-1280/22.04.2019г. За.
директор на ГДГП е определил комисар Г. М.Г. – началник I степен на
ГПУ – И. към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян за председател на
дисциплинарно разследващия орган, определен със заповед №3282з-520/19.02.2019г.
на мястото на гл. инспектор Н.Б..
С допълнителни заповеди № 3282з-1279/22.04.2019г.,
№3282з-1594/27.05.2019г. е удължен срокът за разследване на дисциплинарното
производство срещу М., с краен срок до 26.07.2019г. Всички цитирани заповеди са
връчени на жалбоподателя.
С писмо на административния ръководител на Районна
прокуратура – Ивайловград /лист 48/ до началника на ГПУ – Ивайловград са
изпратени копия от материали по ДП №24/2019г. по описа на ОСлО при ОП- Хасково,
пр.пр. №57/2019г., както следва : АУАН №514353/15.02.2019г., ЗПАМ
№0276-000014/15.02.2019г., писмо рег. № 276р-2887/15.02.2019г. на РУ на МВР
Ивайловград до Директора на ВМА гр. С., Протокол от 15.02.2019г. за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, талон за
изследване № 0027433/15.02.2019г., Протокол за извършена проверка на лични вещи
от 15.02.2019г. С последващо писмо от 30.05.2019г. административният
ръководител на Районна прокуратура – Ивайловград е изпратил копие от съдебно
химико-токсилогична експертиза изх. № И-4308/17.04.2019г. по ДП 24/2019г. /
лист. 56-59 от делото/.
На основание чл.207, ал.7 от ЗМВР за резултатите от
разследването е изготвена обобщена справка с рег. №4072р-7154/26.06.2019г., в
която дисциплинарно-разследващият орган, след като е изложил установената при
дисциплинарното разследване фактическа обстановка, е направил извод, че с действията
си младши инспектор М. виновно е нарушил нормите за поведение на т.28, буква
„б“ и т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден със заповед рег. № 8121з-348/25.07.2014г. на МВР, последно изм. със
заповед рег. №8121з-1619/21.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, както
и т.4 от заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи, което
е преценено от комисията като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за
което се налага дисциплинарно наказание “уволнение”, поради което е предложил
за допуснатото нарушение на служебната дисциплина, на основание чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на
основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния
служител да бъде прекратено.
На 26.06.2019г. на М. е връчена покана №
4072р-7155/26.06.2019г. за запознаване с обобщената справка с посочена дата и
час за явяване в РУ – Ивайловград – 26.06.2019г., в 13.30 часа. Видно от
собственоръчно изписаното върху обобщената справка М. се е запознал с нея на
26.06.2019г. Допълнително становище или възражения не са били представени от
държавния служител в така определения му срок видно от докладна записка рег.
№4072р-7206/27.06.2019г. / лист 60 от делото/.
Със становище рег. № 4072р-7211/27.06.2019г. на
дисциплинарно-разследващия орган до директора на ГД „ГП“ при МВР, на основание
чл.207, ал.12 от ЗМВР, комисията е предложила за допуснатото тежко нарушение на
служебната дисциплина на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР на М. да бъде
наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР служебното правоотношение да бъде прекратено.
Материалите
по дисциплинарното производство, в това число изготвената обобщена справка,
ведно със становището на разследващия орган и писмените обяснения на М. дадени
в хода на дисциплинарното производство, са приети от дисциплинарно –
наказващият орган на 16.07.2019г., видно от поставените резолюции „Запознах се“
, „Да“ и „Приех писмените обяснения“ –Кичиков. Въз основа на изложените в
предоставените му книжа фактически данни директорът е приел, че е налице
извършено нарушение на служебната дисциплина и е издал оспорената в настоящото
съдебно производство заповед Рег. № 3282з-2136/16.07.2019г., с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на
15.02.2019г. около 13:00ч. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в това, че на посочената дата е управлявал в гр. И. по ул.“Б.“
джип „Г.Ч.“ с рег. № СВ..КВ, собственост на И. А.М. от гр. С. и се е държал
арогантно с пресичащ пътното платно възрастен пешеходец. В 13:05 часа на същата
дата мл. инспектор М. е спрян за проверка от служители на РУ-Ивайловград, при
извършен му в 13:30 часа тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Дрегер Drug Check 3000, LOT AERL – 0361, REF 8325554“, същият е
показал положителен резултат за наркотично вещество тетрахидроканабинол.
