№ 17135
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110168290 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
23.09.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
единадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №68290 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I, II и III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.I
от ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от Н. Р. Ш., чрез адв.Д. М. от САК,
срещу „...... ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., представлявано от .....-
управител, за прогласяване недействителността на Договор за кредит №.....г., сключен от
разстояние, на интернет сайта ....., за сумата от 600 лв., със срок за връщане: 30 дни, на
10.03.2023г., при ГПР от 49,70 % и ГЛП от 41 %, а при евентуалност за провъзгласяване
нищожността на клаузата на чл.5 от горепосочения Договор за кредит №.....г., предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит, както и за осъждане на
ответника да заплати сумата от 141,78 лв., представляваща увеличен в о.с.з. от 21.05.2025г.
размер на частичен иск от 5 лв., представляваща платена при изначална липса на правно
основание по горния договор. Ищецът твърди, че в договора е било уговорено заплащането
на такса за бързо разглеждане в размер на 141,78 лв. Твърди, че на 10.02.2023г. е погасил
кредита, заплащайки чрез ....“ сума от 743,13 лв. Поддържа, че клаузата, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане, е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави и поради противоречието й с чл.10а, ал.2 ЗПК. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава ОИМ, чрез юрк....., с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва наведените в исковата молба твърдения за нищожност на
договора за кредит и на клаузата по чл. 5 от същия. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В първото по делото о.с.з. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция
до пълния й размер от 141,78 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложени към ИМ са проц. договор за кредит, и разписка от 08.02.2023г. за заплащане
на сума от 600 лв. в полза на кредитополучателя и разписка от 10.02.2023г. за заплащане на
сума от 743,13 лв. в полза на кредитодателя.
Приложени към ОИМ са справка за върната на заемополучателя сума от общо 97,33
лв., представляващи такса за експресно разглеждане от 87,19 лв. и остатък по сметка от
10,19 лв. и разписка за извършено плащане от 18.04.2024г. за сума от 479,08 лв., с основание:
връщане на надвесени суми по посочени договори за кредит, вкл. процесния.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, посоченият ГЛП по кредита е 41 %, при дог.
лихва от 20,22 лв., като с включване към главницата на такса за експресно разглеждане ГЛП
възлиза на 33,16 %, а с включване на такса за експресно разглеждане към дог. лихва ГЛП
възлиза на 328,50 %. Вещото лице приеме, че вторият вариант съвпада с ГПР, изчислен с
включена такса за експресно разглеждане към дог. лихва, с разходи извън главницата от общо
162 лв. Посочено е, че на 10.02.2023г. е погасен с едно плащане отпуснатия кредит със сума
от общо 743,13 лв., с която е погасена главница от 600 лв., дог. лихва от 1,35 лв. и такса за
експресно разглеждане от 141,78 лв.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
2
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на
искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита от
49,70%, а видно от приетата ССч.Е е, че с включена такса за експресно разглеждане на
кредита възлиза на 328,50 %. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи
чистата стойност на главницата по кредита при наличието на трайна практика за включване
в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки. С оглед на това искът
за прогласяване нищожността на клаузата от сключения договор досежно заплащането на
такса за експресно разглеждане е основателен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и
липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Видно е от приетите писмени
доказателства и ССч.Е е, че заплатена от ищеца сума от общо 743,13 лв., с която е погасен
кредита, вкл.начислената такса за експресно разглеждане. При това положение
кондикционният иск за сумата от 141,78 лв. се явява доказан и следва да се уважи изцяло.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е заплатил
държ. такса по делото от 100 лв. и депозит за експертиза от 400 лв. Претендира се
адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в полза на проц. представител с присъждане на ДДС.
Такъв не следва да бъде определян и като цяло разноски не следва да бъдат присъждани в
полза на ищеца. От служебна справка в ЕИСС се установява, че ищцата е завела към
момента в СРС 14 дела по установителни/ осъдителни искове срещу кредитори, чрез проц.
представител адв.Д. М. от САК. Служебно е изискано и гр.д. №69119/2023г. на СРС, 47
състав, по което е постановено решение от 30.08.2024г. влязло в законна сила на
19.09.2024г., между същите страни, чрез адв.Д. М. от САК, видно от което ищцата сключва
повторен договор за кредит с отв. кредитодател на 13.02.2023г., погасен от своя страна
предсрочно на 17.02.2023г. след като на 10.02.2023г. е погасила предсрочно проц. кредит.
Това говори за повтарящ се метод, използван от ищци, образували в съда множество дела по
искове за недействителност на правни сделки/ за неоснователно обогатяване срещу
финансови институции и представлявани от адв.Д. М. от САК. Институтът на безплатната
пр. помощ по чл.38 от ЗА има за цел да осигури достъп до правосъдие на малоимотни
граждани и не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия за опр. адвокати.
Затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на ищеца в тази насока
и разноските по делото следва да останат така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
3
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на .... ...., ЕИК:...., седалище и
адрес на управление: гр...... представлявано от управителя ....., по иск на Н. Р. Ш.,
ЕГН:**********, разпоредбата от Договор за кредит №.....г., сключен от разстояние между
страните, регламентираща заплащането на такса за бързо разглеждане, поради противоречие
с добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
ОСЪЖДА .... ...., ЕИК:...., седалище и адрес на управление: гр...... представлявано от
управителя ....., да заплати на Н. Р. Ш., ЕГН:**********, сумата от 141,78 /сто четиридесет и
един лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща заплатена такса за бързо
разглеждане по Договор за кредит №.....г., сключен от разстояние между страните, ведно със
законната лихва от датата на съдебно сезиране- 13.12.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4