Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2261
гр. Пловдив, 09.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4195/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството пред настоящата
инстанция е второ по ред, след като с Решение № 3305/ 16.05.2019г., постановено
по к.а.н.д. № 743/ 2019г., по описа на АССГ, последният е отменил Решение от
16.11.2018г., постановено по НАХД № 13774 на СРС, Н.О., 104- ти с-в и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС съд задължителни указания.
Следвайки това, делото е било върнато за разглеждане от СРС, като с
Разпореждане от 04.06.2019г., по НАХД № 8574/ 2019г., по описа на СРС, 94- ти
с-в, последният е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на
РС- Пловдив. РС- Пловдив, IV-
ти н. с-в, с Разпореждане № 11816 от 13.06.2019г. е прекратил производството по
АНД № 3578/ 2019г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС на Р. България. С
Определение № 84 от 05.07.2019г., постановено по ЧНД № 655/ 2019г., ВКС
окончателно е разрешил повдигнатия спор за подсъдност, като е постановил делото
да се разгледа от РС- Пловдив.. Р.- член на КЗП, оправомощен със Заповед № 1011
от 14.11.2016г. на председателя на КЗП, с което на дружеството- жалбоподател са
му наложени административни наказания „имуществена санкция“, както следва: на
основание чл. 207, вр. чл. 50 ЗЗП- 1000 лв.; на основание чл. 204, вр. чл. 47,
ал. 1, т. 2 ЗЗП- 500 лв.; на основание чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЗП-
500 лв.; на основание чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗЗП- 500 лв.; на
основание чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 7, пр. 4 ЗЗП- 500 лв.; на основание
чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗЗП- 500 лв.; на основание чл. 204, вр. чл.
47, ал. 1, т. 12 ЗЗП- 500лв.; на основание чл. 225в, вр. чл. 181н, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗЗП- 500лв.; на основание чл. 225в, вр. чл. 181н, ал. 4 ЗЗП- 500лв.
В жалбата се сочи, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в рамките на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати множество нарушения на
процедурните правила, засягащи правото на защита на дружеството- жалбоподател.
Изтъква се, че АУАН е съставен след изтичане на установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван от установяване на нарушителя.
Посочва се, че жалбата на потребителя е постъпила в КЗП на дата 19.09.2017г.,
от когато е бил известен възможният извършител и от когато следва да се
отброява и тримесечният срок за съставяне на АУАН. Посочва се, че е неправилен
изводът на наказващия орган, че нарушенията са извършени в гр. Варна и гр.
София, тъй като търговецът е със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив и
именно там е базиран и поддържан електронният сайт за търговия. Акцентира се
върху обстоятелството, че актосъставителят не е извлякъл необходимата
информация от сайта на дружеството, а само частично е свалил такава, която
ползва тезата на административния орган и не е установил с точност мястото в
интернет страницата, на което е посочена нужната информация за търговеца и
сключването на сделките. Излагат се съображения в насока маловажност на
процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща
процесуален представител в лицето на адв. Ц.. Поддържа се депозираната жалба.
Изразява се становище по съществото на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от получаването на атакуваното
наказателно постановление ( същото е получено на 06.07.2018г., а жалбата е
подадена в КЗП- гр. София на 12.07.2018г.), произтича от процесуално
легитимирано лице, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По приложението на процесуалните правила:
След запознаване с приложените по
делото АУАН и НП, съдът счита, че при съставянето им са допуснати драстични
нарушения на процедурните правила, водещи до съществено накърняване правото на
защита на дружеството- жалбоподател. Съображенията за това са следните: на
първо място, липсва съответствие между изложеното в обстоятелствената част на
наказателното постановление и неговата заключителна част, в която именно са
наложени и съответните имуществени санкции. Наказващият орган съвсем неясно и
бланкетно е изброил, че налага наказания „имуществена санкция“ за нарушения от
т. 1 до т. 9 от наказателното постановление. Така отразено, то се предполага,
че в обстоятелствената част на атакуваното НП ще е налице съответното точково
обозначение и ясно фактическо и правно описание на всяко едно от нарушенията,
за които в заключителната част се налага административно наказание. Подобно
описание обаче, напълно липсва. В мотивната част на обжалваното наказателно
постановление, отделни нарушения, със съответната им точкова номерация липсват.
Обособени са множество самостоятелни абзаци, които обаче не са съотносими към
номерацията в заключителната част на наказателното постановление - посочените
абзаци са многократно повече от номерацията на наложените имуществени санкции.
Единствената номерация в мотивната част от атакуваното НП, се намира на стр. 2-
ра от същото, но тя е с цифри от 1 до 6 и очевидно не съвпада с точките,
отразени в заключителната му част. Предвид това, то са необходими значителни
усилия, за да се разчете волята на наказващият орган и всяко едно наказание да
се отнесе към съответното му фактическо и право описание в мотивната част от
наказателното постановление. Всъщност, подобна правно- аналитична дейност,
макар и присъща за съда, не може да бъде очаквана и възлагана в тежест на
жалбоподателя. Именно и предвид това, разпоредбите на чл. 57, т. 5, 6. и 7 ЗАНН
задължават наказващият орган да отрази точно, ясно и недвусмислено правните и
фактически аспекти на нарушението, като за съответното поведение наложи и
административно наказание. Цитираните норми се намират в условията на корелация
и не следва да се създава каквото и да било съмнение у жалбоподателя за какво
точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В случая, както
бе посочено, това изискване не е спазено, предвид което се накърнява съществено
правото на защита на дружеството- жалбоподател, а оттам се извежда и необходимостта
от цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление само на това
основание.
Встрани от гореизложеното,
настоящият съдебен състав съзира и други нарушения, допуснати при съставянето
на АУАН и НП: в рамките на извършената на 24.01.2018г. в сградата на КЗП- гр.
София проверка, административният орган е адресирал първо входираната в КЗП под
№ Ц- 03- 7658/ 19.09.2017г. жалба от потребител и след това е извършил
самостоятелна поръчка на стока от поддържания от дружеството- жалбоподател
интернет сайт- www.vongoldenburg.com. Безспорно установено по
делото е, че жалбата от потребителя е входирана в КЗП на дата 19.09.2017г., за
което й е отреден вх. № Ц- 03-7658 ( л. 67 от НАХД № 13774/ 18г.). В своята
жалба, потребителят Т. С. Г. е посочила, както наименованието на търговеца и
данни за контакт с него, така и в какво точно се състои оплакването й. Тоест,
още от дата 19.09.2017г. органите на КЗП- гр. София са имали ясно познание, както за евентуалния нарушител, така и за
фактическите параметри на соченото нарушение. Предвид това, то неясно е
защо първоначална проверка по жалбата е инициирана едва на 24.01.2018г., а АУАН
е съставен на 21.03.2018г. Съобразно изложеното, то настощият съдебен състав
напълно споделя възражението на дружеството- жалбоподател, че АУАН е съставен
след изтичане на установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок,
отброяван от откриване на нарушителя. Както вече бе посочено, всички данни,
както за нарушението, така и за нарушителя са били налице още към 19.09.2017г.
и назначената впоследствие от КЗП- гр. София проверка на дата 24.01.2018г., не
е изпълнила друга цел, освен на практика да послужи за удължаване на установения
в закона тримесечен давностен срок и да даде възможност органите на КЗП да
съставят АУАН през м. март 2018г. ( което те са и сторили). Настоящият съдебен
състав счита подобен подход за процесуално недопустим и водещ до необходимост
от отмяна на атакуваното наказателно постановление и на това основание. Давността,
като институт на наказателното право, се счита за период от време, през който
органите, на които са делегирани съответните правомощия бездействат, като с
изтичането на предвидения в закона срок, се губи възможността те да реализират
правомощията си по административнонаказателното правоотношение. Именно такъв е
и процесният случай, като предвид изричната констатация от страна на съда за
изтекла погасителна давност за преследване на административното нарушение, то
всякакви по- нататъшни действия по установяване и ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, във връзка с
процесното нарушение, се явяват безпредметни.
На следващо
място, то неправилно е посочена като нарушена нормата на чл. 50 ЗЗП ( стр. 1-
ва от обжалваното НП). Същата установява неотменимо право на потребителя да се
откаже от договора, сключен от разстояние, а не задължение на търговеца да го
уведоми за тази му възможност. Последното задължение за търговеца се съдържа в
чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗЗП.
По
отношение на втората част от извършената на 24.01.2018г. проверка, а именно-
направена поръчка от страна на контролните органи, през интернет сайта www.vongoldenburg.com, на дамска рокля на стойност 341 лв., то съдът
счита, че също са допуснати редица нарушения. На първо място, както в АУАН,
така и в НП изобщо не фигурира номер на генерираната поръчка. Към материалите
по делото, на л. 60 от НАХД № 13774/ 18г., се намира поръчка с пореден № 4499
от 24.01.2018г., но нито в АУАН, нито в атакуваното НП е посочено, че се касае
именно за нея. По- същественото в случая е, че административният орган не е
отразил обстоятелството дали процедурата по генериране на поръчката е доведена
докрай. При прочит на условията на търговеца ( дружеството- жалбоподател),
действащи към дата 24.01.2018г. е видно, че след приключване на пазаруването
чрез сайта, представител на търговеца се свързва с клиента, с цел получаване на
потвърждение за генерираната поръчка ( л. 47 от НАХД № 13774/ 18г.).Тоест,
налице е един фактически състав, като за довършване на продажбата от разстояние
не е достатъчно поръчването на съответната стока през интернет сайта на
търговеца, а е нужно да се получи и съответното гласно потвърждение от клиента,
чрез предоставена от него форма за контакт. Потребителят ще бъде обвързан от
сключения договор едва след като в допълнение към генерираната онлайн поръчка,
бъде получено и неговото изрично потвърждение ( дори би могло да се разсъждава,
че в случая онлайн поръчката е по своята правна същност отправяне не оферта към
търговеца, като след получаването на обаждане от неговата страна и последващото
потвърждение от потребителя, то договорът за продажба се счита сключен). Тежестта
на доказване на факта на сключването на договора за продажба лежи върху
административнонаказващия орган, като освен, че това обстоятелство не е
отразено в АУАН и НП, то и актосъставителят, в рамките на проведения разпит
пред настоящата инстанция посочи, че единствено е извършил проверка на сайта на
дружеството ( тоест, не е изчакал свързване от страна на търговеца и не е
предоставил потвърждение за поръчката).
За яснота и
пълнота на изложението, то следва да се изтъкне и фактът, че разпечатките от
сайта, поддържан от дружеството- жалбоподател и извлечени от КЗП- гр. София (
л. 43- 62 от НАХД № 13774/18г.) са твърде неясни и подбрани единствено в
контекста на обслужване позицията на наказващия орган. Изобщо не става ясно
дали предоставените разпечатки от административния орган представляват цялата
налична информация на интернет сайта на дружеството- жалбоподател и дали
проверяващите органи са отворили всички секции, менюта и подменюта в сайта.
Тази неяснота се засилва още повече от факта, че дори и в самото наказателно
постановление, на стр. 2- ра от същото, описвайки секцията „Кои сме ние“ от
сайта, наказващият орган е завършил описанието си с многоточие. Този подход е
твърде неясен- дали органът е имал предвид, че останалата информация не касае
процесния случай, или са налице други данни, които биха имали отношение към
казуса. Нещо повече- приложената от административнонаказващия орган разпечатка
съдържа цели страници, на които липсва текст ( л. 48 и л. 52) и страници, съдържащи текст, който е едва различим (л.
47, л. 52, л. 56). При всяко положение, подобен подход е процесуално
недопустим, доколкото освен правото на защита на жалбоподателя, се ограничава и
възможността на съда да осъществи съответен контрол досежно съставомерността на
описаното в наказателното постановление. Не без значение е и обстоятелството,
че дружеството- жалбоподател е представило свои разпечатки от страницата за
онлайн генериране на поръчки ( л. 19- 20 от НАХД № 13774/18г.), които съдържат
пълен набор от информация за потребителя и за която в АУАН и НП се твърди, че
не е налична. Предвид факта, че административният орган селективно и твърде
неясно е изготвил съответните разпечатки от интернет сайта, поддържан от
дружеството- жалбоподател, то съдът не може „априори“ да отхвърли представените
такива от „Голдшилд“ ЕООД и да счете, че те са съставени за целите на процеса.
Напълно възможно е те да отразяват сайта такъв, какъвто е бил и към дата
24.01.2018г., при което положение, то не е осъществено и нито едно от
посочените в атакуваното наказателно постановление нарушения. Пълното и главно
доказване на всички съставомерни елементи на нарушенията от обективна страна,
тежи върху административнонаказващия орган. След като той не е изпълнил това си
задължение, то настоящият съдебен състав счита и че нарушенията не са
осъществени от обективна страна. Последното, наред с гореизброените процесуални
нарушения, също се явява основание за цялостна отмяна на атакуваното НП.
Предвид
гореизложеното и доколкото са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от една страна и неустановеност на твърдените от наказващия орган
нарушения от друга, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К- 039638 от 30.05.2018г.,
издадено от К.Р.- член на КЗП,
оправомощен със Заповед № 1011 от 14.11.2016г. на Председателя на КЗП, с което
на „Голдшилд“ ЕООД, ЕИК ********* са наложени административни наказания
„имуществена санкция“, както следва: на основание чл. 207, вр. чл. 50 ЗЗП- 1000
лв.; на основание чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗЗП- 500 лв.; на основание
чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗЗП- 500 лв.; на основание чл. 204, вр. чл.
47, ал. 1, т. 5 ЗЗП- 500 лв.; на основание чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 7,
пр. 4 ЗЗП- 500 лв.; на основание чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 8 ЗЗП- 500 лв.;
на основание чл. 204, вр. чл. 47, ал. 1, т. 12 ЗЗП- 500лв.; на основание чл.
225в, вр. чл. 181н, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗП- 500лв.; на основание чл. 225в, вр.
чл. 181н, ал. 4 ЗЗП- 500лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала.
Т.к.