Р Е
Ш Е Н И Е
260019/14.9.2020г.
гр.Шумен,
14.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание
на осемнадесети
август двехиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Емилиян Ангелов
при секретаря В. С.,
като разгледа докладваното от районния съдия
ВНАХД № 1188 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0050586/22.06.2020 г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София бл.14 е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2
от същия закон. В жалбата си санкционираното дружество навежда доводи за
наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно излагайки доводите си за
това в жалбата.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание
дружеството не изпраща процесуален представител, но депозира писмено
становище, с което поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител, но старши юрисконсулт изпраща
становище, с което моли да се потвърди издаденото наказателно постановление,
както и да му бъдат присъдени разноски в размер на 120 лева.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ , извършва
дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови
услуги, в това число и отпускане на кредити. Посочената дейност в гр. Шумен
дружеството осъществявало в офис на банка „БНП Париба“, находящ се на бул.
“Славянски“ № 36. На 06.01.2020 г. била извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила
потребителска жалба от М. К.с Вх. № В–03-2382 от 17.12.2019 г. При проверката
било установено, че между посоченото лице и дружеството-жалбоподател бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит CARU-16294725
от 07.08.2018г. за потребителски кредит на стойност 5000 лева, като при
проверката на договора, било установено, че в параметрите и условията по
договора от потребителя се изисква и е
заплатена такса ангажимент в размер на 100 лева, което е 2 .00% от общата сума
по кредита Проверяващите лица констатирали също, че
такава такса се събира само от потребители, на които е отпуснат кредит.
. На 21.01.2020 г. била изпратена покана до “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ, а явяване на 28.01.2020 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Тъй като на 28.01.2020 г. не се явил управител или друг представител на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ , нито
упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, на 29.01.2020г. на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № К-0050586/29.01.2020 г., като актосъставителят е описал тези свои констатации
и квалифицирал нарушението като такова по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че на 07.08.2018г. при сключване на
договора за потребителски кредитзаявен интерес от получаване на потребителски
кредит CARU-16294725 изисква заплащане на такса ангажимент в размер
на 100 лева, което е 2 .00% от общата сума по кредита , като таксата е
заплатена от кредитополучателя. Цитираният акт за установяване на
административно нарушение на 23.04.2020 г. бил връчен на лицето Д. В. В.–
упълномощено лице и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие
дружеството - нарушител се е възползвало от законното си право и е депозирало
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е изложило, че
акта е издаден в противоречие с процесуалните правила и материалния закон,
поради което е незаконосъобразен и неоснователен, но възраженията били счетени
за неоснователни от наказващия орган.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № В-0050586/22.06.2020г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 45, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл. 10а, ал. 2 от същия
закон.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В.К.Г. и на Н. И. Й.– свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства, като липсват
съмнения в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно
установено по делото е, че “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ се явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и съгласно разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 от същия закон може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според ал. 3
на чл. 10а от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие, а в ал. 4 на цитираната разпоредба е посочено, че
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Същевременно
обаче ал. 2 на чл. 10а от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, като в конкретната хипотеза от предоставения на свид. Г. и Й. СЕФ
се установява, че тази еднократна такса в размер на 100 лева се дължи само при
отпускане на кредита и очевидно е съобразена с размера на отпускания кредит,
тъй като потребителят по чиято жалба е инициирана посочената по горе проверка е
бил задължен да заплати такса, равняваща
се точно на 2 .00% от общата сума по кредита от 5000 лева.. Наказващият орган
счита, че посочената такса ангажимент представлява такса за действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че
чл.10а от ЗПК не забранява индивидуалните договорки за подобен вид такси. Понятието „управление на кредита“ действително
не е нормативно дефинирано. Безспорно е обаче съдържанието на понятието
„такса“, а именно - сума, чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на
услуга. В случая в т.2 на част II
от предоставеният на Касимов стандартен
европейски формуляр във връзка с отпускане на потребителски кредит от 5000 лева
не е посочено, че заплащането на сумата
от 100 лева се дължи във връзка с предоставяне на услуга или за администриране
на кредита. Напротив, изрично е отбелязано, че се касае за такса ангажимент при
отпускане на кредита . От свидетелските показания, както на актосъставителя В.Г.
така и на свидетеля Н. Й., става ясно,
че тази сума е процент от отпуснатия кредит, не се дължи при неотпускане на
кредит, а се дължи само и единствено от потребителя, на който е отпуснат
кредит. Т.е. посочената такса, наименована като такса за разглеждане на кредита
по съществото си представлява прикрита такса за управлението или усвояването на
кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е
процент от сумата на отпуснатия кредит.
При това положение са налице достатъчно основания да се приеме, че се касае
за такси, свързани с управление или усвояване на кредита, което обуславя и
законосъобразността на наказателното постановление, тъй като дружеството –
жалбоподател “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ в качеството си на кредитор е
осъществило вмененото му нарушение по чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена
санкция по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗПК.
За
нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗПК предвижда
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 3
000 лева до 8 000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК.
Освен
това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен
случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че Закона за потребителския кредит регулира отношенията между
кредитор и потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на
потребителите. Не са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в
сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище при
КЗП – гр. Варна/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното
писмо е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и представен списък на
разноските, равняващи се на 120 лева , то тази сума следва да се присъди в тежест на дружеството - жалбоподателя, която следва да се заплати от
последния по сметка на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище при КЗП
– гр. Варна .
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление № В-0050586/22.06.2020г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП. ,
ОСЪЖДА “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София бл.14 , да заплати по сметка на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище при КЗП
– гр. Варна ОД на МВР – гр. Шумен
сумата в размер на 120 /сто и двадесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: