№ 238
гр. Перник, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500156 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № 20,
представлявана от Кмета на Община Р. – П.С.А., чрез адв. К. А. Д., против Решение № 96 /
04.07.2022 г., постановено по гр. дело № 181 /2022 г. по описа на Районен съд – Р., в
частта, с която Община Р. с ЕИК ********* е осъдена да заплати на Д. И. К. с ЕГН
********** сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на увреждане-
ухапване на бездомно куче на 28.02.2022 г. около 20.00 ч., станало в гр.Р. на паркинга на
магазин „К маркет“, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата. Отправя се евентуално искане за намаляване на
размера на присъденото обезщетение. В подадената въззивна жалба се твърди, че изготвения
от първоинстанционният съд доклад е непълен, като липсват и указания по реда на чл. 146
от ГПК – районния съд не е указал на въззивника, кои факти и обстоятелства подлежат на
доказване и съответната доказателствена тежест, като по този начин е нарушено правото му
на защита. Излага доводи, че в обжалваната му част постановеното по делото решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита, че районния
съд необосновано е кредитирал като безспорни част от събраните доказателства, като
същевременно е игнорирал друга съществена част от доказателствения материал. Сочи, че
първостепенния съд не е анализирал направените пред първа инстанция конкретни
възражения, посочени в отговора на исковата молба. Твърди, че отговорността на Община Р.
се свежда само и единствено до вземане или невземане на мерки, а не за крайния резултат –
наличие или отсъствие на увреждане, поради което намира за недоказано основанието на
исковата претенция с оглед установяване на противоправно поведение – изпълнение на
възложени задължения на Община Р. съгласно Закон за защита на животните. Намира за
неправилно приетото от районния съд, че Община Р. е правния субект, на когото е
възложено по силата на Закона за защита на животните овладяването на популацията на
бездомните кучета и предприемането на мерки за предотвратяване на агресивното им
поведение – чл. 47, чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ, а от тук и неправилния извод, че общината не е
изпълнила задължението си, поради което дължи обезщетение за причинени вреди на
1
насрещната страна. Твърди, че за да е налице отговорност на Общината по смисъла на чл. 49
от ЗЗД, е необходимо да се докаже по безспорен начин виновното й действие или
бездействие, а не вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата,
възложена от Общината. Според въззивника от приетото по делото медицинско
удостоверение не се доказва по безспорен начин, че състоянието на въззиваемата се дължи
на ухапване от куче. В тази връзка моли постановеното решение да бъде отменено в
обжалваната му част, а при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото
обезщетение. Претендира разноски.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде оставена без уважение
въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено
при спазване на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че същото е постановено
съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени били всички
доводи и възражения на страните. Намира за неоснователни изложените доводи във
въззивната жалба, като сочи че доклада по първоинстанционното производство отговаря на
изискванията на ГПК. Моли да бъде оставена без уважение депозирана въззивна жалба, като
неоснователна и недоказана, като бъде потвърдено решението на районния съд. Прави
искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Досежно оплакванията в жалбата за непълен и неточен доклад по делото, съдът
намира същите за неоснователни, респ. за настоящата инстанция не възниква задължението
за даване на указания до въззивния жалбоподател относно възможността да предприеме тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция, поради непълнота или неточност на доклада и
дадените указания. Този извод следва от обстоятелството, че изцяло в тежест на ищеца е
установяване на елементите от обективна страна на фактическия състав на отговорността по
чл. 50 от ЗЗД, в каквато насока първоинстанционния съд е дал указания. Същевременно в
писмения отговор на ответника (въззивен жалбоподател в настоящото производство) не са
релевирани конкретни възражения, които да обосноват даването на указания от страна на
съда, досежно установяването на същите.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.04.2023 г. от
10.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
2
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3