№ 17736
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110164998 по описа за 2023 година
Предявен e положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника за сумата в размер на 6,71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 15.08.2020 г. до 06.07.2023 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 02.08.2023 г., издадена в производството по
ч.гр.д. № 39503/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение, което
било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се
иска да бъде привлечено в производството като трето
лице – помагач, предвид евентуално предявяване на
регресни претенции срещу него при отхвърляне на
исковете. Счита, че е дължима сума за главница за такси
за дялово разпределение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 02.08.2023г., по ч.гр.д. № 39503/2023г. по описа
на СРС, 45-ти състав, дължимостта на които не е оспорена
с подаденото възражение по реда на чл. 414 от ГПК от
ответника, напротив призната е, поради и което е
дължима и мораторната лихва върху тази главница.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът оспорва иска. Твърди, че не е
собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва
процесния имот да е бил топлоснабден. Оспорва
наличието на валиден договор с топлинния счетоводител.
Правят възражение за погасяване на вземането по
давност. Претендира разноски.
2
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт И., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът Г. Д. М., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от адвокат
Д., която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответника има качеството
„потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните
от него правни разпоредби в рамките на процесния
3
период, основанието и размера на главния дълг за
дължими суми за такси за дялово разпределение,
съответно изпадането на ответника в забава по
отношение на акцесорното вземане и размера на лихвата.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отричат съществуването
на спорното право, както и положителният факт на
плащането.
Иска е допустим, като предявен от надлежна страна в
полза на която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 39503/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
11.09.2002г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на ******************
са взели решение за сключване на договор за извършване
на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са
упълномощени конкретни лица да подпишат договор с
/ФИРМА/. Към протокола е приет списък на
присъстващите на събранието, които с подписите си са
удостоверили взетото решение, като за ап.*** списъкът е
подписан от ответника, обстоятелство, което не се оспори
от ответната страна. Като необжалвано решението е
влязло в законна сила и обвързва собствениците на
4
самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните
правоприемници. От името на ЕС по делото е сключен
договор с /ФИРМА/ № 434/25.09.2002г., като по делото е
приет, като сключен между ищеца и „/ФИРМА/ и договор
за извършване на услугата за дялово разпределение № Д-
О-69/03.06.2020г., което дружество впоследствие се
твърди, че извършва услугата.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата
на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150,
ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
5
енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия,
коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за
доставка на топлинна енергия възниква от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на
всичките три елемента от правото си на собственост -
право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, като правна рамка, и
след като взе предвид, признанието на длъжника,
инкорпорирано във възражението му срещу заповедта, че
дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение, в частта й за главница за отопление на
6
имота, за лихвата върху нея и за главница за такси за
дялово разпределение, съдът приема, че ответникът Г. Д.
М. е страна по възникналото облигационно
правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а
именно апартамент ***, находящ се в
*******************, за процесния период от време.
Установи се от писмо от 26.07.2019г., прието на л.18 от
досието по делото, на СО, ************ до ищцовото
дружество, че в СО, ************ е извършена сделка с
ответника за процесния имот. Партидата е видно, че е
открита на името на Г. Д. М.. Предвид изложеното, съдът
приема, че през процесният период, ответникът е имал
качеството клиент/купувач на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
Ищецът е активно легитимиран да претендира и
стойността на услугата за дялово разпределение. По
силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ
на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор
между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение, съгласно чл. 139 в, ал.
7
3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква
система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното
възниква задължение за топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово
разпределение цената на услугата, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество, като последното
е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С договора сключван
по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. По делото е приет единствено договора, сключен
между ищеца и третото лице-помагач, но това не променя
страните и предмета на правоотношенията във връзка с
цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът
приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях. Нещо повече, както се
посочи по-горе, ответникът с възражението признава
дължимостта на главничното вземане за такси за дялово
разпределение.
Иска за мораторна лихва върху главницата за такси за
8
дялово разпределение обаче следва да бъде отхвърлен.
Това е така, тъй като в ОУ на ищеца от 2016г. не е
налична уредба за предоставен срок за заплащане на това
задължение, поради което и по аргумент от чл. 84 от ЗЗД е
нужна покана. По делото не са налице данни за отправена
покана до ответника, поради което иска за сумата от 6,71
лева за мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете
страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ответника. В заповедното производство процесуалният
представител на ответника – адвокат К.Б. от РАК, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в
******************** прави искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. За целта е представен
договор за правна защита и съдействие, от който е видно,
че страните са уговорили представителство в
горепосочената хипотеза. „/ФИРМА/ е релевирала
възражение за прекомерност на разноските. Съдът
намира, че възнаграждението на адвокат К.Б. следва да
бъде определено по правилата на чл. 6, т.5 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200,00 лева, като именно в
тази насока е константната съдебна практика при
9
определяне размера на адвокатското възнаграждение в
случаите на подадено възражение по чл. 414 от ГПК /в
тази връзка виж Определение № 11686/05.10.2023г. по
ч.гр.д. № 20231100503303 на СГС, ЧЖ-VI-И състав/.
Съдът взема и предвид, че с възражението е призната
дължимостта на всички суми, с изключение на сумата за
лихва върху главницата за такси за дялово разпределение,
поради която именно причина е инциирано и исковото
производство. Така на адвокат Б., следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 1,98 лева в
заповедното производство.
В исковото производство ответникът е представляван от
адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността в ********************, която също
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, за
което също е представен договор за правна защита и
съдействие по делото. На процесуалния представител на
ответника на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да му се присъди възнаграждение
към установения минимум в размер на 400,00 лева, с ДДС
480,00 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу Г. Д. М., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че Г. Д. М.
дължи на /ФИРМА/ сумата в размер на 6,71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 06.07.2023 г. в обект, находящ се в /АДРЕС/,
ап.***, абонатен № ******, и за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 02.08.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
39503/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат К.Б. от РАК, ЕГН **********, с адрес
на упражняване на дейността в ********************,
сумата в размер на 1,98 лева, присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността в ********************, сумата
в размер на 480,00 лева с ДДС, присъдено адвокатско
11
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12