Решение по дело №1676/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 1676/2021г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Производството е по реда на чл.4 и следващи от УБДХ.
Образувано е въз основа на Aкт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 06.03.2021г. срещу И. Н. Г., ЕГН:***, за това, че на
05.03.2021г. в гр. Пловдив е извършил дребно хулиганство по смисъла на
чл.1 от УБДХ, изразяващо се в сбиване, употреба на псувни и други
неприлични изрази на публично място, пред повече хора, както и в
оскърбително отношение и държане към гражданите и органите на реда, с
което са нарушени обществения ред и спокойствие.
Нарушителят И. Н. Г. се явява в съдебно заседание, дава обяснения.
Формално се признава за виновен, но отрича съпричастност при дадените
обяснения. В хода по същество предоставя в преценката на съда, а при
последната си дума моли за налагане на административно наказание – глоба.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното:
Нарушителят И. Н. Г. е роден на *** в гр. ***, живущ в ***, б., бълг. гр.,
неженен, осъждан, работещ, ЕГН:***.
На 05.03.2021г. около 21,00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Кипарис“ №31,
по неустановен по делото повод, възникнал конфликт между две групи лица,
сред които М.А.С., Г.М.С., К.М.С., Б.С.С., И. Н. Г., С.С.С., С.А.А. и Р.Н. Г.. В
хода на същия конфликт, на описаното публично място, между горните лица
възникнало сбиване, както и безразборно хвърляне на твърди предмети –
парчета от тухли, керемиди, камъни и др. На място пристигнал екип на Трето
РУ при ОД МВР – Пловдив, сред които и *** Ч.В.Д., С.Д.С. и Т.И.М..
Независимо от това горепосочените лица, сред които и нарушителят И. Н. Г.,
продължили да изразяват оскърбително отношение и арогантно държание
както към всички присъстващи граждани, така и към пристигналите органите
на реда. Нарушителят не само участвал в гореописаното сбиване, но и
отправил псувни и други неприлични изрази, както към гражданите, така и
към органите на реда, казвайки: „***“. Участващите в сбиването били
задържани от служителите на МВР.
Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от цялата доказателствена съвкупност по преписката и особено от
дадените сведения от Ч.В.Д., С.Д.С. и Т.И.М., които последователно описват
горната фактическа обстановка и чиито твърдения съдът намира за логични,
последователни и непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между
си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира
същите като истинни.
Горната фактическа обстановка се установка частично и от обясненията
на самия нарушител И. Н. Г., както и от обясненията на останалите
участници, дадени по административната преписка - С.А.А., Б.С.С., Р.Н. Г.,
К.М.С., М.А.С., Г.М.С., С.С.С. и А.И.П., които непротиворечиво описват
същият инцидент и начина му на протичане, като единствено отричат своето
1

участие в него. Последното отричане следва да се отдаде на израз на защитна
позиция с цел избягване последиците от собствените им действия, но липсват
пречки горните обяснения да не бъдат кредитирани в останалата им част, а
именно – начина на протичане на конфликта, както и участието на
нарушителя в същия.
По безспорен и категоричен начин се установява, че от страна на
нарушителя е сторена проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, а именно на
дребно хулиганство, изразяващо се в сбиване, употреба на псувни и други
неприлични изрази на публично място, пред повече хора, както и в
оскърбително отношение и държане към гражданите и органите на реда, с
което са нарушени обществения ред и спокойствие.
От обективна страна се установява непристойна проява на публично
място, а именно – участие в сбиване и употреба на псувни и други
неприлични изрази на публично място, пред повече хора, както и
оскърбително отношение и държане към гражданите и органите на реда, с
което са нарушени обществения ред и спокойствие. Нарушителят не само е
участвал в сбиването, но и е отправил следните реплики: „***“. Посочените
действия следва да се подведат под състава на чл.1, ал.2 от УБДХ.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца,
като И. Н. Г. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното
настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото така, от субективна страна, се установява и специалния
субективен признак - хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че дори
между гореописаните лица да е имало някакъв личен повод за конфликт –
неустановен по делото, то същите е нямало как да не съзнават, че с
действията си умишлено нарушават обществения ред по недопустим начин.
Също така не се установява никакъв личен конфликт между нарушителя – от
една страна и служителите на Трето РУ – от друга, напротив - установява се,
че мотивът на нарушителя Г. е именно да се осъществи една открита
демонстрация на незачитане на установения ред.
Така установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една
значително по-ниска степен на обществена опасност от тази, предвидена от
законодателя в съставна на престъпното деяние, описано от в последната
разпоредба на НК. В случая се касае за безспорно неприемливи действия,
които обаче, с оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират
извод за засягане на обществения ред в тежка степен, съответстваща на
понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието съдът взе предвид обстоятелството, че
се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира с висок
интензитет, намираща израз в деяние със значителна обществена опасност, с
участие на множество лица, извършено на публично място и по начин,
застрашаващо живота и здравето на мнозина, а още и свързано със съпротива
2

и нецензурни изрази към служители на МВР, при изпълнение на служебните
им задължения. С последното по един подчертан начин се осъществява
открита демонстрация на незачитане на установения ред и обществените
отношения, свързани с опазването на законоустановения ред. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени и високата степен на
обществена опасност на личността, доколкото се касае за осъждано лице, с
множество криминалистически регистрации. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете признаването на вината, макар и формално,
липсата на данни за други наказания, налагани по реда на УБДХ, както и
трудовата ангажираност на нарушителя. Ето защо съдът намери, че от двете
алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР
би било единствената адекватна мярка за постигане целите на Указа.
При индивидуализиране по размер на същото така определено по вид
наказание съдът намери, че следва да е определи такова в размер, по близък
до минималния, във връзка с вече посочените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Ето защо определи наказание ЗАДЪРЖАНЕ за
срок от ТРИ ДЕНОНОЩИЯ в структурно звено на Министерство на
вътрешните работи, като намери, че така определеното по вид и размер
наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението,
личността на нарушителя и характера на обществените интереси, които са
накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред и
спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	159
Дата:	6 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20215330201676
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 март 2021 г.

Решение по дело №1676/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите