Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
26.07.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №1908 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.11.2018
год., постановено по гр.дело №8064/2016 год. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х.Т.В. и Ф.И.В. дължат на „Т.С.” ЕАД – всеки един от тях,
следните суми: 717.09 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.октомври
2012 год. до м.април 2014 год. за топлоснабден имот с абонатен №402462, сумата
от 8.10 лв. – цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.октомври 2012 год. до
м.април 2014 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело №31876/2015 год. по описа СРС, ГО, 69 с-в – 05.06.2015 год. до
окончателното им изплащане и 38.44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от падежа на всяко отделно вземане за доставена топлинна енергия до
25.05.2015 год., като исковете срещу всеки един от ответниците за цената на
услугата дялово разпределение са отхвърлени в останалата им част до пълния
предявен размер от 16.20 лв., а исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от по
3.72 лв. /срещу всеки от ответниците/ – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от
10.08.2012 год. до 25.05.2015 год. – изцяло; ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер
на по 329.39 лв., както и направените разноски в заповедното производство в
размер на по 162.99 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“
ООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че не е доказана
стойността на услугата дялово разпределение. Съгласно чл. 139 ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна
собственост се извършвало по системата дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с нормативната уредба – чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ. След края на
отоплителния период за процесния имот били изготвени изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването. За процесния
имот били издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия, ако резултатът бил сума за доплащане,
тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. Ако резултатът бил
сума за възстановяване, от нея служебно се приспадали просрочените задължения,
като се започне от най-старото. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
клиентите заплащали на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Част от претендираната сума,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение, била дължима по
издадените от ищеца фактури във връзка с потреблението на топлинна енергия през
процесния период. Последната била включена при предявяване на вземането към
сумата по извлечението от сметка. Върху сумата за услугата дялово разпределение
била начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението от сметка. Ето защо
моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по
жалбата Х.Т.В. и Ф.И.В. не изразяват становища по същата.
Срещу решението в
частта му, в която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Х.Т.В. и Ф.И.В..
Жалбоподателите поддържат, че по делото били представени платежни документи, по
месеци, за периода от 07.07.2014 год. до 07.10.2015 год., от които било видно,
че са заплатили сумата от 1 210 лв. Впоследствие бил заплатен и остатъкът
от задълженията за процесния период. Неправилно първоинстанционният съд бил
приел въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че ответниците
са заплатили сумата от 893.48 лв., но е останала непогасена главница от
1 434.17 лв. и всеки от тях дължи на ищеца сумата от по 717.09 лв. Ето
защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете
– отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответниците част.
Третото
лице-помагач „Б.Б.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на една от
насрещните страни, приема за установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран, че сградата –
етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, както и че ответниците са
съсобственици при равни права на процесния апартамент №29, поради което се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./,
респ. имат качеството на битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по
делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Доказано е по делото, че в процесната
сграда е била въведена услугата дялово разпределение, за което праводателката
на ответниците – З.В.В., е дала съгласие – видно от подписан от нея списък от 21.06.2007
год., който е неразделна част от протокол за проведено на посочената дата Общо
събрание на етажните собственици на процесната сграда, чиято истинност /автентичност/
не е била оспорена и надлежно опровергана в процеса. Тази услуга е била
извършвана от „Б.Б.“ ООД, в т.ч. и през процесния период – обстоятелство, което
не се и оспорва от ответниците.
Безспорно е също така между страните, че
делът на ответниците
за сградна инсталация,
отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, а и това
обстоятелство се установява от индивидуални справки за използвана топлинна
енергия и формуляри за отчет, подписани от ответника Х.В., респ. от негов
представител. Т.е. доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото
потребената от ответниците топлоенергия в определено количество.
Видно е от заключението на вещото лице
по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, че дължимата от ответниците стойност на доставената топлинна
енергия за периода от м.октомври 2012 год. до м.април 2014 год. възлиза на 1 434.17
лв., стойността на услугата дялово разпределение – на 16.20 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода от падежа на всяко от
задълженията до 25.05.2015 год. – на 82.04 лв. /която сума е в по-висок размер
от претендираните от ищеца 76.88 лв./. Установено е също така, че разликата от
16.20 лв. с претендираната от ищеца стойност на услугата дялово разпределение
се дължи на това, че същата се отнася за период, предхождащ исковия, както и че
със заплатените от ответниците суми в общ размер на 893.48 лв. са били погасени
част от главните им задължения за стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период до размер на 632.94 лв., чийто общ размер и предвид
заплащането на месечните сметки на равни вноски възлиза на 2 067.11 лв. /2
067.11 лв. – 632.94 лв. = 1 434.17 лв./, както и част от задълженията за
обезщетения за забава в размер на законната лихва до размер на 260.52 лв.
Следователно неоснователно се явява оплакването
на жалбоподателите-ответници, че процесните главни вземания за стойността на
доставената топлинна енергия за исковия период са изцяло погасени чрез плащане.
А доколкото предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №31876/2015 год. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, както и на исковете,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са вземания за стойността на услугата
дялово разпределение само за периода от м.октомври 2012 год. до м.април 2014
год., то съобразно диспозитивното начало СРС е приел, че релевираните претенции
следва да бъдат отхвърлени за разликата над 8.10 лв. до пълния предявен срещу
всеки от ответниците размер от 16.20 лв.
Задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
според приложимата в частност клауза на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД от 2008 год., месечните
прогнозни суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
В този смисъл законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че предявените искове за стойността на
доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение срещу всеки един
от ответниците са основателни съответно до размер на 717.09 лв. и на 8.10 лв.,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК, а исковете за обезщетения за
забава в размер на законната лихва върху главниците за стойност на доставена
топлинна енергия – до размер на по 38.44 лв.
По делото не са ангажирани каквито и
да било доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в
забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на предоставената
услуга дялово разпределение през процесния период, а последните не са
възникнали като срочни – виж клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от
2008 год., поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат
на отхвърляне, както е приел и СРС.
Ето защо въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му
части, като правилно.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 07.11.2018 год., постановено по гр.дело
№8064/2016 год. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, в обжалваните му части.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/