Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 338
гр. Враца, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, втори състав,
в публично заседание на 10.10.2022 г. /десети октомври, две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 145 по
описа на Адм.С-Враца за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27 и чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) - от 01.07.2022г. Закон за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по ЖАЛБА на „К.К.“ ЕООД ***,
представля-вано от * Е.П.П. против Решение № РД-16-616/ 23.04.2021 г. на Главен
директор в Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и
Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020, с което е отказана верификация на отчетените разходи по
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) №
BG16RFOP002-2.024-2068-C01/ 28.08.2019 г. в общ размер на 14 968,42 лева, от
които 11 974,73 лева БФП.
Твърди се, че
оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради
съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие
с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона, като
посочените правни основания за издаването му не кореспондират с описаната
фактическа обстановка, за което се излагат подробни съображения в жалбата. Иска
се отмяната на оспорения административен акт.
Жалбата се поддържа пред съда чрез
процесуален представител - * С.И.М. ***,
както и в писмени становища, и писмени бележки от процесуалния представител. Твърди се, че не
са налице основанията за издаване на оспореното Решение, за което се излагат
конкретни съображения. Претендират се разноски.
Ответникът – Главен директор в Главна
дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., редовно призован, не се явява и представлява.
От процесуален представител Д.Г.,**, е
ангажирано бланкетно становище за неоснователност на жалбата, в
съпроводителното писмо за изпращането й в съда.
От страна на
ответника е изпратено заверено копие на
администра-тивната преписка по издаване на оспорения акт. Жалбоподателят е
представил ОПР /Отчет за приходите и
разходите/ на дружеството за 2021г.
Настоящето съдебно
производство е второ по ред пред АдмС-Враца.
С Решение №
290/11.08.2021г. по адм.д. № 275/2021г. по описа на АдмС-Враца е било отменено
оспореното Решение № РД-16-616/ 23.04.2021 г. и е било постановено връщане на
преписката за ново произнасяне. Прието е било, че оспорения акт е постановен
при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. По
жалба на ответника и с Решение № 2082/04.03.2022г. по адм.д.№ 11445/2021г. на
ВАС е отменено горното Решение на АдмС-Враца и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. Прието е от състава на ВАС, че извода за немотивираност на оспореното
решение е неправилен. Дадени са указания да се извърши проверка и по същество,
а именно – дали установените от органа фактически основания се доказват от
доказателствата по делото и дали съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на
приетата от органа за нарушена правна норма.
Съдът като прецени
жалбата, както и изложеното в нея, във връзка с приложената преписка намира, че
същата е ДОПУСТИМА.
Административният акт
е от дата 23.04.2021 г., а жалбата срещу
него е депозирана на 07.05.2021 г., с оглед на което е спазен
законоустановеният 14-/четиринадесет/ дневен срок за обжалване. Доколкото като
адресат в Решението изрично е посочен оспорващият „К.К.“ ЕООД ***, за него е
налице правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Между Министерство на
икономиката, в структурата на което е Главна дирекция „Европейски фондове и
конкурентоспособност“ и Ръководител на
УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 – Управляващ
орган (УО) и „К.К.“ ЕООД *** е сключен договор № BG16RFOP002-2.024 за
изпълнение на проект № BG16RFOP002-2.024-2068-С-01 и наименование
„Предприемачески услуги в сферата на хуманното здраве-опазване в малките
населени райони“ на стойност 249 630,00 лева, от които безвъзмездна
финансова помощ (БФП) в максимален размер от 199 704,00 лева. Целта на
предприемаческата идея предмет на договора е закупуване на 3 броя вендинг
автомати, чрез които да се осъществяват продажби на ОТС – лекарствени средства
от първа необходимост, отпускани без рецепта, хранителни добавки и консумативи.
С оспореното в настоящето производство Решение № РД-16-616/23.04.2021г. на
Главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и
Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 е отказана верификация на отчетените разходи по административен
договор за пре-доставяне на БФП № BG16RFOP002-2.024-2068-C01/28.08.2019 г. в
общ размер на 14 968,42 лева, от които 11 974,73 лева БФП. АО е изложил
доводи, че с изпълнението на предприемаческата идея, предмет на цитирания
договор, се цели разрешаване на проблема с липсата на аптеки в малките населени
места, както и насърчаване и развитие на малки и средни предприятия в
приоритетни сектори и специфични сфери. Позовавайки се на чл. 218, чл. 234 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Наредба № 28 от
9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти и приложенията й, УО е приел, че при
действащата нормативна уредба заложената цел на проекта (пре-одоляване и
разрешаване на проблема с липсата на аптеки в малките населени места) е
изначало неосъществима с предвидените по проекта дейности. Изложени са мотиви,
че два от активите - вендинг автомати са
разположени в действащи аптеки, а третият не е въведен в експлоатация, което е
нарушение на чл. 1.1 от Общите условия към Договора. УО е преценил, че
жалбоподателят, в качеството му на бенефициент не е вписан в поддържания от
Изпълнителната агенция по лекарствата Регистър на аптеките в РБ и по силата на
действащата нормативна уредба - чл. 218 и чл. 234, ал. 2 от ЗЛПХМ няма право да
осъществява продажби на лекарствени средства на дребно. Извода на ответника е, че извършените дейности
не изпълняват изискването на т. 13.1 от Условията за кандидатстване по
процедурата и не водят до постигане на специфичната цел на инвестиционен
приоритет 2.1 от Оперативната програма.
При
тези данни Управляващият орган е отказал да извърши вери-фикация на разходи в
общ размер на 14 968,42 лева, от които 11 974,73 лева БФП, поради това, че
извършените дейности и свързаните с тях разходи са недопустими на основание чл.
57, ал. 1, т. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и по аргумент на чл.57 ал.1 т.4 от
ЗУСЕСИФ.
При така установеното фактическо положение и при спазване на
изискванията на чл. 168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
ЗУСЕСИФ регламентира характера на договора за безвъзмездна финансова
помощ като административен, а волеизявленията на органа във връзка с неговото
изпълнение като индивидуални административни актове по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК - изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на граждани или организации, както и отказът да се издаде
такъв акт, за които е предвиден съдебен контрол по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че оспореното Решение
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Относно компетентността на органа, издал оспореното решение:
Според чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващия орган или оправомощено от него лице. С Решение № 574/13.07.2016 г.
на Министерски съвет е определен за управляващ и серти-фициращ орган
Министерство на икономиката, съответно за ръководител на УО – Министъра на
икономиката. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на
Министерството на икономиката ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ изпълнява
функциите на управляващ, съответно договарящ орган на Оперативна програма
„Иновации и конкурентноспособност“ (ОПИК). Със своя Заповед № РД-16-516/05.04.2021г.
министърът на иконо-миката е оправомощил И. И. – ** да изпълнява функции на
ръководител на УО по ОПИК. Оспореното Решение е издадено именно от Ръководителя
на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. при Министерство на
икономиката - Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“, следователно е издадено от компетентен орган, в рамките
на неговите правомощия.
Относно формата на акта и спазване на административно-производствените
правила:
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в про-изводство
по верифициране на разходи, регламентирано в Глава Пета, Раздел II „Плащания,
верифициране и сертифициране на разходи“ от ЗУСЕСИФ. Производството е
административно по своя характер и завършва с издаването на индивидуален
административен акт. Съдът приема, че обжалваният акт е постановен при спазване
на нормативно установените изисквания за неговото съдържание и при спазване на
административно-производствените правила. По своята правна същност
верификацията по чл. 62 от ЗУСЕСИФ представлява проверка на допустимостта на разходите, направени в
изпълнение на адм. договор за предоставяне на БФП. Предвид публичния характер
на право-отношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициента,
направил искането за плащане по проекта, за отказа за верификация на заявените
суми намират приложение общите разпоредби на АПК. Съгласно императивната
разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, адм. акт следва да съдържа фактическите
основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които
адм. орган е приел, че са налице материално-правните предпоставки за
упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая от правна
страна постановеното решение за отказ да бъдат верифицирани раз-ходи в общ
размер на 14 968,42 лева,
от които 11 974,73 лева БФП по Админи-стративен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДПБФП/ BG16RFOP002-2.024-2068-C01/28.08.2019г.,
се основава на разпо-редбите на чл. 57 ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ, регламентиращ едно от
изискуемите се общи условия за допустимост на разходите - разходите са за дейности,
съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими
бенефициенти съгласно съответната програма по чл.3, ал.2. За да се счита изпълнено изискването на чл.59 ал.2, т.4 от АПК, оспореното Решение на Ръководителя на УО на
ОПИК следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на
релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието
на обекти-вираното в акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани
процесните разходи като недопустими.
