№ 264
гр. Ловеч, 27.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20254300200212 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от лишения от свобода В. П. М., в която моли да
бъде условно предсрочно освободен, като счита, че са налице предпоставките
за неговото освобождаване. Посочва, че е изтърпял двадесет и пет години и
осем месеца лишаване от свобода, участвал е в трудови, образователни и
обучителни квалификационни дейности, награждаван е с писмени похвали.
Сочи, че не по негово желание е преместен в затвора – Ловеч, както и че не
работи в момента. Твърди, че е осъдил ГДИН за изтезания, нечовешко
отношение и за поставяне в неблагоприятни условия на живот, за което има
издаден изпълнителен лист. Излага подробни съображения в тази връзка.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инспектор СДВР Д.С.
счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения
от свобода и поддържа становището на Началника на Затвора, същият да не
бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч изразява становище, че
не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал
достатъчно доказателства за поправянето си.
В съдебно заседание служебният защитник на В. П. М. - адв. И.К. от АК-
Ловеч, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл. 70
от НК.
В съдебно заседание лишеният от свобода В. П. М. заявява, че поддържа
молбата си за условно предсрочно освобождаване и моли да бъде уважена.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището
1
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
С присъда № 6 от 24.03.2000 г. по НОХД № 457/1999 г. по описа на ОС –
Видин на В. П. М. е наложено наказание „Доживотен затвор“, влязло в
законна сила на 13.08.2004 г.
С определение № 128 от 07.03.2024 г. по ЧНД 106/2024 г. по описа на ОС
– Враца така наложеното наказание е заменено на 30 (тридесет) години
лишаване от свобода.
Към днешна дата М. е изтърпял 25 (двадесет и пет години), 8 (осем)
месеца и 29 (двадесет и девет) дни; от предварителен арест ЗС от 22.08.1999 г.
до 28.08.1999 г. – 6 (шест) дни; фактически изтърпял 25 (двадесет и пет
години) 9 (девет) месеца и 5 (пет) дни; от работа 1 (една) година, 1 (един)
месец и 22 (двадесет и два) дни или всичко 26 (двадесет и шест години), 10
(десет) месеца и 27 (двадесет и седем) дни, и има остатък към 27.05.2024 г. – 3
(три) години, 1 (един) месец и 3 (три) дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода,
становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на В. П. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Действително е установено, че към датата на съдебното заседание
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за
цялостното поведение на М. обосновават извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората
предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в
нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в
оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че
първоначалната оценка на рискът от рецидив е средна – 59 т. Зоните с
дефицит са „Настоящо правонарушение“ – в кратък интервал извършва две
убийства на възрастни жени, от които едната е неговата баба; Отношение към
правонарушението“ – не признава собствената си отговорност за извършеното
престъпление, липсва емпатия по отношение на жертвите; „Начин на живот и
обкръжение“ – склонен към прояви на безразсъдно и рисково поведение;
„Злоупотреба с алкохол“, „Умения за мислене“ – липсват умения за
разпознаване на проблемите и набелязване на адекватни мерки за тяхното
2
решаване.
При извършения анализ на риска от вреди отчетените стойности за
обществото са високи, като по време на изтърпяване на присъдата спрямо
служителите и останалите лишени от свобода е отчетен нисък риск.
От становището е видно, че междинно извършените оценки на риска от
рецидив регистрират последователно покачване на числовите стойности, като
риска се повишава от среден на висок, отчитайки своя пик до 92 т. през 2015
г., което очертава ясно тенденция към деструктивни промени в цялостното
поведение за времето на дългогодишния престой в затвора на л. св. М..
Отрицателна промяна се е наблюдавала в зоните: „Отношение към
правонарушението“; „Взаимоотношения“; „Трудова заетост“; „Начин на
живот и обкръжение“; „Емоционални проблеми и междуличностни
проблеми“. За периода до 2015 г. са регистрирани сериозни поведенчески
прояви, като качване на метална конструкция, прилежаща към мебелен цех
към затвора Враца, отправяне на закани, „че има една доживотна присъда и не
му пука от втора доживотна присъда“, реализиран суициден опит
/приспособен чаршаф, с който да се обеси/, обостряни психични проблеми,
наложили провеждане на адекватно лечение.
При последващите преоценки рискът от рецидив остава висок, като се
отбелязва постепенно понижение от 2015 г. до 2024 г. до 81 точки. Дефицитни
стойности остават при разделите „Настоящо правонарушение“, „Нагласи“,
„Жилищно устройване“, „Взаимоотношения“, „Начин на живот и
обкръжение“, „Злоупотреба с алкохол“, „Емоционални проблеми“ и „Умения
за мислене“.
Настоящата оценка бележи лек спад в точковия резултат - от 81 на 79 т.
отчетена е положителна промяна в зоната на междуличностни проблеми - не е
влизал във физически конфликти по времето на изтърпяно наказание и в
умения за мислене – овладява импулсивността си и поставя краткосрочни и
дългосрочни цели (създаване на семейство и полагане на труд с цел
осигуряване на постоянни финансови доходи след освобождаването му).
При последната ревизия на оценката, рискът от рецидив се променя на
среден при числова стойност от 79 точки. Въпреки отчетените през
последните години понижения в оценката на риска от рецидив, като зони със
3
силно изразен дефицит се запазват “Отношение към правонарушението“ –
липсва самокритично отношение, осъзнаване на нанесените вреди и емпатия
към жертвите; настроен е враждебно към правораздавателните органи;
споделя мнение, че е осъден несправедливо, като принос за това е имала и
майка му, която според неговите твърдения е давала показания срещу него;
„Начин на живот и обкръжение“ – част от контактите му преди постъпването в
затвора са с лица с криминални прояви; склонен е към прояви на безразсъдно
и рисково поведение; „Злоупотреба с алкохол“ – употребата на алкохол е
пряко свързана с криминалното поведение; „Емоционални и психични
проблеми“ – обосновани са от наличието на диагностицирано психично
заболяване /смесено личностово разстройство – емоционална нестабилност и
шизоидност/, което неминуемо намира отражение в цялостното поведение и в
установяваните междуличностни взаимоотношения; „Умения за мислене“ –
трудно намира алтернативи за решаване на проблемите си; склонен към
импулсивни прояви; не предвижда всички възможни последствия от
предприетите действия.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е с високи
стойности за служителите и останалите лишени от свобода и се обуславя от
правния статус и индивидуалните особености на л. св. М.. Тези стойности се
определят от наличието на психични проблеми и враждебното и недоверчиво
отношение към околните. Въпреки, че няма регистрирани деструктивни
прояви, такива са вероятни с оглед личностовите му особености.
Реализираните в миналото суицидни опити индикират високи стойности
на риска от автоагресивни действия – има история на поглъщане на чужди
тела, рязане на ръце, обявяване на гладни стачки. Лишеният от свобода М. е
уязвим в резултат от поведението на околните – при оказван натиск и тормоз,
както и в резултат от собственото поведение – при провокация и фрустрация.
Посочените фактори биха могли да провокират подобно рисково поведение.
Висок е рискът от бягство поради постановената дългосрочна присъда,
личностовите особености на л. св., реализирани два опита за бягство – качване
на сградата на мебелен цех и качване на покрива на параклиса.
Рискът от вреди за обществото е висок и се определя от извършеното
тежко криминално престъпление. Рискът от вреди е насочен към уязвима
група – възрастни жени.
4
В становището си началникът на затвора посочва, че до момента л. св.
М. има участия в специализирани групови програми, реализирани в затвора
Враца, а именно от 13.06.2022 г. до 22.06.2022 г. - корекционна програма
„Толерантност в затвора, толерантност в живота“ и от 15.10.2024 г. до
25.10.2024 г. - корекционна програма „Умения за мислене“.
По време на престоя си в затвора Враца, след депозирана от него молба
по обявена свободна позиция е полагал доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС
със Заповед № Л-1214/08.04.2024 г. за чистач на 3-тия етаж – голямо и малко
крило. При изпълнението на възлаганите му трудови задачи е показвал
старателност и изпълнителност. Бил е член на „Клуб на читателя“ в затвора
Враца. Участвал е в две образователни програми (курсове), реализирани в
затвора Враца от 05.03.2019 г. до 17.04.2019 г. - „Начално обучение в
компютърни умения“; от 09.12.2024 г. до 19.02.2025 г. – курс по чуждоезиково
обучение „Английски език“. От 03.04.2025 г. е устроен на работа в цех на
фирма „Еврокварт“ ООД в 30 „Атлант“ – Троян.
От доказателствата по делото е видно, че М. има три наложени
дисциплинарни наказания съгласно заповеди № 143/05.05.2000 г., №
89/09.03.2004 г. и № 203/18.04.2012 г. Към момента, съгласно чл. 109 от
ЗИНЗС, се смята за ненаказан.
Награждаван е многократно през годините за показано примерно
поведение и други дейности със следните заповеди: заповед № 80/17.09.2015
г. - с „Писмена похвала“; заповед № 32/ 21.04.2016 г. с „Писмена похвала“;
заповед № 67/13.07.2016 г. - с „Парична или предметна награда“; заповед №
163/15.12.2016 г. - с „Извънредна хранителна пратка“; заповед №
118/12.04.2017 г - с „Парична или предметна награда“; заповед №
292/07.09.2017 г. - с „Писмена похвала“; заповед № 405/09.11.2017 г. - с
„Парична или предметна награда“; заповед № 546/28.12.2017 г. - с „Писмена
похвала“; заповед № 282/27.09.2018 г. - с „Парична или предметна награда“;
заповед № 388/12.12.2018 г.- с „Извънредна хранителна пратка“; заповед №
2117/23.12.2019 г. - с „Писмена похвала“; заповед № 1847/24.08.2020 г. - с
„Парична или предметна награда“; заповед № 4064/11.12.2024 г. - с „Писмена
похвала“.
По изпълнението на заложените задачи в изготвения план на присъдата
от 19.03.2024 г. е постигната договореност, като целите и задачите в него се
5
реализират в частта си за оползотворяване престоя в затвора чрез включване в
трудова дейност и в подходяща корекционна програма, но е необходимо по-
продължително възпитателно въздействие по отношение правилно
формулиране на проблемите, разпознаване факторите, довели до
реализираното криминално поведение и осъзнаване на нанесените вреди
върху жертвите на престъпленията. В изготвеното препланиране за 2025 г. са
поставени цели и задачи свързани с поддържане на предприетата позитивна
поведенческа линия, спазване на реда и недопускане на дисциплинарни
нарушения, изграждане на критично отношение към деянието, подобряване на
уменията за адекватно планиране, както и мотивиране за продължаване на
трудовата заетост с цел осъзнаването й като социална форма на ангажираност.
Отношението му към предлаганите пенитенциарни дейности е положително,
стига да не са в противоречие с религиозните му възгледи.
В мотивираното предложение началникът на Затвора изразява
становище, че за малкия период от време на изтърпяно наказание в ЗО
„Атлант“ л. св. М. не може да предостави необходимите безспорни и
категорични доказателства за промяна на нагласите в подкрепа на
законосъобразни такива, като водещо е нуждата от снижаване на риска от
вреди за обществото. Въпреки включването на л. св. М. в програми и дейности
за личностна промяна, същият не е преминал през етапите на прогресивната
система, изразяваща се в замяна на режима в по-лек и превеждането му в
ЗООТ, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
Счита, че е необходимо корекционната работа с М. да продължи в условията
на затвора, за трайна положителна промяна и постигане на целите на
наказанието.
В подкрепа на становището на началника на затвора е и становището на
гл. инспектор Христо Петков и социалният доклад на инспектор СДВР Ценка
Колева, които считат, че не са налице трайни доказателства за поправянето на
л.св. М. и е необходимо да продължи корекционната работа с него.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода М., следва същият да е изтърпял 2/3 от
наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е
налице, тъй като В. П. М. фактически е изтърпял 25 години, 9 месеца и 5 дни,
а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата 27.05.2025 г. е 3
години, 1 месец и 3 дни.
Фактически изтърпяването на 2/3 от наложеното наказание не е
6
единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за
допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
– ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на
М., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото
поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част
от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода В. П. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 (три) години, 1 (един) месец и
3 (три) дни от наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с Присъда № 6 от
24.03.2000 г. по НОХД № 457/1999 г. по описа на Окръжен съд Видин,
заменено с определение № 128 от 07.03.2024 г. по ЧНД 106/2024 г. по описа на
Окръжен съд Враца на 30 (тридесет) години лишаване от свобода, като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. П. М. – роден на ****, ЕГН
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
ОСТАТЪКА към 27.05.2025 г. от 3 (три) години, 1 (един) месец и 3 (три) дни
от наложеното му наказание „Доживотен затвор“ с Присъда № 6 от 24.03.2000
г. по НОХД № 457/1999 г. по описа на Окръжен съд Видин, заменено с
определение № 128 от 07.03.2024 г. по ЧНД 106/2024 г. по описа на Окръжен
съд Враца на 30 (тридесет) години лишаване от свобода, като неоснователна.
7
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Окръжна прокуратура Ловеч и Затвора Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
8