Р Е Ш Е Н И Е
№ 2062
гр.Пловдив, 11.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5527/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 138/2019г. от 15.07.2019г., издадено от А.
С. К., на длъжност *** РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, с
което на Ж. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.257, ал.2 от
Закона за министерството на вътрешните работи е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
В жалбата се поддържа, че наказателното
постановление е неправилно, поради нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, както
и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Оспорва тъврдяното като извършено нарушение на чл.64,
ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи, сочи че не поличава
нетрудови доходи по неморален или непозволен начин. Поддържа, че в
наказателното постановление не са конкретизирани предписанието за поведение, наредено
с процесното разпореждане, нито фактите, които са дали основание да се приеме,
че то не е изпълнено. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат М. поддържа жалбата на изложените
основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – РУ „Полиция“ –
гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив не изпраща представител, не взема
становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 26.08.2019г.,
видно от приложената разписка – част от наказателното постановление, а жалбата
е подадена до РС – Пловдив чрез РУ „Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР –
Пловдив на 02.09.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.08.2018г. в гр.Стамболийски било издадено Разпореждане на
полицейски орган, на основание чл.64, ал.4 от ЗМВР, с което на жалбоподателя Ж.
Д. Р., ЕГН: ********** било разпоредено:
1.Като пълнолетно работоспособно лице да не получава не трудови доходи
по неморален и непозволен начин, като *** в района на главен път I-8 – гр.Пловдив – гр.Пазарджик.
2.Да не навлиза внезапно на пътното платно и да не създава предпоставки
за ПТП на главен път I-8 – гр.Пловдив – гр.Пазарджик.
Жалбоподателя Р. получила екземпляр от същото Разпореждане, съгласно
разписка, част от последното.
На 25.06.2019г., около 16:00 часа, на главен път I-8, в местността
Каламица, свидетелят И.А.К., в качеството му на *** в РУ „Полиция“ –
гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, извършил проверка, като установил на
същото място жалбоподателя Ж. Д. Р..
На място свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 965022 от 25.06.2019г.
срещу жалбоподателя Р. за нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за министерството
на вътрешните работи, който последната подписала, като не отразила възражения.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел И.А.К., който описва начина на извършване на
проверките в подобни случай, макар да не помни начина на извършване конкретната
проверка.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – копие от Разпореждане на полицейски орган от 22.08.2018г.
на основание чл.64, ал.4 от ЗМВР от което се установява факта на издаване
последното и неговото съдържание, както и връчването му на лицето.
Относно приложението на
процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и наказателното постановление намира, че
макар последното да е издадено от компетентен орган, съгласно представената
Заповед № 8121з-1371 – 11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи, то съставените
АУАН и съответно – издаденото въз основа последния НП не отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
I. На първо място по делото не се установи АУАН да е
издаден от компетентен орган.
Съгласно чл.267, ал.1 от ЗМВР – „Актовете за установяване на
нарушенията се съставят от органи на МВР, оправомощени
от министъра на вътрешните работи.“.
С оглед на горното и
предвид липсата на данни по административната преписка на актосъставителят К.
да е възложено да издава АУАН по реда на чл.267,
ал.1 от ЗМВР, съдът с Разпореждане от 10.09.2019г. е изискал от въззиваемата
страна да представи всички доказателства в горния смисъл.
В хода на производството
пред съда въззиваемата страна не е представила доказателства в горния смисъл,
вместо това с писмо изх.№ 000-5884 от 25.09.2019г. по описа на РУ „Полиция“ –
гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив е посочила, че „Законът оправомощава полицейските служители да съставят АУАН по ЗМВР.“.
Последното очевидно противоречи на посоченото в
чл.267, ал.1 от ЗМВР
Ето защо и с оглед
разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство съдът
следва да приеме, че на актосъставителят не е възложено да издава АУАН по реда
на чл.267, ал.1 от ЗМВР. Предвид това, в случая липсва валидно съставен АУАН.
Същевременно съобразно посоченото в чл.36, ал.1 от ЗАНН - административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, поради което и в случая е налице съществено процесуално нарушение,
мотивиращо отмяна на обжалваното наказателно постановление.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание се
констатира, че в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН –
относно съставения АУАН, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в същите
два акта липсва описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, предвид следното:
За да осъществи състава на
чл.64, ал.4 от ЗМВР, жалбоподателят Р. следва да не изпълни Разпореждане на
полицейски орган от 22.08.2018г. на основание чл.64, ал.4 от ЗМВР, а именно –
да *** в района на главен път I-8 – гр.Пловдив – гр.Пазарджик.
В този смисъл, последното
обстоятелство, а именно – че на 25.06.2019г., около 16:00 часа, на главен път
I-8, в местността Каламица жалбоподателят Р. е ***, е
единствено декларирано в АУАН и наказателното постановление. Не се сочат
никакви конкретно установени факти от обективната реалност, от които се прави
горния извод, които факти да могат да бъдат проверени от съда в настоящото
производство, съответно – съдът е изцяло препятстван да провери правилността на
наказателното постановление. Отделно от това, последното лишава лицето, сочено
като нарушител, от възможност да организира защитата, си като ангажира доказателства
в насока оборване същите фактически твърдения, доколкото последните липсват.
Последното мотивира отмяна наказателното постановление на самостоятелно
основание, като незаконосъонразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 138/2019г. от 15.07.2019г., издадено от А. С. К., на длъжност *** РУ
„Полиция“ – гр.Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, с което на Ж. Д. Р., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.257, ал.2 от Закона за министерството на
вътрешните работи е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.