Видно от съдържанието на оспорения акт органът е
посочил като едно от правните основания за неговото издаване чл.62 от ЗУСЕСИФ, която норма регламентира документите, въз основа на които се
извърша верификацията, и правомощието на органа да извърши проверка на място. Тази
разпоредба няма отношение към правното основание, кога един разход би могъл да
бъде недопустим. Правното основание, на което един разход би могъл да бъде
недопустим е някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 от ЗУСЕСИФ. В обжалваното решение УО се е позовал именно на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.1 и т.4 от ЗУСЕСИФ – разхо-дите са за дейности съответстващи на критериите за подбор
и/или разходите са
извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство, но не е посочил
конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 от ЗУСЕСИФ, което не е същест-вено нарушение, доколкото не влияе върху
ясната воля на УО, правото на бенефициента да разбере фактите и правното
основание за отказа за верификация, и правото на защита на жалбоподателя.
Посочени са факти-ческите основания за отказа от верификация, а именно –
нарушение на чл.1.1 от Общите условия към финансираните по ОП “Иновации и
конкуренто-способност“ 2014-2020, неразделна част от АДБФП.
Няма допуснати при издаване на оспорения акт съществени нарушения
на административно-производствените правила. Във връзка с представено от жалбоподателя
Искане за плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ от 28.05.2020г.
относно изпълнението на административния договор с период за плащане
16.03.2020г. – 28.03.2020г. и поискана сума 11 974.73 лв., окончателно
плащане /на л.52 от делото/, ответника е поискал допълнителна информация с Искане
за пояснения и допълнителни документи с изх. номер от 16.09.2020г /липсва
документа към адм.преписка/. Постъпило е Възражение от жалбоподателя на
18.09.2020г. против описаните констатации в това искане от 16.09.2020г. /л-54-55/.
Във връзка с искане от жалбоподателя за изменение на договора /липсва документа
към преписката/ с ново Искане за пояснения и допълнителни документи от 04.01.2021г.
/л.52/ са изискани - документи, на чието основание, придобитите активи по
проекта /автоматизирани вендинг автомати – 3бр./ са разположени на посочените в
искането за изменение населени места /адреси – с.***, с.***, ул.*** № *, с.
***, ул. *** № ***/ и снимков материал, удостоверяващ позиционирането на
придобитите активи по проекта, на посочените в искането за изменение адреси.
Няма данни в адм. преписка за отговор от страна на жалбоподателя на това ново
искане. Последвало е издаването на оспореното решение от 23.04.2021г., което е
изпратено на жалбоподателя с писмо с изх. № 26-К-215 от 23.04.2021г., като няма
данни за получаването му.
С писмо изх. № 26-У-154/18.08.2022г. на ответника до съда /л.49/
вместо изисканото и посоченото в писмото Искане за пояснения и допълнителни
документи от 04.09.2020г., е приложено фактически Искане за пояснения и
допълнителни документи от 04.01.2021г./л.52/.
Същевременно с второ писмо от ответника със същия изходящ номер и
дата, а именно изх. № 26-К-215 от 23.04.2021г. е уведомен жалбоподателя, че във
връзка с извършена проверка на представения финален финансов отчет от
28.05.2020г. е установено, че изпълнените дейности са недопустими и се изискало
да се възстанови сумата от 180 816.00 лв. ако няма възражения по
констатациите в това писмо, и с указание, че може да бъде издаден АУПДВ за тази
сума. По това второ писмо е подадено Възражение от жалбоподателя, като няма
данни кога е подадено.
Съгласно писмо /л.49/ от
жалбоподателя, по отношение наличието на документ за проверка на искането за
финално плащане, се уточнява, че адм. орган се е произнесъл с процесното
Решение за отказ от верификация, както и не е издаван, към момента на подаване
на писмото /18.08.2022г./ АУПДВ.
Следва да се отбележи, че съгласно §
70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ до приключване на програмите за програмен период 2014-2020
г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите
на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по
отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на
изпълнение на контрола на тези програми.
Няма
нарушение на материалния закон.
Установено
е от ответника, че изпълнените дейности по проекта и свързаните с тях разходи
са недопустими на основание чл.57 ал.1 т.1 от ЗУСЕСИФ във вр. чл.4 ал.1 от
същия – извършените от жалбоподателя разходи са за дейности, които не
съответстват на критериите за подбор на операциите по процедурата и респективно
не водят до постигане целите на програмата, който извод се споделя от настоящия
съдебен състав. Правилни са доводите на ответника в оспореното решение, че с изпълнението на предприемаческата
идея, предмет на цитирания договор, се цели разрешаване на проблема с липсата
на аптеки в малките населени места, както и насърчаване и развитие на малки и
средни предприятия в приоритетни сектори и специфични сфери. Съгласно чл. 218 и
чл. 234 от ЗЛПХМ, Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти и приложенията й, т.е. при действащата нормативна уредба, заложената
цел на проекта, а именно - преодоляване и разрешаване на проблема с липсата на
аптеки в малките населени места, е изначало неосъществима с предвидените по
проекта дейности. Установено е, че два от активите - вендинг автомати са разположени в действащи
аптеки, а третият не е въведен в експлоатация, което е нарушение на чл.1.1 от
Общите условия към Договора. Безспорно е и не се спори от страните, че
жалбоподателят, в качеството му на бенефициент не е вписан в поддържания от
Изпълнителната агенция по лекарствата Регистър на аптеките в РБ и по силата на
действащата нормативна уредба - чл. 218 и чл. 234, ал. 2 от ЗЛПХМ и няма право
да осъществява продажби на лекарствени средства на дребно. Законосъобразен и
правилен е извода на ответника е, че извършените дейности не изпълняват
изискването на т. 13.1 от Условията за кандидатстване по процедурата и не водят
до постигане на специфичната цел на инвести-ционен приоритет 2.1 от
Оперативната програма. Обстоятелството, че жалбоподателя бенефициент не
отговаря на нормативните изисквания за продажба на лекарствени продукти на
дребно чрез автомати, обуславя недо-пустимост на дейностите и свързаните с тях
разходи по проекта по аргумент на чл.57 ал.1 т.4 от ЗЕСЕСИФ, тъй като не са
извършени законосъобразно съгласно българското законодателство, а именно ЗЛПХМ
и Наредба № 28 от 9.12.2008 г. Съгласно чл.63 от ЗУСЕСИФ ответника е изпратил до жалбо-подателя
„Искане за пояснения и допълнителни документи“ от 04.09.2020г., съдържащи
описание на констатациите в оспорения акт. С постъпилото Възражение от
18.09.2020г. не е представен документ, удостоверяващ правото на жалбоподателя
да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти към крайния срок
/28.03.2020г./ за изпълнение на заложените в АДПБПФ дейности. В случая
установените от ответника фактически основания се доказват от доказателствата
по делото и съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на
приетата за нарушена правна норма.
Неоснователни се явяват наведените в жалбата, писмените становища
и писмени бележки на жалбоподателя доводи, че оспореният административен акт е
неправилен и незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона, като посочените правни основания
за издаването му не кореспондират с описаната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че
периода за поисканото плащане БФП е 16.03.2020г. – 28.03.2020г. с поискана сума
11 974.73 лв., а представения в подкрепа на жалбата Отчет за приходите и
разходите е за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г. Оспореното решение е издадено при
спазване на установената форма, при наличие на обосновани и правилни мотиви,
при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в съответствие с материално-правните разпоредби, и целта на закона.
По изтъкнатите съображения настоящият съдебен
състав приема, че оспореното решение е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, същото е в съответствие
с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на делото неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски. Ответника не е претендирал разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата „К.К.“ ЕООД *** ,с ЕИК *********
против РЕШЕНИЕ № РД-16-616/23.04.2021 г. на
Главен директор в ГД „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и Ръководител
на УО на Оперативна програма „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014-2020, с
което е отказана верификация на отчетените разходи по Административен договор
за предоставяне на Безвъзмездна финансова помощ (БФП) № BG 16RFOP002-2.024-2068-C01
от 28.08.2019 г. в общ размер на 14 968,42 лева, от които 11 974,73 лева
БФП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен
Съд -Враца, пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: