Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 29.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6568 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 17, ал.
1 от ЗЗД от Ш.Ш.Ю. против Ф.Н.Х., М.Н.Х., Л.Н.Х. като
наследници на В* Ш* К* и Н.Р.Ю..
Ищецът твърди,
че на 25.10.2007 г. сключил с майка си В*Ш*К*, ЕГН ********** /починала на
21.09.2017 г./ договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 99, том 46, рег. № 16030, дело
№ 11742 от 26.10.2007 г. на
Службата по вписвания гр. Р*, а именно: Жилище, Апартамент № *, с идентификатор 63427.4.72.6.9, находящ се в гр. Р* ул.
К* № *, вх.
*, ет. * с площ от 74,02 кв. м, който
попада в сграда с идентификатор 63427.4.72.6, в поземлен
имот с идентификатор
63427.4.72, при съседи: на етажа 63427.4.72.5.7 и
63427.4.72.6.8, под обекта
63427.4.72.6.6, над обекта
63427.4.72.6.12, ведно с изба
№ 9 и 2,6632 % ид. части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, като
прехвърлителят си запазила правото да ползва целия
имот пожизнено и безвъзмездно.
Сделката била сключена по време на
брака на ищеца с третия ответник- Н.Р.Ю., но тя не е страна
по сделката. Бракът между двамата бил прекратен с решение № 364 от 07.03.2019 г. по гр. дело № 48/2019 г. по описа на РРС.
Ищецът заявява, че сключеният договор за покупко- продажба
е привиден, тъй като в действителност не е платена цената
по него, която е в размер на данъчната оценка
16 135.70 лева. Страните по договора решили
да оформят сделката като договор
за покупко- продажба, за да
бъде възпрепятствано евентуално атакуването й в бъдеще при наследяване.
За привидността на сключения договор е оформено след сделката
и волеизявление, обективирано
в обратно писмо, доказващо действителната им воля при
сключване на договора.
Ищецът моли
да бъде постановено
решение, с което
1. Да бъде прогласена нищожността на покупко- продажбата,
обективирана в Нотариален акт
№ 99, том 46, рег. № 16030, дело № 11742 от
26.10.2007 г. на Службата по вписвания гр.
Русе отнасяща се до следния
недвижим имот: Жилище, Апартамент № *, с идентификатор 63427.4.72.6.9, находящ се
в гр. Р* ул. К* № *, вх.
*, ет. *, с площ от 74,02 кв. м, който
попада в сграда с идентификатор 63427.4.72.6, в поземлен
имот с идентификатор
63427.4.72, при съседи: на етажа 63427.4.72.5.7 и
63427.4.72.6.8, под обекта
63427.4.72.6.6, над обекта 63427.4.72.6.12,
ведно с изба № 9 и 2,6632 %
ид. части
от общите части на сградата
и от отстъпеното право на строеж.
2. Да бъде обявен за действителен сключения договор за дарение
на 26.10.2007 г. на
процесния недвижим имот и
3. Да бъде прието за установено между страните, че Н.Р.Ю., ЕГН **********
не е собственик
на 1/2
идеална част от процесния имот.
Първите трима ответници Ф.Н.Х.,
М.Н.Х. и Л.Н.Х. не дават отговор, не оспорват
исковете.
Ответникът Н.Р.Ю.
дава отговор, оспорва иска, счита,
че е станала собственик на три
основания: въз основа на договора
за покупко- продажба, въз основа
на кратка придобавна давност и въз основа на
изтекла 10- годишна придобивна давност, преди да се
разведе с ищеца през 2019 год. Тя оспорва истинността на приложеното към исковата молба,
като заявява, че не е подписано
от покойната В* Ш*К*Оспорва и съдържащите се в него твърдения,
че действителната воля на страните
е била да сключат договор за дарение, а не
за продажба.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а
се установява и от приетия като писмено доказателство нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 99, том 46, рег. №
16030, дело № 11742 от
26.10.2007 г. на Службата по вписвания гр.
Р*, че майката на
ищеца и първите трима ответници В*Ш* К* продала на
ищеца, който е неин син процесното жилище, докато той
е бил в брак с четвъртия ответник Н.Р.Ю.. Съгласно договора за покупко- продажба, обективиран в
цитирания нотариален акт, прехвърлителката си запазва
изключителното право, докато е жива да ползва целия недвижим имот. Прехвърлителят В* Ш* К* е починала на 21.09.2017 год. в гр.
Р*.
След сключване на сделката на
25.10.2007 год., страните по нея подписват обратно писмо, в което декларират,
че обявената в нотариалния акт цена на имота не е платена, тъй като
действителното съглашение между тях е за сключване на договор за дарение на
описания имот със запазване на безвъзмездно и пожизнено ползване на имота за прехвърлителя, а не за покупко-
продажба на същия. Ответникът М.Х. заяви в съдебно заседание, че знае за
изготвеното писмо от майка му. Посочи, че идеята да бъде сключен договор за покупко- продажба, а не за дарение, била негова, за да се
парират бъдещите претенции на другите братя и сестри.
Ответникът Н.Р.Ю.
оспори подписа на прехвърлителката в обратното писмо.
Приетата по делото експертиза потвърди, че подписът е на В*К*, поради което
съдът приема за неоснователно това възражение.
Ответникът Н.Р.Ю.
чрез особения си представител прави възражения за придобиване правото на
собственост върху ½ идеална част от процесното
жилище на три основания: въз основа
на договора за покупко- продажба,
въз основа на кратка придобавна
давност и въз основа на изтекла
10- годишна придобивна давност, преди да се разведе
с ищеца през 2019 год.
След прекратяване
на брака с ищеца на 26.03.2019 год. бездяловата СИО
се трансформира в дялова при равни квоти.
Видно от Справка по Наредба №
14/18.11.2009 год. (лист 36 от делото) Н.Ю. е с настоящ адрес в Испания от 16.11.2011 год.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
За да бъдат отхвърлени исковете по отношение
на оспорилия ги ответник Н.Р.Ю., тя следваше да докаже, че е собственик на
едно от трите основания, които заявява в отговора.
По отношение на първото- придобиване въз
основа на договора за покупко- продажба съдът приема,
че е неоснователно, тъй като, както беше споменато по- горе, в подписаното обратно писмо
страните по сделката признават, че се касае за договор за дарение, следователно
договорът за покупко- продажба е привиден. За да е налице симулация, е необходимо по безспорен начин
да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от
него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици,
настъпването на каквито не са желаели. Симулативният
договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка
/абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка /относителна
симулация/. В случая е налице втората хипотеза. Въз
основа на изявлението на ответника М.Х. и приетото по делото обратно писмо
съдът приема, че ищецът е неговата майка никога не са имали воля да бъдат
обвързани от договор за покупко- продажба. Не се
представиха доказателства страните да са извършвали действия по реалното изпълнение
на договора. Уговорената цена не е платена, като този факт не е оспорен от
никой от ответниците, нито са представени доказателства, които да оборят тази
уговорка в обратното писмо.
По отношение на възраженията на ответника Н.Р.Ю.,
че е придобила право на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение, съдът намира следното: в нотариалния
акт и в обратното писмо ищецът и майка му са уговорили безвъзмездно и пожизнено ползване на целия имот за прехвърлителя.
Правото на ползване представлява вещно право
върху чужд имот. Според чл. 56 от ЗС правото на ползване включва правото да се
използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви
от нея, без тя да се променя съществено. Ползвателят не може да отчуждава
своето право. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД
договорите за учредяване на вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат
извършени в нотариална форма, какъвто е и настоящият случай. За едно жилищно
помещение ползването на носителя на такова право ще се изрази преди всичко в
обитаването му. По силата на нотариалния акт за учредяване на такова право
собственикът е отстъпил именно обитаването на помещението на носителя на това
право. След като носителят на правото на собственост е отстъпил това правомощие
на ползвателя, той е отстъпил и част от правата си като собственик над наета
вещ. По силата на чл. 111, ал. 1 ЗС досежно тези права намират приложение разпоредбите на същия
закон, уреждащи режима на това правомощие на собственика. Ищецът по делото има
само голата собственост и няма право да ползва имота, тъй като той е учредил
такова в полза на прехвърлителя. За да се приеме, че е налице завладяване от
страна на ответника Н.Р.Ю.,
е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо
за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин, т.е. чрез действия, които да са могли да станат достояние на
собственика, респ. съсобственика. При липса на такива действия, то промяната в
намерението е скрита, а следователно владението е опорочено и не настъпват
последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС.
По делото не се доказа някога ответникът Н.Р.Ю.
да е имала анимус за своене, нито да е обитавала имота в продължение на 5 или 10
години. Плащането на данъци само по себе си не е достатъчно да обоснове извод
за фактическо владение. Същото се отнася и до декларирането на имота от ищеца в
съсобственост със съпругата му. Свидетелят М.Х. заяви, че майка му фактически е
обитавала имота до смъртта си през 2017 год., а Н.Ю. е с настоящ адрес в И* от
16.11.2011 год., т.е. дори и да е живяла в имота, тя го е напуснала 4 години
след прехвърлянето на имота в собственост на съпруга й- ищец по делото. Ищецът
и ответникът Н. Х* дълги години са живели в чужбина и са нямали семейно жилище
на територията на Република Б*. Този факт те признават в бракоразводното дело и
е отразен в Решение № 364/07.03.2019 год. по гр.д. № 48/2019 год. по описа на
РРС.
По изложените съображения предявените искове
се явяват основателни и следва да се уважат.
Ищецът е поискал присъждане на разноски и предвид изхода
от спора, такива му се дължат. Представил е списък по чл. 80 от ГПК, от който е
видно, че те са в общ размер 1565.61 лева. Ответниците дължат разноски, тъй
като не са признали исковете. С поведението си те не са станали причина за
завеждане на делото, за да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК, е нужно
кумулативното наличие на двете предпоставки- недаване на повод за предявяване
на иск и признаването му.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между Ш.Ш.Ю., ЕГН ********** и В* Ш* К*, ЕГН **********, починала
на 21.09.2017 год., договор за покупко- продажба, обективиран
в Нотариален акт № 99, том 46, рег. №
16030, дело № 11742 от
26.10.2007 г. на Службата по вписвания гр.
Русе, отнасящ се до следния недвижим
имот: Жилище, Апартамент № *, с идентификатор 63427.4.72.6.9, находящ се в гр. Р*ул.
К* № *, вх. *, ет. *, с площ от 74,02 кв. м, който
попада в сграда с идентификатор 63427.4.72.6, в поземлен
имот с идентификатор
63427.4.72, при съседи: на етажа 63427.4.72.5.7 и
63427.4.72.6.8, под обекта
63427.4.72.6.6, над обекта
63427.4.72.6.12, ведно с изба
№ 9 и 2,6632 % ид. части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж.
ОБЯВЯВА за действителен сключения между
Ш.Ш.Ю., ЕГН ********** и В* Ш*К*, ЕГН **********,
починала на 21.09.2017 год., договор за дарение
на 26.10.2007 г. на
процесния недвижим имот Жилище, Апартамент №*, с идентификатор 63427.4.72.6.9, находящ се
в гр. Р*ул. К* № *, вх.
*, ет. *, с площ от 74,02 кв. м, който
попада в сграда с идентификатор 63427.4.72.6, в поземлен
имот с идентификатор
63427.4.72, при съседи: на етажа 63427.4.72.5.7 и
63427.4.72.6.8, под обекта
63427.4.72.6.6, над обекта
63427.4.72.6.12, ведно с изба
№ 9 и 2,6632 % ид. части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото Ш.Ш.Ю., ЕГН
**********, Ф.Н.Х.,
ЕГН **********, М.Н.Х.,
ЕГН **********, Л.Н.Х.,
ЕГН ********** като наследници
на В* Ш* К*, ЕГН **********,
починала на 21.09.2017 год. и Н.Р.Ю., ЕГН **********,
че Н.Р.Ю., ЕГН ********** не е собственик на
1/2 идеална
част от процесния имот.
ОСЪЖДА Ф.Н.Х., ЕГН **********, М.Н.Х.,
ЕГН **********, Л.Н.Х.,
ЕГН ********** и Н.Р.Ю., ЕГН ********** да заплатят на Ш.Ш.Ю., ЕГН ********** сторените от него разноски в размер на
1565.61 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: