Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 19.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на седемнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2443/2018 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с постъпила молба от „Теленор България” АД против Н. П.Д.
за установяване на вземания, предмет на заповед за изпълнение и за присъждане
на вземания за заплащане на лизингови вноски.
Твърди се, че между ответника и „Космо България Мобайл”
ЕАД /сега с наименование „Теленор България” ЕАД/ е постигнато съгласие и
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги за срок от 24 месеца до номер
++359********* срещу месечна абонаментна такса от 24,90 лв. С допълнителни
споразумения страните са продължили действието на договорната връзка до
18.04.2018 г. и са предоговорили условията по нея, в частност размера на
месечна абонаментна такса на 60,99 лв. Наред с това между страните е постигнато
съгласи и сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
за временно и възмездно ползва мобилно устройство APPLE, модел Iphone
6s 64 GB Spaсe Gray, срок от 23 месеца, срещу
заплащане месечно на сумата от 41,59 лв. За ползването от ответника услуги за
периода 20.05.2016 г. до 19.09.2019 г. са издавани фактури, като следва:
фактура от 20.06.2016 г. за отчетен период 20.05.2016 г. до 19.06.2016 г. на
стойност 104,57 лв., включва такса в размер на 50,82 лв. без ДДС, 41,59 лв. –
лизингова вноска и 1,66 лв. за детайлна справка, платима до 05.07.2016 г. С
кредитно известие от 20.07.2016 г. е сторнирана сумата от 16,31 лв. – върнати
на абоната пропорционално начислени такси. На 20.08.2016 г. е издадена фактура
за отчетен период 20.07.2016 г. до 19.08.2016 г., с начислена в нея сума в
размер на 41,59 лв. - лизингова вноска, платима до 04.09.2016 г. Ответникът не
е заплатил задълженията по фактурите, поради което и на основание общите
условия, договорната връзка е прекратена. Издадена е фактура, в която е
включена начислена цената на предоставени и незаплатени услуги и остатъка от
неплатените лизингови вноски по погасителния план в размер на 790,21 лв. за
периода септември 2016 г. до м. март 2018 г. Услугите към потребителя са
деактивирани автоматично на 11.07.2016 г. Поради деактивиране на услугите по
договора за предоставяне на мобилни услуги се твърди, че всички вноски по
договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми.
За вземанията за предоставени
мобилни услуги се твърди, че е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца,
която е връчена на ответника чрез залепване на уведомление.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане в размер на 115,39 лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга за абонатен № ********** за периода 20.05.20116 г. до
19.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до изплащането ѝ и осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 790,21 лв. – незаплатени лизингови вноски по
договор от 18.04.2016 г. за мобилен номер 0899/345268 за периода м. септември
2016 г. до м. март 2018 г. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски
в производството.
В депозиран по делото отговор назначения на ответника
особен представител оспорва заявените искове. Твърди, че ищецът не е ангажирал
доказателства за наличието на вземане в размер 115,39 лв. - цена на незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 20.05.2016 г. до 19.09.2016 г. Ответникът
оспорва размера на вземането за заплащане на цена по договор за лизинг.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител, ангажира становище по същество в молба от 17.07.2019 г. /л. 49-51
от делото/.
Ответникът се представлява от особения представител
адв. В. Н., която по същество излага становище за неоснователност на заявените
искове и съображения за това.
След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните
представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Заповед № 967 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 1649/2018
г. на РС Ловеч със същата е разпредено длъжника Н. П.Д. да заплати в полза на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 905,60 лв. /вземания по договор за мобилни услуги/,
167,07 лв. – обезщетение за забава за периода 06.10.2016 г. до 31.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането и сторените разноски.
Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.
От ангажирано по делото споразумение към договор за
мобилни услуги с мобилен № +359********* от 18.04.2016 г. се установява, че между
страните е постигнато съгласие за сключването му в съответствие с общите
условия, при следните параметри: посочени мобилен номер ще се използва от
ответника по абонатен план Нонстоп 60,99 лв., вкл. 500 SMS
– са на месец, 15000 МВ на месец
мобилен интернет; 500 минути в зона 1 и 2 на месец; 500 МВ в рамките на ЕС на
максимално достижимата скорост на месец и 500 минути на месец разговори в
роуминг. Ответникът е декларирал, че е запознат с пълните условия на
абонаментния план, публикувани посочен интернет адрес. В споразумението е
удостоверено, че при подписването му на ответника е предоставено мобилно
устройство APPLE, модел Iphone 6s
64 GB Spaсe Gray с посочен сериен номер. Срокът на договорната връзка е уговорен до
18.04.2018 г, след изтичане уговорения срок на договора той се превръща в
безсрочен.
Между страните по спора е постигнато съгласи и сключен
договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване APPLE, модел Iphone 6s
64 GB Spaсe Gray, с телефонен **********, срещу заплащането на обща лизингова цена от
956,57 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 41,59 лв. Неразделна
част от договора за лизинг са Общите условия на договор за лизинг, с които
ответникът е декларирал, че е запознат и запис на заповед на стойност 100 % от
цената на предоставеното мобилно устройство след приспадане на първата
лизингова вноска /приложен също към исковата молба/. В договора при общи
условия, към договор за лизинг, е предвидено, че всички вземания по него стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
и/или фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и при забава
заплащането на плащания по договора за лизинг. В едномесечен срок от изтича
срока на договора, предоставеното за ползване устройство подлежи на връщане,
освен при изрично заявено желание за закупуването му, а при неизпълнението на
това задължение дължи неустойка в размер на 41,59 лв.
В хода на производството е изслушано заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява, че ответникът
има открита партида при ищеца за мобилен номер № **********, като е
дългогодишен негов клиент, последно по договор с тарифен план Нонстоп 60,99. За
периода 20.04.2016 г. до 19.09.2016 г. са осчетоводени по партидата му за
заплащане следните задължения: по фактура от 20.04.2016 г. - 108,39 лв., от
която 66,80 лв. – мобилни услуги и 41,59 лв. – лизингова вноска; по фактура от
20.05.2016 г. – 106,56 лв., от която 64,97 лв. - мобилни услуги и 41,59 лв. –
лизингова вноска; от 20.06.2016 г. – 104,57 лв., от която 62,98 лв. – мобилни
услуги и 41,59 лв. – лизингова вноска; КИ от 20.07.2016 г. за сумата от 25,28
лв., от която са приспаднати 16,31 лв. – мобилни услуги, като е фактурирана
една лизингова вноска от 41,49 лв.;от 20.08.2016 г. на стойност 41,59 –
лизингова вноска и от 20.09.2016 г. на стойност 1 884,37 лв., от която
790,21 лв. – 18 бр. дължими вноски по договор за лизинг и неустойка по чл. 1, ал.
3 от договора и 1 094,16 лв. – неустойка при едностранно предсрочно
прекратяване на договора /по делото е ангажиран препис от фактурите, издадени в
периода юни- септември 2016 г./. В периода ноември 2016 г. до 16.02.2018 г.
ответникът е предложил изпълнение за сумата от 271,00 лв., с която са
приспаднати 63,05 лв. от задължението за мобилни услуги и 207,95 лв. – лизингови
вноски. По партидата на ответника са заведени като непогасени задължения в размер
на 115,39 лв. – мобилни услуги; 790,21 лв. – лизингови вноски /от сумата от
790,21 лв. – 41,59 лв. е начислена като неустойка по договора за лизинг/ и
1 094,16 лв. – неустойка. Вещото лице е заключило, че счетоводството на
ищеца е водено редовно, като начисленията по партидата на ответника за мобилни
услуги и лизингови вноски са направени на основа на налични първични счетоводни
документи, които са надлежно осчетоводени и вписани в дневниците за продажби
/без тези на неустойка и лизингови вноски, тъй като не подлежат на облагане с
ДДС/.
С оглед на така очертаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенции за установяване на
вземания по оспорена заповед – вземане за заплащане цена на предоставени
мобилни услуги с правна квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. 79,
ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и за присъждане на вземане за заплащане на цена по договор
за лизинг, с правна квалификация чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Страните са се намирали в договорни отношения с
предмет предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита партида
при ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му услуги, вкл.
за процесния период. Ответникът не е оспорил в хода на производство
възможността за ползване на договореното да е ограничена или възпрепятствана.
Във връзка с ползваните услуги ищецът е издавал периодично фактури, които
надлежно е осчетоводил, като по част от тях ответникът е предложил изпълнение.
Последното е отчетено от ищеца и приспаднато от общия размер на натрупаното
задължение. Фактурираните суми за предоставени услуги са близки до размера на
догорената такса за абонаментно обслужване. Размерът на непогасените вземания
за предоставени услуги за периода май – септември 2016 г. е 115,39 лв. Той е
установен по несъмнен начин от заключението на вещото лице. То е изготвено на
база записванията в счетоводството на ищеца, но с оглед извода на експерта, че
е водено редовно, и изложеното по горе, съдът има дава вяра /арг. чл. 182 ГПК/.
Съобразявайки казаното съдът приема, че искът за
установяване на вземане за доставена мобилна услуга в заявения размер е
доказан, основание за неговата уважаване.
Страните са се намирали в договорни отношения с
предмет временно и възмездно ползване на мобилни устройства. Ищецът е предал на
ответника за ползване мобилно устройство от посочен модел и марка, което е
удостоверено в ангажирания по делото договор. Ответникът се е задължил в
рамките на срока за ползване да заплаща на ищеца договорена цена /41,59 лв. на
месец за периода от 18.05.2016 г. до 18.03.2018 г./. Ищецът твърди, че
договорната връзка е прекратена, а вземанията по нея обявени за предсрочно
изискуеми, поради прекратяване на договора за мобилни услуги.
