№ 599
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110207761 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 2, вр. чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. П. срещу Наказателно постановление (НП) №
***/24.01.2024 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В подадената жалба се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП, без да се
излагат каквито и да е съображения. Единствено в жалбата е вписано, че на жалбоподателя
не му е извършвана проба за алкохол. Но в хода на съдебното следствие, възползвайки се от
правото си да даде обяснения, жалбоподателят П. заявява, че в срока за обжалване на НП е
заплатил наложената му глоба в намален размер /80%, равняващи се на 1600 лева/, като
уточнява, че всъщност обжалва единствено наложеното му наказание „лишаване от право на
управление на МПС“.
Поради това, съдът е обявил, че делото ще протече по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 2 ЗАНН,
като при постановяване на решението ще приеме за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на НП, позовавайки се на доказателствата, които го подкрепят.
Жалбоподателят П. П., редовно призован, се явява лично в съдебното заседание. В
обясненията си той споделя, че е бил спрян за проверка, докато е управлявал автомобил ***.
Полицейските служители искали да го тестват за употреба на алкохол, но той отказал, тъй
като не му бил предоставен запечатан „мундщук“, а той вече бил поставен на дрегера.
Жалбоподателят описва как след съставянето на АУАН и талон за изследване му е било
обяснено, че следва да отиде да даде кръв за изследване в УМБАЛ „Св. Анна“, иначе ще
бъде глобен, но той не отишъл, тъй като предоставеното му време от 40 минути, не било
достатъчно. в обясненията си той признава, че на обяд е бил пил една бира.
1
В хода на делото по същество жалбоподателят моли за отмяна на НП в частта относно
наложеното му наказание „лишаване от право на управление на МПС“, алтернативно моли
срока на това наказание да бъде намален.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази наличието на предпоставките по чл. 79б, ал. 3 ЗАНН и
проведеното производство по реда на чл. 63б, ал. 4 ЗАНН, обсъди доводите на страните
и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.01.2024 г. около 17:50 часа в гр. София, ж.к. ***, жалбоподателят П. П.
управлявал лек автомобил *** модел „***” с рег. № ***, собственост на друго лице, по ул.
117-та с посока на движение от бул. Добринова скала към ул. 116-та. В района на бл. 10 на
ул. 117-та му била извършена проверка от служители на 09 РУ СДВР, при която било
установено, че жалбоподателят лъха на алкохол и има несигурна походка. При опит да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARPM-0406 за установяване на
концентрацията на лакохол в издишания от него въздух, водачът отказал да бъде изпробван.
Бил му издаден талон за медицинско изследване чрез кръвна проба № 0174273 за УМБАЛ
Св. Анна и 7 броя стикери серия А 088812. Но водачът не отишъл до лечебното заведение и
не дал кръвна проба за медицинско изследване.
На мястото, където бил спрян автомобила, пристигнал екип от ОПП СДВР,
включително и св. *** П. – младши автоконтрольор в ОПП СДВР, заедно с техническо
средство „Дръг тест“. Той предложил на жалбоподателя *** да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Drug test 5000, но водачът отказал.
След отказа на водача да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо
средство Алкотест тест 7510, Д. Т., на длъжност старши полицай в ОПП СДВР, съставил в
присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели – очевидци акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 768578 за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал без възражения
и получил препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения
срещу констатациите по акта.
След това, на жалбоподателя бил връчен талон за медицинско изследване № 0174273 и
7 броя стикери серия А 088812, като в талона му било указано да даде кръвна проба в
УМБАЛ Св. Анна до 40 минути от връчването на талона в 18:30 часа, но жалбоподателят не
посетил болничното заведение и не дал проби от кръв и урина.
Въз основа на така съставения АУАН, и при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, на 24.01.2024 г., било издадено обжалваното
наказателно постановление от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” към СДВР, за
нарушение на 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на същото основание е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. В НП е допълнено, че лицето не е дало
кръвна проба за изследване.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 21.05.2024 г. , като в
срока на обжалване на НП, той платил 80 % от наложената му глоба в размер на 1600 лева.
Но въпреки това, П. депозирал и жалба срещу НП в ОПП СДВР на 21.05.2024г.
Доколкото производството се развива по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 2 ЗАНН, съдът е
обявил, че ще приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на НП,
позовавайки се на доказателствата, които ги подкрепят, съгласно чл. 63б, ал. 4 ЗАНН. В този
2
смисъл не се налага излагането на подробни мотиви относно доказаността на вмененото на
жалбоподателя нарушение, тъй като след плащането на наложената на П. глоба в намален
размер в срока за обжалване на НП, съгласно чл. 79б, ал. 2 ЗАНН НП е влязло в сила в
частта относно наложената глоба, следователно и относно самия факт на извършеното
нарушение. Поради това съдът е преценил, че не се налага събирането на гласни
доказателствени средства, включително и за проверка на дадените от жалбоподателя
обяснения относно предложения му „мундщук“. За пълнота следва да се посочи, че съдът не
кредитира тези му обяснения, доколкото подобни възражения не са изложени в акта или в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, а и жалбоподателят сам се е лишил от възможността да се
установи дали е управлявал МПС след употреба на алкохол, като не е дал кръвни проби за
изследване в УМБАЛ Св. Анна.
Описаните в НП факти се установяват от събраните по делото писмени доказателства -
талон за медицинско изследване, докладна записка, справка от УМБАЛ Св. Анна, справка-
картон на водача и заповед за компетентност на органа, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло тези документи, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
описан в НП и възприет от съда.
Отказът на жалбоподателят да даде проба за употреба на алкохол, описан в НП, се
потвърждава от отразеното в писмените доказателства – в талона за медицинско изследване,
както и от справката от УМБАЛ Св. Анна, а се потвърждава и от обясненията на
жалбоподателя. Той също признава, че е управлявал автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима. В случая, с оглед плащането на наложената на
жалбоподателя глоба в намален размер, НП в тази му част е влязла в сила и съдебният
контрол следва да се ограничи единствено до преценка относно наложеното му кумулативно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 63б, ал. 1 т. 2 от ЗАНН „Районният съд може да проведе съкратено
съдебно производство в случаите по чл. 79б, ал. 3“, тоест когато наред с административно
наказание глоба на жалбоподателя е наложено и кумулативно наказание, в 14-дневен срок от
връчване на НП нарушителят е заплатил 80% от размера на наложената глоба.
По делото е установено, че в срока за обжалване на НП жалбоподателят е заплатил
80% от размера на наложената му глоба, поради което НП е влязло в сила по отношение на
наложеното административно наказание „глоба“. В съдебното заседание жалбоподателят
изрично е уточнил, че желае да обжалва НП единствено в частта, относно наложеното му
кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. С оглед наличието на
предпоставките по чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН съдът е провел съкратено съдебно производство. В
разпоредбата на чл. 63б, ал. 6 от ЗАНН са уредени изрично правомощията на районния съд в
хипотеза на проведено съкратено съдебно производство по 63б, ал.1 т.2 от ЗАНН, а именно
да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното
административно наказание „временно лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност“; да отмени или измени наказателното постановление в частта
3
относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; да
намали или увеличи размера на обезщетението; да потвърди наказателното постановление
или да отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното
производство, когато това е предвидено в закон – в частта относно наложено друго по вид
административно наказание, наред с глобата, разпореждането с веществените доказателства,
отнетите вещи в полза на държавата или присъденото обезщетение.
В случая, доколкото жалбата се отнася до наложено кумулативно наказание „временно
лишаване от право да се упражнява определена дейност“ и не са налице основания за
прекратяване на административнонаказателното производство, правомощията на съда са
единствено да измени НП, като намали размера на наложеното административно наказание
или да потвърди НП.
С жалбата се иска отмяна на НП в частта, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Но видно от изчерпателното изброяване на правомощията на съда при проведено съкратено
съдебно производство по чл. 63б, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, вр. чл. 79б, ал.3 от ЗАНН, за съда е
недопустимо да отмени НП, тъй като по отношение извършеното нарушение, правната му
квалификация и наложената глоба същото вече е влязло в сила в деня на заплащане на 80%
от размера на наложената глоба. Поради това съдът не е оправомощен в случая да
контролира приетите от наказващия орган фактически положения, правната квалификация
на нарушението или евентуално допуснати съществени процесуални нарушения.
Проверката на съда в случая е силно ограничена единствено до основанията за прекратяване
на производството /включително и тези по чл. 34 ЗАНН/ и до преценка относно размера на
наложеното наказание „лишаване от права“.
В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав не следва да излага доводи
относно материалната законосъобразност на НП; компетентността на органа, който го е
издал; доказаността на нарушението и неговия автор; спазването на процесуалните правила
при издаването на АУАН и НП или маловажността на нарушението. А единствено следва да
прецени дали срокът на наложеното на жалбоподателя П. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ е законосъобразен и следва ли да бъде намален.
На жалбоподателя за нарушението по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева /влязла в сила след заплащане на
80% от нея/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Размерът на
санкцията в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е фиксиран такъв, като наказанието е
наложено законосъобразно в абсолютно установения от закона размер, включително и
относно лишаването от право на управление на МПС за срок от 24 месеца. Поради това
обсъждането на въпроса за справедливостта или пропорционалността на това наказание е
безпредметно, тъй като ЗАНН не предвижда възможност за намаляване на размера на
наказание под пределите на предвиденото в санкционната разпоредба в специалния закон.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част, доколкото не е допустимо намаляване на размера на наложеното на
жалбоподателя П. административно наказание „лишаване от право на управление на МПС“
за срок от 24 месеца.
Воден от горното на основание чл. 63б, ал. 6, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/24.01.2024 г. издадено от
началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, в частта, с която на жалбоподателя
П. Г. П. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона
за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5