РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Ихтиман, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200619 по описа за 2024 година
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от Н. А. М., ЕГН **********,
чрез адвокат Д. С., против Наказателно постановление № 24-1204-001417 от 02.10.2024 г.,
издадено от И. Г. - началник Група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция, с което
наказателно постановление на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Според жалбоподателя оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно, като се сочат съображения за това.
В проведеното последно открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
същият се представлява и от адвокат Д. С., като адвокатът излага отново съображения за
основателност на жалбата, а жалбоподателя поддържа казаното от неговия процесуален
представител. Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител
в последното открито съдебно заседание, като на по-ранен етап от производството от него е
постъпила писмена защита. От Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение –
Ихтиман не изпращат представител и не изразяват становище.
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от санкционираното лице и
е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. В съпроводителното писмо, с
което жалбата, приложенията към нея и копие на административната преписка са изпратени
на съда, е посочено, че жалбата е с УРИ № 120400-21939 от 17.10.2024 г., като е отбелезяно,
че наказателното постановление е връчено на 08.10.2024 г. в ССЕВ. В писмо от ОДМВР –
София /лист 83/ също е посочено, че жалбата е входирана с УРИ № 120400-21939 от
17.10.2024 г., като е допълнено, че е била подадена по куриер. По делото не са представени
други доказателства за връчване на наказателното постановление. Предвид изложеното,
съдът намира ,че същото е връчено на 08.10.2024 г., в който смисъл е информацията,
съдържаща се в съпроводителното писмо от ОДМВР – София, с което писмо жалбата и
копие от преписката са изпратени на съда. Изложеното дотук налага извод, че жалбата е
1
подадена своевременно срещу процесния административен акт.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
В оспореното наказателно постановление е записано, че Н. А. М. на 21.09.2024 г., в
14:14 часа, в Община Ихтиман, по Автомагистрала №А-1, при километър 24+500, с посока
гр. Пловдив управлява лек автомобил Тойота Ярис и поради движение с несъобразена
скорост с интензитета на движението реализира ПТП с материални щети в движещото се
пред нея друго превозно средство. Сходна фактическа обстановка е описана и в издадения
акт за установяване на административно нарушение, предхождащ съставянето на
наказателното постановление.
В наказателното постановление е отразено, че водачът не избира скорост на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движение и други обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движение, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и че се налага глоба в
размер на 200 лева.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение.
Според текста на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /в редакцията му към 21.09.2024 г. – датата,
посочена в наказателното постановление/ водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В същата норма е добавено и че
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП /в редакцията към 21.09.2024 г./, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.
В настоящия случай доказателствената съвкупност налага извод, че действително
жалбоподателката, като водач на лек автомобил Тойота Ярис е реализирала ПТП, движейки
се в Община Ихтиман, по Автомагистрала №А-1, при километър 24+500.
Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители И. Н. и Г. В.. И
двамата заявяват, че не си спомнят за конкретния случай, като първият от тях потвърждава,
че подписът срещу актосъставител в акта за установяване на административно нарушение е
негов, а вторият разпознава негов подпис срещу свидетел 1 в акта за установяване на
административно нарушение.
Като свидетел е разпитано и лицето А. Г., който посочва, че е бил повикан за да
помогне за изместването на автомобили във връзка с настъпило ПТП на Автомагистрала
„Тракия“. Сочи, че на място е имало негов колега, който преди това му се е обадил и казал,
че са се ударили автомобили и го е повикал, тъй като ударът между колите бил в
изпреварващата лента и започнало да се образува задръстване. Твърди, че не знае дали
неговият колега е видял как настъпва ПТП-то. Свидетелят допълва, че той е транспортирал
колата на жалбоподателката Тойота Ярис, а другата кола е била Ауди, като двете били
2
ударени в крайна лява лента и Тойотата била отзад, а Аудито отпред.
Свидетелят В. К. сочи, че е имало катастрофа на 25-ти километър от Автомагистрала
„Тракия“ в посока Бургас и заявява, че когато е спрял на катастрофата, тя вече е била
реализирана. Заявява, че не е видял как точно е станало ПТП-то. Обяснява, че не чул да се
правят коментари относно това кой е виновен и твърди, че не може да каже дали е имало
поставени светлоотразителни триъгълници и включени аварийни светлини. Посочва, че
автомобилът на жалбоподателката е бил отзад, а другият автомобил – пред него.
По делото е разпитана и Б. Р.. Същата сочи, че знае за какво става въпрос и обяснява, че
септември месец миналата година около Вакарел е имало задръстване, намалила е и спряла,
колата зад нея я е заобиколила и следващата я ударила. Пояснява, че тя е управлявала Ауди
А5, а колата, която я е ударила, е Тойота. Твърди, че колата й има „драскотини“ и отпред,
които са следствие на същия удар, като уточнява, че пред нея колите са били спрели и
според нея тя е ударила някоя кола пред нея. Според свидетелката след като спряла била
ударена и пояснява, че след като я ударили нейният автомобил се изместил наперд. Заявява,
че преди да спре е пуснала аварийните светлини, както и че всички са карали бавно.
Споделя, че автомобилът й след удара не е могъл да се движи и да запали. Отново сочи, че
след удара отзад най-вероятно е имало и удар с автомобил отпред, защото е имало
драскотини по колата отдясно.
По делото е приета и съдебно-автотехническа експертиза. В експертното заключение е
посочено, че ударът бил фронтален за лек автомобил Тайота Ярис в задната част на спрял
лек автомобил Ауди А5. Посочено е още че, ако скоростта на лек автомобил Тайота Ярис е
била 120 км.ч, то тогава опасната зона за спиране е 119.36 метра. Също така в експертизата е
посочено, че технически е възможно непосредствено пред лек автомобил Тайота Ярис да се
е движил друг автомобил и ако този друг автомобил е скривал визуално спрелия лек
автомобил Ауди А5 и той е действал като динамична /подвижна/ зрителна преграда.
Допълнено е, че спрелият автомобил би се появил внезапно пред водача на лек автомобил
Тайота Ярис от разстояние, което може да е било недостатъчно за безопасно спиране. В края
на експертизата е обобщено, че пряката и непосредствена причина за настъпване на ПТП е
движение с несъобразена скорост от страна на водача на лек автомобил Тайота Ярис и/или
неспазване на безопасна дистанция.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Подробно описва какво е
значението на евентуално движещ се друг автомобил пред лек автомобил Тайота Ярис и
уточнява, че внезапното извършване на маневра на евентуално движещ се пред Тайотата
Ярис друг автомобил не би повлияло за настъпването на произшествието, ако дистанцията и
скоростта са били съобразени. Вещото лице заявява, че ако е спазена дистанцията, Тойотата
би трябвало да спре, защото, ако е била на около 120 метра дистанция от предния автомобил
и същият извръшвайки тази маневра, дистанцията ще си остане постоянна.
Жалбоподателката дава обяснения пред съда в хода на съдебното следствие и сочи, че
автомобилът пред нея рязко се е изнесъл и в този момент тя е видяла спрелия автомобил, но
не й е стигнало времето да спре.
От доказтелствената съвкупност може да се направи извод, че действително
жалбоподателката не е карала със съобразена скорост спрямо пътната обстановка –
интензивността на движението и намиращото се пред нея превозно средство, поради което
не успяла своевременно да спре управлявания от нея автомобил, като това е довело до
настъпване на произшествието.
Въпреки горното, съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като в него, а и в предхождащия го акт за установяване на
административно нарушение, е вписана фактическа обстановка, имаща отношение към
деянието, различна от действително установената в хода на делото. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното
3
постановление трябва да съдържа следната информация - описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Сходно изискване
има и за съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, тъй като в
чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН е отразено, че същият съдържа датата и мястото на
извършване на нарушението, както и описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено. Само при ясно посочени дата и място на нарушението и при точно
описание на нарушението и на съществените обстоятелства, при които е извършено, може да
се разбере какво е конкретното деяние, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на физическо лице и да се преценят тези обстоятелства как са се
отразили на нарушението, респективно – какво е било неправомерно поведение на
нарушителя.
В настоящия случай в наказателното постановление и в акта за установяване на
нарушение е записано, че при управление на моторно превозно средство и поради
несъобразена скорост с интензитета на движението Н. А. М. реализира ПТП с материални
щети в движещото се пред нея друго превозно средство. По този начин от текстовото
съдържание на наказателното постановление може да се направи извод, че нарушителят е
управлявал автомобил по въпросната автомагистрала, застигнал е друг автомобил, движещ
се пред него и поради несъобразена скорост е реализирал пътнотранспортно произшествие с
движещата се отпред лека кола. От разпитаната по делото свидетелка Б. Р., обаче, се
установява, че шофираното от нея моторно превозно средство в момента на удара не е било
в движение, а и било спряло, тъй като е имало и други спрели пред нея коли. В подобен
смисъл са и два броя декларации, представляващи част от административанта преписка
/копие от която е приложено по делото/, от съдържанието на които може да се приеме, че
предният автомобил е бил в спряло положение в момента на удара. С оглед на горното,
налага се извод, че фактическтата обстановка по време на реализиране на инцидента не е
такава, каквато е описана в наказателното постановление. Обстоятелството, че предният
автомобил е бил спрял още преди удара, а така също и причините, които са наложили
спирането, може да имат значение за наказващия орган относно преценката налице ли е
нарушение при такава фактическа обстановка и ако е налице нарушение – какво. Предвид
горното, налага се извод, че при издаване на наказателното постановление наказващият
орган е установил и описал фактическа обстановка, различна от установената такава в хода
на съдебното следствие, тъй като никъде в оспореният административен акт не се сочи
удареният автомобил Ауди да е бил спрял или непосредствено преди удара също да е
задействал спирачна система и това да е довело до спирането му преди Тойотата да се удари
в него.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в наказателното постановление не е описана
действителната фактическа обстановка /обстоятелствата, при които е извършено
нарушението/. Както вече бе споменато, според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказатеното
постановление задължително се отразяват описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Тъй като в случая
обстоятелствата, при които е реализирано произшествието, не са отразени правилно,
наказателното постановление се явява незаконосъобразно поради допуснато нарушение на
процесуалните правила, като това налага неговата отмяна.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие /лист 8/, в който е отразено,
че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. От страна
на наказващия орган, посредством писмена защита /лист 46/, подадена от упълномощен
юрисконсулт, е направено възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение. В
случая като ориентир за опреД.е на възнаграждението, дължимо към адвоката на
жалбоподателя, може да послужи Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Предвид изложеното, отчитайки фактическата и правна сложност по
4
казуса, а също съобразявайки размерите на адвокатското възнаграждение в чл. 18, ал. 2, във
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. /която наредба за съда има ориентировъчен
характер относно адвокатските възнаграждение/, отчитайки размера на наложената глоба –
200 лева и съобразявайки мотивите към Решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по
Дело С-438 от 2022 г., съдът намира, че от ОД на МВР - София на жалбоподателя следва да
се репарира адвокатското възнаграждение до сумата от 500 лева. Следва да се посочи, че
сумата е определена над минималния предвиден в наредбата размера, макар и тази наредба
да има ориентировъчен характер за съда, тъй като по делото са проведени повече от едно
открито съдебно заседание, в хода на които са събрани различни доказателства. За разликата
над тези 500 лева до претендираните 1000 лева съдът намира, че претенцията е прекомерна.
Жалбоподателят има право и на сторените от него съдебни разноски от 350 лева – внесен
депозит за изготвяне на експертиза. Предвид изложеното, горепосочените суми от 500 лева
и 350 лева следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР – София.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-1204-001417 от 02.10.2024 г.,
издадено от началник Група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция, с което наказателно
постановление на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на Н. А. М., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – София да заплати на Н. А. М., ЕГН ********** следните
суми, представляващи сторени съдени разноски: 500 /петстотин/ лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 350 /триста и петдесет/ лева – разноски за изготвяне на
експертиза.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5