№ 139
гр. Ямбол, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242330100029 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Й. Д. и Н. Д. Д.,
двамата от гр. Я. чрез адв. Я. В. от САК и адв. В. В. от САК против К. С. К. от гр. Я., с която
се претендира да бъде признато по отношение на ответника, че ищците са собственици на
Ателие, находящо се на втори етаж в жилищна сграда с идентификатор 87374.542.24.3 с
площ от 67.25 кв.м, както и на гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
87374.542.24.3.3 с площ от 21.18 кв.м, двата обекта находящи се в жилищна сграда с
магазини и офиси, построена в ПИ с идентификатор 87374.542.24. Иска се и присъждане на
направените по делото разноски.
Твърденията на ищците са за това, че в края на лятото на 2007 г. с ответника К. са се
договорили ищецът Д. да поеме организацията за строителството върху негово дворно място
с площ от 260 кв.м на триетажна жилищна сграда с магазини и офиси, тъй като ответникът в
качеството на собственик на дворното място бил получил разрешение за строителство.
Споразумението било в замяна на тази работа на Д., която е вид услуга по създаване,
организация и с негови знания и умения да изгради по стопански начин жилищната сграда, в
т.ч. да осигури снабдяването със строителни материали и заплащането им, да получи право
на строеж за изграждане и придобиване правото на собственост върху апартамент ** на две
нива, ателие и гараж ведно с припадащите се ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж. Договорката била тези обекти Д. да изгради със свои средства и
материали. При условията на тези договорки с ответника ищецът е започнал строителство
през есента на 2007 г., сключил договори от името на неговата фирма за изграждане на
покрива, както и за изграждане на газификацията на сградата. С констативен акт от
30.08.2009 г. било установено завършването на строителството на сградата в груб строеж,
след което ищците влезли във владение на описаните обекти, в които извършили
1
довършителните работи, както и тези на цялата сграда. За целта на строителството Д.
наемал работни групи, снабдявал с материали, заплащал труда им, както и ползвал услугите
на строителен техник за професионален строителен контрол. На 25.11.2011 г. е издадено
разрешение за ползване на сградата. След окончателното завършване на сградата ищецът и
ответникът направили окончателна равносметка, според която К. бил вложил общо сумата от
430 000 лв., а Д. сумата 197 587.56 лв. След като ищецът поискал ответникът да го снабди с
нотариален акт за собственост върху изградените от него обекти, К. отказал и поискал да му
подпише декларация, че е участвал в изграждане на сградата със собствени средства, за да
няма проблеми с данъчните органи, която декларация била в един екземпляр и се намира в
него.
С цел пълноценното ползване на апартамент **, ателие и гараж и снабдяването на
същите с партиди за ел.енергия и ВиК, ищецът и ответникът подписали фиктивен договор за
наем, по който ответникът никога не е претендирал наемни суми, нито е декларирал пред
данъчните органи доходите по този договор за наем. Ответникът продължавал да отказва да
прехвърли обектите на ищеца и в същото време не е възпрепятствал по никакъв начин
владението на обектите, нито е оспорвал, че са придобити при описаните условия. В края на
февруари 2021 г. ответникът е продал на дъщерята на ищците и нейния съпруг апартамент
** за 155 000 лв., поради което предмет на настоящата претенция за собственост са
описаните ателие на втория етаж и гараж на първия етаж, изградени със собствени средства
и материали от ищците. Правото на собственост се претендира въз основа на изтекла
придобивна давност повече от 10 години за периода, от когато е установено владението на
30.08.2009 г. /изграждането в груб строеж на сградата/, а реално се ползва имота от
25.11.2011 г. /разрешението за ползване на сградата/. Това владение според ищците е било
непрекъснато, явно, открито и необезпокоявано, както от ответника, така и от други лица,
считано от 30.08.2009 г., поради което за ищците е налице правен интерес от предявяване на
претенцията, като владението върху ателието и гаража ищците са заявили, че осъществяват
и понастоящем /депозиране на исковата молба на 16.07.2021 г. първоначално пред ЯОС/.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. С. К. чраз адв.С. от АК Я. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск изцяло като
неоснователен и недоказан. Оспорени са всички изложени в исковата молба твърдения за
наличието на каквато и да било договореност между ищците за извършване на строителство
в замяна получаване на апартамент, ателие и гараж от ищците, както и всички останали
изложени фактически твърдения и обстоятелства като неотговарящи на обективната
действителност и неверни.
Действително в собствения на ответника недвижим имот е изградена жилищна сграда
с магазини и офиси от различни наети и определени от ответника в качеството му на
възложител и собственик лица и специалисти. Строителството е реализирано и окончателно
завършено през м.11.2011 г. и сградата е въведена в експлоатация, съгласно удостоверение от
25.11.2011 г. Оспорва се твърдението, че жилищната сграда е изградена в груб строеж към
30.08.2009 г. още по-малко, че от тази дата ищците са влезли във владение на
2
претендираните самостоятелни обекти в сградата. Грубият строеж на сградата е окончателно
завършен през м.10 - м.11.2011 г., тъй като е имало одобрени и извършени съществени
промени по време на строителството по конструкцията на жилищната сграда и значително
увеличена РЗП на същата.
Между страните на 15.02.2012 г. е подписан валиден и действителен договор за наем,
по който ответникът е предоставил под наем на ищеца Д. собствените си обекти апартамент
**, ателие и гараж. Независимо от изтичане на срока на договора за наем с оглед знанието и
липсата на противопоставяне от страна на ответника ползването на собствените му обекти
от ищците е продължено за неопределено време. След като на 01.03.2021 г. ответникът е
продал апартамент ** на дъщерята на ищците и съпруга й, ответникът К. на 11.06.2021 г. е
отправил до ищеца Д. писмена покана за прекратяване на договора за наем с оглед
извършената продажба, както и го е поканил да освободи със съпругата си ползваните от тях
обекти ателие и гараж. Поканата е получена от ищеца на 17.06.2021 г. В началото на
сключване на договора за наем ищците са заплащали такъв, а ответникът като наемодател е
декларирал този доход в годишните си данъчни декларации за 2012 и 2013 г. Във връзка с
изложените правоотношения между ответника и ищците, същият е посочил, че е предявил
пред ЯРС иск за заплащане на сумите дължими като неплатена наемна цена по договора за
наем ведно с лихвите, както и иск, по който е образувано друго дело пред ЯРС за
установяване правото му на собственост върху ателие и гараж и съответното им предаване.
Тези две дела са спрени поради преюдициалност до приключване на настоящото
производство.
Категорично се оспорва ищците да се придобили правото на собственост върху
процесните обекти по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като в
периода, в който твърдят, че са владели имотите същите са ги ползвали по договор за наем,
т.е. а били само държатели. Изискуемият от закона 10 годишен период за придобиване на
имот по давност не може да бъде изтекъл предвид това, че завършването на сградата в груб
строеж е от м.ноември 2011 г., когато е въведена в експлоатация и началния момент на
владение и своене не може да настъпи по-рано от 31.10.2011 г., т.е. към момента на
депозиране на исковата молба този срок не е изтекъл. С оглед предявения от ответника
срещу ищците ревандикационен иск на 28.10.2021 г. давностният срок следва да бъде
отчетен като прекъснат и отново не е налице претендирания срок от 10-годишно давностно
владение. Ответникът счита, че при изчисляване на срока за придобивна давност следва да
бъде отчетено и обявеното със специален закон в РБългария през 2020 г. извънредно
положение, по силата на което давностният срок се счита за спрян и не тече. По изложените
съображения се желае отхвърляне на иска за собственост и присъждане на направените по
делото разноски.
В резултат на оставяне на производството без движение от ЯОС, където
първоначално е била депозирана исковата молба ищците са депозирали няколко молби
уточнения, но съдът не ги коментира, тъй като всички те касаят предявеният иск по чл.59,
ал.1 от ЗЗД производството, по който е прекратено.
3
Поради обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил
действителността на представения от ищците договор за наем от 01.01.2012 г. с твърдението,
че действителен е представеният от него договор за наем от 15.02.2012 г., в първото с.з. по
делото от 25.03.2024 г. от пълномощника на ответника адв. С. е направено пояснение в тази
връзка. Пояснението се състои в това, че договорът за наем от 01.01.2012 г. на практика
представлява валиден договор, като договореностите постигнати с него са изменени с друг
писмен акт от страните, а именно представения от ответника договор за наем от 15.02.2012
г. Измененията касаят обстоятелството относно предаване на обектите под наем на
15.02.2012 г., договорената наемна цена да бъде отложена с гратисен период, както и е
удължен срокът на действие на договора за пет вместо три години. Поради това според
ответника ищците са продължили да ползват обектите до юли 2021 г. с основание договора
за наем, а след тази дата са ползвали без основание, тъй като са били поканени да освободят
имота поради прекратяване на договора за наем.