Извършената съдебна химико-токсилогична /токсикохимична/ експертиза във Военно
медицинска академия с изх. № И-4308/17.04.2019г., установява и доказва
употребата на наркотично вещество от изследваното лице В.К.М.. Това деяние е
квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като тежко нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се във виновно неизпълнение на правилата за
поведение на държавните служители в МВР от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден със заповед №8121з-348/25.07.2014г. на
министъра на вътрешните работи, изменен със заповед №8121з-581/08.06.2016г. и
заповед №8121з-1619/21.12.2016г., а именно на разпоредбите на т. 19 (Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява), т.28 (Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на
участник в пътното движение се подчинява: буква а) на нормативно определените
правила за движение по пътищата в Република България, буква б) на забраната да не
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на
изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно
време или по времето на ползване на отпуск, както и неизпълнение
изискванията на т.4 от заповед № 8121з-396/05.08.2014г.
на министъра на вътрешните работи
забраняваща да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по
време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното
работно време или по времето на ползване на отпуск. Деянието е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, и с което се уронва престижа на службата по смисъла
на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради което на М. е наложено наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 18.07.2019г.
Представени от ответника са и протоколите, с които е
удостоверено, че В.М. на длъжност полицай в МГПГ от ГПУ-Ивайловград към РДГП –
Смолян, ГДГП – София е запознат с Етичен кодекс за поведение на държавни
служители в МВР и заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните
работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на
МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.
По делото е представена и съдебна химико –токсилогична
експертиза, изготвена от маг. химик и съдебен токсиколог от специализирана
Химикотоксилогична лаборатория към ВМА – София на дата 02.04.2019г. със
заключение, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби от
лицето В.М. е установена и доказана употребата на наркотично вещество
тетрахидроканабинол.
По делото е изискано и представено от прокурор при РП-
Ивайловград Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение на лицето В.К.М. от 11.06.2019г., като в придружителното писмо към
постановлението е отбелязано, че по отношение на лицето във връзка с внесения в
Районен съд – Ивайловград обвинителен акт е образувано НОХД №75/2019г.
Като
свидетел по настоящото дело е разпитан служителя на РУ-Ивайловград Г.Т.С.,
който на 15.02.2019г. заедно с колегата си Д. Д. извършил възложената им
проверка по отношение на В.М.. Г.С. потвърждава описаните от него факти в даденото
на 29.03.2019г. сведение, съставения АУАН и протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същия не отрича, че
първоначално направеният тест за наркотици на място е бил некачествен. Това го
обяснява със студеното време. Поради което преценили, че следва да бъде
направен втори тест вече в сградата на РУ-Ивайловград, който тест показал
положителен резултат за наркотично вещество тетрахидроканабинол. Свидетелят
сочи, че само по отношение на отрицателните тестове се води дневник, в който
същите били надлежно вписвани. По отношение взетата от М. кръвна проба и урина заявява,
че той е придружил лицето до ЦСМП – Ивайловград, като преди да бъдат изпратени пробите
във ВМА той е залепил стикер, но след това кой и как ги е изпратил това не може
да каже.
При тази фактическа установеност съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице - адресат на
акта, и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспорената заповед рег. № 3282з-2136/16.07.2019г. е
издадена от компетентен орган – директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“,
в рамките на предоставените му от закона правомощия по чл.204, т.3 от ЗМВР, във
връзка с чл.37, т.1 и чл.38, т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР,
дисциплинарните наказания се налагат със заповед от ръководителите на
структурите по чл.37, сред които са главните дирекции, за всички наказания по
чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато в случая е
заемал жалбоподателя.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и е мотивирана с подробно изложение на фактическите и правните основания
за нейното издаване, съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение, за
извършването на което е санкциониран жалбоподателят В.М., е индивидуализирано в
достатъчна степен от фактическа страна, както и са посочени правните основания,
довели до налагане на най-тежкото наказание „уволнение“. Конкретните
обстоятелства, съставляващи хронологичното описание на събитията, поведението
на служителя, както и последователността на предприетите действия за
установяване на обективната истина, довели до извод за извършено нарушение на
Етичните правила от жалбоподателя, са изложени подробно в изготвените обобщена
справка с рег. № 4072р-7154/26.06.2019г. и становище с рег. №
4072р-7211/27.06.2019г. на надлежно определения дисциплинарно-разследващ орган,
към които заповедта също препраща, а доказателствата въз основа на които същите
са изготвени се съдържат в дисциплинарната преписка.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е
образувано с нарочна заповед на компетентния за това орган съобразно
изискванията на чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни
за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, която
е връчена на жалбоподателя. Срокът за разследване на дисциплинарното
производство е бил удължаван с нарочни заповеди на За директор на ГД „ГП“ -
МВР, които са връчени на жалбоподателя. По направения отвод на първоначално
определения за председател на дисциплинарно-разследващия орган и издадената в
последствие заповед № 3283з-1280/22.04.2019г. на За директор на ГД „ГП“ – МВР,
с която е определен нов председател в лицето на Г. М. Г., отново е налице
надлежно уведомяване на дисциплинарно привлеченото лице.
Неоснователни са и релевираните от жалбоподателя
възражения, че наказанието е наложено извън предвидените в чл.209 ЗМВР срокове.
Основните доказателства, на които се базира изготвената обобщена справка за
резултатите от разследването и становището на дисциплинарно-разследващия орган
са не само съставеният АУАН № 514353/15.02.2019г. на жалбоподателя, издаденият
талон за медицинско изследване № 0027433 и съставеният протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози от същата
дата, но и изготвената съдебна химико-токсилогична експертиза за наличие на
наркотични и упойващи вещества в предоставените проби от кръв и урина, взети от
лицето В.М. на 15.02.2019г. в ЦСМП гр. Ивайловград. Това е и причината,
обобщената справка и становището на дисциплинарно-разследващия орган да бъдат
изготвени след получаването на последно посочения документ, което пък от своя
страна е довело до това на два пъти да бъде удължен срока за разследване на
дисциплинарното производство, като последно определената дата за приключването
му е 26.07.2019г. Освен това и в двете заповеди, с които е удължен срока по
дисциплинарното производство, като основен мотив за това е посочено „получаване
на допълнителни материали по случая – заключение от назначената химическа
експертиза“.
С оглед изложеното съдът намира, че удължаването на
срока на разследване по дисциплинарното производство не е извършено при липса
на основания и при превратно упражняване на власт.
Всички материали от дисциплинарното производство са
постъпили при дисциплинарно-наказващият орган на 16.07.2019г., видно от
положената върху самата обобщена справка с рег. № 4072р-7154/26.06.2020г. дата
под резолюцията на директора на ГД „ГП“, като заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена на 16.07.2019г. Следователно, спазен е срокът по чл.195,
ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.196 от ЗМВР, а именно наказанието да бъде наложено
не по-късно от два месеца след откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му.
На жалбоподателя е връчена покана и той е дал писмени
обяснения във връзка с установеното нарушение, а именно, че не е управлявал МПС
след употреба на упойващо вещество. Депозираните от жалбоподателя писмени
обяснения са приети от дисциплинарно-наказващия орган. На жалбоподателя са
разяснени правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР, връчени са му срещу подпис заповедта
за образуване на дисциплинарното производство, изготвената обобщена справка за
резултатите от проведеното разследване и становището на дисциплинарната
комисия, въз основа на които е издадена оспорената заповед. Предоставена му е
възможност да се запознае с всички материали от проведеното дисциплинарно
производство и да даде допълнителни обяснения или възражения. В хода на
производството същия не е възразил да е налице действие от страна на
дисциплинарната комисия, което да нарушава правото му на защита. Прави
впечатление, че въпреки дадената му възможност за активно участие в
дисциплинарното производство М. се е възползвал единствено от възможността да
даде само едно обяснение от 06.03.2019г., което съответно е прието и оценено от
дисциплинарно-наказващия орган при издаване на процесната заповед.
Съдът намира, че възприетата от
дисциплинарно-наказващия орган фактическата обстановка се установява по несъмнен
начин от доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, както
и от тези в хода на съдебното производство, които са достатъчни, за да
обосноват ангажирането на дисциплинарната му отговорност на посоченото в
заповедта правно основание.
Съгласно чл.194, ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната
отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или
бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани
със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно
дължимото поведение на служителя. Съгласно чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР е дисциплинарно нарушение.
Поведението на жалбоподателя е в противоречие и грубо
нарушава правилата за поведение на служителите в МВР, регламентирани в т.19 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР („Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява“), т.28, буква а) от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР(„Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си
на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила
за движение по пътищата в Република България; буква б) на
забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по
време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното
работно време или по времето на ползване на отпуск“) и на т.4 от заповед
№8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи, която е с идентично
съдържание с цитираната по –горе разпоредба на т.28 от ЕК, съобразно която на служителите в МВР е забранено управлението на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на
служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време
на ползване на отпуск.
С
поведението си М. не е дал добър личен пример, не е проявил уважение към
останалите представители на обществеността и не е опазил доброто име на
институцията, която представлява. С оглед задачите и дейността на МВР
законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в
МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на
служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време
и извън местоработата. Следователно, дисциплинарна отговорност се ангажира и в
случаите на действия, с които са допуснати правонарушения по други действащи в
държавата закони или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано с
изпълнение на служебни задължения. Така отговорността на държавните служители в
МВР е различна от дисциплинарната отговорност по Кодекс на труда или по Закона
за държавния служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и са
основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице
основание и за наказателна или административно-наказателна отговорност. В този
смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007г. на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 4/2007г., според което: „Под „престиж
на службата” следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на
което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да
опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно
спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и
утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика,
незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване
или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на
обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност”. Затова се изисква
деянието да е „уронващо престижа”, т.е. не е задължително престижът вече да е
уронен. Съгласно цитираното тълкувателно постановление „е достатъчно поведението
да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо
деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са
станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на МВР”. В конкретния казус, свидетели на
деянието са други служители на МВР, както и органите на прокуратурата, като е
била налице и обективна възможност същото да стане достояние на по-широк кръг
лица, тъй като то е осъществено на публично място. Безспорно подобно поведение
на полицейски служител е уронващо престижа на МВР. Това е така, защото
очакванията на обществото към полицаите е те да осъществяват дейността на МВР
спазвайки принципите посочени в чл.3 от ЗМВР и по-конкретно: спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България
е страна.
С оглед
изложеното установеното поведение на жалбоподателя, което е несъвместимо с
установените етични правилата на поведение на държавните служители в МВР, е
правилно квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което на жалбоподателя законосъобразно е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение.
В заключение
следва да бъде посочено, че установеното по надлежния ред от органите на пътна
полиция, чрез еднократен полеви тест Drager Drug Check 3000, наличие на
упойващо вещество тетрахидроканабинол в слюнката на жалбоподателя означава и
доказва по несъмнен начин, че към момента на проверката, извършена от служители
в РУ- Ивайловград М. е бил под въздействието му. Безспорно е, че резултатите от
полевия тест са потвърдени и от взетата предвид в хода на дисциплинарното
производство съдебна химико-токсилогична експертиза, изготвена от експерти във
ВМА – София. В която изрично е записано, че положителният имуноаналитичен тест
за тетрахидроканабинол/ метаболити в орална течност и урина и концентрационният
интервал, в който попада установеният специфичен метаболит на ТНС в кръв,
кореспондира на употреба на наркотично вещество в период от време по-голям от
12-24 часа от вземане на кръвната проба и/или прием на продукт / канабис,
марихуана/. В тази връзка и с оглед изложените възражения от процесуалния
представител на жалбоподателя в депозираната по делото писмена защита всички в
насока, че извършеното изследване и взетите проби са в несъответствие с
разписаните правила в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и опорочават
същите, следва да бъде посочено, че резултатите от взетите проби не са оспорени
от жалбоподателя в хода на образуваното производство. Поради което на този етап
от производството да се твърди за неспазена процедура е несъстоятелно. При
несъгласие от страна на жалбоподателя с отчетения резултат същият е разполагал
с възможността разписана в разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. да
поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по
производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4. По делото от жалбоподателя
не се представиха доказателства в тази насока.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че оспорената заповед е издадена при правилно
приложение материалният закон и в съответствие с преследваната от закона цел,
доколкото в настоящия случай се касае за нарушение на основни принципи в
държавната служба, а именно спазване на закона, чрез даване на личен пример от
страна на служителите. Наложеното дисциплинарно наказание от своя страна
предполага и прекратяване на служебното правоотношение на служителя, съгласно
нормата на чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
По изложените мотиви съдът приема, че не са налице
основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорения акт, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, на
основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ, вр. чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 50.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция,
съобразена с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния
представител на ответника, която се оценява като несъществена изразяваща се
само в представяне на писмена защита по делото с бланкетни доводи и липса на
какъвто и да било интерес във връзка с развитието на настоящия процес.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Административен съд – Хасково, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед рег. № 3282з-2136/16.07.2019г. на
директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните
работи, с която на В.К.М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1,
т.13, чл.204, т.3, във връзка с чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, и
на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му
правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи съдебни разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: