№ 6681
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110163429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Е. М. Г. и Й. М. Г. за признаване за установено, че дължат разделно, по ½ част всяка
една от тях от следните суми : сумата от 821,21 лева – цена за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2019г. – м.04.2022г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Д***, ведно със законната
лихва от 22.02.2023г. (дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане), сумата от
109,72 лева -обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2020г. – 09.02.2023г., сумата от 42,45 лева – цена за доставена услуга дялово
разпределение за периода м.01.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от 22.02.2023г. (дата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане) и сумата от 7,14 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 05.03.2020г. –
09.02.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
9278/2023г. на СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват
исковете по основание и размер. Позовават се на изтекла тригодишна погасителна давност.
С писмени становища, депозирани в открито съдебно заседание, чрз адв. Николай Илчев, са
развити доводи против предявените искове. Оспорва се ответниците да са собственици или
ползватели на процесния имот, а при това и да имат качеството на клиенти на топлинна енергия
спрямо процесния имот. По отношение на иска за акцесорното вземане се оспорва, че клиентите на
1
ТЕ изпадат в забава след покана, тъй като общата фактура била издадена на 31 -во число на месец
юли за съответната година и клаузата на чл.33, ал.4 ОУ била неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на обща фактура за тези фактури било
настъпило след предвиденя срок за плащане. Относно претендираното вземане за дялово
разпределение се възразява, че претенцията не е предявена от лице, разполагащо с надлежна
легитимация, като в случая се предявявало чуждо право, след като дяловото разпределение не било
извършвано от ищеца, а се твърдяло, че е извършено от друго лице. По делото не било доказано, че
именно третото лице – помагач е извършило услугата дялово разпределение. Оспорва се да са
извършвани услуги от топлинния счетоводител. Претенцията не била доказана и по размер, защото
от събраните доказателства не се установявало как е опредЕ. цена за услугата дялово
разпределение. Евентуално, при доказване, че е налице сключен договор между етажните
собственици и дружеството, извършващо дяловото разпределение, то цената на услугата се
дължала на етажните собственици. Оспорва ответниците да са изпаднали в забава за плащане на
цената на услуга дялово разпределение порадли липса на уговорка за срок за плащането й, поради
което за изпадането в забава била нужна покана. Поддържа се възражението за изтекла погасителна
давност, като са развити съображения относно началната дата, от която следва да тече давностният
срок.
Съдът дължи обсъждане и на депозираното след срока по чл.131 ГПК становище, защото в
него са наведени правни и фактически доводи (в този смисъл решение № 27 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК, решение № 290 от 15.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1211/2010 г., I г. о., ГК). В случая възражението за изтекла погасителна давност, което се преклудира
с изтичане на срока по чл.131 ГПК (арг. чл.133 ГПК), е направено в законоустановения срок с
подадения отговор на исковата молба, като в писменото становище единствено са развити
съображения за прилагането на правилата за погасителната давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 20.04.1992г. се установява, че процесният имот е придобит от
М.Г.К. и А.Д.К.. От приетите като доказателства удостоверения за наследници се установява, че
М.Г.К. е починал на 28.07.1994г. и е оставил за свои наследници : А.Д.К. (съпруга) и ответниците –
Й. М. Н. и Е. М. Г. (дъщери), и А.Д.К. е починала на 16.06.2004г. и е оставила като наследници
дъщерите си – ответниците по делото. По делото няма твърдения и данни за извършване на
разпоредителни сделки с имота или на друго основание титулярите им да са изгубвали правата си
върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответниците са били
собственици на процесния имот през процесния период по наследствено правоприемство от
родителите им при равни квоти – чл.5, ал.1 ЗН. Като собственици на имота ответниците имат
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР
на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба
2
на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е ползвана
топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била начислявана, като радиаторите в
жилището са затапени/демонтирани. Начислявана е била ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и
ТЕ за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Потреблението на топла вода е изчислявано въз основа
на реален отчет на технически изправен и узаконен водомер за топла вода. ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е определяна съгласно нормативните изисквания.
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна
енергия през процесния период възлиза на сумата от 821,22 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 838,84 лева и сума за
възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 17,62 лева.
Установява се плащане на сума в размер на 11,25 лева, видно от отбелязване в обща фактура
№ ********** за отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. (л.25 от делото). Други плащания не се
твърдят и не се установяват.
При това съдът приема, че неплатеният размер на задължението за цена за доставена
топлинна енергия в имота възлиза на сумата от 809,97 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
3
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия.
Неоснователно се възразява, че клиентът на ТЕ изпада в забава за плащането на цената на
доставената топлинна енергия след покана, защото в Общите условия е предвиден срок за плащане
на задълженията – 45 – дневен срок. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на
месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът
за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер
на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.
При това за процесния период ответниците са изпаднали в забава за плащане на цената за
доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата
възлиза на сумата от 108,22 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 22.02.2023г. При това погасено по давност е вземането за м.05.2019г. – м.12.2019г.,
вкл. Размерът на непогасеното по давност вземане за цена за доставена топлинна енергия възлиза
на сумата от 727,97 лева.
На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено върху
погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно вземане,
определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 97,25 лева.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 727,97 лева
за периода м.01.2020г. – м.04.2012г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за
акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 97,25 лева и да се отхвърли за разликата до
пълния предвен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. По възражението, че ищецът не е летигитимиран да получи цената за извършената
услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна
енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем сървисис“ ЕООД,
което се установява от заключението на вещото лице и от представените от третото лице –помагач
изравнителни сметки и протоколи за отчет, приети като доказателства по делото.
4
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици от
29.08.2002г. и договор 3279/2000г. от 12.10.2000г. между етажните собственици и третото лице –
помагач, което дружество е избрано от етажните собственици за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“. В посочения договор е уговорена и абонаментна цена за отчитане на показанията на
индикаторите за разпределение на разхода отопление, водомери за топла вода, поддръжка на
монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуални сметки в размер на 4,20 лева на
измервателен уред (клаузата на т.5.2 от договора). Следва да се посочи, че този договор не може да
бъде източник на задълженията за размер на услугата дялово разпределение през процесния
период, защото така сключеният договор между етажните собственици и топлинния счетоводител
(лицето, извършващо дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба №
16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по
чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в договорни отношения за
отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила
на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и
чл.140, ал.2 ЗЕ. Такъв договор е сключен и това е приобщеният по делото договор № Д – О-
67/03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в ЗЕ между топлофикационното дружество и третото лице – помагач „Техем
сървисис“ ООД (л.30 и сл. от делото).
Размерът редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително опредЕ.
дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани
доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата
дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и представените от
третото лице – помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла вода относно
процесния имот през процесния период и протоколи за отчет, е видно, че относно процесния имот е
доставена услугата дялово разпредение, като е извършен отчет на уредите за топла вода в имота и
5
са изготвени изравнителни сметки, за които услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за
услугата дялово разпредление. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по
основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че
цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
Няма твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение. Погасено по
даваност е вземането за цена за услуга дялово разпределение за м.01.2020г., чиято изискуемост е
настъпила на 01.02.2020г., от която дата към датата на завеждане на делото – 22.02.2023г., са
изтекли повече от три години – чл.111, б“в“, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД. Размерът на непогасеното по
давност главно вземане за периода м.02.2020г. – м.04.2022г., възлиза на сумата от 40,88 лева,
определено от съда на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 40,88 лева за
периода м.02.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като за
настоящото производство от разноски в общ размер от 425 лева (държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца се следват разноски в размер на 375,40
лева, а за заповедното производство съразмерно му се следват разноски в размер на 66,25 лева.
Адв. Николай Илчев, предоставил безплатна правна помощ на ответниците, видно от
представените договори за правна защита и съдействие, е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение за настоящото производство. Размерът на адвокатското възнаграждение, което
подлежи на присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА, се определя от съда. В конкретния случай
съдът съобразява, че безплатната правна помощ се състои в явяване на процесуалния представител
и подаване на писмено становище по делото, в което са развити доводи по съществото на делото.
Отговорите на исковата молба са подадени лично от ответниците, поради което при подаването им
не е предоставена правна помощ. Делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност и
материалният интерес не е висок. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение
съдът не е обвързан от Наребдата за минималните размери на адвокатското възнаграждение
(сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“) съгласно решение на
СЕС по дело C - 438/2022 (чл.633 ГПК), като посочените в нея размери на адв. възнаграждение
могат да служат като ориентир за съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв.
възнаграждение. В конкретния случай при съобразяване на горните обстоятелства размерът на адв.
възнаграждение следва да се определи на 300 лева. Съдът определя възнаграждението общо на
двете ответнички по делото, защото защитата им е напълно идентична. От така определения размер
на възнаграждението в размер на 300 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете на адв.
Илчев се следва сумата от 35 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Е. М. Г., ЕГН **********
и Й. М. Г., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес : гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 165, ет.2 –
адв. Николай Илчев, дължат на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
6
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, по ½ част всяка една от тях, от следните суми : сумата от 727,97 лева -
цена за доставена топлинна енергия за периода м.01.2020г. – м.04.2022г., вкл., до имот на адрес : гр.
София, ж.к. „Д***, ведно със законната лихва от 22.02.2023г. (дата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане), сумата от 97,25 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 09.02.2023г., сумата от 40,88 лева - цена
за доставена услуга дялово разпределение за периода м.01.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 22.02.2023г. (дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане), като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 821,21 лева – цена за доставена топлинна енергия и за периода м.05.2019г. – м.12.2019г., вкл.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 109,72 лева, иска за цена за услуга
дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 42,45 лева и за м.01.2020г. и
изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 7,14 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 05.03.2020г. – 09.02.2023г.
ОСЪЖДА Е. М. Г., ЕГН ********** и Й. М. Г., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес
: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 165, ет.2 – адв. Николай Илчев, да платят на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 375,40 лева – разноски за настоящото производство и
сумата от 66,25 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. Николай Илчев Илчев, ЕГН
**********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 165, ет.2, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 35 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач - “Техем
Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Проф.
Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7