РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. гр.Мадан, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100200 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Н. С. Х. ЕГН
********** с адрес * против Държавата чрез Министерство на земеделието и
храните, Код по БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление
Област София (столица), общ. Столична, гр. София, район Красно село, п.код
1040, бул. Христо Ботев, № 55, с която е предявен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде признато
за установено между страните, че ищецът е собственик на основание
давностно владение на реална част с площ 889 квадратни метра находящи се в
западната част на имот идентификатор * с НТП Друг вид
дървопроизводителна гора, с обща площ 504106 кв. м, стар номер *, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-12/10.03.2010 г., издадена от
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с
идентификатори 63207.13.36, 63207.27.42, 63207.27.45, 63207.27.46,
63207.27.47, 63207.27.48, 63207.27.49, 63207.29.10, 63207.29.11, 63207.31.1,
63207.31.2, 63207.31.3, 63207.31.4, 63207.31.5, 63207.31.6, 63207.31.7,
63207.31.10, 63207.31.19, 63207.31.20, 63207.31.22, 63207.31.24, 63207.31.25,
63207.31.30, 63207.31.31, 63207.31.33, 63207.31.34, 63207.31.35, 63207.31.36,
63207.31.37, 63207.31.38, 63207.31.39, 63207.32.1, 63207.32.2, 63207.32.3,
63207.32.4, 63207.32.5, 63207.32.6, 63207.32.7, 63207.32.8, 63207.32.9,
63207.32.11, 63207.32.12, 63207.32.13, 63207.32.14, 63207.32.15, 63207.48.1,
63207.48.2, 63207.48.3, 63207.48.4, 63207.48.7, 63207.48.8, 63207.48.9,
63207.48.10, 63207.48.12, 63207.48.19, 63207.48.49, 63207.48.51, 63207.52.1,
63207.52.2, 63207.52.3, 63207.52.4, 63207.52.8, 63207.52.19, 63207.52.21,
63207.52.25, 63207.128.1, 63207.128.2, 63207.128.3, 63207.128.4, 63207.128.5,
63207.128.10, 63207.505.52, 63207.505.54, която реална част е повдигната с
1
жълт цвят на изготвената комбинирана скица към заключението на СТЕ,
находяща се на л. 95 от делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът в границите на имот
идентификатор * с НТП Друг вид дървопроизводителна гора, с обща площ
504106 кв. м, стар номер *, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
12/10.03.2010 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 63207.13.36, 63207.27.42,
63207.27.45, 63207.27.46, 63207.27.47, 63207.27.48, 63207.27.49, 63207.29.10,
63207.29.11, 63207.31.1, 63207.31.2, 63207.31.3, 63207.31.4, 63207.31.5,
63207.31.6, 63207.31.7, 63207.31.10, 63207.31.19, 63207.31.20,
63207.31.22, 63207.31.24, 63207.31.25, 63207.31.30, 63207.31.31,
63207.31.33, 63207.31.34, 63207.31.35, 63207.31.36, 63207.31.37, 63207.31.38,
63207.31.39, 63207.32.1, 63207.32.2, 63207.32.3, 63207.32.4, 63207.32.5,
63207.32.6, 63207.32.7, 63207.32.8, 63207.32.9, 63207.32.11, 63207.32.12,
63207.32.13, 63207.32.14, 63207.32.15, 63207.48.1, 63207.48.2, 63207.48.3,
63207.48.4, 63207.48.7, 63207.48.8, 63207.48.9, 63207.48.10, 63207.48.12,
63207.48.19, 63207.48.49, 63207.48.51, 63207.52.1, 63207.52.2, 63207.52.3,
63207.52.4, 63207.52.8, 63207.52.19, 63207.52.21, 63207.52.25, 63207.128.1,
63207.128.2, 63207.128.3, 63207.128.4, 63207.128.5, 63207.128.10,
63207.505.52, 63207.505.54, притежава и е собственик на реална част от него с
площ 889 квадратни метра находящи се в западната част на имота. Процесната
реална част е в периферията зеверозападна посока към с идентификатор *по
КККР на Р. който имот бил собственост на ищеца ми по наследство и
давностно владение. Ищецът от 1970 г. владеел реалната част с площ 889
квадратни метра находяща се в западната част но горния имот явно и
необезпокояван от никого, като свой, а преди това имота се е владял от
неговите родители също явно и необезпокояван от никого като свой в период
повече от 50 г. в процесната реална част имало изградена селскостопанска
сграда с площ от 50 кв. м., която сграда е построена от родителите на ищеца
през 40 години на миналия век, като същата сграда от 1970 г. се владее и
поддържа от ищеца. Процесния имот граничи с друг имот на ищеца, а именно
имот с идентификатор * по КККР на Р. възстановен на Р. П. баба на ищеца с
Решение № 589/30.03.2000 г. на ПК Р.. Граничната ивица между
горскостопанската карта която разделя земеделската зема и горска територия
представлявала изкуствено създадена, нанесена линия така наречената
контакстна зона и единствено и само графичното приобщаване на процесната
реална част към горска територия не можело и не следвало да се приема че
имота е горска територия и принадлежи на ответника. Имотът бил
собственост на ищеца въз основа на осъществено от него давностно владение.
Ищецът в нито един момент от 1970 г. до сега не бил губил владението на
имота, като неговото владение било манифистирано пред всички. Процесния
имот въпреки че по КККР е отбелязано че е вид територия Горска, НТП Друг
вид дървопроизводителна гора не представлявал гора по смисъла на чл. 2, ал.
2, вр., ал. 1 от ЗГ., а именно земя, заета от горскодървесна растителност с площ
не по-малка от 1 декар. По смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗГ не се включват в
горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти
2
по ЗУТ, както и земеделските земи. Това означавало, че една и съща земя не
може да бъде урбанизирана, земеделска и едновременно с това да попада в
държавния горски фонд (ДФГ). Процесния имот винаги бил дворно място,
градина владяна от ищеца, и облагородявана от него. Имотът граничил с гора,
но не представлявал такава. Процесният имот се владял от бабата и дядото на
ищеца, а след това от ищеца, който продължил да обработва имота и след
масовизацията на земята и до настоящия момент този имот бил обработван от
ищеца и при липса на спорове с трети лица. По изложените съображения моли
за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че
възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, земи и
гори от горския фонд се извършва по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи и на Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд от общинската служба
по земеделие по местонахождение на имотите. Съгласно чл.12.ал.2 от ЗСПЗЗ,
правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи,
протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри,
молби- декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство,
счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване,
в това число и по Закона трудовата поземлена собственост от 1946г. и
правилника за неговото прилагане, както и други писмени доказателства. По
аналогичен ред са регламентирани и документите, доказващи правото на
собственост в ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, правото на
собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени
писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса
на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-
поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации,
стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства,
допустими по ГПК. Следователно след като ищецът не се е ползвал от
специалния ред за възстановяване на процесните земи, гори и земи от горски
фонд, то не може да иска възстановяване на същите по реда на чл. 124 от ГПК.
тъй като такъв иск е недопустим т.е специалният закон дерогира общия закон.
Ответникът сочи, че придобивната давност е оригинерен способ за
придобиване на право на собственост върху имот или друга вещ, чрез
непрекъснатото и необезпокояваното й владение за определен период от
време. Същият се прилага във всички случаи, освен когато съществува
изрична забрана. Подобна забрана е въведена с разпоредбата па чл. 86 от
Закопа за собствеността (ЗС) от 1951 г., според която не може да се придобие
по давност вещ, която е социалистическа собственост. Такива, съгласно чл. 2
от ЗС (в същата редакция), са имотите на държавата, на кооперациите на иа
другите обществени организации. През 1990 г. разпоредбата на чл. 86 от ЗС
приема редакцията, че не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост (ДВ. бр. 31 от 1990 г.). С изменението на
разпоредбата на чл. 86 от ЗС (редакция. ДВ. бр. 33 от 1996 г.) става възможно
придобиването по давност на вещи - държавна собственост, с изключение
3
единствено вещите, които са публична държавна собственост. За имотите,
които са държавна собственост, давност не е могла да тече на основание
разпоредба на чл. 86 от ЗС в редакцията и до 01.06.1996 г., когато влиза в сила
Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (редакция ДВ.
бр. 33 от 19.04.1996 г,). с който се въвежда забрана единствено за имоти, които
са публична държавна собственост. Давностният срок за придобиване на
имоти - държавна частна собственост спира да тече с влизане в сила на
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за държавната
собственост (ДВ, бр. 46 от 2006 г.). Мораториумът върху придобиването по
давност на недвижими имоти частна държавна собственост е удължаван през
годините, като с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на
Република България (обн..ДВ,бр. 18 от 04.03.2022 г.) по конституционно дело
№ 16 от 2021 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.
1 от ЗДЗС и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността. Сочи, че разпоредбите на ЗС. забрана за придобиване
по давност на имоти - частна държавна собственост действа до 01.06.1996 г. и
от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. включително. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е изслушано заключение на СТЕ, съгласно което при
извършения оглед от вещото лице се установило, че процесният имот, с площ
889 кв.м., находящи се в западната част на поземлен имот с идентификатор *
по КККР на гр.Р. е част от един имот, ограден с ограда от бетонови колове и
мрежа, в който има построена едноетажна масивна сграда, с таванско
помещение. Ограденият и с материализирани на терена граници имот включва
имот с идентификатор 63207.31.37, с площ 1908 кв.м., в м."Ф.", с трайно
предназначение на територията - земеделска и с начин на трайно ползване -
ливада, възстановен на Р. Т. М. с Решение №589 от 30.03.2000 год. на ОСЗГ
гр.Р. и процесният имот, с площ 889 кв.м. Между процесния имот и имот с
идентификатор * няма видима граница. Целият имот е ливада, като в горната
част има масивна едноетажна сграда, с тавански етаж. Около сградата има пет
плодни дървета /сливи и ябълки/, един бор до самата ограда, две млади
декоративни дървета и две брези от източната страна. Други дървета в имота
няма. Около сградата има подравнена площадка - двор, с настилка - бетонова
и плочки, външно масивно стълбище за тавана, подпорна стена пред сградата.
Зад сградата също има подпорна стена и над нея подравнена площ - в момента
затревена. Сградата е електрифицирана, като има електромер и партида в
ИВН. Има външна тоалетна, на яма. Няма водопровод.
При извършената проверка в ДГС Смилян на вещото лице са
предоставени копия от Лесоустройствените проекти от 2010 и последния - от
2020 год. Лесоустройствения проект на Държавно горско стопанство Смилян е
утвърден на 01.07.2010 год. от Изпълнителна агенция по горите към МЗХ
/няма отделна заповед/. По този проект процесният имот попада в подотдел
557-т - иглолистни гори, склопена култура и в подотдел 558-к - иглолистни
гори, склопена култура. На графичната част се вижда, че сградата е отразена,
но тя е нанесена схематично /не точно/ и попада извън горската територия.
4
Със Заповед 229/11.03.2020 год. на Изпълнителна агенция по горите към МЗХ
е утвърден горскостопанския план за държавните горски територии в района
на дейност на ТП „Държавно горско стопанство Смилян“, с.Смилян, както и
инвентаризацията на горските територии, плана за ловностопанските
дейности и плана за дейностите по опазване на горските територии от пожари.
По този план процесният имот попада в подотдел 557-т - иглолистни гори,
склопена култура и в подотдел 558-к - иглолистни гори, склопена култура.
Имот с идентификатор 63207.31.32 по КККР на гр.Р. е идентичен с имот №*
по КВС на гр.Р.. По данните от КВС имотът е нанесен в Лесоустройствените
планове. В Лесоустройствения проект на държавно лесничейство Смилян
Смолянска област, утвърден от Национално управление на горите към МЗХ
през 2001 год. процесният имот попада в подотдел 557-н и в подотдел 558-в. В
Лесоустройствения проект от 1987 год., одобрен от Асоциация по горско
стопанство и горска промишленост процесният имот попада в подотдел 557-к.
По Лесоустройствения проект на Горско стопанство „Смилян", утвърден от
Министъра на Министерството на горите и опазване на природната среда
ИППГСС „Агролеспроект" на 17.12.1975 год. процесният имот попада в
селскостопански фонд. По Лесоустройствения проект на Горско стопанство
„Смилян", одобрен от Комитет по горите и горската промишленост при
Министерски съвет ВПД „Агролеспроект" на 14.01.1963 год. процесният имот
попада в селскостопански фонд. Според заключението на вещото лице
процесният имот е приобщен към горска територия с плана от 1987 год. -
Процесния имот в КВС на Р. е част от имот №000022, напълно идентичен с
имот с идентификатор * по КККР на гр. Р.. Според вещото лице може да се
каже, че е налице грешка в лесоустройствените планове и в КВС на Р. за
процесния имот и неговото отразяване, тъй като имота няма характеристиката
на горска територия. Той е застроен имот, с изградена вертикална планировка.
Процесният имот не е отразяван като самостоятелен, или като част от
земеделския имот, възстановен на Р. М. в картата на възстановената
собственост /КВС/ на гр.Р.. В Общинска служба Р., Областна дирекция
Земеделие Смолян и АГКК Смолян няма налични ЕТК. Няма и орто-фото
карти. От сателитните снимки от 2000 година, до сега се вижда, че процесният
имот е застроен и с изградена вертикална планировка и е едно цяло с имот
63207.31.37. Към заключението са представени копия от лесоустройествените
планове, като е изготвена и комбинирана скица М 1:1000.
Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като обективна,
компетентна, отговаряща в цялост на поставените задачи и обоснована.
В о.с.з. е разпитан свидетелят Д. Ф. К., който познава имота, който се
претендира от ищеца. Свидетелят от 1981 г. е започнал работа като горски
надзирател в този район. Свидетелят заявява, че този имот 1981 г. го е заварил
на това положение – имало една дървена постройка за материали,
инструменти, селскостопанска сграда. Имотът е заграден, вътре в имота
нямало дървета. Оградата на имота се състояла от циментови или дървени
колове, и с мрежа. Според свидетеля през 1981 г., когато свидетелят започнал
да работи в горското стопанско имало ограда и стопанска сграда. Откакто
помни свидетеля, а той бил започнал през 1981 г. имотът се обработвал от Н.
5
Х.. Преди това не можел да каже кой го обработвал. Според свидетеля е
нямало спорове за този имот от 1981 г. до сега. Свидетелят няма спомен вътре
в имота да е имоло иглолистни или широколистни дървета. Имало
плодородни дървета, ябълки, круши, череши, но нямало иглолистни или
широколистни дървета вътре в имота, който бил заграден. Извън оградата
вече било горски фонд, имало дървета, имало иглолистни дървета, имало бук,
но това вече било извън оградата. Свидетелят охранявал този район 15-20
години. Не му било правило впечатление да има допълнително някакви
промени, така го заварил имота и така го бил оставил. Свидетелят бил
маркирал около имота суха паднала маса. Свидетелят заявява, че по негово
време не е имало рязане на дървета.
В о.с.з. е разпитана свидетелката А. И. М., която заяви, че живее в кв.В.
в гр.Р. от 1978 г. Оттогава познавала семейството на Н. Х., ходили с децата
там, където било мястото, мястото се казвало Ф.. Мястото било заградено,
имало дървена постройка, в която съхранявали разни инструменти, касетки.
След това от свекърва й знаела, че мястото от 1970 г. се обработва. Имало
овощни дръвчета, имало бор пред постройката. Отделно зад постройката
имало борова горичка, но имало и ограда. До оградата имало градинка, която
я сеели с ягоди, с боб, отделно надолу имало картофена градина. Винаги е
било заградено, не била местена границата. Имотът обработвала възрасна
жена, а впоследствие й помагал ищецът. В ограденото място никога не е имало
борова гора. Н. Х. не е имал спорове с някой за това място. След като
починала възрастната жена, Н. поел да обработва това място. Възрастната
жена се казвала Р. Т. П.. Н. Х. заедно с внука му работили като международни
шофьори и пътували в чужбина. Границата на имота към с.Боево била път. От
другата страна имотът граничил с градина на М. С. и Й. С.. От другата страна
била боровата горичка, където била вилата, а надолу под мястото има
местност, която се нарича В.. Според свидетелката имотът е 2 дка. Имотът бил
ограден от всички страни. Имало мрежа, имало железни колове.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят С. С. Ш., който заяви, че знаел
имота на ищеца от дете. Ползвал го бабата на ищеца, която починала. Знаел,
че ищецът ползвал единият ъгъл. От както е дошъл в гр. Р. около 1980 г.
ищецът ползвал имота. Имотът бил затревен, ливада бил, навремето сеели
картофи, бил градина. Имотът имал ограда, оградата била много от отдавна,
не можел да каже откога. Вътре в имота, който ползвал ищецът, не е имало
дървета, бил градина. Не знаел някой да е спорил с ищеца за този имот.
Имотът на ищеца се намирал в местността Ф.. Ищецът бил шофьор през
годините, сега бил пенсионер. Бил шофьор на тирове, пътувал в чужбина.
Оградата на имота била мрежа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
обективни, еднопосочни, основани на преки впечатления, взаимодопълващи
се, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Като доказателство по делото е прието Решение № 589/30.03.2000 г. на
ПК гр. Р., с което на наследниците на Р. Т. М. са възстановени: Ливада от 3.800
дка, девета категория, в местност Ф., имот № 030001 по картата на землището,
Пасище мера от 5,687 дка, девета категория, местност В., имот № 030002 по
6
картата на землището. Ливада от 1.908 дка, пета категория, местност Ф., имот
№ 030004 по картата на землището, Ливада от 1.544 дка, пета категория,
местност Горна Ливада, имот № 031018 по картата на землището, Ливада от
0,557 дка, шеста категория, имот № 04800 по карата на землището, пасище,
мера от 0,904, шеста категория, местност В., имот № 048020 по картата на
землището, Пасище, мера от 1,548 дка, шеста категория, местност Б., имот №
048025 по картата на землището, Ливада от 1,579 дка, шеста категория,
местност Б., имот № 048035 по картата на землището.
Като доказателство по делото е прието Удостоверение за наследници
изх. № ГС-20160-151 от 22.04.2025 г. на Р. С. П., бивш жител на гр. Р.,
починала на 12.03.2002г., издадено от Община Р., видно от което ищецът Н. С.
Х. е съпруг на дъщерята на Р. С. П. – Ф. Т. О., починала на 14.03.2012 г.
Като доказателство по делото е прието удостоверение изх. № ПО-21-36
от 17.09.2025 г., издадено от Министерство на земеделието и храните, ОД
Земеделие Смолян, Общинска служба по земеделие гр. Р., с което на осн. чл.
27, ал. 5, т. 3 вр. чл. 27, ал. 3 от Закона за горите се удостоверява, че поземлен
имот с номер 31.32 в землището на гр. Р. с ЕКАТТЕ 63207 с площ 504.106 дка,
вид територия: за нуждите на горското стопанство, в местността Р., съгласно
скица № 15-1886548/17.09.2025 г. е частна държавна собственост.
Поземленият имот попада в горски територии с посочените характеристики в
чл. 27, ал. 4 на Закона за горите: горски територии – държавна собственост,
извън посочените в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 и е частна държавна собственост.
Удостоверение е издадено във връзка с искане на директора на ДГС Смилян от
17.09.2025 г. Собствеността на държавата върху описания имот- горска
територия е определена съгласно регистъра към КВС/КК. За имота няма
влезли в сила решения за възстановяване правото на собственост. Правата за
управление на поземления имот са предоставени на Министрество на
земеделието и храните ДП ЮЦДП Смолян. Към удостоверението е издадена и
скица.
Като доказателство по делото е прието Решение № 589 от 11.01.1993 г.
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. Р. – В., с което на Р. Т.
М. са възстановени имоти в размер на 8.5 дка, сред които ниви, ливади и
пасища в местностите И., К., Ф. (1 и 3 дка), Б., Б., В. (1 дка), Гор. Ливада, Б..
Като доказателство по делото е приет констативен протокол серия МК
№ 000978 от 04.04.2025 г. , от Регионална дирекция по горите – гр. Смолян от
04.04.2025 г., съставен по повод получено заявление за незаконно
строителство в горска територия. Извършена била проверка в отдел 558,
потодтел „к“, попадащ в имот * – ДГТ по ГСП на ГП ДГС Смилян и имот * –
земеделска земя. Установено било, че имот с номер * е ДГТ и част от него
попада в отдел 558, подотдел „к“. На периферията на подотдел 558-к в
северозападна посока към имот с № * представляващ земеделска земя има
изградена масивна телена ограда. Гранична ивица по горскостопанска карта,
която разделя земеделската земя от горската територия представлява
изкуствено нанесена линия върху горскостопнакска карта перпендикулярно на
преминаващия асфалтов път за с. Б.. Към момента на проверката не е
7
установено точното място на границата разделяща земеделската земя от
горската територия и не става ясно изградената сграда дали попада в нея.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Правният интерес на ищеца от предявяването на установителен иск за
собственост се обуславя от обстоятелството, че в представената по делото
скица държавата е посочена като собственик на реална част от имота, за която
ищецът твърди, че е неин собственик, което е посочено и в представеното като
Удостоверение изх. № ПО-21-36 от 17.09.2025 г., издадено от Общинска
служба по земеделие гр. Р., съгласно което имот 63207.31.32 попада в горски
територии и е частна държавна собственост. По дела, които се отнасят до
горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред
съда от министъра на земеделието, храните и горите или от оправомощено от
него длъжностно лице (чл. 27, ал. 6 от Закона за горите), поради което е
налице необходимата процесуална легитимация на страните по делото. С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице правен
интерес от предявяване на иска по отношение на ответника.
Ищецът твърди, че е придобил процесната реална част въз основа на
давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, продължило повече от 10
години, което продължава и до настоящия момент. Наведеното придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага
осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от
закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално
дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи
са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и
субективният (animus) - намерението за своене. Правната теория и съдебната
практика приемат, че владението притежава и някои допълнителни признаци
то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.
Установяването на допълнителните признаци предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическата власт върху имота представлява владение.
Съгласно оборимата презумпция по чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
упражнявал фактическата власт върху процесния имот от около 1980 г., като е
продължил владението върху имота от Р. С. П. (майка на съпругата на ищеца),
която била собственик на други имоти в района. В тази връзка съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. Ф. К., А. И. М., С. С. Ш.,
които безпротиворечиво и категорично установяват, че ищецът е упражнявал
фактическата власт върху процесната реална част. Реалната част върху която
ищецът е упражнявал фактическа власт е установена, както по площ, така и по
граници от заключението на изготвената по делото СТЕ, което съдът
кредитира. От показанията на св. Д. Ф. К., който заяви, че в качеството си на
служител на ДГС Смилян в период от 15-20 години е охранявал района, в
който се намирал процесния имот в период, се установява че от 1981 г.
8
материализираните граници на ползваната от ищеца реална част не са
променяни. Липсват данни до датата на подаване на исковата молба някой да
е имал претенции към процесния имот или да е нарушавал владението на
ищеца. Обстоятелството, че ищецът е работил като международен шофьор и е
отсъствал през определени периоди от време от територията на страната в
настоящия случай е ирелевантно, доколкото разпоредбата на чл. 81 от ЗС
предвижда прекъсване на давността единствено при загубване на владението.
По делото липсват данни установената около 1980 г. фактическа власт от
ищеца спрямо процесния недвижим имот да е било загубено. Съгласно
оборимата презумпция по чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В случая
презумпцията по чл. 69 от ЗС не е опровергана, поради което съдът приема, че
ищецът е упражнявал владение върху спорната реална площ в период от над
10 години, считано от 1981 г. до настоящия момент.
За придобиването по давност на имота обаче е необходимо да бъде
установено дали процесният имот е включен в режима на възстановяване по
ЗСПЗЗ или ЗВСВГЗГФ и приложима ли е забраната по чл. 86 ЗС за
придобиването му. Съгласно константната съдебна практика по приложението
на основната реституционна норма на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, не всички
земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ /в този смисъл
Решение № 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г. по описа на ВКС I г.о.,
Решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. по описа на ВКС, II
г.о., Решение № 197 от 10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г. на ВКС, I г.о. и др. /.
