РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
2358/29.11.2021г.
гр.
Пловдив 29.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми октомври 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора КАЛОЯН
ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2341 по описа на Административен съд – Пловдив за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството е по реда на чл. 70 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по предложение на Зам. районен прокурор в Районна прокуратура Пловдив, териториално поделение гр. Карлово с
искане за възобновяване на административнонаказателно производство, приключило
с влязло в сила Наказателно постановление /НП/ № 20-0281-001297 от 01.12.2020г. на Началник ГРУПА към
ОДМВР Пловдив, РУ Карлово и отмяна на наказателното постановление на
основание чл. 72, ал.1, във вр. чл. 70, б. "д" от ЗАНН (в редакциите им
от ДВ, бр.63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) - когато деянието, за което е
приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.
В предложението е посочено, че предвид,
колизията между административнонаказателното и воденото наказателно
производство, това налага необходимостта от предприемане на действия по
възобновяване на административнонаказателното производство, осъществено спрямо Я.
Х. П. и отмяна на влязлото в сила НП по правилата на ЗАНН.
Ответникът по предложението за възобновяване, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по същото.
Заинтересованата страна не взема становище по
предложението.
Предложението на надблюдаващия
прокурор е направено от надлежен орган и в законоустановения срок – чл. 24,
ал.4 от НПК, поради което същото е допустимо.
Разгледано по същество, то е основателно.
Хипотезите, при които законодателят е
допуснал възобновяване на административно-наказателни производства, по които
наказателните постановления и съдебните решения са влезли в сила са
изчерпателно изброени в чл. 70 от ЗАНН. Тъй като се касае за своеобразна
проверка на един стабилен, влязъл в сила акт и най-вече за правна дисциплина,
изброените основания за възобновяване следва да се считат за изчерпателно
изброени и да се прилагат стриктно. Основанието за предложението на Окръжния
прокурор е буква "д" от цитираната норма – в редакциите им от ДВ,
бр.63/2017 г., в сила от 05.11.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1
б."д" от ЗАНН, административно-наказателните производства, по които
наказателните постановления са влезли в сила, както решените и прекратените от
съда дела във връзка с обжалване на наказателните постановления, подлежат на
възобновяване, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното
производство, съставлява престъпление.
Съпоставяйки предмета на двете производства (административнонаказателното и
наказателното), настоящият състав на съда намира, че те касаят едно и също по
фактическия си състав деяние, поради което са налице предпоставките на чл. 70
б."д" от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство.
В светлината на изложеното е явно, че
лицето е подложено на т. н. "двойна наказуемост", поне що се отнася
до фактите, въз основа на които е обвинено. Несъмнено е, че производствата са
свързани, явно се третират едни и същи факти, обсъжда се едно и също поведение
на дееца.
При идентичност на фактите, обусловили привличането към
административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, приоритет
има наказателната му отговорност, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 33,
ал.2 от ЗАНН. Неспазването на това правило може и следва да бъде отстранено
чрез предвидения в ЗАНН институт на възобновяване на производството. В случай,
че административнонаказателната отговорност е реализирана по-рано от
наказателната, следва да се възобнови административнонаказателното производство
по реда на чл. 72, ал.1 от ЗАНН и да се отмени издаденото по него НП. С това се
избягва нарушаването на забраната за повторно осъждане за едно и също нещо,
залегнала в чл. 4, т.1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, като се премахва
единствената законова пречка за нормалното развитие на наказателното
производство съгласно новоприетите изменения на чл. 24 и чл. 25 от НПК, в сила
от 05.11.2017 г.
Такова законодателно решение не може да се
приеме, че противоречи и на самата Конвенция, като се съобрази и делото Решение
по допустимостата от 30.09.2004 г. на ЕСПЧ по делото Falkner v. Austria и
Решение по допустимостта от 05.12.2006 г. на ЕСПЧ по делото Sciukina v.
Lithuania, както това е разяснено в § 113-117 от представеното по настоящото
дело Решение от 10 Февруари 2009 г. по делото З. срещу Росия.
В този смисъл са и мотивите в цитираното ТР № 3/2015 г. Съобразно които
"Последиците на повторно наказателно преследване на едно и също лице за
едно и също деяние, за което по отношение на извършителя е било проведено
окончателно приключило административнонаказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на Конвенцията, могат да бъдат елиминирани чрез
последователно приложение от система от правни институти, регламентирани в
действащото законодателство, които към момента на постановяване на ТР са били
следните: 1./прекратяване на основание чл. 4 §1 от Протокол № 7 по реда на чл.
24, ал.1, т.6 от НПК на второто по ред наказателно производство образувано
и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване на
административнонаказателното производство с наказателен характер за същото
деяние, респ. с отмяната на постановените по него съдебни актове и
прекратяването му на основание чл. 4 §1 от Протокол № 7; 2/ възобновяване на
окончателно приключилото административнонаказателно производство при наличие на
предпоставките по чл. 70 б."в" от ЗАНН, отмяна на постановените по
него актове и прекратяването му на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН и 3/.
възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл. 422,
ал.1, т.3 от НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на
процесуалната пречка по чл. 4 §1 от Протокол № 7".
След постановяването на посоченото ТР са
извършени и цитираните по-горе законодателни промени, като към настоящия момент
редът за възобновяване е този по чл. 70 б."д" от ЗАНН.
Що се касае до преценка през призмата на разпоредбата на чл. 4 параграф 2 от
Протокол № 7, следва да се отбележи, че съгласно същата, "Разпоредбите на
предходната точка /има се предвид чл. 4 § 1/ не представляват пречка за
възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната процедура на
съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или новооткрити
обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на
неговия ход." Съгласно също Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г., постановено
по т.д.№ 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, новооткритите обстоятелства или
доказателства са факти, които са възникнали след приключване на съответното
производство или които са съществували преди или по време на разглеждането му,
но не са били известни на решаващия орган, защото в материалите по делото са
липсвали указания за съществуването им. Според тълкувателното решение,
настъпилият след приключване на административнонаказателното производство
по-тежък резултат от деянието, който дава основания за квалифицирането му като
престъпление, съставлява ново обстоятелство, неизвестно на
административнонаказващия орган или на съда във фазата по обжалване.
Новооткритите обстоятелства и доказателства не се изчерпват само с онези факти,
които променят основно или частично фактическата обстановка на деянието, а
отмяна по реда на възобновяването се налага всякога, щом новооткритите факти
поставят под съмнение правилността на съдебния акт или на наказателното
постановление. Прието е още, че като новооткрит може да се обсъжда и фактът, че
по повод на същото деяние, предмет на разглеждане в
административнонаказателното производство, е образувано наказателно
производство, за което обстоятелство органите в административнонакателното
производство не са разполагали със служебно достъпна информация. Разяснено е в мотивите, че "наличието на
наказателно производство за същото деяние съставлява абсолютна пречка по чл. 33
от ЗАНН за образуване и развитие на административнонаказателното производство и
обуславя липса на материална компетентност на административнонаказващия орган,
който на практика недопустимо е "иззел" правомощията на прокурора.
Щом новооткритите факти сочат на некомпетентност на органа, разгледал и решил
делото, те не могат да бъдат игнорирани като основание за възобновяване на
делото. От това следва, че нарушението на чл. 33 от ЗАНН при образуването и
развитието на административнонаказателно производство с характер на наказателно
производство по смисъла на Конвенцията може да бъде коригирано по реда на
възобновяването, без да се свързва непременно само със съществено нарушение на
процесуалните правила, каквото основание за възобновяване не е предвидено в
ЗАНН. Такава логика на разсъждения е застъпена още в ТР № 25 от 1.03.1957 г. по
н. д. № 16/57 г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че някои въпроси само
"на пръв поглед" са от процесуален характер, но последиците им могат
да засегнат и делото по същество.".
Изложеното налага възобновяване на производството, отмяна на НП и прекратяване
на образуваното административнонаказателно производство.
Предвид горното, съдът:
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
административнонаказателното производство по влязло в сила Наказателно
постановление /НП/ № 20-0281-001297 от 01.12.2020г. на Началник ГРУПА към
ОДМВР Пловдив, РУ Карлово КАТО
ПРЕКРАТЯВА образуваното
административнонаказателно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :