№ 16609
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110133369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 186992/07.06.2024г. на
ищеца ********, с която е предявил по реда на чл.422 ГПК срещу ответниците положителни
установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно
вземания, за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 06.10.2022г. по ч.гр.д. №
52186/2022г. по описа на СРС, 27 състав, както следва:
от Й. М. К. - за сумата от 543.46лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден
имот – апартамент ************** ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 109.03лв. за периода от 16.10.2019г. до
09.09.2022г., сумата от 6.68лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 1.67лв. - лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022г.;
от В. П. З. - за сумата от 108.69лв. – представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот –
апартамент ************** ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 21.81лв. за периода от 16.10.2019г. до 09.09.2022г.,
сумата от 1.34лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 0.33лв. - лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент ************** за който през периода от 01.08.2019г. до
30.04.2021г. е била доставена топлинна енергия, остойностена в размер от 652.15лв., като се
дължала и лихва за забава за периода от 16.10.2019г. до 09.09.2022г. в размер на 130.84лв.,
както и била неплатена и дължимата цена за услуга дялово разпределение за периода от
01.08.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 8.02лв. и се дължала лихва за забава за периода от
01.10.2019г. до 09.09.2022г. в размер на 2.00лв. Твърди се, че ответниците са съсобственици
1
на процесния имот и в това им качество се явяват клиенти на топлинна енергия през
процесния период, като съдържанието на правоотношението между страните били
регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава,
поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между
страните. Спрямо ответника Й. М. К. се претендира 5/8 части от посочените вземания, а
спрямо ответника В. П. З. се претендира 1/8 част. Сочи, че въз основа заявление на ищеца от
27.09.2022 г. по ч.гр.д. № 52186/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са присъдени на ищеца. Моли
предявените искове да бъдат уважени, като се претендират и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от името на ответника
Й. М. К., чрез особен представител- адв. П.. Поддържа, че предявените искове са допустими
и основателни и заявява, че няма възражения по исковете. Не възразява по
доказателствените искания на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. П. З..
В подаденото в срок по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК възражение длъжникът В. П. З. - ответник
в настоящото производство, е навела твърдение, че не дължи претендираните от нея суми,
тъй като никога не е живяла в процесния имот и не е потребявала топлинна енергия.
По делото е конституирано и трето лице-помагач на страната на ищеца – „******,
който не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 52186/2022г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление с вх.№ 200244/27.09.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжниците Й. М. К., В. П. З., В.П. И С.П. да заплатят разделно (при
квоти 5/8 за Й. М. К., както и по 1/8 за В. П. З., 1/8 за В. П. и 1/8 за С. П. Т) на заявителя
******** сумите, както следва: 869,53 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ********, ведно със законна лихва за периода от 27.09.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2019г. до 09.09.2022 г. в
размер на 174.45 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,70
лв., ведно със законна лихва за периода от 27.09.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 01.10.2019г. до 09.09.2022 г. в размер на 2.67лв., държавна
такса в размер на 25 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. За така
издадената заповед длъжниците В.П. И С.П. са уведомени съответно на 22.12.2022г. и на
18.11.2022г., като в срока по чл.414 ГПК от тях не е постъпило възражение, поради което по
отношение на тях заповедта е влязла в сила и с разпореждане от 08.05.2024г. срещу тях е
издаден изпълнителен лист. Длъжникът Й. М. К. и уведомена за заповедта по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, а длъжникът В. П. З. е уведомена на 26.03.2024г. и в срок е подала възражение по
чл.414 ГПК. Поради това, на 09.05.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта срещу Й. М. К. и В. П. З., като е представил
такива на дата 07.06.2024г.
2
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот, от който се
установява, че на 08.08.1994г. П. Т. К. и Й. М. К. са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент ******, ***** Представена е и молба от ДСК -
Жилищно кредитиране от 1994г. видно от която е направено искане на основание чл.24 от
ЗДСК /отм./ за вписване на законна ипотека върху горепосочения апартамент за
обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на П. Т. К. и Й. М. К. по
сключения на 08.08.1994г. договор за продажба.
Представено е удостоверение за наследници от 22.02.2010г., от което се установява, че
П. Т. К. е починал и е оставил като наследници по закон своята съпруга - Й. М. К. (ответник)
и трите си деца – В. П. З. (ответник), В.П. И С.П..
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 01.12.2012г. за
избор и на „******* да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. Ищецът е
представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020г.,
сключен с *******, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от ********
на потребители за битови нужди в *** действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за
служебно известни.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „*******, което дружество е издавало изравнителни сметки.
За имота е начислявана топлинна енергия за БГВ въз основа на показанията на водомер,
както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота.
Посочено е в експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които
съвпадат с начислената енергия от ФДР. Общият топломер и водомер са преминали
метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към
ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна
енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните
сметки, възлиза общо на 986,41 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово
разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ******** е енергийно
предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за
енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по
3
допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда –
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
4
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците Й.
М. К. и В. П. З. са клиенти на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на 5/8
идеални части от процесния имот за Й. М. К. и 1/8 идеална част за В. П. З.. При формиране
на този извод съдът съобрази приетия по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот, по силата на който на 08.08.1994г. П. Т. К. и Й. М. К. са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент ******, ***** От
удостоверението за наследници се установява, че посочените лица са били съпрузи, поради
което процесният топлоснабден имот е попаднал под режима на съпружеската имуществена
общност.
След смъртта на П. Т. К. същият е оставил четирима наследници – своята съпруга и
ответница по делото Й. М. К., както и своите деца В. П. З. (ответник), В.П. И С.П.. Съгласно
чл.44, т.1 от СК, бракът се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, а съгласно чл.27,
ал.1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, като
при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни – чл.28 от СК.
При това положение, след смъртта на П. Т. К. СИО върху процесния апартамент вече не
съществува, като 1/2 идеална част от него е останала в индивидуална собственост на
преживялата му съпруга Й. М. К.. Останалата 1/2 идеална част по силата на наследствената
трансмисия е преминала към неговите наследници по закон, които наследяват по равни
части от нея – чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 от ЗН. Следователно оставената като наследство от
починалия П. Т. К. 1/2 идеална част от апартамента се е наследила поравно между неговите
деца, сред които и ответницата В. П. З., и неговата преживяла съпруга Й. М. К., като всеки
един от тях е придобил по 1/8 идеална част от правото на собственост. Така двамата
ответници се явяват съсобственици на процесния апартамент, както следва: Й. М. К., като
носител общо на 5/8 идеални части (1/2 идеална част, придобита от прекратената СИО + 1/8
идеална част, придобита по наследство) и В. П. З., като носител на 1/8 идеална част от
правото на собственост, придобито по наследство от баща й.
При това положение, съдът намира, че е доказано съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период между насрещните спорещи страни на основание
чл.153 от ЗЕ, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия. По
делото липсват твърдения, а и доказателства ответниците да са се разпоредили преди или по
време на процесния период с притежаваните от тях идеални части от имота в полза на трето
за спора лице или в полза на друг съсобственик, поради което през процесния период
същите са притежавали качеството „клиенти“ на топлинна енергия. Всеки един от двамата
ответници дължи заплащането на стойността на потребената в имота топлинна енергия за
процесния период, съобразно неговия дял в съсобствеността, както следва: Й. М. К. до
размера на 5/8 части от общата стойност, а В. П. З. – до размера на 1/8 част.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. и нейното количество и стойност се установяват от
заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило
както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза
на сумата от 986,41 лева.
Поради това, съдът приема, че за ответницата Й. М. К., в качеството й на съсобственик
5
на процесния топлоснадбен имот, е възникнало задължение да заплати частта от стойността
на топлинната енергия, съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността, или сумата от
616,50 лева. Ищецът е претендира сума на по-ниска стойност – 543,46 лева, поради което
искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ срещу Й. М. К. се явява изцяло
основателен и подлежи на уважаване.
За ответницата В. П. З. също е възникнало задължение да заплати частта от стойността
на топлинната енергия, съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността, или сумата от
123,30 лева. Ищецът е претендирал сума на по-ниска стойност – 108,69 лева, поради което
искът по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ срещу В. П. З. се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответниците дължат заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (ССЧЕ), че такава
услуга в действителност е била извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от
продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите, като същите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за "дялово
разпределение", извършена от избрания от тях търговец. От представеното от ищеца
извлечение от сметки, се установява, че стойността на извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от м.08.2019г. до м.04.2021г. е в общ размер на 10,70
лева. Начислените от ищеца суми са между 1,18 лева и 1,19 лева месечно. Тази сума, при
съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението, съдът
приема че съответства на извършена работа, като ответниците отговарят за заплащането й,
предвид качеството им на съсобственици и клиенти на топлинна енергия и същите не
твърдят да са заплатили така посочената сума. Ответницата Й. М. К. е носител на 5/8
идеални части от правото на собственост, поради което за нея е възникнало задължение да
заплати на ******** сумата от 6,68 лева, каквато сума е претендирана и в исковата молба.
От своя страна, ответницата В. П. З. е носител на 1/8 идеална части от правото на
собственост, поради което за нея е възникнало задължение да заплати на ******** сумата от
1,34 лева, каквато сума също е претендирана и в исковата молба. Предвид това, съдът
приема, че исковете за дялово разпределение, предявени срещу ответниците, са основателни
в техните пълни размери и следва да бъдат уважени изцяло.
Относно претенциите за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
6
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответниците са изпаднали в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължат
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
обезщетението за забава за процесния период от 16.10.2019г. до 09.09.2022г. възлиза на
156,26 лева. Ответницата Й. М. К. дължи 5/8 части от тази сума или 97,66 лева, до който
размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен, а ответницата В. П. З. дължи 19,53
лева, до който размер е основателен предявеният срещу нея иск. За горницата над
посочените суми до пълните предявени размери исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД подлежат на
отхвърляне.
Неоснователни са исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Й. М. К. и В. П. З. дължат заплащането на обезщетение за забава върху
задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение и като такива
следва да бъдат отхвърлени. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен
конкретен падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това
положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно
чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи, че ищецът е отправил подобна покана до ответниците за плащането на цената за
дялово разпределение, поради което същите не са изпаднали в забава за тези плащания и не
дължат обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответниците не са
представили доказателства, че разноски са сторени, поради което такива не им се присъждат.
За сторените от ищеца в заповедното производство разноски и на основание чл.78. ал.1
ГПК ответницата В. П. З. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 9,18 лева, а
ответницата Й. М. К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 45,95 лева.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски, които са общи и за
двамата ответници по делото, в размер на 570,10 лева - държавна такса в размер на 75 лева,
депозит за вещо лице в размер на 490,10 лева и такса за издаване на съдебно удостоверение
в размер на 5 лева, като освен това е претендирал и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като съдът определи, че неговият общ размер възлиза на 100 лева,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това
положение, ответницата В. П. З. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на ищеца сумата от 328,43 лева съразмерно на уважената част на предявените срещу
нея искове. Ответницата Й. М. К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 328,43 лева,
съразмерно на уважената част на предявените срещу нея искове, като към тази сума следва
да се прибави отново по съразмерност и сумата от 392,10 лева за заплатеното от ищеца
възнаграждение за особен представител, назначен от съда за защита интересите именно на
Й. М. К.. Или последната дължи на ищеца общо сумата от 720,53 лева на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
********, ЕИК ****, срещу ответника Й. М. К., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
7
ЗЗД, че Й. М. К. дължи на ******** сумата в размер на 543,46 лева, представляваща цена на
доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. за
топлоснабден имот – апартамент ************** ведно със законната лихва от 27.09.2022г.
до изплащане на вземането; сумата в размер от 97,66 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 16.10.2019г. до 09.09.2022г.; както и сумата в размер от 6,68 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
52186/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца ********, ЕИК ****, срещу
ответника Й. М. К., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Й. М. К. дължи на ******** заплащането на сумата над размера от 97,66 лева
до размера от 109,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2019г. до
09.09.2022г., начислена върху главницата за топлинна енергия, както и сумата в размер от
1,67 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до
09.09.2022г., начислена върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52186/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
********, ЕИК ****, срещу ответника В. П. З., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, че В. П. З. дължи на ******** сумата в размер на 108,69 лева, представляваща цена на
доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. за
топлоснабден имот – апартамент ************** ведно със законната лихва от 27.09.2022г.
до изплащане на вземането; сумата в размер от 19,53 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 16.10.2019г. до 09.09.2022г.; както и сумата в размер от 1,34 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
52186/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца ********, ЕИК ****, срещу
ответника В. П. З., ЕГН **********, положителни установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че В. П. З. дължи на ******** заплащането на сумата над размера от 19,53 лева
до размера от 21,81 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2019г. до
09.09.2022г., начислена върху главницата за топлинна енергия, както и сумата в размер от
0,33 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до
09.09.2022г., начислена върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52186/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Й. М. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК ****, сумата в размер на 45,95 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 52186/2022г. по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в
размер на 720,53 лева, представляваща разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА В. П. З., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
********, ЕИК ****, сумата в размер на 9,18 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № 52186/2022г. по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в
размер на 328,43 лева, представляваща разноски в исковото производство пред Софийски
8
районен съд.
Решението е постановено при участието на „****** - трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9