Отново за изясняване на фактическата обстановка по делото по искане на ищците на
ответника К. са били зададени въпроси и той е отговорил по реда на чл.176 от ГПК в
съдебно заседание. К. заявява, че след одобряване на проекта за строителството разчистил
терена и започнал да търси майстори, като Д. му предложил негови познати, той ги одобрил
и започнал работа с тях. Действително Д. е помагал на ответника с плащания, но със
средства на ответника, като парите са вземани от касите на някои от търговските обекти на
ответника. Ответникът и ищецът са имали силни приятелски отношения, съвместен бизнес,
били са семейни приятели и съседи по търговски обекти. С тези отношения ответникът К.
обяснява обстоятелството, че се е доверил на Д. да му дава пари да плаща на майстори.
Уговорка за възмездяване на Д. категорично не е имало и няма как да има, той му помагал
като приятел, а ответникът му е помогнал да си купи първия магазин. Двата договора за
наем са с един и същ предмет, но с различни дати. По втория договор бил анексиран срока
на действието му, а наемът бил приятелски предвид техните отношения и помощта на Д. за
строителството. Ответникът К. заявява, че преди 15.02.2012 г. ищците не са ползвали
ателието и гаража. През 2011 г. в ателието още се извършвали строителни действия, а
гаражът не се е ползвал като гараж, защото пред него е имало стълб. От друга страна този
гараж в действителност е ид.част от гаража на ответника, преграден с тухлен зид и без
електромер и водомер, поради което през цялото време ответникът е плащал тока, без да е
искал пари от ищците. Гаражът се ползва за котелно като котела в него захранва и двата
имота, които са неразривно свързани. Преди 15.02.2012 г. Д.и не са извършвали подобрения
в ателието и гаража. К. не е предявявал претенции за плащане на наема, който бил
символичен и ищците спрели да плащат от 2014 г., тъй като Д. бил в тежко финансово
състояние.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обстоятелството, че недвижимият имот, в който е изградена процесната сграда е
собственост на ответника не е спорно и същото се потвърждава от представения от него
4
нот.акт № ***, то, *, дело № ***/2001 г., съгласно който К. С. К. е закупил недвижим имот,
находящ се в гр. Я., *******, представляващ дворно място УПИ ******* в кв. ** с площ 250
кв.м по нот.акт и 260 кв.м по скица, заедно с построената в същото жилищна сграда. В
същата връзка са и представените от ищеца скици на процесните обекти апартамент **,
ателие и гараж, издадени от СГКК, в които е вписан единствен собственик К. С. К.. От двете
страни по делото е представено разрешение за строеж № *****13.07.2007 г., с което на К. С.
К. е разрешено да извърши строеж на ******* на жилищна сграда с магазини и офиси, пета
категория. Към това разрешение за строеж има вписани три забележки след допълнително
одобрени проекти по част ТТЕ, ЕЛ, ВиК, ОВК, конструктивна, за вътрешни газови
инсталации и след представен инвестиционен проект за частите, архитектурна,
конструктивна ВиК и електро, в сила на последното изменение от 31.10.2011 г. С
удостоверение ****/25.11.2011 г., издадено от главния архитект на Община Я. е въведен в
експлоатация строеж жилищна сграда с магазин и офиси, пета категория, изграден на адрес
******* с възложител К. С. К., собственик на УПИ с идентификатор 87374.542.24.
От ищеца са представени също така копия на Акт образец 14/15.07.2009 г. и Акт
образец 15/30.11.2009 г. С първия акт е приета конструкцията на изградената сграда и е
разрешено изпълнението на довършителните работи, а с втория акт е установена годността
за приемане на строежа, който е изпълнен съгласно одобрените проекти, договора за
строителство и нормативната уредба.
Във връзка с началото на строителството и неговото осъществяване от ответника са
представени писмени доказателства, представляващи строителни, архитектурни проекти за
сградата, газовата инсталация, за технически прегледи на газовата инсталация и за
издаваните свидетелства за нейната експлоатация.
Ищците във връзка с твърдението им за изграждане на сградата в груб строеж на
30.08.2009 г. са представили констативен акт за установяване годността за приемане на
строеж за тази дата с възложител К. С. К. и изпълнител „Неотерм“ ООД относно строеж на
вътрешна газова инсталация на жилищна сграда. Представени са две свидетелства от
22.02.2012 г. на името на Д. Й. Д. за това, че има право да работи с газови уреди и
инсталации на адрес гр.Я., *******, ателие и ет.* апартамент *. Ищците са представили
също договор от 05.03.2008 г. сключен между „Д Й Д“ ЕООД с управител ищеца Д., по който
е възложил на „МКМ – БГ Груп“ ООД като изпълнител да извърши СМР дейност на
триетажна сграда с РЗП 752 кв.м на обект: в гр. Я.. Ищецът е представил съставената
равносметка на вложените парични средства в изграждане на сградата наименована строеж
за период 02.08.2007 г. – 02.03.2009 г. Тази сметка е без дата, подписи на съставители и в нея
е отразена обща сума 627 591.56 лв. и сума 430 000 лв. от колона „пари К.“. Във връзка с
твърденията за разплащания и вложени средства при извършване на строителството на
процесната сграда от ищците са представени с исковата молба 96 бр. стокови разписки за
периода м.09.2007 г. – м.11.2009 г., включително и ПКО. Тези стокови разписки са с отразени
доставчици и получател „******“ като на част от тях на мястото на получил е положен
подпис и изписано име Д. или Ст. С.. Налице е и един ПКО от 28.08.2007 г. за това, че на
5
„АВС Инженеринг – Н“ ЕООД е внесена сумата 13 353.25 лв. от „Контраст – 94“ внася и
името Д. Д..
Ищецът е представил договор за наем от 01.01.2012 г., по който К. С. К. е отдал под
наем на Д. Й. Д. апартамент ** и ателие към него, находящи се в гр. Я., ******* при месечен
наем 250 лв. за срок от 3 години. Към този договор за наем е представен приемо-
предавателен протокол от 03.01.2012 г., с който са предадени за ползване под наем
помещенията, предмет на договора.
От ответника К. също е представен договор за наем, но от 15.02.2012 г., сключен
между същите страни и за същите обекти, за същата месечна наемна цена с добавка, че е
платима, считано от 01.07.2012 г., както и че договорът е за срок от 5 години, считано от
предаване имота за ползване – приемо-предавателен протокол от същата дата.
Във връзка с твърденията, че в началото на договора за наем ищците са плащали
такъв, ответникът К. е представил годишните си данъчни декларации за 2012 и 2013 г., в
които е отразено получен наем в размер 3000 лв. и съответно в размер 1500 лв. от Д. Й. Д.. В
същата връзка са представени два ПКО от 30.03.2012 г. за сумата 3000 лв. внесени от Д. на
К., съгласно договор за наем за периодите 01.07.2012 г. – 31.12.2012 г.; 01.01.2013 г. –
30.06.2013 г., както и ПКО от 27.05.2013 г. за сумата 1500 лв., съгласно договор за наем за
периода 01.07.2013 г. – 31.12.2013 г. В съдебно заседание тези два ПКО са оспорени от
ищците и е открито производство по чл.193 от ГПК. В рамките на това производство е
изготвена, изслушана и неоспорена съдебно-почеркова експертиза, по която вещото лице е
дало заключение, че подписите в ПКО от 30.03.2012 г. и от 27.05.2013 г. са положени от
ответника К. С. К..
С отговора на исковата молба ответникът е представил покана от 11.06.2021 г., която е
отправил до Д. Й. Д., а последният я е получил на 17.06.2021 г., видно от обратната разписка
към тази покана. С поканата К. се е обърнал към Д. във връзка със сключения договор за
наем от 15.02.2012 г. относно апартамент ** и ателие, който договор за наем е с изтекъл
срок, но е продължен за неопределено време. К. е посочил, че счита договора за наем от
15.02.2012 г. за прекратен по отношение на апартамент **, предвид това, че същият е
продаден на трети лица, както и по отношение на ателие, считано от изтичане на един месец
от получаване на настоящата покана. К. е поканил Д. да му заплати договорена наемна
месечна цена за периода 01.06.2018 г. – 01.03.2021 г. и сумата 400 лв. договорена наемна
цена за периода 01.03.2021 г. – 30.06.2021 г. за ателие. Отделно от това К. е поканил Д. да му
заплати сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за ползван от него без основание
гараж за периода м.07.2016 – м.06.2021 г. Посочено е, че при условие, че Д. желае да ползва
собствения на К. гараж, считано от м.07.2021 г. занапред той следва да бъде уведомен за
това с цел сключване договор за наем по отношение на гаража. При условие, че не заяви
желание за сключване на договор за наем, не освободи и не предаде собствените на К.
обекти гараж и ателие, Д. е уведомен, че ще реализира правата си по установения за това
ред.
Видно от представените от ответника К. копия на искова молба вх.№ ****/14.10.2021
6
г. и вх. № *******/28.10.2021 г., К. К. е предявил срещу Д. Д. и Н. Д. претенциите си
съответно по ч.228 от ЗЗД по първата искова молба и по чл.108 от ЗС по втората искова
молба по отношение на процесните обекти и договори за наем. И двете дела са спрени от
ЯРС на основание чл.229, т.4 от ГПК до приключване на настоящото производство.
Във връзка с твърденията на ищците по първоначалното предявяване на исковете,
когато е бил предявен и иска по чл.59 от ЗЗД, е представен нот.акт № ***, том *, дело
*******/2021 г., съгласно който К. С. К. е продал на А. О. Г. и Ж. Д. Г. жилище апартамент
**, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.24.3.2.
По искане на двете страни бяха събрани гласни доказателства в лицето на
разпитаните свидетели посочени от тях.
Свид. Е. Г., посочена от ищците води от 2003 г. счетоводството на фирмите на Д. Д..
Свидетелката е чувала, че Д. и К. са строили върху парцел на К. с договорка да си направят
на двамата жилища като строителството може би е започнало 2008, 2009 г. Тези неща свид.
Г. е чувала от Д. и семейството му. През 2009 г. във връзка с годишна инвентаризация
свидетелката е влизала в ателието, където е имало някакви мебели, било е довършено. В
ателието имало стока – обувки, била е и в гаража, където също е имало стока – обувки.
Свидетелката винаги е знаела, че това са жилища, които строят двамата и не е знаела дали
има наем. Д. не й е споделял някой друг да е имал претенции към ателието и гаража, някой
друг да иска да ги ползва, а нейните впечатления са, че Д. ги е ползвал като свои. След
декември 2009 г. свид. Г. не е била в ателието и гаража.
Свид. С. С. посочен от ищците е бил „технически ръководител“ и запознат със
строителството на сградата на *******. Свидетелят познава Д. и К., а всъщност собственика
бил един само К., но основното строителство го движил Д.. Свидетелят много рядко е
виждал К. на обекта, по време на цялото строителство Д. ръководил обекта. На обекта
относно разплащания, материали, поръчвания, строители и работници ги извършвал Д.. Д.
се самонастанил в апартамент, ателие и гараж още преди акт 15. Свидетелят дори му е
казвал, че няма право преди акт 15, но той се бил настанил в единия апартамент и ползвал
ателието и гаража. Свидетелят заявява, че през 2008 г. са завършили сградата, по
документация фигурира основно К., а само Д. е плащал, К. никога не е плащал. Свидетелят
не знаел от къде са парите, с които Д. е плащал и на кого са били собствени. Според него,
който ги вади, негови са. В разговор К. е казвал на свид. С., че Д. е приготвил милион и
половина за този строеж, но той не знае от къде се вземат парите. Свид. С. е чувал устни
договорки, като К. му е казвал, че само Д. плаща, парите са негови, те после ще се оправят с
него, но свидетелят няма представа дали са имали договорки за разпределяне на жилищата в
сградата. След 2009 г. свидетелят заявява, че не е ходил на строежа, тогава е монтирана и
газификацията.
Свид. Н. Х. се познава с Д. Д. може би от 15-16 години, когато е изработил мебелите
му на адрес *******, когато построили кооперацията. Свид. Х. е изработил и монтирал
мебелите в ателието, което Д. обзавеждал за неговите родители. Д. му е платил мебелите за
7
ателието, свидетелят познава и К. К., но той не се е интересувал от това ателие. От Д. знае,
че това ателие е за неговите родители и свидетелят предполага, че като го прави е негово.
От ответника бе посочен свид. А. М., който му е братовчед. Познава също и Д. може
би от 1988 г. Свид. М. знае, че К. е построил сграда на *******, което място е негово, а
къщата е фамилна и може би 2007-2008 г. е започнало да се строи. Строежът продължил до
септември-октомври 2011 г. Лично свидетелят се е качвал, когато през лятото на 2011 г. са
разваляли вътрешните стълби и подпокривното пространство. Строителни дейности е имало
до септември-октомври 2011 г. Някъде за Коледа 2011 г. К. и Д. са били заедно в тази сграда,
някаква част от сградата тогава можело да се ползва. Свидетелят знае, че Д. е наемател на
апартамент в тази сграда, а след 2011 г. баща му на Д. са бил настанили в ателието отново
под наем. На свидетеля не е известно Д. да е влагал свои средства в това строителство, К. К.
е плащал на майсторите и за материалите на това строителство. Д. е имал интерес да закупи
обекти в тази сграда, какъвто и интерес е имал и свид. М., но се е отказал. Когато М. е ходил
на обекта е виждал Д. може би един път, но в никакъв случай като изпълнител.
Другата свидетелка на ответника е К. Д., с която двамата живеят на семейни начала.
Свидетелката заявява, че от края на 2008 г. с К. живеят заедно, а са се запознали 2005 г. В
момента живеят в сградата на *******, строителството на която е започнало 2007 г. и е
продължило до края на 2011 г., а те са се нанесли в сградата декември 2011 г. преди Коледа.
Били първите, които са се нанесли, а до тогава в сградата не е живял никой друг. Сем. Д.и се
нанесли в началото на 2012 г. като наематели на ателие и гараж. Гаражът реално е част от
един общ голям гараж, обособен за целите на ателието. Свидетелката е наясно и е виждала и
договора за наем, тъй като работи счетоводител във фирмата на К.. По договора за наем е
имало плащане в началото, а К. е отчитал тези приходи в данъчната си декларация.
Свидетелката е виждала Д. на строителния обект, но не може да каже какво точно е правил
там. Знае, че е помагал на мъжа й. На свидетелката не е известно Д. да е влагал собствени
средства за осъществяване на това строителство. Средствата са били на К. К.. Ако Д. е
извършвал разплащания, то е било защото К. му е давал средства да плаща за материали и
на майстори. Д. е проявявал интерес да закупи апартамента преди да е била готова сградата
през есента на 2011 г., но сделка не се осъществила, защото семейството му имало
финансови затруднения. После продали апартамента на дъщеря му и зет му, а към ателието
не е имал интерес да го закупува. Свидетелката е категорична, че не е имало уговорка между
Д. и К. за разпределяне на обектите като собственост. Свидетелката не е виждала С. С. на
обекта и не й е известно Д. да държи стока обувки в ателието. Д. е плащал наем на К., после
К. не е търсил наем за плащане, защото са ги имали за много близки приятели. К. е предал
на Д. жилището под наем необзаведено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗС. Според
разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактите, обуславящи
основателност на една такава претенция са упражняване на фактическа власт върху имота за
8
посочения от ищеца период от време и намерение за своене. Необходимо е владението да е
било упражнявано непрекъснато и да е продължило повече от 10 години. Съгласно чл.69 от
ЗС владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като при изложената фактическа
обстановка в исковата молба и в отговора по същата, за ищците е налице правен интерес от
завеждане на установителния иск за собственост при наличието на оспорване на това
обстоятелство от страна на ответника. Разгледан по същество съдът намира предявения иск
за неоснователен по следните съображения:
Твърденията на ищците са, че упражняват фактическа власт – владение върху
процесните обекти ателие и гараж, считано от 30.08.2009 г., когато е било установено
завършването на сградата в груб строеж и понастоящем – депозиране на исковата молба в
съда на 16.07.2021 г. На първо място от събраните по делото писмени доказателства се
установи, че на датата 30.08.2009 г., когато ищците считат, че сградата е била одобрена като
груб строеж, това не се е случило, тъй като издаденият на тази дата констативен акт е за
установяване годността за приемане на строежа, който представлява „вътрешна газова
инсталация на жилищна сграда“, т.е. този акт не се отнася до одобряване на строежа на
жилищната сграда.
От представените от ищците Акт 14 и Акт 15 посредством последния се установява
годността за приемане на строежа, жилищна сграда с магазини и офиси на *******, който е
издаден на 30.11.2009 г. Значението на Акт обр.15 е установяване годността за приемане на
строежа, който е изпълнен съобразно проектите и нормативната уредба. След изготвянето му
строежът може да бъде годен обект на сделки, но не може да бъде обитаван. Последното
може да се случи едва след снабдяване с Акт 16, който установява годността за ползване на
сградата и в настоящия случай това е издаденото удостоверение ****/25.11.2011 г. По тези
съображения, съдът счита, че началният момент на твърдяното упражнявано по отношение
на ателието и гаража владение би могло да бъде от момента, в който строежът е одобрен
като годна за ползване сграда – издаването на Акт 15 на 30.11.2009 г. От този момент
претендиращият да е придобил собствеността по давност би могъл да упражнява фактически
действия по отношение на тези обекти. Няма пречка да се установи владения върху имот,
който не е въведен в експлоатация. Разпоредбата на чл.177 от ЗУТ забранява ползването на
обекта, но не и неговото поддържане, ремонт и т.н.
Съдът намира за основателни възраженията на ответника К. за това, че ищците не
биха могли да придобият собствеността по давностно владение върху процесния обект
ателие независимо от това, че същите са го ползвали за част от релевантния период, тъй като
ползването е било осъществявано въз основа на сключени между страните договори за наем.
Относно договорите за наем съдът счита, че меродавен за началото на действието на
договора за наем е сключеният първи такъв от 01.01.2012 г., по който ответникът е отдал под
наем на ищеца Д. апартамент ** и ателие, както и че ползването им е с начало приемо-
предавателния протокол към този договор за наем, а именно 03.01.2012 г. Както ответника
по реда на чл.176 от ГПК, така и неговия пълномощник уточниха във връзка с оспорването
9
на този договор за наем от 01.01.2012 г., че същият е действителен, а представеният от тях
втори договор за наем, сключен на 15.02.2012 г., ведно с приемо-предавателен протокол към
него от същата дата е вид анекс, с който се променят някои от параметрите на този договор,
свързани с наемната цена, началния момент на плащането й и срока на договора. Във втория
договор за наем липсва посочено изменение на началния срок на неговото действие, поради
което съдът приема, че същото е от 01.01.2012 г. Това е началния момент, от който ищците са
придобили качеството на държатели на наетите апартамент № 2 и ателие, което е
продължило до момента на получаване на поканата от страна на Д. на 17.06.2021 г. за това,
че договорът за наем се прекратява от страна на наемодателя К.. В такъв случай при тази
фактическа обстановка, в която се установява по делото, че ищците са били наематели,
считано от 01.01.2012 г. до 17.06.2021 г. същите не биха могли да придобият по давност
текла в тяхна полза процесното ателие, тъй като не е налице изискуемия 10-годишен
давностен срок, включително, ако се приемат техните твърдения за начален момент
30.08.2009 г. до завеждане на иска в съда. Дори да се приеме, че началото на давностното
владение не е от твърдяната дата, а от издаването на Акт 15 на 30.11.2009 г., тази давност е
прекъсната със сключването на договора за наем на 01.01.2012 г. и неговото продължило
действие до 17.06.2021 г. При наличието на валиден договор за наем след като веднъж
фактическата власт на имота е установена като държане колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени
намерението си и превърне държанието във владение, за да започне да тече в негова полза
придобивна давност. Според константната съдебна практика, за да се приеме, че е налице
такова завладяване е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, а намерението да
е открито, демонстрирано спрямо собственика. Собственикът наемодател в настоящия
случай е получавал наем за ползваните обекти през първите две години на договора за наем
2012 г. и 2013 г. и впоследствие не е търсил заплащане на наемната цена, но в същото време
липсват доказателства установяващи, че ищците са демонстрирали тази промяна в
намерението да държат като завладеят ателието единствено за себе си.
Неоснователни са възраженията на ответника за това, че следва да се има предвид
спирането на давността за определен период по време на обявеното извънредно положение
в страната по силата на специалния закон. Прекъсването на давността по време на
извънредното положение не касае придобивната давност, а давността с изтичане на която се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения.
При наличието на безспорни доказателства, че ищецът е единственият собственик на
поземления имот, в който е изградена процесната сграда, при липса на надлежно учредено
право на строеж от този собственик в полза на ищците да изградят в неговото дворно място
жилищна сграда, част от която претендират, както и при наличие на валиден договор за
10
наем, действащ в период от близо 10 години, съдът намира за напълно неоснователна
претенцията на ищците да бъде прието за установено, че са придобили собственост върху
ателието по силата на придобивна давност текла в тяхна полза в периода 30.08.2009 –
16.07.2021 г.
С представените от ищците писмени доказателства относно строителството на
жилищната сграда не се установява право на собственост върху претендираната част от нея
– ателие и гараж. От изготвената окончателна равносметка /без дата и посочен съставител,
както и за какво се отнася/, стокови разписки /с получател на стоките по тях дружество,
различно от ищеца/, договор за възлагане на строителство /без индивидуализиране на обекта
на строителство/ от една страна не могат да бъдат направени изводи за вложени средства от
ищеца Д. при строителството на сградата, а от друга страна със същите не се установява
придобиване на собственост, а евентуално наличие на облигационни отношения при
надлежно пълно доказване.
Не е спорно, че процесният гараж не е бил предмет на договора за наем между
страните. Това се потвърждава и от поканата от К. до Д. да освободи гаража, който ползва
без основание. Съдът приема, че ищците са установили фактическата си власт върху обекта
гараж на датата, когато е издаден Акт 15 на 30.11.2009 г. Събраните в тази връзка в подкрепа
на твърденията на ищците доказателства са свидетелските показания на свид. Г. –
счетоводител на фирмите на ищеца Д., която заявява, че е посещавала ателието и гаража
през м. декември 2009 г., когато са правили инвентаризация и там е имало стока – обувки.
След този момент свидетелката не е посещавала никога имота. В същата връзка за това, че
ищецът Д. се е самонастанил още преди акт 15 са свидетелските показания на свид. С., който
му е казвал, че няма право да се настани в апартамента, ателието и гаража преди този
момент. В същото време този свидетел казва, че К. е държал изключително, че складовата
база долу е негова. Свид. С. също не е посещавал строежа след 2009 г. Т.е. налице са
свидетелски показания за това, че ищците са установили фактическата власт върху гаража в
края на 2009 г., но липсват каквито и да било доказателства за упражняваната фактическа
власт върху този обект и държане с намерение за своене върху него от тяхна страна и след
2009 г. до момента на предявяване на исковата молба. Липсват доказателства и ответника
собственик да е възприел ползването на гаража от ищците като действие, с което те смятат,
че го смятат за свой. От самото начало според показанията на свидетеля С., ответникът е
държал, че складовата база долу е негова. Поради това с поканата до Д. от 11.06.2021 г.
ответникът го е поканил да освободи гаража, който ползва без основание или да сключат
договор за наем.
По изложените съображения, съдът счита, че искът за установяване на собственост
въз основа на придобивна давност следва да бъде отхвърлен, както по отношение на ателие,
така и по отношение на гараж.
При този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените по делото разноски в размер 2391,86 лв., съобразно представения списък за
разноски.
11
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Й. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН **********,
двамата от гр. Я., *********** чрез адв. Я. В. от САК и адв. В. В. от САК против К. С. К.,
ЕГН ********** от гр. Я., ********** искове с правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.79 от
ЗС да бъде признато по отношение на К. С. К., ЕГН **********, че Д. Й. Д., ЕГН
********** и Н. Д. Д., ЕГН ********** са собственици на Ателие, находящо се на втори
етаж в жилищна сграда с идентификатор 87374.542.24.3 с площ от 67.25 кв.м,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор 87374.542.24.3.7, както и на гараж,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.542.24.3.3 с площ от 21.18 кв.м,
двата обекта находящи се в жилищна сграда с магазини и офиси, построена в ПИ с
идентификатор 87374.542.24 по ККР на гр.Я..
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН **********, двамата от гр. Я.,
*********** на основание чл.78 ал.2 от ГПК да заплатят на К. С. К., ЕГН ********** от гр.
Я., ********** направените по делото разноски в размер 2391,86 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12