Изводът се налага от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо
или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от
държавата на правото на частна собственост по отношение на земеделските
земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските
имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците
им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ
(отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и
е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не са били реално
отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са
упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност не се прилага, съответно за тях не се прилага
спирането на давността с пар. 1, ал. 1 от ЗДЗС /обявена за
противконоституционна с Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 на КС
– ДВ бр. 18/2022 г./ Лицата, които претендират да са придобили права върху
такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално
право по общия исков ред. Аналогично е разрешението и по отношение
приложението на ЗВСВГЗГФ (в този смисъл е Определение №
50443/31.10.2022 г. по гр.д. № 1927/2022 г. на ВКС, I г.о.). Такъв е настоящия
случай - липсват данни имотът да е бил отнет в полза на държавата.
Представеното от ответника Решение № 589/11.01.1993г. на Общинска
поземлена комисия гр. Р. за възстановяване на Р. Т. М. е неотносимо,
9
доколкото не са представени доказателства някой от описаните в решението в
имоти да е идентичен с процесната реална площ. Отделно от горното от
самото представено от ответника Удостоверение по чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ е
записано, че за имота няма влезли в сила решения за възстановяване на
правото на собственост по реда на ЗВСВГЗГФ. Представеното от ответника
Удостоверение по чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ е издадено за целите на настоящото
производство, а не като титул на държавна собственост върху имота.
Посоченото в удостоверението относно наличието на частна държавна
собственост е без правно значение за принадлежността на правото на
собственост върху имота, тъй като от него не става ясно на какво основание
държавата е придобила собствеността върху имота. С оглед изложеното и
доколкото процесният недвижим имот не е бил отнет, за ищеца, който е
упражнявал фактическата власт върху него забрата по чл. 86 от ЗС не се
прилага, нито пък спирането на давността с пар . 1, ал. 1 от ЗДЗС.
Посоченото в удостоверението по чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ не може само по
себе си да обоснове извод, че имотът представлява горска територия по
смисъла на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗГ. От заключението на изготвената СТЕ,
което съдът кредитира с доверие се установява, че процесният имот няма
характеристиката на горска територия, а представлява застроен имот, с
изградена вертикална планировка, както и че е налице грешка в
лесоустройствените планове и в КВС на Р. за процесния имот и неговото
отразяване, а от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че имотът се владее от ищеца от 1981 г. и до настоящия момент,
т.е. в период значително надхвърлящ изискуемия от закона 10 годишен
давностен срок, както и че характеристиките на имота, вкл. и физическите му
особености през този период не са били променяни. Ето защо за процесния
имот не намира приложение разпоредбата на чл. 26 от ЗГ, доколкото същият
няма характер на горска територия.
С оглед изложеното съдът намира за осъществен фактическия състав чл.
79, ал. 1 от ЗС, въз основа на който ищецът е придобил собствеността върху
спорната реална част от недвижим имот с площ 889 квадратни метра
находящи се в идентификатор * по КККР на гр. Р., повдигната с жълт цвят на
изготвената комбинирана скица към заключението на СТЕ, находяща се на л.
95 от делото. Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Същите се констатираха от съда в размер на
50 лева за заплатена държавна такса, 5 лева за издаване на съдебно
удостоверение, 10 лева такса за вписване на исковата молба, 600 лева депозит
за СТЕ и 1000 лева – адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е
релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът намира следното:
На л. 136 от делото е представен договор за правна защита и съдействие
сключен между ищеца и пълномощника му, съгласно което договореното
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело е в
размер на 1000 лева, които са платени в брой. Размерът на адвокатското
10
възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв, следва да бъде справедлив
и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски
съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Следователно
законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско
възнаграждение то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на
предвидения в съответната наредба минимум. По последния критерий обаче е
налице произнасяне на Съда на Европейския съюз, обективирано в Решение
на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-
428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАдвС
(България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се
провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна
уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените
ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната цел на
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на
качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата
и интересите на страните в съдебното производство. В Наредбата обаче, както
е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали
действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради
което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се
постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по
смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с оглед всички обстоятелства по делото, а не
само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в
цитирания акт на ВАдвС. Със свое последващо Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС изрично е отрекъл
споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при
прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски
възнаграждения. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват достатъчна
степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Следователно, дължимият размер се преценява
от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и
правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че
адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо
овъзмезден (така и решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., Г.
К., III Г. О. на ВКС).
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при
11
определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент
от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва
да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и
сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания,
извършените от представителя на ищеца процесуални действия, както и
ориентировъчните размери на възнаграждението на адвокатската работа
определени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдвС, счита, че същото следва
да бъде намалено до размера от 800 лева. Независимо, че делото не се
отличава с висок материален интерес – цената на иска е едва 450 лева и
формално попада в обхвата на предвиденото минимално възнаграждение от
400 лева по дела с определен материален интерес по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004г., в случая се касае за спор с близка до средната фактическа
и правна сложност, доколкото предметът на спора е специфичен и налага
обсъждането на специалните реституционни закони ЗВСВГЗГФ и ЗСПЗЗ,
както и ЗГ. По делото са ангажирани редица писмени доказателства,
изслушано е заключение на СТЕ, на което са поставени значителни по брой и
обем задачи, разпитани са трима свидетели. С оглед обема от извършени
процесуални действия и действителната фактическа и правна сложност на
делото съдът намира, че възнаграждение в размер на 800 лева е
пропорционално и справедливо, а възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
от ГПК за частично основателно до този размер. Ето защо в полза на ищеца
следва да бъде присъдени разноски в общ размер на 1 465 лева. С оглед
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата чрез
Министерство на земеделието и храните, Код по БУЛСТАТ: ********* със
седалище и адрес на управление Област София (столица), общ. Столична, гр.
София, район Красно село, бул. Христо Ботев, № 55, че Н. С. Х. ЕГН
********** с адрес * е собственик на основание давностно владение на
реална част с площ 889 квадратни метра находящи се в имот с
идентификатор * по КККР на гр. Р., общ. Р., обл. Смолян, одобрени със
Заповед № РД-18-12/10.03.2010 г. на ИД на АГКК, находящ се в местност „Р.“,
с НТП: Друг вид дървопроизводителна гора, с обща площ 504106 кв. м, стар
номер *, при граници и съседи имоти с идентификатори 63207.13.36,
63207.27.42, 63207.27.45, 63207.31.19, 63207.27.46, 63207.27.47, 63207.27.48,
63207.27.49, 63207.29.10, 63207.29.11, 63207.31.1, 63207.31.2, 63207.31.3,
63207.31.4, 63207.31.5, 63207.31.6, 63207.31.7, 63207.31.10, 63207.31.20,
63207.31.22, 63207.31.24, 63207.31.25, 63207.31.30, 63207.31.31, 63207.128.10,
63207.52.19, 63207.128.3, 63207.128.4, 63207.128.5, 63207.505.52, 63207.31.33,
63207.31.34, 63207.31.35, 63207.31.36, 63207.31.37, 63207.31.38, 63207.31.39,
63207.32.1, 63207.32.2, 63207.32.3, 63207.32.4, 63207.32.5, 63207.32.6,
63207.32.7, 63207.32.8, 63207.32.9, 63207.32.11, 63207.32.12, 63207.32.13,
63207.32.14, 63207.32.15, 63207.48.1, 63207.48.2, 63207.48.3, 63207.48.4,
12
63207.48.7, 63207.48.8, 63207.48.9, 63207.48.10, 63207.48.12, 63207.48.19,
63207.48.49, 63207.48.51, 63207.52.1, 63207.52.2, 63207.52.3, 63207.52.4,
63207.52.8, 63207.52.21, 63207.128.2, 63207.128.1, 63207.52.25, 63207.505.54,
която реална част е отбелязана с повдигне в жълт цвят на комбинираната
скица, изготвена от вещото лице инж. Д. С., находяща се на л. 95 от делото,
която скица приподписана от съдията-докладчик да се счита неразделна част
от настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавата чрез Министерство на земеделието и храните,
Код по БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление Област
София (столица), общ. Столична, гр. София, район Красно село, п.код 1040,
бул. Христо Ботев, № 55, да заплати на Н. С. Х. ЕГН ********** с адрес *
направените по делото разноски в размер на 1 465 лева (хиляда
четиристотин шестдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
13