Тезата
на ищеца не се подкрепя от доказателствения материал. В ангажираното по делото
допълнително споразумения за предоставяне на мобилни услуги страните не са
уговорили условия за предсрочно прекратяване на договорната връзка. Ищецът
поддържа, че уговорките за това се съдържат в общите условия, но те не са
представени и след дадени указания от съда с доклада на делото. В тежест на
ищеца е докаже, че между него и ответника е уговорено прекратяване на договора
при неизпълнение на задължения /непосяване в срок на цената за ползваните
услуги/. След като той не е провел доказване досежно съдържанията на тези
уговорки съдът следва да приеме, че такива не са постигнати /арг. чл. 154 ГПК/.
Прекратяването на договора за мобилни услуги е условия за настъпване предсрочна
изискуемост на вземанията за цена по договор за лизинг. След като то
/прекратяването/ не е доказано, съдът следва да приема, че не се е сбъднало
условието за настъпване предсрочна изискуемост.
Към датата на подаване на исковата молба /10.12.2018
г./ срокът на договора за лизинг е изтекъл /ползването на мобилното устройство
е уговорено до 18.03.2018 г./, като всички вноски по него са изискуеми. В хода
на производството не се установи ответникът да е върнал предоставено му за
ползване устройство. Основания за формиране на този извод дава и факта, че по партидата
му е начислена неустойка, уговорена при невръщане на ползваното устройство.
За ползването, съгласно уговорките, ответникът дължи
заплащан на уговорената цента. По всичките 18 вноски тя е с настъпил падеж, т.
е. вземанията за нея са изискуеми. Не се установи ответникът да е предложил
изпълнение по тях, за което носи тежест на доказване
В размера на общо претендираната сума като лизингови
вноски е кумулирана и неустойка в размер на 41,59 лв. Последната не е предмет
на заявената претенция. Тя не може да се присъди на основанието, на което е
начислена, тъй би се стигнало да произнасяне вън от предмета. Не може да се
присъди и както е претендирана, като част от вземането за лизингови вноски, тъй
като тя няма характер на такава.
С оглед на казаното претенцията за присъждане на
лизингови вноски следва да се уважи до размера на сумата от 748,62 лв. /18
вноски с настъпил падеж/, а за разликата до сумата от 790,31 лв. да бъде
отхвърлена.
За пълнота на изложените, с оглед изявленията на ищеца
за настъпване предсрочна изискуемост на вноски при прекратяване на договорната
връзка за лизинг, следва да се отбележи, че то не се споделя от настоящия
състав.
По силата на договора за лизинг лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване на лизингополучателя вещ. В рамките
на срока на действие на договорната връзка лизингополучателят има право да
ползва веща. Задължение за връщането ѝ за него възниква с прекратяването
на договора. Отново в рамките на срока на действие на договора лизингодателят е
задължен да предостави възможност безпрепятствено служене с вещта. Ако приемем,
че в рамките на срока на действие на договора лизингодателят може да обяви
вземанията по него за предсрочно изискуеми /това е отречено като възможност в
решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г. на II ТО на ВКС/, след получаване на изявлението му от длъжника той може да
продаде вещта и не дължи прехвърляне на собствеността ѝ, като такива
уговорки, както и предприетите действия въз основа на нея, следва да се
третират като прекратяване /разваляне/ на договорната връзка. По развалена
договорна връзка с периодично изпълнение кредиторът не може да търси цената за
остатъка от срока на договора, а само връщане на даденото по нея /връщане на
вещта/.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По
делото той е сторил разноски в размер на 783,05 лв. /208,05 лв. – разноски в
заповедното, 75,00 лв. – държавна такса в исковия процес; 300,00 лв.
възнаграждение за особен представител и 200,00 лв. – възнаграждение за вещо
лице/. При изхода на спора от тези разноски в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 743,89 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което
съдът да отговори с решението.
По делото ответникът е представляван от особен
представител, на който следва да се изплати възнаграждение в размер на 300,00
лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4,
Бизнес парк София, сграда 6 има вземане в размер на 115,39 лв. /сто и
петнадесет лева тридесет и девет стотинки/ - стойност на предоставена мобилна
услуга до номер ++359*********
за периода 20.05.2016 г. до 19.09.2016 г., ведно със законната лихва от
09.08.2018 г. до изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед № 967 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2018 г. по ч. гр. д. №
********* г. на РС Ловеч.
ОСЪЖДА
на основание чл.
345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД Н.П.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6
сумата от 748,62 лв. /седемстотин четиридесет и осем лева шестдесет и две
стотинки/ - осемнадесет вноски по договор за лизинг от 18.04.2016 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до сумата от 790,21 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.П.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр.
Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 743,89 лв.
/седемстотин четиридесет и три лева осемдесет и девет стотинки/ - сторени
разноски според уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. В. Н. – особен представител на Н.П.Д.,
възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/ от внесения депозит, за
което се издаде РКО.
Присъдени
суми с решението могат са заплатят по сметка, открита на ищеца с IBAN: ***.
Решението
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: